РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Бургас, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120104371 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против М. И. Б. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
*******/********** г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника, вземанията по който са били цедирани на ищеца, а именно: 1072,11 лв. –
главница за периода 21.03.2020 г. – 21.08.2020 г., 67,38 лв. – възнаградителна лихва,
дължима за периода 21.03.2020 г. – 21.08.2020 г., 127,51 лв. – обезщетение за забава,
дължимо за периода от 22.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1682/2021 г. по описа на БРС.
Претендира се присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 20.08.2019 г. между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е бил сключен Договор за
потребителски кредит № *******, с който на ответника е бил отпуснат стоков кредит в
размер на 1 925,90 лв., като сумата е била преведена по банковата сметка на търговеца, от
който ответникът е закупил следните стоки: готварска печка, пералня, бойлер, фризер и
диспенсър. Твърди се също така, че общият размер на кредита е 2 013,49 лв. и е включвал
1
чистата стойност на кредита – 1 925,90 лв. и застрахователна премия – 87,59 лв., като е била
уговорена и възнаградителна лихва в размер на 241,67 лв., като общо дължимата сума от 2
255,16 лв. е следвало да бъде върната на кредитора на 12 погасителни вноски в размер на по
187,93 лв., дължими през периода 21.09.2019 г. -21.08.2020 г., като неплатени са останали
процесните суми. На следващо място се твърди, че с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 21.09.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 02.11.2018 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД по горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца, като на
ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия с писмо с обратна разписка,
но същото е върнато невръчено с отбелязване върху обратната разписка „преместен“.
Поради това се моли да бъде прието, че уведомлението за цесията е връчено на ответника
като приложение към настоящата искова молба. Ищецът не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, но с нарочна писмена молба е заявил, че поддържа иска,
като е поискал по делото да бъде постановено неприсъствено решение. Представени са
писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът не е подал отговор в законоустановения едномесечен срок, не е изразил
становище по иска, не е направил доказателствени искания. Същият не се е явил лично в
съдебно заседание и не е изпратил процесуален представител, редовно уведомен, като
липсва и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени писмени доказателства (Договор за стоков кредит №
********** от ****** г. и Общи условия към него, Декларация за приемане на застраховане
по застрахователна премия и Общи условия към застрахователната програма, фактура за
закупените стоки на изплащане, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.09.2020 г.
и приложение № * към него, потвърждение за продажба на вземания, пълномощно,
уведомително писмо до длъжника за извършената цесия), които не са оспорени от ответника
и от които може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения
установителен иск, тъй като се установи наличие на сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника М.Б. договор за стоков кредит при посочените в исковата
молба условия, задълженията по който са станали изискуеми с изтичането срока на
договора, както и че вземанията на кредитора по този договор са били валидно цедирани на
ищеца, за което ответникът е уведомен с връчване на преписи от исковата молба и
приложенията към нея.
Предвид вероятната основателност на предявения установителен иск и тъй като
ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание,
2
без да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за
последиците от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че са
налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение по делото, като предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, без решението да се
мотивира по същество.
С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото
производство в размер на 174,66 лв., от които 124,66 лв. - платена държавна такса и 50 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство
в размер на 75,34 лв., от които 25,34 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или съдебно-деловодни разноски за двете производства в общ размер от
250 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. И. Б., ЕГН **********, от гр.
Б*****, кв. Р*****, ул. ***********, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. С********,
бул. ************, суми, произтичащи от Договор за стоков кредит № *******/******** г.,
сключен между него и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са
били прехвърлени на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с Приложение
№*/****** г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.09.2020 г., а именно: 1 072,11 лв. (хиляда седемдесет и два лв. и единадесет ст.) –
главница, дължима за периода 21.03.2020 г. – 21.08.2020 г., 67,38 лв. (шестдесет и седем лв.
и тридесет и осем ст.) – възнаградителна лихва, дължима за периода 21.03.2020 г. –
21.08.2020 г., 127,51 лв. (сто двадесет и седем лв. и петдесет и една ст.) – обезщетение за
забава, дължимо за периода 22.03.2020 г. - 28.01.2021 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, които
вземания са предмет на Заповед № 86/11.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1682/2021 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДАМ. И. Б.,ЕГН **********, от гр. Б*****, кв. ********, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. С*****, бул. **************, сумата от 250,00 лв. (двеста и петдесет лв.),
представляваща сбор от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и
в исковото производство.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД:
IBAN: ****************,
3
BIC: *************,
„Обединена Българска Банка” АД.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от решението.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала!
ИМ
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
4