РЕШЕНИЕ
№ 14565
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110100740 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от „МЮУЗ КАНСЪЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК ....., /ищец/, срещу
Сдружение „НИДЕРЛАНДСО-БЪЛГАРСКА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ“ ЕИК ...... /ответник/,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 9000.00 лева- главница, представляваща възнаграждение за извършени
организационни услуги по неформален договор за организация на събитие „the future
of Bulgaria“, провело се на 04.06.2024г. в „София Тех парк“, за която сума била
издадена фактура №....../11.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата
иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 681.86 лева –
обезщетение за забава в плащането на главницата в размера на законната лихва за
забава за периода от 22.06.2024 г. до 07.01.2025 г.
Ищецът - „МЮУЗ КАНСЪЛТИНГ“ ЕООД, твърди, че в качеството си на изпълнител е
поел задължението да организира събитието „The future of Bulgaria“, проведено на
04.06.2024г., в „София Тех парк“ по възлагане на ответника, който се задължил да плати
уговорената цена за услугата. Релевира, че след приемане на офертата, започнал работа като
изпълнител, организирайки и провиждайки събитието в „София Тех парк“ на 04.06.2024 г.
Твърди, че с извършването и приемането на възложената работа е изпълнил задълженията
си, поради което му се дължи възнаграждение в общ размер на 9000.00 лева с ДДС, или
1
7500.00 лева без ДДС за организацията на събитието, за която сума издал фактура №
..../11.06.2024г., която била осчетоводена от него. Сочи, че вземането следвало да бъде
платено в срока до 21.06.2024г. видно от падежа, посочен в нея, поради което ответникът
изпаднал в забава и дължал заплащане на обезщетение в размера на законната лихва за
периода от 22.06.2024г. до 07.01.2025г. Обяснява, че за вземането, предмет на делото, било
инициирано производство пред Районен съд – Смолян за обезпечение на бъдещ иск, пред
който е образувано ч.гр.д. № 1476/2024 г., с определение № 890/09.12.2024г. е допуснато
обезпечение на бъдещ осъдителен иск, чрез налагане на запор на вземанията на ответника
по банковите му сметки. Релевира, че след снабдяването с обезпечителна заповед и въз
основа на нея, е образувано изпълнително дело №20247900403151/2024 г. по описа на ЧСИ,
по което са наложени обезпечителните мерки, въпреки които сумата не бива платена от
ответника. При тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът - „НИДЕРЛАНДСО-БЪЛГАРСКА БИЗНЕС АСОЦИАЦИЯ“, редовно
уведомен за исковата молба, в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не подава писмен отговор.
В първото открито съдебно заседание по делото от 20.05.2025г. се яви представител на
ответника – адв. А., който оспори иска. Заяви, че няма възражение по доклада. Изложи, че
във връзка с разпределената доказателствена тежест, предвид изтичането на срока за
отговор, и излагането на нови обстоятелства от ищеца в молба след доклада и представянето
на нови доказателства, представя доказателства - договор за сътрудничество от 15.04.2024 г.,
сключен между ищеца и ответника, който регулира отношенията им на партньорство и
взаимно сътрудничество за предоставяне на взаимни услуги без заплащане на парична
престация, насочен към постигането на обща стопанска цел, с което се доказва, че страните
никога не са постигали съгласие да се предоставят маркетингови услуги срещу заплащане от
страна на ответника. Представено е също електронно съобщение от 11.04.2024 г., изпратено
на ответника от служител на ищеца преди подписване на договора, съдържащо очакванията
на ищеца за съвместна дейност. Направено е искане за допускане на един свидетел в режим
на довеждане, който да установи същността на договорните отношения между страните и
обстоятелствата, при които е сключен договора, който представих.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Извежда се, че ищецът е издал фактура № ...../11.06.2024г. с падеж 21.06.2024г. към
ответника, в която е посочено, че ищецът има качеството на изпълнител, а ответника – на
възложител, в която фактура като описание на вида на услугата е отразено „организация на
събитие“ на стойност 7500.00 лева без ДДС, а с ДДС – 9000.00 лева.
Установява се от представената аналитична справка, а също и от допуснатата,
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, че посочената фактура е осчетоводена
от ищеца – включена е в дневника за продажби за данъчен период м. 06.2024г. под № 10 и е
намерила отражение в подадената от дружеството Справка-декларация за ДДС за данъчен
период м. 06.2024г. с начисления ДДС по нея. Фактурата е осчетоводена от ищеца по сметка
2
411 с клиент Нидерландско-българска бизнес асоциация Сдружение, сметка 703/6 – приходи
от продажба на услуги, сметка 453/2 – начислен данък за продажбите. От експертизата се
установява още, че посочената фактура не е осчетоводена от ответника и той не е ползвал
правото си на приспадане на данъчен кредит. Вещото лице не е установило осчетоводени
при ищеца плащания от ответника по процесната фактура и е дало отговор, че задължението
възлиза на 9000.00 лева с ДДС главница и 677.43 лева лихва за периода 22.06.2024г. –
07.01.2025г.
По искане на ищеца, направено в първото открито по делото съдебно заседание, е
допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да се
установи - изпълнението на договора. Искането на ищеца не се явява преклудирано с оглед
разпределената с доклада доказателствена тежест, поради което и същото е уважено.
От показанията на разпитания свидетел С. Б. П. се установява, че като служител на
ищеца е участвал като организатор на ежегодно събитие „The future of Bulgaria“, провело се
в София Тех Парк миналата година. Извежда се, че Мюуз Кансълтинг са членове на тази
асоциация, с която имали проект и уговорка да се погрижат за някои неща, за да се проведе
това събитие. Това включвало маркетинг, дизайн на събитието, сцена, осветление,
озвучаване, мултимедия, както и координация на цялото събитие. С цялата тази организация
и техническо изпълнение се занимавал свидетелят като служител на ищеца. Подготовката
започнала от рано сутринта до свършването на събитието и включвала търсене на
подизпълнител, който да може да даде добра цена за техническото обезпечаване.
Подизпълнител за озвучаването бил намерен в лицето на А. с. г. Други подизпълнители
нямало. Работата по дизайн и маркетинг за събитието се занимавал друг служител на ищеца
- М. А. На свидетеля му отнел приблизително седмица и половина подготовката. На
свидетеля му било възложено от М. да участва в организацията на това събитие, който
вероятно бил ангажиран от Асоциацията. М. му обяснил за проекта, обяснил му как те
участват в него и какво се изисква от тях. Свидетелят заяви, че компанията е член от тази
асоциация, като пълноправни партньори на това събитие. Заявява, че ищецът осигуряваме
маркетинг, дизайн, както и организацията и наемането на цялото техническо обезпечаване.
Според свидетеля наемът на цялото техническо оборудване не е безвъзмездно, тъй като М.
му е казал как стоят финансовите параметри. Свидетелят заявява, че знае, защото като
наемал контрагенти, той му е дал оферта какво би струвало това нещо и съответно цена,
която е казал на М., която той представил на Асоциацията за одобрение. Заявява, че е
предоставил цената на него, а той контактувал с представител на Асоциацията, с лице, чието
име не се сеща, но визуално познава. След като изпълнили цялата организация, нямало
възражения от Асоциацията, имало поздравления за добре свършената работа и
безпроблемното преминаване на всичко и координационно и технически. След като
изпълнили събитието, свидетеля координирал събирането на оборудването, заедно с
контрагента, с когото имали договорка да си води екип за събиране на оборудването, който
екип бил координиран от свидетеля. Цената за наемане на техническото оборудване била
7500 лв. свидетелят заяви, че не е участвал в преговорите между страните за организацията
3
на това събитие и че отношенията между Асоциацията и Мюуз са се основавали на
членство, Мюуз да бъде пълноправен партньор на Асоциацията в това събитие. На
събитието имало двама изпълнителни, имената на които свидетелят не можа да посочи, но
заяви, че са били известни. Организацията на събитието се водила по задание и по сценарии.
Свидетелят не съм се занимавал с обезпечаването на артисти и гост изпълнители и не знае
друго лице от Мюуз да се е занимавал с тази дейност. Предполага, че не е бил наясно с
всички елементи от събитието и с елементи от неговата организация, които не са го
засягали.
Показанията на свидетеля, касаещи изпълнението на твърдения за сключен между
страните договор, се ползват с доверие от съдебния състав. В тази си част свидетелят
възпроизвежда лични възприятия като участник в организацията на събитието в качеството
на служител на ищеца. Разказът му не противоречи на други доказателства по делото,
поради което и не съществува съмнение в неговата обективност и безпристрастност. В
останалата част, касаеща постигнатите между страните уговорки и стойността на
оборудването, показанията не се ползват с доверие. В тази част свидетелят не възпроизвежда
лични възприятия, а казаното му от лице на име М., поради което и след като сам свидетелят
заявява, че може да не е наясно с цялата уговорка и заявявайки сам, че отношенията между
страните са се базирали на пълноправно партньорство, съдът не се ползва от показанията.
Показанията в тази част не следва да се ползват и защото свидетелят е допуснат за
изпълнение на договореностите, а не за това каква е била същността на отношенията между
страните и обстоятелствата, при които е сключен неформалния договор, каквото искане
ищецът не е направил в първото открито съдебно заседание по делото. Показанията не могат
да се ползват в тази част и защото се касае за договор на стойност над 500.00 лева, поради
което и съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК установяване съществуването му не може да се
доказва по този начин.
В първото открито съдебно заседание представителят на ответника е представил договор
за сътрудничество от 15.04.2024 г. и имейл кореспонденция, изхождаща от ....... до ...... с
копие до ......... от 11.04.2024 г. /л.73-77/. Съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК ищецът може да поясни
и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с
направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови
доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. При
представянето на посочените доказателства от ответника не са обосновани причините за
невъзможността тези доказателства да се представят с отговора на исковата молба, т.е.
невъзможността на ответника да ги узнае, посочи и представи своевременно в периода от
подаване на отговора на исковата молба до първото открито съдебно заседание по делото.
Напротив, видно от датата на представените писмени документи, доказателствата са
съществували далеч преди получаване на препис от исковата молба и за тях ответникът е
знаел, тъй като е страна по тях. Ето защо и след като ответникът е получил редовно препис
от исковата молба, то същият е следвало да се съобрази с предвидените в закона преклузии,
указани му и полученото разпореждане, ерго да представи всички намиращи се у него и
4
известни нему доказателства в този срок. След като не е сторил това, ответникът е загубил
възможността да ги представи по-късно, освен ако не посочи уважителни причини или
документите са нови, каквото не е сторено. При липса на отговор на исковата молба дори,
несъбирането на доказателства в полза на ответника не се дължи на процесуалните
нарушения на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК, а на собственото небрежно
бездействие на страната. Довода, че доказателствата са нови и се представят едва в първото
открито съдебно заседание по делото, тъй като има подадена от ищеца допълнителна молба
след доклада на съда по чл. 146 ГПК, не дава основание да се приеме противното. Както се
посочи, законът не свързва преклузията на доказателствата, които следва да се представят с
отговора на исковата молба с поведението на ищеца. Въпреки това преклузията не е
абсолютна и при въвеждането на нови факти и обстоятелства се допуска страната да
представи доказателства. В случая обаче постъпилата от ищеца молба не съдържа нови
факти и обстоятелства, а само уточнява вече посочените в исковата молба.
С оглед обаче задължението на съда да изясни релевантните за спора факти и
обстоятелства и да изготви доклад по делото, както е сторено и срещу който няма
възражения, ерго от там бездействието на някоя от страните да не се дължи на
недобросъвестно нейно поведение, а на незнание, се приема, че преклузията за страните
да не могат да твърдят нови факти и да сочат нови доказателства, щом не са налице
условията по чл. 147 ГПК, настъпва едва след изясняване и поясняване на становищата на
страните, включително и чрез поставяне на въпроси от съда (чл. 143 и чл. 145 ГПК), след
доклада по делото и конкретните указания във връзка с него. В този случай представените от
ответника в първото по делото открито съдебно заседание доказателства следва да се ценят
и с тях, подобно на показанията на разпитания по делото свидетел П., се извежда
споразумение за сътрудничество, основавано на взаимно партньорство.
Предвид изложеното и по искане на ответника, заявено в първото открито по делото
съдебно заседание е допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане за
установяване на същността на отношенията между страните и обстоятелствата, при които е
сключен неформалния договор. Показанията за сочените обстоятелства са допустими,
независимо от цената на договора, защото когато страните спорят за съществуването на
отделни уговорки /уговорено възнаграждение за извършена услуга/, свидетелски показания
са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и
каква е била действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната
обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен
договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. В този смисъл Решение № 253 от 17.10.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 1779/2018 г., IV г. о., ГК.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. С. П. се извежда, че знае за
провеждано миналата година събитие в София Тех Парк на имен „The future of Bulgaria“.
Разбрал за него като активно участващ в организацията му с привличане на интерес от
5
младата аудитория в България. Установява се, че събитието го организирала Нидерландско–
Българска Бизнес Асоциация, заедно с подкрепата на партньори и спонсори, като имало
доста заинтересовани страни, от които Асоциацията се спряла на няколко. Една от тях била
посолството на Нидерландия в присъствието на посланика, друг партньор бил банка ДСК,
която била спонсор, имали маркетинг партньор в лицето на Мюуз, Асоциация на
българските жени банкери. За организиране на събитието работили по два начина. Единият
вариант бил да се спонсорира това събитие, което било обичайна практика, т.к. срещу
заплащане за представяне на събитието като партньор последният получавал видимост от
всички участващи и всички социални медии. Другият вариант бил сключване на
партньорски договор или споразумение, с което страните правили взаимни подпомагания на
дейността, като правили конкретния партньор член на асоциацията, без да заплаща
дължимия членски внос, предоставяли му пълно излагане пред цялата аудитория и го
обявявали за ексклузивен партньор в Асоциацията, т.е. друг представител не би могъл да
стане член на Асоциацият. Ако едно лице бил чисто спонсори, в зависимост от размера на
участието, трябвало да допринесе с парична вноска. Ако отношенията били по партньорския
начин - трябвало да допринесат за всеки различен случай за предоставяне на конкретна
услуга или продукт, които са в тяхната дейност. Свидетелят заявява, че е присъствал на
среща с Мюуз Кансълтинг, състояла се на 11.04.2024 г. в техния офис. Първоначалната
комуникация билла осъществена от г-н Е. С. и впоследствие свидетелят бил поканен от него
на официална среща с представителя на Мюуз г-н М. А. Там се говорило за точно този
модел на работа - сключване на договор за партньорство, създаване на изключително
партньорство с тях по отношение на предлагане на маркетинг услуги, за изключителна
видимост по време на цялото събитие, включително преди и след него, всички рекламни
материали и препоръка за използване на техните услуги на всички настоящи и бъдещи
членове. В замяна на това, се предложило те да съдействат със специалността за представяне
на маркетинг услуги и осигуряване на всички неща, т.к. те освен с маркетинг, се занимавали
и с друг тип дейност – звукозаписна и продуцентска дейност. Казали, че всичко, което е в
обхвата на техните услуги, били готови да го предоставят, за да се спести членският им внос,
да бъдат ексклузивен член на Асоциацията, т.е. да не бъде допускано лице с конкурентна
дейност в асоциацията и да бъдат препоръчвани като техен надежден партньор. В този ден
била положена основата на това партньорство, като устно договорили всички тези
дадености. Свидетелят присъствал и направил снимка на господата, които си стиснаха
ръцете и обявили това официално по каналите на Асоциацията. Впоследствие тази
договореност била изразена и в писмена форма, под формата на споразумение за
сътрудничество или партньорски договор. Преговорите се водили предимно на английски
език. Г-н М. А. владеел свободно езика и го разбирал. По време на тази среща не било
коментирано нищо за заплащане. Според свидетеля в основата на договорката им беше
взаимните добавени стойности, които ще придадат двете страни. Обичайният подход бил, че
всеки, който иска да стане член на Асоциацията, трябва да заплати членски внос, който е
променлив, в зависимост от размера на фирмата или на свързаните лица. Според свидетеля
към 2024 г. размерът му бил 500 евро на годишна база. Отделно, като спонсорство и
6
присъствие на такива събития имало такса от 4-цифрени суми в зависимост от размера на
спонсора, неговия бюджет и от потенциалния интерес за по-активно или по-пасивно
включване в представянето на събитието. Спонсорът, когато заплащал такава такса, бивал
изложен на показ през цялото събитие, имал възможност за щанд. Ако плащал повече, имало
възможност да бъде ексклузивен член на Асоциацията. Идеята била да се спестят тези
разходи и на Мюуз Кансълтинг да се представят от страна на Агенцията като добавена
стойност на Агенцията в замяна на кореспондиращите услуги от тяхна страна. Свидетелят
заяви, че за първи път вижда С. П., който излезе от залата преди свидетелят да влезе.
Заявява, че е комуникирал с г-жа А. М. По време на срещата на 11.04.2024 г. за кратко видял
брата на М., по негов спомен на име В. А., който влязъл за една минута, за да се запознае с
тях, но не присъствал на преговорите. По време на организацията на събитието свидетелят
бил ангажиран с организиране на самите панели от говорители, отговарял за протокола по
посрещането, за подпомагане на говорителите, успешни млади български предприемачи,
които били част от другия панел. Свидетелят не знам кой се е занимавал с техническото
обслужване, което не било част от неговите отговорности. Обяснява, че при разговори със
спонсори се дискутирало техния принос и техните задължения. Мюуз изпратили имейл, в
който ясно казали какво ще предоставят, там имало и посочена цена за банери, които не се
ползвали като услуга от Асоциацията. Казали, че ще предоставят алкохол и напитки - бира и
вода за деня на събитието, но това не се случило и в последния момент трябвало да търсят
заместваща компания, която да предостави тези напитки. Спрямо уговорките, които имало
на 11.04.2024 г., свидетелят разбрал за дейността на Мюуз Кансълтинг следното: Мюуз
Кансълтинг казали, че се занимават със звукозаписна и продуцентска дейност, имали и
маркетингова агенция. Казали, че могат да съдействат напълно с всички неща в обхвата на
техните дейности в отделните дружества. По време на срещата Мюуз Кансълтинг казали, че
могат да съдействат напълно с това, с което те се занимавали, като в допълнение могли да
съдействат и с намирането на напитки, т.к. имали клиенти дългогодишно, които могли да
уредят това. Асоциацията имала споразумение със София Тех Парк, които се ангажирали да
съдействат за организацията на събитието. Конкретната специфика коя част от оборудването
до каква степен е била представена и от коя страна свидетелят не може да кажа, т.к. неговата
дейност не била насочена към тази част. Свидетелят не знам със сигурност дали Мюуз
Кансълтинг е доставила някоя част от техническото оборудване, но предполага, че според
уговорките им, това би влязло в техните задължения като партньор. Свидетелят не е
запознат да е имало уговорка между Мюуз Кансълтинг и Асоциацията за заплащане на
каквито и да е суми, включително и на сума към трето лице. Заявява, че е имало писмена
кореспонденция между М. А. и г-н С., като достигналата до него информация била
писмената кореспонденция по имейл, референцията, която направил и присъствието на
въпросната срещата на 11.04.2024 г. Обяснява, че решенията в Асоциацията за изплащане на
сума за закупуване на стока или услуга се взимат от представляващите го представители.
Неговата задача била свързана с развитието на България, спомагане за сключване на
партньорства, но решения за изплащане на суми се взимали от тези, които представляват.
Бордът на директорите се уведомявал, когато се приемат нови членове и за сключването на
7
споразумение за партньорство. Доколкото свидетелят е запознат Мюуз Кансълтинг не са
плащали членски внос.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав. Свидетелят
възпроизвежда изцяло обстоятелства, които е възприел лично, разказът му е логичен,
последователен, вътрешно непротиворечив и кореспондира с останалите доказателства,
включително с показанията на свидетеля П., досежно вида на отношенията между страните.
Дори да се приеме, че свидетелят не е запознат с това кой следва да приеме техническото
обезпечаване на събитието, то това не разколебава достоверността на показанията му
досежно наличието на партньорски взаимоотношения между страните по делото.
Приети като доказателства по делото в първото открито съдебно заседание са
документи, представени от ищеца с молба от 23.04.2025г., а именно имейл кореспонденция.
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП) урежда правните
последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в
разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения
(ЗЕС). Съгласно пар.11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено
чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е
получено в крайното оборудване на получателя, а пар.22 от същите разпоредби дефинира
"Интернет" като система от взаимосвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им
позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща
(понятие, равнозначно на добилото гражданственост „и-мейл”, на латиница „e-mail”), когато
е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява
електронен документ по смисъла на чл.3 ал.1 ЗЕДЕП, като отделен е въпросът дали този
документ може бъде определен като подписан или не. По силата на чл.10 ал.1 ЗЕДЕП
електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата
информационна система, а най-късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е
постъпила. Предвид изложеното, кореспонденцията следва да се цени като неподписан
документ, който не се ползва с формална доказателствена сила и ценена с оглед всички
доказателства по делото. Така се извежда, че кореспонденцията е водена между
представители на всяка от страните по делото чрез следните имейл адрес - ........... и ........... в
периода 23.04.2024г.-30.05.2024г. и касае обсъждане на маркетинга на събитието.
Кореспонденцията не съдържа уговорки за плащания по повод техническото обезпечаване
на събитието, нито неговата реализация в този аспект.
Във второто открито съдебно заседание по делото, проведено на 27.06.2025г., ищецът е
представил доказателства във връзка с направените в първото открито съдебно заседание
оспорвания от ответника, а именно извлечения от писмена кореспонденция между
представители на страните. С протоколно определение от 04.07.2025г. документите не са
били приети като писмени доказателства по делото. Представянето на документи,
приложени по делото на 90-97, е преклудирано. Както се посочи по-горе, след указанията
на съда за това кои са релевантните за спора факти, как се разпределя
доказателствената тежест и за кои твърдени от страните факти не сочат доказателства,
8
те могат да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови
доказателства. Следователно, едва от този момент настъпва преклузията за страните да не
могат да твърдят нови факти и да сочат нови доказателства, щом не са налице
условията по чл. 147 ГПК. По делото е изготвен проект на доклад по делото, срещу който
страните не са заявили възражения в първото по делото открито съдебно заседание. Освен
това, липсата на подаден от ответника отговор не освобождава ищеца от пълното и главно
доказване на претенцията му. Напротив, ищецът следва да докаже всички обстоятелства, от
които произтичат претендираните от него права и да представи доказателства за тях още с
подаването на исковата молба, които са му били известни и се намират у него. Именно по
тази причина съдът е разпределил доказателствената тежест на ищеца, без да изключва което
и да е обстоятелство. Ето защо, именно към този момент, а най-късно в първото открито
съдебно заседание по делото след изясняване на релевантните факти и обстоятелства
ищецът е следвало да представи всички намиращи се у него от значение за спора документи,
да поиска предоставянето на възможност да ги предостави или да релевира доказателствени
искания в това заседание - първото, последното от които е сторил с искането за допускане до
разпит на един свидетел. Представянето на доказателства след този момент следва да
отговаря на изискванията на чл. 147 ГПК, предпоставките на който текст не са налице.
Освен това, видно от датата на предоставената кореспонденция, същата датира от момент,
далече преди този на подаване на исковата молба, в нея се твърди, че участва представител
на ищеца и при тези доводи не би могло да е налице понятието ново доказателство по
смисъла на чл. 147 ГПК.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
За да бъде основателен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже пълно и главно наличието на валиден неформален договор за
предоставяне на услуги с посоченото в исковата молба съдържание – организация на
събитие „the future of Bulgaria“, провело се на 04.06.2024г. в „София Тех парк“, в това число
отправянето от ищеца до ответника на оферта, достигането на офертата до знанието на
ответника и приемането на офертата от последния; точно в количествено, качествено и
темпорално отношение изпълнение от страна на ищеца на поетите по договора задължения,
включително предоставяне на описаните услуги, както и размер на уговореното по договора
възнаграждение и условията за плащането му, изискуемост на вземането по договора.
В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на изпълнител е поел задължението
да организира събитието „The future of Bulgaria“, проведено на 04.06.2024г., в „София Тех
парк“ по възлагане на ответника, който се задължил да плати уговорената цена за услугата в
общ размер на 9000.00 лева с ДДС, или 7500.00 лева без ДДС за организацията на
събитието, за която сума ищецът издал фактура № ........./11.06.2024г.
Въведените в исковата молба твърдения обуславят изследването на въпроса за
съществуването между страните не договор за изработка, в случая неформален, по силата на
който има възлагане от страна на ответника към ищеца на посочената услуга на стойност от
9
9000.00 лева с ДДС. Цената на договора и правилото на чл. 146, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК
предпоставя доказването на този факт само с писмени доказателства. Единственото писмено
доказателство, което би могло да служи за доказване на постигнатата между страните
уговорка с посоченото съдържание е издадената фактура.
Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение №
46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г.,
решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., фактурата може да се приеме като
доказателство за сключен договор, ако отразява съществените елементи от съдържанието на
сделката – вид на предоставената услуга, стойност, начин на плащане, имена на страните,
респ. на техните представители, време и място на сключване на договора. Според други
решения на ВКС, а именно – решение № 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г., II ТО,
решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д.
№ 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т.д. № 416/2010 г., I ТО, решение №
118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение № 71/08.09.2014 г. по т. д. №
1598/2013 г. на II ТО, фактурите отразяват възникналата между страните облигационна
връзка и осчетоводяването им от търговското дружество – ответник, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла
на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Нещо повече, според приетото в решение № 42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г.
на II ТО, решение № 92/2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II ТО и решение № 47/2013 г. по т. д.
№ 137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска /неавтентична/
или е останала неподписана за "получател" от купувача по договора за търговска продажба,
респ. от възложителя по договор за изработка, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван
данъчен кредит.
Процесната фактура № ........./11.06.2024г. не е подписана от посочения в нея получател.
От заключението на ССчЕ се установява, че същата не е завадена в счетоводните регистри
на ответника и не е отразена в дневниците за покупките по ЗДДС, съответно не е ползван
данъчен кредит. Не е представен протокол за приемане на извършените услуги, в частност
техническото обезпечаване на събитието. При това положение процесната фактура не
съставлява доказателство, установяващо наличие на правоотношение по договор за
възлагане на услугата организиране на събитие „The future of Bulgaria“, проведено на
04.06.2024г., в „София Тех парк“, по повод за което е била съставена, нито за изпълнение и
приемане на извършената работа. В съдебната практика трайно се приема, че когато
фактурата не е подписана и не е отразена в счетоводните регистри на получателя, не е
вписана в дневниците за покупки и продажби и справките декларации по ЗДДС, не е
ползван данъчен кредит по нея, то тази фактура сама по себе си не може да установи нито
сключването на договор за търговска продажба или изработка, нито получаването на
стоката, респ. извършването на услугата. В такава хипотеза постигането на съгласие между
10
страните по съществените елементи на сделката и нейното изпълнение от страна на
издателя на фактурата следва да бъдат установени от ищеца с допустими доказателствени
средства, като се съобразява ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.
Други доказателства, доказващи наличието на облигационна връзка между страните със
соченото съдържание, не се съдържат. Както се посочи, съдът не може да се ползва от
показанията на свидетеля П. в тази част, както защото свидетелят е допуснат до разпит за
други обстоятелства, така и защото доказването на този факт е недопустимо със свидетелски
показания. Същевременно, представената от ищеца имейл кореспонденция не съдържа
данни за постигната уговорка между страните с твърдяното съдържание. Казано инак, от
разменените между представителите на страните имейли, не се установява по несъмнен
начин отправянето на предложение с конкретни параметри, съществени за този тип сделка –
в случая предмета на възлагане и цена, и приемането на тази оферта. Напротив, от водената
кореспонденция се извежда постигнато съгласие за маркетинг на събитието на ответника от
страна на ищеца, но няма данни срещу тази услуга, извършвана от ищеца, ответникът да
дължи нему възнаграждение.
Наличието на неформален договор с твърдяното съдържание, противно на изложеното
от ищеца в писмената му защита, не се доказва и от имейл кореспонденцията, представена от
ответника в първото по делото о.с.з, на която ищецът се позовава, въпреки че намира за
преклудирана. Действително в тази кореспонденция е уговорен обем на дейностите, които
ищецът желае да извърши за организацията на това събитие. В тези дейности обаче се
включва техническо обезпечаване за сметка на ищеца, освен ако изпълнителните надвишават
тези двама. В тази кореспонденция не се говори за други технически параметри, нито кой ще
поеме разходите за тях. Освен това, изявлението на представител на ищеца, изпращат това
писмо, сочи, че това е въпрос на допълнителна уговорка, което не позволява категорично да
се приеме, че има такава договореност. Нещо повече, няма данни по делото изявлението на
представителя на ищеца, съдържащо се в това писмо на л. 73 от делото, и имащо характер
на предложение /оферта/ да е прието от ответника.
Доказателствата, както писмените, така и гласните, еднопосочно позволяват да се
установи наличие на партньорски отношения по взаимно предоставяне на услуги.
Отклонение от тази уговорка би било допустимо по общо съгласие на страните, но
доказателствата не позволяват с категоричност такова да бъде установено.
По изложените мотиви и след анализ поотделно и в съвкупност на всички доказателства
по делото, съдебният състав приема, че доказателствения материал не установява по
несъмнен начин горепосочените обстоятелства, за доказването на които ищецът носи
доказателствената тежест, а именно, че ответникът е възложил /поръчал/ на ищеца
извършването на посочените в процесната фактура услуга срещу там посоченото
възнаграждение. Обстоятелството, че събитието е организирано и проведено успешно,
включително със съдействието на ищеца, касателно обезпечаване не само на маркетинга му,
но и на техническа част, както несъмнено се доказа по делото, и предвид липсата на
възлагане с твърдяното съдържание, не означава, че отношенията между страните не
11
почиват на друга плоскост извън договорната.
В заключение, предвид липсата на пълно и главно доказване на обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, предявеният от него иск по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД подлежи на отхвърляне като неоснователен. Като
акцесорни нему подлежат на отхвърляне и претенцията за мораторна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и иска по чл.
309а, ал. 1 ТЗ.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ответникът. Разноски от ответника обаче не са претендирани и
няма доказателства да са направени, поради което и не следва да се присъждат, а с оглед
изхода на делото сторените от ищеца разходи остават за негова сметка.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Мюуз Кансълтинг“ ЕООД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „Х. П.“ № ...., ет. ..., ап. ...., срещу
Сдружение „Нидерландско-Българска Бизнес Асоциация“ ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „П. Е.“ №..., ет. ..., кумулативно съединени осъдителни искове, а
именно:
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 9000.00 лева- главница, представляваща възнаграждение за извършени
организационни услуги по неформален договор за организация на събитие „the future
of Bulgaria“, провело се на 04.06.2024г. в „София Тех парк“, за която сума била
издадена фактура № ...../11.06.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 07.01.2025 г., до окончателното плащане на сумата
иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 681.86 лева –
обезщетение за забава в плащането на главницата в размера на законната лихва за
забава за периода от 22.06.2024 г. до 07.01.2025 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12