РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Б , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20211200500233 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалби от БЛ. Н. ИВ. и В.
СТ. ИВ. против Решение № 4166/31.05.2020г. и Допълнително решение №
907875/09.10.2020г., и двете постановени по гр. дело № 304/2018г. по описа на Районен
съд - Благоевград. В жалбите срещу основното и допълнителното решение се сочи, че
атакуваните актове са неправилни, необосновани, постановени в нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че районният съд не се е съобразил с
материалния закон, трайната съдебна практика и събраните в хода на процеса
доказателства. Прави се искане за отмяна на атакуваните актове и отхвърляне на
исковите претенции за допускане до делба на процесния имот, за заплащане на
обезщетение за ползване на имота, както и за отмяна на издадения констативен
нотариален акт в полза на ответните страни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани писмени отговори от страна на В. Й.
Г., чрез процесуален представител, срещу двете жалби. Сочи се, че в същите са
изложени бланкетни доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните
решения, а не конкретни доводи и съображения. Атакуваните решения са правилни,
законосъобразни и обосновани, за което се излагат подробни доводи. Сочи се, че въз
основа на доказателствата по делото се установявало, че страните са съсобственици на
процесния апартамент при посочените в решението квоти. Не било доказано в хода на
процеса ответниците да са владели спокойно и необезпокоявано процесния имот и
поради това да са го придобили по давност. Прави се искане за потвърждаване на
атакуваните актове. Претендират се разноски.
В срок и двете страни представят подробни писмени защити.
1
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира следното:
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба от ищцата В. Й. Г. срещу
ответниците БЛ. Н. ИВ. и В. СТ. ИВ., с която е направено искане за допускане на делба
на недвижим имот, представляващ Жилище/апартамент с идентификатор
04279.612.127.1.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със
Заповед ЗРД-18-32/10.05.2006г на Изпълнителния Директор на АК, находящо се в гр.Б,
п.к., ул. „М Б“ (Ст. Л) №, етаж, апартамент, с последно изменение със заповед: няма
издадена заповед за изменение в ККР, с площ - 125,27 кв.м., който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
04279.612.127, с прилежащи части - мазета 2 и 3 — 10,50 кв.м., таванско помещение 8 -
15,60 кв.м., ведно с 11,87% ид.ч от общите части на сградата, при съседи на
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 04279.612.127.1.1; под обекта: няма;
над обекта: 04279.612.127,1.4 при квоти, както следва: 1/2 ид. част за ищцата, 2/6 ид.
част за ответницата В.И. и 1/6 ид. част за ответницата Б.И..Твърди се, че имотът е
съсобствен между страните като ищцата и ответницата Б.И. са придобили идеалните
части по наследство, а ответницата В.И. по наследство и чрез покупко-продажба.
Освен искане за допускане на делба се прави и искане ответните страни да бъдат
осъдени да заплащат обезщетение за ползване на имота за притежаваната от ищцата ½
ид. част, като от В.И. се претендират 200 лв., а от Б.И. - 100 лв. Прави се и искане за
отмяна на издаден констативен нотариален акт, с който ответниците са признати за
собственици на основание давностно владение на 1/2 ид. част от процесния
апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват иска за делба, както и исканията
за заплащане на обезщетение за ползване на имота и искането за отмяна на
нотариалния акт. Твърдят, че са придобили имота по давност, тъй като са го владели
спокойно, необезпокоявано, явно и несмущавано за период повече от 10 години.
С атакуваните решения районният съд е допуснал делба на процесния имот
между страните на посочените в исковата молба квоти, също така БЛ. Н. ИВ. и В. СТ.
ИВ. са осъдени да заплащат месечно на В. Й. Г., както следва: сумата от 100 лв.,
дължима от ответницата Б.И. и 200 лв., дължима от ответницата В.И. като
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за ползата, от която е лишена ищцата - В. Й. Г., като
собственик на 1/2 ид.ч. от процесния делбен имот /апартамент/, за периода считано от
предявяване на иска - 05.02.2018г., до окончателното извършване на делбата. С
атакуваното допълнително решение е отменен Нотариален акт за удостоверяване
правото на собственост върху недвижим имот – придобит по давност – чл. 587, ал. 2
ГПК №11, том II, рег. № 3313, дело № 200 от 22.11.2017г. издаден по описа на
Нотариус М. К, с рег. № 493 в НК, с район на действие БлРС, вписан в Служба по
вписвания с вх. № 5440 от 22.11.2017г, акт № 19, том XVIII, дело № 2863/2017г.
По делото не е спорно, че ищцата В. Й. Г. и С Й И/починал на 29.10.2012г./ са
брат и сестра, чиито родители са Й П И /починал през 1990г./ и В. И. /починала
1993г./. Наследници на Ст Й И са БЛ. Н. ИВ. /съпруга/, В. СТ. ИВ. /дъщеря/ и Г С И.
/дъщеря/.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за
териториалното и селищно устройство № 113, том VII, нотариално дело № 1320/1975г.
Й П И е признат за собственик на жилище № 2, находящо се на 1 етаж, в жилищната
сграда блок П, построен върху държавна земя, парцел № 1806, кв. 29, ул. „Ст Л“, гр. Б,
2
състоящо се от и разпределителни антрета, със застроена площ за жилището от 125,27
кв.м. В нотариалния акт е посочено, че цената на правото на строеж на жилището е
7766 лв., обща цена на имота е 6546 лв. Посочено е, че даденият като обезщетение
недвижим имот се покрива от прападащите се суми срещу отчуждения недвижим имот
и собствени средства на получаващия обезщетение в общ размер на 4246 лв. при даден
заем от Държавна спестовна каса в размер на 4300 лв. Представено е строително
разрешение № 214/1969г. за строеж на ЖСК П, видно от което се позволява на Д. ЖСК
да построи ЖСК на четири етажа по одобрен архитектурен проект.
Процесният имот понастоящем е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.612.127.1.2, представляващ жилище апартамент с адрес: гр. Б, ул. „М Б“ /бишва
Ст. Л/ №, ет., ап. с площ от 125,27 кв.м. В тази връзка е представено удостоверение за
идентичност, издадено от Община Благоевград.
По делото не е спорно, че жалбоподателите живеят повече от тридесет години в
процесния апартамент.
С нотариална покана въззиваемата е поискала другите страни да й предадат
държането на 1/2 ид. част от имота или да й заплащат обезщетение в размер на 150 лв.
месечно. Нотариалната покана е връчена на 11.01.2018г. В отговор на нотариалната
покана е изпратен писмен отговор, с който И. уведомяват ищцата, че те са единствени
собственици на имота, придобит по давност, тъй като същият е владян от тях
непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на повече от 30 години.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от дата 20.06.2013г. Г
С И. продава на сестра си В. СТ. ИВ. собствената си 1/6 ид. част от процесния имот.
С Нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим
имот, придобит по давност по чл. 587, ал. 2 ГПК ответниците са признати за
собственици на основание давностно владение на 1/2 ид. част от процесния имот.
Като доказателство по делото е представено удостоверение, от което се
установява, че 1/2 ид. част от делбения имот е декларирана от ищцата на 19.03.1998г.
Тя е плащана данък за имота и такса битови отпадъци за периода 1998г. - 2017г., вкл.
Представена е данъчна декларация, видно от която наследодателят на ответниците С И
на 19.03.1998г. е декларирал процесния имот като съсобствен с ищцата /по 1/2 ид. част
по наследство/. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от дата 19.07.2013г. ответницата В.
СТ. ИВ. е декларирала процесния имот, в която като собственици са записани ищцата,
като притежаваща 1/2 ид. част, ответницата Б.И. 1/6 ид. част и ответницата В.И. като
притежаваща 1/3 ид. част.
Към писмения отговор по чл. 131 ГПК са представени писмени документи, от
които е видно, че за процесния обект са извършвани множество ремонтни дейности,
както и са закупувани строителни материали. Посочените документи не следва да се
обсъждат поотделно, доколкото същите касаят втората фаза на делбата при евентуално
предявяване на претенции по сметки.
Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на
множество свидетели.
В качеството на свидетели на ищцовата страна са разпитвани Ц.Г., Т.Ц.., Н С,
В.Х и Н Х. На страната на ответниците като свидетели са разпитани: А Я – У, Л С, Н
С, Г И. и Д Ч
3
Св. Ц Г, стринка на ищцата, посочва че познава страните, като съпругът й
организирал всичко по строежа на кооперацията, в която се намира делбеният имот. За
строежа на апартамента и за направата му пари давал Й И. Ищцата е живяла в
процесното жилище до 1977г., след което напуснала, тъй като брат й и съпругата му –
ответницата Б.И., не я искали. След това ищцата е посещавала апартамента, имала си
ключ, стая и вещи, като така било до смъртта на брат й С. След неговата смърт
съпругата му Б сменила бравата на вратата и не предоставила ключ на В.
Св. Т Ц.посочи, че познава страните. Знае, че покойните вече Й и В имали
апартамент в Б. Парите за строежа на апартамента давал Й, свидетелката дори му
давала пари на заем. Свидетелката е посещавала апартамента, като последно е била на
помена на С /наследодателят на ответниците/. Покойните Й и В са живеели в този
апартамент, докато починат. В е живяла докато се ожени. Последната е имала ключ от
апартамента и е ходила да гледа майка си. След смъртта на С. бравите на вратите били
сменени. Преди това В си имала две стаи в апартамента, които били обзаведени с
нейни вещи.
Св. Н.С. живее от 1975г. в съседен на процесния апартамент, в който живеели В.,
С. Й и В.И. Свидетелката знае, че апартаментът е на Й.. За покойните В. и Й. грижи е
полагала ищцата, която идвала да спи в апартамента. Имала си ключ и багаж в
апартамента. Б. сменила бравата през 2013г. ищцата поискала ключ, но такъв не й бил
даден. Децата й също са оставали да преспиват в апартамента. Свидетелката е виждала
съпругът на В. да ходи в мазето и там да си оставя някакви неща.
Св. В.Х., дъщеря на ищцата, посочи, че апартаментът е бил собственост на
нейните баба и дядо. Последните също са живели там. Грижи за тях е полагала майка й.
Последната имала ключ от апартамента до смъртта на брат й през 2012г., след това се
сменила бравата, а майка й не получила ключ. Майка й и вуйчо й не са се разбрали за
апартамента, но той винаги е знаел, че половината е на сестра му.
Св. А.Я посочи, че познава ответницата В. от 1994г. Последната винаги е живяла
в апартамента, правила е и ремонт по него. Свидетелката не познава ищцата и не знае,
че тя е имала претенции за този апартамент. Не е виждала там да живее някой друг
освен семейството на В..
Св. Л.С. познава ответниците, ходила е често на гости в апартамента на Б.. Там
не са живели други хора освен Б., двете и дъщери и С.. Б. й е споменавала, че мъжът й е
участвал активно в строителството на апартамента, после и за ремонтите му.
Св. Н.С. посочи, че познава ответниците от близо 25 години. Ходила е в
апартамента, който бил на Б. и на семейството й – съпруг и две дъщери. Свидетелката
не познава свекъра и свекървата на Б.. Последната не й е споделяла да имат разправии
с ищцата.
Св. Г. И., дъщеря на Б.И. и сестра на В. Иваноска посочва, че в апартамента
винаги са живели нейните родители, тя и сестра й. За направата на апартамента са
теглени заеми, които баща й изплащал. Ремонти също били правени от него. Ищцата не
е живяла в този апартамент, но е знаела за ремонтите. Тя винаги е казвала, че
апартаментът е на брат й, а след неговата смърт на наследниците му. В. никога не е
имала ключ от апартамента, нито е ползвала нещо там.
Районният съд е допуснал и допълнителни гласни доказателства на страните.
Разпитана е св. Д.Ч, която е живяла като наемател в процесното жилище за периода
1995г.-2000г. Тя не е виждала за този период ищцата да идва в апартамента. След
4
2000г. свидетелката и семейството й са идвали в процесното жилище на гости, като
това е било един два пъти в годината.
Св. Н.Х., зет на ищцата, посочва, че е посещавал апартамента още от 1999г.,
показала му го ищцата. Апартаментът бил на С. и В., който им е наследство от
родителите. Братът и сестрата не са имали спорове във връзка с жилището. В. имала
ключ от апартамента до смъртта на брат й. Ползвала и мазето. След това са водени
преговори за подялба на апартамента или едната страна да изплати на другата нейния
дял, но до конкретно решение не се е стигнало.
Пред районния съд е назначена съдебно-оценителна експертиза, по която
вещото лице посочва че средната пазарна месечна наемна цена за процесния
апартамент е 600 лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
По делото не е спорно, че ищцата и наследодателят на ответниците – С.И.
/починал 2012г./, са брат и сестра, чиито родители са Й.И /починал 1990г./ и В. И.
/починала 1993г./. Представен е нотариален акт, видно от който през 1975г. Й.И е
признат за собственик на процесния апартамент, предоставен като обезщетениe срещу
отчужден недвижим имот. Не се установи по безспорен и категоричен начин, че
средства за доплащане на апартамента и за цялостното му изграждане е предоставял
наследодателят на ответниците, каквито твърдения се съдържат в писмения отговор по
чл. 131 ГПК. В тази връзка ищцовите свидетели установиха, че средства за
доизграждането на жилището е давал бащата на ищцата, отделно от това е вземал и
заем, който впоследствие върнал. Посредством ангажираните гласни доказателства се
установи и това, че от 1975 г. ответницата Б.И., а след раждането си през 1980г. и
ответницата В.И. са живели в процесния апартамент. До 2012г. там е живял и техният
наследодател С.И.. Отделно от това тези обстоятелства не са и спорни по делото.
Ответниците твърдят, че са придобили 1/2 ид. част по давност, за което са се
снабдили с нотариален акт, позовавайки са на давностно владение, осъществявано от
техния наследодател С.И., а след неговата смърт през 2012г. и от тях самите. За
останалата 1/2 ид. част не е спорно, че е придобита от ответниците по наследство и
чрез покупко-продажба на 1/6 ид. част през 2013г.
Свидетелите на ищцовата страна установиха, че за времето преди 2012г. ищцата
е посещавала жилището, имала е ключ, своя стая и вещи, водени са разговори с брат й
за подялба на апартамента. След 2012г. достъпът до жилището й бил възпрепятстван от
ответницата Б.И.. Свидетелите на ответната страна не установиха ищцата да е
посещавала жилището, респ. да в живяла в него.
Дори и да се приеме, че съделителката В.Г. изобщо не е посещавала делбения
имот, не е имала ключ и собствена стая, и едновременно с това ответниците и техният
наследодател са живели там повече от 10 години тези факти не са достатъчни, за да
бъде придобит имота, респ. част от него, по давност от ползващите го лица. В случая
се касае за сънаследствен имот, поради което презумпцията по чл. 69 ЗН не следва да
намери приложение /вж. ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС/, доколкото при
наследяването основанието, на което първоначално е установена фактическата власт
показва съвладение – с приемане на наследството владението като част от
имуществото на наследодателя продължава от наследниците по право, независимо, че
само един от тях остава в наследствения имот. При това положение наследникът е
5
владелец на своята идеална част и държател на идеалната част на другия наследник. За
да придобие по давност правото на собственост върху чуждата идеална част
сънаследникът следва да превърне с едностранни действия държанието им във
владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на чуждите идеални
части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на другия съсобственик, за да се
обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правата си.
Тези обстоятелства следва да бъдат доказани от сънаследниците, които се позовават на
придобивана давност – в случая от ответниците.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че след
смъртта на общите наследодатели през 1990г. и 1993г. наследникът С.И. до смъртта си
през 2012г. е демонстрирал намерението за своене на идеални части на своята сестра.
По делото няма спор, че С.И. е живял със семейството си в просецното жилище. Това
обаче не доказва намерение за своене на притежавана от сестра му част и
превръщането на държанието й във владение. Това доказва единствено упражняване на
правомощието на наследника – съсобственик по чл. 31 ЗС да се с служи с общата вещ
по предназначение. Освен, че не се доказа намерение за своене и превръщането на
държанието във владение са налице писмени данни – данъчна декларация от 1998г.
/лист 200 от делото/, изходяща от наследника С.И., с която е декларирал процесното
жилище като съсобствено със сестра му. След неговата смърт през 2012г. липсват
доказателства останалите наследници – ответниците да са обективирали намерение за
своене и да са превърнали държанието на 1/2 ид., притежавана от ищцата, във
владение. Нещо повече, през 2013г. ответницата В.И. е подала декларация по чл. 14
ЗМДТ /лист 205/, в която е декларирала неизгоден за нея факт, а именно, че леля й В.Г.
е собственик на 1/2 ид. част от наследствения имот. От 2013г. до подаване на исковата
молба през 2018г. не е изминал период повече от 10 години, необходим за придобиване
на един имот, респ. на част от него по давност.
С оглед на изложеното по-горе жалбоподателите не установиха по реда на
пълното и главно доказване, че са придобили по давност наследствената 1/2 ид. част,
принадлежаща на В.Г..
При това положение следва да се приеме, че делбеният имот е съсобствен между
съделителите като 1/2 ид. част принадлежи на ищцата, придобита по наследство от
родителите й; 1/6 ид. част принадлежи на ответницата Б.И., придобита по наследство
от съпруга й и 2/6 ид. части са придибити от ответницата В.И. по наследство от баща й
и чрез покупко-продажба от сестра й, поради което искът за делба е основателен.
Районният съд е допуснал делба на имота при посочените квоти между тримата
съделители, поради което съдебният акт в тази си част е правилен.
С атакуваното решение районният съд е осъдил ползващите съделители да
заплащат на лишения от ползване съсобственик обезщетение за лишаване от ползване,
както следва 100 лв., дължими от Б.И. и 200 лв., дължими от В.И.. Пред първата
инстанция е приета експертиза, според която размерът на месечната пазарна наемна
цена за целия апартамент е 600 лв., т. е 300 лв. за частта на ищцата. Няма спор, че
имотът се ползва от жалбоподателките. При това положение основателна се явява и
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК във вр. чл. 31 ЗС за сумата от 300 лв. Неправилно
обаче районният съд е присъдил 100 лв. да заплаща Б.И. и 200 лв. В.И., съобразно
техните квоти, а не съобразно частта на съсобственика, лишен от ползване. Частта
притежавана от ищцата /1/2 ид. част/ се ползва от отвтениците, поради което
последните дължат обезщетение поравно, т.е по 150 лв. всеки от тях. Доколкото обаче
6
ищцата претендира сумата от 100 лв. от Б.И. и сумата от 200 лв. от В.И. ще следва
съдебният акт да бъде отменен в частта, с която В.И. е осъдена да плаща обезщетение
за разликата над 150 лв. до 200 лв. и претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК за разликата над
тази сума /т.е за 50 лв./ следва да се отхвърли.
Освен това решението на първата инстанция ще следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени двете обезщетения за периода от датата на подаване на исковата
молба до датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се присъждат
обезщетенията. Искането по чл. 344, ал. 2 ГПК е привременна мярка и трае докато
делбеният процес е висящ, т.е началният период, от който се дължи е влизане в сила на
акта за присъждане на обезщетение до окончателното приключване на делбата. За
периода преди това обезщетение може да се претендира като отделен иск в рамките на
делбения процес във втората му фаза /като претенции по сметки/.
Решението в останалата част, с което е допусната делба и са осъдени Б.И. да
заплаща на ищцата обезщетение за това, че е лишена от ползването на имота в размер
на 100 лв., а В.И. сумата от150 лв., считано от влизане в сила на акта, с който са
присъдени обезщетения до окончателно приключване на делбата е правилно и
законосъобразно и ще следва да бъде потвърдено.
Ще следва да се потвърди изцяло допълнителното решение, с което е отменен
издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт. С последния е
установено право на собственост върху недвижим имот, като удостоверяването е
станало в безспорно охранително производство, с участието само на молителите.
Ищцата по исков път може да установи несъществуването на удостовереното с този
нотариален акт право и ако искът бъде уважен, вкл. и когато делба бъде допусната,
издаденият нотариален акт се отменя от съда на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. В
този смисъл са Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г., на
ОСГК на ВКС и Решение № 81 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 2615/2017 г., на ВКС, I Г.О.
чл. 537, ал. 2 от ГПК. Първоинстанционният съд е отменил издадения констативен
нотариален акт като последица от допускане на делбата, поради което обжалваното
допълнително решение ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора ще следва жалбоподателите да бъдат осъдени да
заплатят на другата страна сторените по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за които са представени доказателства,
че са заплатени и са поискани своевременно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4166/31.05.2020г., постановено по гр. дело № 304/2018г.
по описа на Районен съд - Благоевград, в частта с която В. СТ. ИВ., с ЕГН **********
е осъдена да заплаща месечно обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК на В. Й. Г., с ЕГН
********** за разликата над 150 лв. (сто и петдесет лева) до 200 лв. (двеста лева),
както и в частта, с която са присъдени и двете обезщетения за лишаване от ползване за
периода от предявяване на иска - 05.02.2018г., до влизане в сила на съдебния акт за
присъждане на обезщетенията и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК от В. Й. Г., с ЕГН **********
срещу В. СТ. ИВ., с ЕГН ********** за заплащане на месечно обезщетение за
7
разликата над 150 лв. (сто и петдесет лева) до 200 лв. (двеста лева), представляваща
обезщетение за ползване на 1/2 ид. ч. от делбения имот, както и искането на В. Й. Г., с
ЕГН ********** срещу БЛ. Н. ИВ., с ЕГН ********** и В. СТ. ИВ. да бъдат присъдени
обезщетения за периода от предявяване на иска за делба - 05.02.2018г., до влизане в
сила на съдебния акт, с който се присъждат обезщетенията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4166/31.05.2020г., постановено по гр. дело №
304/2018г. по описа на Районен съд - Благоевград в останалата му част.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 907875/09.10.2020г., постановено
по гр. дело № 304/2018г. по описа на Районен съд - Благоевград.
ОСЪЖДА БЛ. Н. ИВ., с ЕГН ********** и В. СТ. ИВ., с ЕГН ********** да
заплатят на В. Й. Г., с ЕГН ********** сторените пред въззивната инстанция разноски
в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховен касационен съд, като в частта за обезщетенията по чл. 344, ал.
2 ГПК е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8