№ 1208
гр. Велико Търново, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА К. БАБЕКОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20214110100705 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.228 от ЗЗД и чл. 232,ал.2 от ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът **** твърди, че по силата на договор от 9.08.2019 г. е отдал
под наем на ответника за временно възмездно ползване собствения си
недвижим имот-апартамент в гр.Велико Търново срещу наемна цена от 360
лева, платима от първо до пето число на текущия месец. С Анекс от
14.08.2019 г. е уговорено плащане от 10-то до 15-то число на месеца.
Договорът е сключен за срок от една година, считано от 9.08.2019 г. Изтъква,
че на 14.08.2019 г. ответникът е платил депозит от 360 лева и сумата от 100
лева, представляваща част от наема за м. август 2019 г. Твърди, че от
м.октомври 2019 г. ответникът спрял да плаща задълженията си и на
14.09.2020 г. бил съставен протокол за принудително напускане. Заявява, че
ответникът му дължи сумата от общо 3600 лева, представляваща дължими
наеми за периода м. октомври 2019 г.- м. юли 2020 г., както и суми за
консумативи- 511,42 лева за В и К за периода м. септември 2019 г.- м.
септември 2020 г. и 228,12 лева за ел. енергия. Претендира сумата от 256,70
1
лева, представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2019 г.- 12.11.2020 г.,
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда до окончателното изплащане и разноски. Моли съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца посочените суми,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
2735/2020 г. на ВТРС , връчена по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. В съдебно
заседание не се явява. Представлява се от адв.Б. от ВТАК, който поддържа
претенциите в исковата молба.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът , чрез особения
представител адв.П. от ВТАК е депозирал писмен отговор на исковата молба,
в който сочи допустимост, но неоснователност на иска. Изтъква, че няма
доказателства относно твърденията за неплащане на дължимите суми и сочи,
че депозитът от 360 лева следва да се приспадне от претенциите. В съдебно
заседание поддържа становището и моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди становищата на страните и прецени събраните
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
Издадена е заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2735/2020 г. на ВТРС за
сумата от 3600 лева, представляваща сбор от сумите за дължимо месечно
наемно възнаграждение за месеците от октомври 2019 г. до юли 2020 г.;
сумата от 511,42 лева, представляваща заплатени В и К услуги за периода м.
септември 2019 г.- м. септември 2020 г.; сумата от 228,12 лева,
представляваща консумирана ел. енергия за м. август 2020 г. , ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между
страните е сключен договор за наем на недвижим имот от 9.08.2019 г., по
силата на който ищецът като наемодател отдава на ответника като наемател за
временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.В.Търново, ул. „Д. Буйнозов“ № 2, ет.2, ап.4 , срещу заплащане на
наемна цена от 360 лева, платима от 1-во до 5-то число на месеца и авансово
депозит от 360 лева платим в момента на подписване на договора. Договорът
е сключен за срок от една година от датата на подписването му. С Анекс от
14.08.2019 г. към договора от 9.08.2019 г. датата на плащане се променя и
същата става от 10-то до 15-то число на текущия месец; наемателят заплаща
360 лева депозит на 14.08.2019 г., както и 100 лева , представляващи част от
2
наема за м. август 2019 г. при задължение останалите 260 лева да се платят
не по-късно от 23.08.2019 г. Към договора за наем е подписан приемо-
предавателен протокол от 9.08.2019 г. Представен е протокол за напускане,
подписан от наемодателя –ищец и наемателя за предаване на апартамента на
14.09.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на
длъжника - ответник по иска по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК. Предмет на
установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване наличието на основанията, от които ищецът-кредитор твърди,
че произтичат вземанията му към ответника-длъжник, периодът на
дължимост, както и размера им. Не се спори между страните наличието на
наемно правоотношение основано на договор за наем от 9.08.2019 г. и Анекс
към него подписан на 14.08.2019 г. Спори се дължимостта и размера на
претендираните суми, както относно наемните вноски, така и тези за
заплатените консумативи. Съгласно разпределената доказателствена тежест в
процеса при наведените от ищеца отрицателни факти –неплатена
договорената наемна цена за периода м. октомври 2019 г.- м. юли 2020 г.,
ответникът следваше пълно и главно да установи, че не дължи исканите суми
поради погасяването им чрез плащане, доколкото не са наведени други
правопогасяващи, правоунищожаващи или правоизключващи възражения.
Ответникът не ангажира никакви доказателства в тази насока, поради което
съдът намира претенцията за заплащане на наемна цена за доказана по
основание. Относно размера: видно от договора и анекса към него страните
са договорили месечен наем в размер на 360 лева, платим от десето до
петнадесето число на текущия месец. В анекса е отразено и в тази част той
има ролята на разписка, че на 14.08.2019 г. наемателят е платил 100 лева –
част от наема за м. август 2019 г. Заплатен е и договорения депозит от 360
лева. Ищецът претендира заплащане на наемна цена за периода м.
октомври 2019 г.- м. юли 2020 г. в размер на 3600 лева, като излага, че
3
ответникът е престанал да изпълнява задълженията си от м. октомври 2019 г.
Ответникът, чрез особения си представител възразява срещу размера като
посочва, че заплатеният на 14.08.2019 г. депозит от 360 лева следва да се
приспадне от общата сума. Така, както е формулирана претенцията в исковата
молба същата касае периода м. октомври 2019 г.- м.юли 2020 г. При липса на
наведени твърдения и приложени доказателства относно упражнено от
наемодателя право за едностранно прекратяване на договора поради три
поредни забави повече от 10 дни –чл. 15,ал.4 от договора, или прекратяване
по право без предизвестие по вина на наемателя, ако забави плащането повече
от 20 дни, в която хипотеза наемодателят има право според чл. 16 да задържи
депозита, съдът счита възражението на ответника за основателно.
Обстоятелството, че срокът на договора е изтекъл на 9.08.2020 г. и въпреки
това не се доказа предприето действие от наемодателя относно
прекратяването на договорните отношения по вина на наемателя , както и
напускането на имота на 14.09.2020 г. водят до извода, че след 9.08.2020 г.
договорът е бил продължен по съгласие на страните, макар и мълчаливо. В
този ред на мисли при изричното поискване за заплащане на наемна сума за
период м. октомври 2019 г.-м.юли 2020 г. и без изложени твърдения от ищеца
относно задържане на депозита на някакво основание, произтичащо от
договора / всъщност характерът на депозита дори не е уточнен в договора/
следва да се счита, че ищецът не претендира плащане на наем за периода м.
август -13.09.2020 г., следователно депозитът от 360 лева е задържан без
основание. По тези съображения съдът счита, че иска за сумата от 3600 лева
представляваща неплатена наемна цена за периода м. октомври 2019 г.- м.
юли 2020 г. е основателен и доказан и следва да се уважи така, както е
предявен. Относно акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва
върху главниците представляващи неплатените месечни наемни вноски в общ
размер на 256,70 лева за периода 16.10.2019 г.- 12.11.2020 г. същата се явява
основателна и доказана и следва да се уважи. Относно искането за
присъждане на сумите за консумативи- 511,42 лева заплатена вода към «В и К
Йовковци» ООД гр.В.Търново и 228,12 лева заплатена ел. енергия за м.
август 2020 г. към « Енерго-Про Продажби» АД , гр.Варна, същото се явява
неоснователно и недоказано. Нито в договора за наем и анекса към него, нито
в приемо-предавателния протокол , нито дори в исковата молба ищецът е
посочил абонатния номер , на който му се доставя електроенергия и
4
абонатния номер, на който се доставя и се отвежда вода от съответните
оператори до имота, предмет на наемния договор- апартамент, находящ се в
гр.В.Търново, ул.» Д.Буйнозов» № 2, ет.2, ап.4. Приложените преводни
нареждания към операторите установяват само, че ищецът е заплащал
дължими суми за вода и електроенергия по посочените в нарежданията
фактури за аб.номер № 1166092 към « В и К Йовковци» ООД и за аб.номер /
кл. номер ********** към «Енерго-Про Продажби» АД, но няма
представени доказателства, че същите се свързват с монтираните водомер и
електромер на процесния имот, поради което иска в тази му част подлежи на
отхвърляне. Мотивиран от горното съдът счита, че следва да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3600 лева,
представляваща неплатена наемна цена за периода м. 10.2019 г.- м. 7.2020
г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението-
13.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 256,70 лева
мораторна лихва върху главниците за периода от 16.10.2019 г. до 12.11.2020 г.
За сумата от 511,42 лева, представляваща задължения за В и К услуги и за
сумата от 228,12 лева, представляваща задължение за консумирана ел.енергия
иска следва да се отхвърли, като неоснователен. При направените по -
горе изводи за платения депозит и липса на изрично изявление кое
задължение следва да се погаси със сумата от 360 лева, следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, според която се погасяват
най-напред разноските, после лихвите и най-накрая главницата. На основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в заповедното и в
исковото производство съобразно уважената част от претенциите. Така в
заповедното производство се дължат разноски от 251,72 лева за заплатено
адв.възнаграждение, а в исковото се дължат разноски в размер на 744,11 лева
за заплатена ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за особен
представител, или общо дължимите разноски възлизат на 995,83 лева. От тях
следва да се приспадне сумата от 360 лева, в резултат на което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 635,83 лева направени
разноски в заповедното и в исковото производство съобразно уважената част
от претенциите.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК , вр. с чл. 228 от ЗЗД , чл. 232,ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , че ДР. Д.
Д. с ЕГН ********** от ***** ДЪЛЖИ на **** с ЕГН ********** от *****
сумата от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева главница, представляваща
неплатена наемна цена по договор за наем от 9.08.2019 г. за периода м.
10.2019 г.- м. 7.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението- 13.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от
256,70 / двеста петдесет и шест лева и 70 ст./ мораторна лихва върху
главниците за периода от 16.10.2019 г. до 12.11.2020 г. , за които е издадена
заповед за изпълнение №1143/19.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 2735/20 г. на ВТРС,
като за сумата от 511,42 / петстотин и единадесет лева и 42 ст./
представляваща задължения за В и К услуги и за сумата от 228,12 / двеста
двадесет и осем лева и 12 ст./, представляваща задължение за консумирана
ел.енергия , ОТХВЪРЛЯ иска , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДР. Д. Д. с ЕГН ********** от ***** да заплати на **** с
ЕГН ********** от ***** сумата от общо 635,83 /шестстотин тридесет и пет
лева и 83 ст./ направени разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд
, чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 2745/2020 г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6