Р Е Ш Е Н И Е
№ 28 / 12.2.2014г.
гр.К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.ският
районен съд в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и
четиринадесета година в състав :
Председател: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни заседатели:1…………………………
2…………………………
при секретаря.............Д.Е. .......
и в присъствието на прокурора................................................................като
разгледа докладваното от.........................................съдията
МАРИНОВ..................................................
Гр. дело № 238 по описа за 2013
година, и за да се произнесе взе предвид:
Ищците по настоящото
дело З.Б.С. , С.Б.М. и В.Б.Д. , всички горепосочени с пълномощник и процесуален
представител адв. М.Д.О. са
предявили собственически установителен
иск по чл. 124 ал.1 от ГПК срещу ответника
С.Л.Д. ЕООД гр. С. с който иск горепосочените ищци молят съда да
постанови решение с което да приеме за установено спрямо ответното дружество С.Л.Д. ЕООД гр. С. , че те в качеството им на законни
наследници на С.В.С. б.ж. на село Д. ,
Община К., починал на 03.06.1986 година
са собственици всяка една по на 1 / 45 ид. част от правото на собственост върху
следните недвижими имоти находящи се в
землището на село Д. , Община К., обл. Бургаска , а именно: 1. имот № 026109 по
КВС на землището на село Д. , находящ се в м. Мизаря с площ от 198, 324 дка,
пета категория с НТП – полска култура и 2. имот № 026110 по КВС на землището на
село Д. , Община К., обл. Бургаска , находящ се в м. Мизаря с площ от 1, 676
дка , пета категория , с НТП – полска култура , при граници и съседи на същите имоти точно посочени и индивидуализирани в исковата молба, като същите ищци на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК претендират ответното дружество да бъде осъдено да им заплати и всички
направени от тях съдебни разноски по настоящото дело.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от
ищците чрез процесуалният им представител и се иска неговото уважаване изцяло ,
така както е предявен .
Ответника по този иск
е
подал писмен отговор по исковата молба в който признава, че така предявения срещу него
иск е недопустим за разглеждане , като сочи
доказателства затова касаещи неоснователността му , но едновременно възразява по основателността на същия , като
твърди, че той е изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер и моли
съда с решението си да го отхвърли изцяло като такъв .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетите като доказателства по настоящото дело
удостоверение за наследниците на С.В.С. № 876 издадено на 17.10.2012 г. от Община К. , обл. Бургаска е видно , че ищците З.Б.С. , С.Б.М.
и В.Б.Д. са едни от законните
наследници на този наследодател С.В.С. , б.ж. на село Д. ,
Община К. , обл. Бургаска който е починал на 02.06.1986 г. в същото
село. Същото удостоверение за наследници е било оспорено пред настоящия съд ,
като последният е открил нарочното затова производство по чл. 193 и сл.
от ГПК от ответната страна чрез
процесуалният й представител , но същата въпреки задълженията й затова не е
представило никакви доказателства в тази насока . Ето защо съдът намира, че това удостоверение
е издадено от съответния компетентен орган в кръга на възложената му
компетентност и отразява действителния кръг на наследници на горепосочения
наследодател. Ответната страна отричайки правата на ищците като наследници
респ. част от наследниците на горепосочения наследодател твърдейки , че има
други наследници изключващи правата на ищците като такива по отношение на
наследодателя С.С. е представила удостоверение за наследниците на същия този
наследодател № 070 от 22.02.2009 година в което са посочени като наследници на С.С. само лицата Я.С.В. , Д.С.Х. и Д.С.Д. , които
се явяват дъщери на преживялата наследодателя съпруга Ж.П.С. , починала на
12.05.2004 година в село Д. , Община К.
, обл. Бургаска , видно от приетото като доказателство по настоящото дело
удостоверение за наследници на Ж.П.С.
изх. № 875 издадено на дата 17.10.2012 година от Община К.. В същото
това удостоверение за наследниците на С.С. № 070 от 22.02.2009 година издадено от
Кметският наместник на село Д. се посочва, че същите три лица се явяват
единствени наследници на горепосочения наследодател явявайки се негови дъщери.
Същото удостоверение за наследници е било оспорено от ищците чрез процесуалният
им представител пред настоящия съд , като последният е открил нарочното затова
производство по чл. 193 и сл. от ГПК . В подкрепа на това , че то е
неавтентично ищците са ангажирали гласни
доказателства , а това са показанията на соченото му за издател лице – тогава
изпълняващо длъжността Кметски наместник на село Д. свидетелката С. И. Д. ,
което в съдебно заседание категорично потвърждава, че не е издавала респ. не е
подписвала това удостоверение за наследници и затова и съдът намира, че то е с
неистинско съдържание респ. , че е неавтентично. Затова и съдът намира, че това
удостоверение за наследници като неистинско съгласно чл. 194 ал.2 от ГПК следва
да се изключи от доказателства по настоящото дело . Следователно съдът намира,
че наследодателят С.В.С. е оставил като
свои наследници преживялата си съпруга Ж.С. , както и останалите си сестри Ж.В.С.
, И.В.Д. , С.В.Г. , М. В. Б. и В.В.Н. . По този начин преживялата наследодателя
съпруга Ж.С. респ. и нейните наследници Я.С.В.
, Д.С.Х. и Д.С.Д. притежават обща наследствена квота от 2 / 3 ид. части от
наследството на горепосочения наследодател , а неговите горепосочени сестри
притежават останалите 1 / 3 ид. части или по на 1 / 15 ид. част от наследството
всяка от тях. В случая съдът намира, че всяка една от ищците като
наследници на М. В. Б. притежават като
наследници на горепосочения наследодател по на 1 / 45 ид. части .
Видно
от приетите като доказателства по настоящото дело ксерокопие на решение № 05 от
06.06.2003 година на ОС З гр. К. постановено по нейна поземлена преписка вх. №
ДВ 226 от 26.03.1996 г. и ксерокопие на скица № К00441 от 07.04.2004 г. е че на
наследниците на С.В.С. е възстановено
респ. предоставено правото на собственост върху следния недвижим имот
находящ се в землището на село Д. , Община К., обл. Бургаска представляващ земеделска земя – полска
култура с площ от 200 дка , пета
категория находящ се в местността Мизаря
, имот № 026077 по плана за земеразделяне на същото землище , при посочените в
горепосочените два писмени документа
граници , съседи . Същият този поземлен имот ведно от представеното ксерокопие от
регистъра на земеделските земи , гори и земи в ГФ отнасящ се за землището на село
Д. , Община К. е че е бил закупен от
ответното дружество С.Л.Д. ЕООД гр. С. и е бил разделен на процесните два имота както следва : 1.
имот № 026109 с площ от 198, 324
дка и 2. имот № 026110 с площ от 1, 676
дка , двата находящи се в м. Мизаря и
двата собственост на ответното дружество.
Видно
от приложените и приети като доказателства по делото ксерокопия на нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 186 том 2 рег. № 1430 дело № 218 /
2009 г. на Нотариус М.С. с рег. № 581 на НК , нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 146 том 3 рег. № 1959 дело № 305 / 2009 г. на Нотариус М.С. с рег. № 581 на НК,
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 158 том 3 рег. № 1998
дело № 317 / 2009 г. на Нотариус М.С. с рег. № 581 на НК, нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 182 том 3 рег. № 2061 дело № 331 / 2009 г. на
Нотариус М.С. с рег. № 581 на НК и приложената справка досежно същия процесен
имот респ. имоти по имотния регистър е че само част от собствениците на
процесния имот Я.С.В. , Д.С.Х. и Д.С.Д. са продали същия на лицето П.Х.М. ,
като последният след това го е продал на лицето Антон Димитров Андонов , като
впоследствие последният заедно със съпругата си Д.А. го е продал на фирма С. 9 ЕООД гр. С. представлявана от
управителя й А.А. / продавача – физическо лице по същата сделка / , а
впоследствие Г. ООД гр. Б. е предоставило на С. 9 ЕООД гр. С. сумата в
размер на 100 000 евро , като за обезпечаване на същото вземане С. 9 ЕООД
е учредило в полза на Г. ООД договорна ипотека върху процесния имот.
Същият процесен имот е бил придобит от Г. ООД чрез публична продан- чрез
публичен търг / постановление за възлагане
като постановлението за възлагане е влязло в законна сила без да бъде
оспорено. Впоследствие Г. ООД е продала процесния имот на ответната страна С.Л.Д. ЕООД с нотариален акт № 47 от 22.12.2011 година на Нотариус М.С. с рег. № 581 на НК. След
това този земеделски имоте бил разделен
от купувача му – ответника по настоящото дело на горепосочените два поземлени
имота.
По този
начин съдът намира, че лицата Я.С.В. , Д.С.Х. и Д.С.Д. са продали първоначално
процесния имот на първия му купувач без да са били изключителни и единствени
собственици на същия , като по този начин те като притежатели на 2 / 3 ид.
части от правото на собственост спрямо същия имот са могли да прехвърлят валидно само същите ид. части от правото на
собственост. Останалите 1 / 3 ид. части от правото на собственост спрямо същия
респ. същите горепосочени имоти не са били прехвърляни от собствениците им и по
този начин последващите купувачи на имотите респ. имота не са могли да
придобият същите останали 1 / 3 ид. части от правото на собственост. По този
начин ответната страна не е придобила и притежаваните от ищците общо 1 / 15 ид.
части от правото на собственост върху имота или по на 1 / 45 ид. части
притежавани от всеки един от ищците , тъй като те не са се разпореждали с тях ,
а първоначалните продавачи на имота не са могли валидно да се разпоредят с тях
.
Следователно
съдът намира, че всеки един от ищците по настоящото дело е собственик на по 1 /
45 ид. части от процесните недвижими имоти представляващи земеделски земи , тъй
като те не са се разпоредили със същите техни права на собственост , а
извършените преди това продажби на имоти не могат да засегнат същите техни
права на собственост и не са могли да прехвърлят валидно същите техни права на
всеки от горепосочените купувачи на имота респ. на всички негови преобретатели
, включително и по отношение на дружеството ответник.Това е така тъй като никой
не може да прехвърли повече права от колкото има и като са нарушили този
основен принцип в правото
прехвърлителите на имота следва да понесат последствия от своето неправомерно
поведение , които са се отразили и на правата на собственост на ответното
дружество спрямо процесните недвижими
имоти. По този начин същото ответно дружество не е собственик на останалите 1 /
3 ид. части от правото на собственост спрямо същите недвижими имоти . Затова и
съдът намира, че всеки един от ищците по настоящото дело се явява собственик по
на 1 / 45 ид. части от процесните недвижими имоти и затова настоящия иск
предявен от ищците като напълно основателен и доказан следва да бъде уважен ,
ведно с всички законни последици от това – присъждане на ищците на направените
то тях съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 103, 29 лв. на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Поради
уважаване на същите искове съдът намира, че не следва да бъдат присъждани на
ответното дружество претендираните от
него съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 400 лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения, К.ският районен
съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.Л.Д. ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. С.
1421 район Л. ж.к. Л. ул. К.А. № 25
представлявано от управителя В.И.Г. , че З.Б.С. *** , С.Б.М. с ЕГН ********** ***
и В.Б.Д. с ЕГН ********** *** същите с пълномощник и със съдебен адрес адв. М.Д.О. ***
са собственици всяка една от тях по на 1 / 45 ид. части от правото на
собственост върху следните недвижими имоти
находящи се в землището на село Д. , Община К., обл. Бургаска , а
именно: 1. имот № 026109 по КВС на землището на село Д. , находящ се в м.
Мизаря с площ от 198, 324 дка, пета категория с НТП – полска култура при
граници и съседи : имот № 026110 – полска култура на „С.Л.Д.” ЕООД; имот №
000249 – полски път на община К.; имот № 026084 – лозе на „Р.К.” ООД; имот №
000172 – пасище, мера на Община К.; имот № 000415 – полски път на Община К.;
имот № 000179 – водоем на МЗГ – ХМС; имот № 000416 – напоителен канал на МЗГ –
ХМС; имот № 026102 – полски път на Община К.; имот № 026103 – нива на насл. С.К.П.;
имот № 026049 – полска култура на Н.Ж. Г.; имот № 026048 – полска култура на М.Ж.А. и 2. имот № 026110 по КВС на землището на
село Д. , Община К., обл. Бургаска , находящ се в м. Мизаря с площ от 1, 676
дка , пета категория , с НТП – полска култура ,
при граници и съседи : имот №
000249 – полски път на община К.; имот № 000403 – полски път на община К.; имот
№ 026048 – полска култура на М.Ж.А.; имот № 026109 – полска култура на „С.Л.Д.”
ЕООД.
ОСЪЖДА С.Л.Д. ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С. 1421 район Л. ж.к. Л. ул. К.А. № 25 представлявано от
управителя В.И.Г. да заплати на З.Б.С. *** , С.Б.М. с ЕГН ********** *** и В.Б.Д.
с ЕГН ********** *** същите с пълномощник и със съдебен адрес адв. М.Д.О.
*** сумата от 103, 29 лв представляваща
направените от тях съдебни разноски по
настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на С.Л.Д.
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С. 1421 район Л. ж.к. Л. ул. К.А. № 25 представлявано от
управителя В.И.Г. за осъждането З.Б.С. *** , С.Б.М. с ЕГН ********** *** и В.Б.Д.
с ЕГН ********** *** същите с пълномощник и със съдебен адрес адв. М.Д.О.
*** да му заплатят претендираните от
него съдебни разноски по настоящото дело в размер на сумата от 400 лв. поради
уважаването на горепосочения иск респ. искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: