РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Самоков, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 450 по описа на
съда за
И.Х.К. ***, обжалва Наказателно постановление № 390 от 23.09.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се представлява
от пълномощника си адв. Стойка Карабонева, която заявява, че поддържа жалбата и
в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната
основателност.
В съпроводителното писмо по чл.
60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна заявява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. В писмена защита, постъпила в съда преди даване ход на съдебното
следствие, въззиваемата страна поддържа становището си по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.).
Жалбата е подадена от легитимирано
лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
С обжалваното НП на жалбоподателя
е наложена глоба в размер 400 лв. за административно нарушение по чл. 257, ал.
1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, изразяващо се в това, че при
проверка, извършена на 28.04.2020 г. от служители на Изпълнителната агенция по
горите и на РДГ – София в обект по чл. 206 от ЗГ, находящ се в с. Лозен,
Столична община, собственост на „Ред лес груп“ ООД, е установено, че на 26.04.2020
г. в м. „Лакатица“, землище на с. Говедарци, Община Самоков, жалбоподателят, в
качеството си на лице по чл. 211, ал. 2, т. 2 от ЗГ, не е спазил реда и
условията по издаване на 2 броя превозни билети с № 8528/00024/83PGDGB и № 8528/00025/MPYKRZ2 от 26.04.2022 г., като в
същите е посочил, че количеството транспортирана дървесина е 27,92 куб. м., а
реално същата е в размер на 31,66 куб. м.
Административно-наказващият орган
е обосновал в НП извода си, че жалбоподателят е извършил това административно
нарушение с обстоятелствата, че на 26.04.2020 г. в обекта по чл. 206 от ЗГ, стопанисван
от „Ред лес груп“ ООД в с. Лозен, Столична община, е постъпила дървесина,
транспортирана с превозно средство с рег. № С 8401 МН и ремарке с рег. № С 8393
ЕР, придружена с гореописаните 2 превозни билета, издадени за общо 27,92 куб.
м. трупи за бичене и ОЗМ от бор и смърч, а при извършено контролно замерване от
служители на РДГ – София е установено, че всъщност реалното количество на
дървесината е 31,66 куб. м., т. е. налице е несъответствие между количеството
дървесина, посочено в тези превозни билети и реално транспортираната дървесина.
От събраните по делото
доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил деяние,
съставляващо административно нарушение съгласно вменените му като нарушени
разпоредби на ЗГ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
На първо място от описанието на
вмененото на жалбоподателя деяние в АУАН и в НП не може да се направи извод, че
то съставлява нарушение на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и
опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), което да е административно-наказуемо
съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗГ.
Разпоредбата на чл. 9а от Наредба
№ 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии създава задължение
за лицата, които издават или попълват документи по ЗГ или подзаконовата
нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване,
попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със
заповедите за определяне на съответните образци. Както в АУАН, така и в НП
изобщо липсват твърдения за това с деянието си жалбоподателят да е нарушил
конкретна заповед, определяща образец на превозен билет и установяваща реда и
условията за неговото издаване.
Ето защо не може да се установи
как с описаното в АУАН и в НП от фактическа страна негово деяние жалбоподателят
е нарушил чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012 г.), за да бъде деянието му
съставомерно като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, каквато
е правната рамка на административно-наказателното обвинение срещу него.
На следващо място, дори все пак
да се приеме, че макар и по един не твърде ясен начин разпоредбата на чл. 211,
ал. 2, т. 2 от ЗГ (която косвено е включена в административно-наказателното
обвинение) презюмира задължение на лице, упражняващо лесовъдска практика да
издава превозни билети само за добита дървесина от собствените му гори и от
горските територии, за които е упълномощено от собственика, вмененото на
жалбоподателя деяние от фактическа страна – че на 26.04.2020 г. е издал 2 броя превозни
билети, в които е посочил, че количеството транспортирана дървесина е 27,92
куб. м., а реално същата е в размер на 31,66 куб. м., не се подкрепя по категоричен
начин от събраните гласни и писмени доказателства.
Административно-наказателното
обвинение срещу жалбоподателя се основава на съдържанието на констативните
протоколи с №№ 152483 и 152484, съставени на 28.04.2020 г. от Георги Стефанов
Дончев, на длъжност „ст. експерт“ в ИАГ (това всъщност е един констативен
протокол, чиито две страници са написани на отделни бланки) и на констативен
протокол № 005390, съставен на 28.04.2020 г. от Георги Анев Атанасов, на
длъжност „гл. специалист – горски инспектор“ в РДГ – София, като св. Д.Х. –
актосъставител, на длъжност „главен горски инспектор“ в РДГ – София, не е
участвала в проверката и е съставила АУАН срещу жалбоподателя въз основа на
съдържанието на тези констативни протоколи. В първия от горепосочените
констативни протоколи, съставен на бланки с номера 152483 и 152484 е посочено,
че измерените трупи са наредени на две купчини и са маркирани с КГМ В 0455,
като част от тях, подробно описани в протокола, не са описани в издадените от
жалбоподателя на 26.04.2022 г. превозни билети с №№ 8528/00024/83PGDGB и 8528/00025/MPYKRZ2. Аналогично е
съдържанието и на констативен протокол № 005390/28.04.2020 г., като в него е
посочено, че обект на контролното измерване е съхранявана в обекта дървесина. В
обобщение, от съдържанието на обсъдените констативни протоколи еднозначно се
установява, а и това се потвърждава от показанията на актосъставителя Д.Х., че
при проверката в обекта на „Ред лес груп“ ООД в с. Лозен, Столична община, не
е измервана дървесина, стояща натоварена на превозното средство съгласно
издадените от жалбоподателя на 26.04.2020 г. превозни билети, а е била
измервана разтоварена, съхранявана в обекта дървесина. Това изобщо не
изключва възможността обект на измерването да е била и дървесина, маркирана със
същата контролна горска марка, която обаче е била транспортирана до обекта по
друго време, с друго превозно средство, с или без превозен билет до извършване
на проверката. Казано иначе, при този начин на измерване на дървесината (на купчини
в обекта), един извод, че разликата между обема й от общо 27,92 куб. м.,
посочен в превозните билети №№ 8528/00024/83PGDGB и 8528/00025/MPYKRZ2 от 26.04.2022 г., издадени от
жалбоподателя и измерения на място неин обем от 31,66 куб. м. се дължи на нарушение
на жалбоподателя на реда и условията за издаване на тези именно превозни
билети, би бил основан само на едно житейско предположение. Такова
предположение не е подкрепено от установени по делото факти, като за произхода
на разликата между обема на дървесината съгласно тези превозни билети и
измерената на място в обекта дървесина са възможни и изводи поне в две други
насоки – че разликата представлява обем на трупи, законно транспортирани с
други превозни билети или че тези трупи са били предмет на незаконно
транспортиране по друго време и с друго превозно средство, което обаче е извън
фактическата рамка на административно-наказателното обвинение срещу
жалбоподателя. Съгласно субсидиарно приложимата в административно-наказателното
производство на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК
административно-наказателното обвинение не може да почива на предположения.
Ето защо съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл.
303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е
извършил деяние, такова каквото е описано от фактическа страна в НП, а и не
може да се приеме, че такова деяние съставлява нарушение на чл. 9а от Наредба №
1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии (обн. ДВ, бр. 11/2012
г.).
Затова изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ е незаконосъобразен, а обжалваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.
Независимо от изхода на делото,
разноски на жалбоподателя не се присъждат поради липса на отправено искане за
присъждането им до приключване на съдебните прения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 390 от 23.09.2020 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: