Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260668
гр. Пловдив, 07.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Елена
Апостолова като разгледа докладваното от съдията АНД № 4500/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 36-0000080/24.02.2020
г. на И.Д. Началник отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна
администрация“, с което на ТК „Еуротранс груп“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Даме Греув“ № 15 на основание
чл. 97, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществен
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Жалбоподателят
моли да се отмени НП с бланкетни аргументи за незаконосъобразност на
постановлението. Излага довод, че са му наложени 13 наказателни постановление и
общата им санкция е несправедлива.
Въззиваемата
страна взема писмено становище по жалбата, в което поддържа законосъобразността
на производството и обжалваното постановление.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е
подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят
ТК „Еуротранс груп“ ЕООД притежавал удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници № 10882/04.02.2014 г.
На 11.09.2019
г. започнала от РД „Автомобилна администрация“ комплексна проверка на
жалбоподателя. По този повод с писмо изх. № 14-00-23-998/09.10.2019 г.,
получено на 10.10.2019 г. били изискани от жалбоподателя документи, отнасящи се
до лек таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****, който бил вписан в
списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници. С писмото били изискани за представяне до 15.10.2019 г. в 9:30 ч.
пътни книжки и паспорти на електронен таксиметров апарат с фискална памет, вкл.
книга по чл. 17 от списък с описани регистрационни номера на таксиметрови
автомобили. Представител на дружеството не се явил, нито изпратил поисканите
документи до въззиваемата страна. Затова била съставена покана рег. №
14-00-23-99/3/28.10.2019 г., получена на 28.10.2019 г., с която се уведомявало
дружеството да се яви на 07.11.2019 г. в 13:30 ч. в сградата на РД „Автомобилна
администрация“ за съставяне и предявяване на актове за установяване на
административни нарушения /АУАН/. Описано е какви нарушения е реализирало
дружеството според въззиваемата страна и въз основа на кои факти. В поканата се
съдържа предупреждение, че при неявяване или не изпращане на представител
актовете ще бъдат съставени в отсъствие на нарушителя по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Така и не била изпратена друга покана до нарушителя.
Предвид
изложеното бил съставен АУАН № 267130 от 21.11.2019 г., в който е квалифицирано
нарушение на жалбоподателя по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Актът бил съставен
в отсъствие на представител на жалбоподателя. Предявен е за запознаване на
28.01.2020 г.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗАвП. Редом с
него били издадени и следните наказателни постановления №№ 36-0000075,
36-0000076, 36-0000077, 36-0000078, 36-0000079, 36-0000081, 36-0000082,
36-0000084, 36-0000085, 36-0000086, 36-0000087, 36-0000088 все за непредставяне
на документи по повод на същото изходящо писмо от въззиваемата страна и
провежданата комплексна проверка.
Описаната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля К.Ш. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, писмо изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019
г., покана рег. № 14-00-23-998/3/28.10.2019 г., наказателни постановления №№
36-0000075, 36-0000076, 36-0000077, 36-0000078, 36-0000079, 36-0000081,
36-0000082, 36-0000084, 36-0000085, 36-0000086, 36-0000087, 36-0000088, заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г.
Показанията на
свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни.
Същият потвърждава авторството на АУАН и констатациите в него. За оборване
констатациите в АУАН жалбоподателят не ангажира доказателства и не направи
доказателствени искания. Затова съдът оцени показанията му с доверие и ги
възприе при формиране на фактическата страна на спора.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената заповед.
Макар да се
установява от обективна и субективна страна осъществяването на състава на
административно нарушение по съответния член, в хода на административно
наказателното производство при съставянето на АУАН е допуснато съществено
процесуално нарушение, което е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното юридическо лице.
АУАН е издаден
при неспазване на императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може
да бъде съставен АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква
нарушителят да е известен и да не може да се намери или след покана да не се
яви за съставяне на акта. Последната хипотеза следва да се разбира като
целенасочена покана за явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието
ѝ недвусмислено да се извлича волята на актосъставителя за намерението му
да състави определен АУАН за установено вече нарушение и предупреждение до
засегнатото лице за последиците от неизпълнение на задължението да се яви при
съставяне на акта. Това изявление следва да достигне до знанието на субекта,
който ще бъде привлечен към административнонаказателна отговорност, за което да
бъде съставен съответният документ или да се приложи доказателство за
получаването на поканата от лицето.
Изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието
на засегнатото лице е императивно изискване.
Съгласно
приложените доказателства поканата до дружеството жалбоподател за съставяне на
АУАН е била съставена и изведена със съответния изходящ номер, като е получена
от дружеството нарушител 28.10.2019 г. В поканата е разписано, че на 07.11.2019
г. в 13:30 ч. представител на дружеството следва да се яви на посоченото в нея
място и време за съставяне на АУАН.
АУАН е
съставен на 28.11.2019 г. в отсъствие на представител на нарушителя, и му е
връчен на 28.01.2020 г. Няма доказателства да е изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН за 21.11.2019
г., когато е съставен, а същата е била за 07.11.2019 г., когато акт не е бил
съставен. Следователно към датата на съставяне на АУАН дружеството не е било
известено за правото му да се яви при съставяне на акт от административнонаказателното
производство. Това му е станало известно едва в деня на връчване на съставения
вече АУАН и то е било поставено в невъзможност да присъства негов представител
на съставянето му. Като органите по приходите са пропуснали да съставят по
законосъобразен начин акта, предвид уведомяването на представител на
дружеството за съставяне на АУАН. И въпреки това са го съставили в по-късен
момент, за който дружеството не е било редовно уведомено.
Следователно
не са налице основанията за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй
като не се доказа последният да е бил уведомен своевременно за времето и
мястото на съставянето му, така че да може да упражни в пълнота правата си.
Правилото на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя има
своите корени в охраняване на правото му на защита, като от самото начало
следва да му се гарантира в пълен обем непосредствената възможност да участва в
действията на администрацията, която разполага с властовите елементи да търси,
установява и санкционира лицата, извършващи нарушения. В този смисъл
нарушителят има право непосредствено да възприема действията на актосъставителя
и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при
съставянето му и верността на посочените в акта обстоятелства. Нарушаването на
обсъжданото правило ограничава правата на нарушителя да направи възражения по
неспазване на процедурата, които биха били установими именно при неговото
присъствие. То нарушава и правото му в последващ момент да организира и
осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против него производство,
включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не може да бъде
отстранена по ред на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може да бъде и
санирана в производството пред съда. След като правото му не е гарантирано в
пълен обем във всички стадии на производството, а административнонаказващият
орган не е констатирал нарушението и е издал обжалваното НП, последното се
явява незаконосъобразно и това предизвиква отмяната му.
Актът е
съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изключително изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Същият е подписан от
актосъставителя, свидетел и представител на дружеството нарушител.
Постановлението
е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което беше
представена и съответната заповед, в предвидената от закона форма. Спазен е срокът
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неизпълнение
за представяне в срок на изискани документи от държавната администрация.
Съгласно
представените доказателства се установява, че за същото неизпълнение и
непредставяне на документи са издадени още 12 наказателни постановления. Всичките,
включително и настоящото са издадени за допуснато нарушение на чл. 91б, ал. 1,
т. 1 от ЗАвП, като е посочено, че превозвачите и собствениците на автогари са
длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и
товари. Следователно самата норма допуска само едно нарушение, независимо колко
документа са изискани и не са представени, защото неизпълнението се дължи в
самото непредставяне.
По този начин
като за едно и също нарушение и непредставяне на различни документи
административнонаказващият орган е издал общо 13 наказателни постановления, е
нарушена императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. Гласяща, че, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях, като по аргумент за противното за едно
нарушение следва да се състави само един АУАН и наложи една санкция с едно НП. Следователно
е следвало да бъде наложена една самостоятелна санкция за всичко непредставени
документи. Това се явява самостоятелно основание за отмяна на НП.
В този смисъл
е и трайната практика на Административен съд Пловдив - Решение № 344 от
16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г.
по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен съд, Решение №
826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 2073 от 06.12.2017 г. по к. адм. н.
д. № 2271/2017 г. на Административен съд – Бургас.
В цитираната
практика, която се споделя от настоящият състав, трайно и последователно се
приема, че действително по този начин
наказаното лице се поставя в по-благоприятно положение, защото вместо да
му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален
размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, а напротив е
законово изключена от чл. 18 от ЗАНН, поради което и съставеното в този вид НП
се явява несъобразено с правната рамка.
Въпреки че
съдът намери за незаконосъобразно НП, счита за необходимо да отбележи, че се
доказа дружеството да не е изпълнило задължението си и не е предоставило на
администрацията изисканите документи, т.е. от обективна страна е осъществило
състава на нарушението. Доколкото е юридическо лице не се изследва субективната
страна на нарушението. Определената пък санкция е справедлива и законна, като е
приложена правилно санкционната разпоредба. Това обаче не дава основание да се
изостави възприетото разбиране за допуснати съществени нарушения на
процедурата, които опорочават актовете и водят до отмяна на обжалваното
постановление.
По
изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000080/24.02.2020 г. на И.Д. Началник отдел „Контрол“ към РД „Автомобилна
администрация“, с което на ТК „Еуротранс груп“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище гр. Пловдив и адрес на управление ул. „Даме Греув“ № 15 на основание
чл. 97, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложена санкция в размер на
5000 лв. за нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.