Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.В.Търново, 03.08.2016г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А.Ш. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 3662 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ревандикационен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС и обективно кумулативно съединен с него несамостоятелен иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.
Ищецът Й.И.В. ***, чрез пълномощника си адв.Й.М. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че е собственик на по ½ ид. ч. от двата процесни недвижими имота - ниви – имоти № 017006 и №156013, двата находящи се в землището на с. *, общ.*, по силата на придобивна сделка, извършена на 26.01.2001г. и обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на земеделска земя № 36, том І, рег. № 618, нотариално дело № 27/2001г. по описа на Нотариус Д. Д., с район на действие ВТРС, за които собствени негови имоти е сключил Договор за аренда с ЕТ „Д. -90-С. Л.”, със седалище с.Р. Твърди, че узнал, че ответникът на 04.10.2013г. е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от двата процесни имота по силата на правни сделки, обективирани в Нотариален акт за дарение №1484, том 8, рег. № 10153, нот. дело № 1182, по силата на който Й. Н. Т., който не е собственик на процесните имоти, е подарил на ответната фирма по 1/2 ид.ч. от двете ниви и съответно по силата на Договор за покупко-продажба, извършен с Нотариален акт за продажба № 1485, том 8, рег. № 10154, нот. дело № 1183/2013г. същото лице Й. Н. Т. е продал на ответната фирма по 5/12 ид. ч. от двете процесни ниви, които две правни сделки, съгласно твърденията на ищеца са недействителни, доколкото праводателят не е собственик, възражение за което ищецът релевира с исковата молба. В условията на евентуалност претендира, че е собственик на по 1/2 ид. ч. от двата процесни имота, позовавайки се на кратка придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС. На основание чл.108 от ЗС моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че е собственик на по 1/2 ид.част от процесните две земеделски земи - ниви в землището на с.Р., Община *, както и да го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях. Предявява и несамостоятелен иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалните актове за дарение и продажба от 04.10.2013г. на Нотариус Т. Б. с район на действие ВТРС. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, поддържа предявените искове. Съображения в подкрепа на исковете излага в писмена защита.
Ответникът "Б. В." ООД със седалище гр.* в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез
пълномощника си адв. Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема
становище за неоснователност на предявените искове. Навежда, че праводателят на ответника е придобил
собствеността върху имотите и е притежавал правото на собственост на валидно
правно основание - Постановление за възлагане на недвижими имоти от
09.03.2009г., изнесени на публична продан по изп. д. № 20077250400019 на ЧСИ В.
Г., per. № * КЧСИ, район
ВТОС, вписано № 93/16.09.2010г. СВ. Релевира, че ответникът е собственик на
имотите, също на валидно правно основание - действителни прехвърлителни сделки,
съгласно - НА за дарение
на недвижими имоти № 1484, том 8, per. № 10153, н. д. № 1182 от 04.10.2013г.,
нотариус № 283 ВТРС, вписан № 69/04.10.2013г. СВ. и НА за покупко-продажба на
недвижими имоти № 1485, том 8, per. № 10154, н. д. № 1183 от 04.10.2013г.,
вписан акт № 70/04.10.2013г. Навежда, че ответникът владее имотите на годно
правно основание. Сочи, че както праводателят му, така и ответникът, са добросъвестни
купувачи, придобили на основание, годно да ги направи собственици, без знание
за права на трети лица по отношение на собствеността, както и че за
добросъвестността на купувача са без значение вписванията по партиди на други
правни субекти. Ответникът сезира съда с възражение по чл.79,
ал.2 от ЗС, вр. чл.82 от ЗС, че е собственик на процесните имоти и на още едно
придобивно основание, при условията на евентуалност - изтекла в негова полза
кратка придобивна давност от повече от 5 години, при условие на присъединяване
на неговото владение към това на добросъвестния купувач по публичната продан,
негов праводател, прието за разглеждане в настоящия процес с определението на
съда по чл.140 от ГПК. Претендира разноски.
В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за покупко - продажба на земеделски земи от 26.01.2001г., извършен с Нотариален акт №36, том І, рег.№618, н.д.№27/2001г. по описа на Д.Д. - Нотариус с район на действие ВТРС, вписан в Служба по вписванията в гр.В.Т. вх.рег.№301/26.01.2001г., акт №75, том 1, дело №151/2001г., парт. книга, том 174, стр.50, Л. Г. М. и Л. Б. М. са продали на ищеца по делото Й.И.В., чрез пълномощника му .И Й. В., процесните два имота - земеделски земи, находящи се в землището на с.Р, Община *, а именно: НИВА с площ от 3,999 дка, трета категория, в местността „*", представляваща имот № 017006 по плана за земеразделяне на землището на с.*, при граници и съседи: № 017005 - нива на А. И. К., № 017015 - нива насл. на Т. С. К., № 017014 - нива на А. Д. А., № 017007 - нива на А. Б. В. и № 800025-Полски път на Община * - КЕ, и НИВА с площ от 7.507 дка, трета категория, находяща се в местността „*", представляваща имот № 156013 по плана за земеразделяне на землището на с.*, при граници и съседи: № 156012 - нива насл. на Е. С. Т., № 000613 - Полски път на Община * - КЕ, № 156014 - нива на М* Г. М. и др. и № 000023 - напоителен канал на МЗХ -ХМС. По силата на молба от 12.06.2001г. до ПК гр.* вх.№22400/19.09.2001г. от ищеца са му издадени скици на процесните имоти - за нива №017006 - №ФО 3011 и за нива №156013 - №ФО 3012, и двете с дата 09.10.2001г.
С договор за аренда на земя от 22.02.2002г. ищецът е отдал под аренда процесните две ниви на арендатора ЕТ "Д. - 90 - С. Л." за срок от 5 години - до 22.02.2007г. Видно от оспорената от ответника Служебна бележка изх.№112/30.03.2016г., изд. от ЕТ "Д. - 90 - С. Л." с.Р., ищецът е предоставил под аренда процесните имот №017006 с площ от 4,000 дка и имот №156013 с площ от 7,508 дка в ЕТ "Д. - 90 - С. Л." с.Р., за което е получавал арендна цена за периода 2000 - 2014г., за всяка година поотделно, съгласно сключен аренден договор от 2000г. и сключени наемни договори.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2009г. по изп.дело №20077250400019 по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС, влязло в законна сила на 07.04.2009г., вписано в Служба по вписвания гр.* вх.рег.№5160 от 16.08.2010г., Акт №93, том 13 са възложени в собственост на купувача - взискател по изп.дело Й. Н. Т. по 1/2 ид.част от двата процесни недвижими имоти №156013 и №017006, двата в землището на с.Р., бивша собственост на длъжника по изп.дело Л. Г. М.. По изп.дело №20077250400019 по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС е била вписана на 16.05.2008г., №91, том І и вх.№4526 възбрана върху процесните недвижими имоти, като заличаването и е вписано на 01.11.2013г. Проверката за собствеността на имотите е извършена от ЧСИ въз основа на Справка по лице от 15.01.2009г. за Л. Г. М. за периода от 21.08.1908г. до 15.01.2009г. от Служба по вписвания гр.*, справка от ОСЗГ гр.* рег.индекс №ПО - 07-11-193/19.03.2008г. и справка за имоти на собственик към 30.04.2008г. от ОСЗГ, според които длъжникът по изп. дело Л. Г. М. е собственик на процесните две ниви, и въз основа НА №591, том ІІІ, рег.№9890, н.д.№2419/1999г. на Нотариус Д.Денчев с район на действие ВТРС.
С Договор за дарение на недвижими имоти от 04.10.2013г., извършен с НА №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. по описа на Т.Б. с район на действие ВТРС купувачът от публичната продан изп.дело №20077250400019 по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС Й. Н. Т., по силата на влязлото в сила постановление за възлагане от 09.03.2009г., е дарил на ответника по делото "Б. В." ООД със седалище гр.* 1/12 ид.част от процесните два недвижими имота №156013 и №017006, находящи се в землището на с.Р., респ. с Договор за покупко - продажба на недвижим имот от същата дата 04.10.2013г. Й. Н. Т. е продал на ответника по делото "Б. В." ООД гр.* 5/12 ид.части от процесните по делото ниви или чрез двете атакувани от ищеца разпоредителни сделки от 04.19.2013г. се е разпоредил в полза на ответника с общо 6/12 ид.части или 1/2 ид.част от двете ниви, по силата на възлагателното постановление. И в двата НА от 04.010.2013г. за дарение и за покупко - продажба е отразено, че владението на имотите се предава от прехвърлителя на приобретателя - ответник в деня на подписване на съответния договор за дарение, респ. за покупко - продажба. В нотариалните преписки по сключване на двете разпоредителни сделки от 04.10.2013г. в полза на ответника се съдържат скици на процесните ниви № №КО7063, КО7064, двете изд. на 01.10.2013г., в които Л. Г. М. е отразен като собственик за 1/2 ид.част от тях въз основа на НА за продажба №591/15.11.1999г., том.3, рег.№9890, дело 2419, а Й. Н. Т. като собственик на останалата 1/2 ид.част от нивите, въз основа на възлагателното постановление.
Безспорен по делото е факта, че процесните по 1/2 ид.част от двата процесни недвижими имота се владеят от ответника, като се спори дали последния владее на правно основание.
От справка от ОД "Земеделие" гр.*. рег.№РД-05-4-539/16.05.2016г. се установи, че за стопанската 2009/2010г. няма информация относно ползването на процесните ниви. От приложените към същата справка договори за наем на земеделска земя се установи, че ищецът е владял чрез другиго процесните ниви изцяло, а не само спорната 1/2 ид.част от тях, а именно чрез отдаването им под наем за релевантните за спора стопанска 2010/2011г. по силата на Договор за наем на земеделска земя №3552/10.06.2010г., сключен с наемател ЕТ "Д. - 90 - С. Л." с.Р. ,съответно през стопанската 2011г./2012г. по силата на Договор за наем на земеделска земя от 30.05.2011г. със същия наемател.
По силата на Договор за наем на земеделска земя №1139/24.07.2012г. за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2013г. процесните ниви са отдадени под наем на ЕТ "Д. - 90- С. Л." с.Р., както от ищеца, така и от праводателя на ответника Й. Н. Т. в качеството им на наемодатели. С Договор за наем на земеделска земя №10039/18.07.2013г. Й. Т. и Й.В. са отдали под наем процесните ниви на ЕТ "Д. - 90 - С. Л." за 1г., считано от 01.10.2013г. до 30.09.2014г., подписан за наемодател само от И Й В..
За периода от 01.10.2014г. до 01.10.2015г. процесните ниви изцяло са обработвани от ЕТ "Д. - 90 - С. Л." с.* като наемател по силата на сключен на 17.07.2014г. Договор за пренаемане на земеделска земя с ППК "Р. - П." - наемодател, въз основа на сключен от последната Договор за наем на земеделска земя №81/09.06.2014г. с "Б. В." ООД гр.* като наемодател. С договор за наем на земеделска земя №119/17.03.2015г. "Б. В." ООД като наемодател е отдало на ППК "Р. - П." с.П. - наемател 1/2 ид.част от процесните ниви за срок от 1 стопанска година, считано от 01.10.2015г. до 01.10.2016г., които ППК "Р. - П." от своя страна като наемодател с Договор за пренаемане на земеделска земя №82/14.07.2015г. е отдала под наем на "Л." ООД с.Р. с Управител С. Л.
Й. Н. Т. със заявление от 25.08.2010г. до ОСЗ гр.* е извършил регистрация на постановлението си за възлагане на 1/2 ид.част от процесните ниви. Й. Т. е подал заявление от 23.09.2013г. до Община * за изплащане в качеството му на собственик на по 1/2 ид.част от процесните ниви и като такъв на имот №094029, трите в землището на с.Р., на дължимо рентно плащане по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ, каквото, съобразно представената по делото вносна бележка от 04.12.2013г. е получил само за имот №094029, но не и за процесните такива. Разпитан в качеството на свидетел Й. Т. установи, че е имал проблем с отдаването на придобитите от него по 1/2ид.част от процесните ниви под аренда, тъй като се касае до идеални части от имоти, след проведен от него разговор с кмета на с.Р. през 2010г. отново имало неяснота кой ги обработва, разговарял и с представляващия арендатора ЕТ "Д. - 90- С. Л." с.*, когото потърсил една година по-късно, но не подписали договор.
По делото са разпитани двама свидетели, водени от ищеца - И. В., баща на ищеца, който установи, че ищецът от придобиване на собствеността през 2001г. не се е занимавал с процесните ниви, не ги е обработвал лично въобще, като същите са били отдавани под аренда и под наем на С. Л. от бащата като пълномощник на сина си от придобиването до 2014г. и за които имоти съответно ищецът чрез пълномощника си, негов баща, е получавал рента в пари и в натура, като всички действия по управление относно имотите са извършвани от свидетеля по силата на пълномощно от сина му. Свид.М. установи, че е ходил всяка година с бащата на ищеца за рентата от процесните ниви, които е обработвал С. Л., до миналата година, когато г-н Л. отказал да даде рентата на свид.В., след което разбрали от С. Л., че нивите са продадени.
Банково извлечение от ТБ ОББ АД, клон *. /л.117/, съгласно което банковата сметка на Б. В. ООД е заверена на 12.12.2014г. със сумата от 402,47лв. рента зем. земя стоп.2013г./2014г. от ЕТ "Д. - 90 - С. Л." не доказва, че е именно за спорната 1/2 ид.част от процесните ниви.
От приетите като писмени доказателства по делото Справки за процесните имоти от Служба по вписванията гр.* от 19.01.2016г. се установява вписан по отношение на двата процесни имота на 02.12.2013г. Договор за наем, том 12, Акт 123 от 2013г. с наемодател "Б. В." и наемател /пренаемател/ ЕООД "Д. - Д. Г." за срок от 10г.
По делото са приети като писмени доказателства справки по имот за процесните такива и справка по лице относно "Б. В." ООД и 2бр. удостоверения изх.№ № 254 и 253/09.02.2016г., изд. от Служба по вписванията гр.*, които не отразяват вписани права на ищеца върху процесните имоти.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
За да уважи ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС, съдът следва да установи, че ищецът е собственик на процесните имоти, както и че ответника ги владее или държи без правно основание, при кумулативната наличност на посочените предпоставки.Тежестта за доказване на релевантните за спорното право обстоятелства е върху ищеца.
В процесният случай ищецът се легитимира като собственик на спорните 1/2 ид.части от процесните недвижими имоти по силата на правна сделка - Договор за покупко - продажба от 26.01.2001г., извършен с НА №36, том І, рег.№618, н.д.№27/2001г. по описа на Д.Д. - Нотариус с район на действие ВТРС, надлежно вписан на 26.01.2001г. в Служба по вписванията гр.* Доколкото придобивното правно основание на ищеца, от което извлича правата си е деривативно /производно/ и като такова предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя по договора, такова е настъпило и ищецът е придобил собствеността изцяло върху недвижими имоти №017006 и №156013, двата в землището на с.Р., изцяло /в частност върху спорната 1/2 ид.част от тях/, тъй като праводателите му Л. Г. М. и Л. Б. М. са били собственици на прехвърляните имоти в режим на СИО към момента на сключване на сделката, въз основа на договор за покупко - продажба, извършен с НА №591, том ІІІ, рег.№9890, дело №2419/1999г. на Нотариус Д.Д., сключен по време на брака им. По делото не е спорно, че спорните 1/2 ид.части от двата процесни недвижими имота се владеят от ответника. Спори се дали се владеят от ответника на правно основание.
Съдът приема, че ответникът не владее спорните 1/2 ид.части от процесните недвижими имоти на годно правно основание, доколкото с процесните прехвърлителни сделки, извършени в негова полза с НА за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. и НА за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д. №1183/2013г., двата по описа на Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, не е придобил правото на собственост върху тях. Това е така, доколкото неговият праводател Й. Н. Т. не е бил собственик на спорните 1/2 ид.част от двата процесни имота към момента на сключване на прехвърлителните сделки /04.10.2013г./ и като такъв не е прехвърлил права на ответника, каквито не притежава. Независимо, че праводателят на ответника Й. Н. Т. към момента на сключване на прехвърлителните сделки се е легитимирал като собственик на 1/2 ид.част от двата процесни имота въз основа на влязло в законна сила на 07.04.2009г. Постановление за възлагане от 09.03.2009г. по изп.дело №20077250400019 по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ВТОС, то същият не е придобил собствеността върху тях въз основа на него, доколкото възлагателното постановление не е произвело вещно - транслативен ефект, тъй като възложените му като купувач на публична продан 1/2 ид.част от процесните ниви не са принадлежали на длъжника по изп.дело Л. Г. М. към деня на възлагане на възбраната. Длъжникът по изп.дело Л. Г. М. се е бил разпоредил с неговата 1/2 ид.част от процесните ниви в полза на ищеца с договора за покупко - продажба от 26.01.2001г., извършен с НА №36, том І, рег.№618, н.д.№27/2001 по описа на Нотариус Д.Д., така че към момента на налагане на възбраната по изп.дело №20077250400019 по описа на ЧСИ В.Г. длъжникът не е бил техен собственик. В процесният случай се касае до конкуренция на права между лица, придобили от един и същи собственик, която се разрешава от нормата на чл.113 от ЗС, съгласно която актовете по чл.112 до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. В случая ищецът по делото по-рано /на 26.01.2001г./ е придобил от същия собственик Л. Г. М. вещни права /спорните 1/2 ид.части от процесните имоти/ и вписал вещни права върху недвижимите имоти, поради което и по силата на чл.113 от ЗС правата му са противопоставими спрямо праводателя на ответника. На основание чл.496 ал.2 от ГПК в редакцията на нормата, действала към 09.03.2009г., от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. придобиването на имот на публична продан съставлява деривативно придобивно основание и като такова предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя. След като длъжникът по изп.дело Л. Г. М., с оглед и разрешението на конкуренцията на права по чл.113 от ЗС в полза на ищеца придобил по -рано и вписал вещни права върху недвижимите имоти от същия собственик, не е бил собственик към деня на налагане на възбраната на възложените с постановлението за възлагане от 09.03.2009г. спорни 1/2 ид.част от процесните имоти, то, макар и влязло в сила, възлагателното постановление няма и не е произвело вещно - транслативен ефект и съответно купувачът на публичната продан Й. Н. Т. не е станал собственик на спорните 1/2 ид.част от процесните имоти. Съответно, доколкото праводателят на ответника - Й. Н. Т. по процесните разпоредителни сделки, оформени с НА за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. и НА за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д. №1183/2013г., двата по описа на Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС, не е бил собственик на прехвърляните 1/2 ид.част от процесните имоти към момента на сключване на сделките, то и приобретателят по тях - ответник не е станал техен собственик, доколкото никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. В случая относно атакуваните разпоредителни сделки - дарение и покупко - продажба в полза на ответника, двете от 04.10.2013г., извършени с описаните по-горе НА, се касае до дарение, респ. покупко - продажба на чужда вещ, които не са нищожни, тъй като в случая не е налице никое от посочените в чл.26 от ЗЗД основания за нищожност на договорите, поради което възражението на ищеца в тази насока е неоснователно. Освен това, съгласно чл.189 от ЗЗД, продажбата на чужда вещ обуславя възможност за разваляне на договора по реда на чл.87 от ЗЗД, което означава, че облигационното правоотношение е действително, тъй като на разваляне подлежат само валидните договори. Поради това, че се касае за деривативно основание за придобиване на собственост, процесните разпоредителни сделки от 04.10.2013г. в полза на ответника, макар и действителни, нямат вещно - транслативен ефект - приобретателят - ответник не е придобил правото на собственост върху спорните 1/2 ид.част от процесните имоти, тъй като праводателят му не е бил техен собственик към момента на сключване на сделките, поради което ответникът ги владее без правно основание и искът по чл.108 от ЗС на невладеещия собственик срещу ответника - владеещ несобственик се явява доказан по основание и следва да бъде уважен. Доколкото съдът приема, че ищецът се легитимира като собственик въз основа на твърдяното деривативно придобивно основание /правна сделка/ не се произнася по евентуалното му възражение за изтекла в негова полза кратка придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС.
В процесният случай оспорването от ищеца на годността на НА за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. и НА за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д. №1183/2013г., двата по описа на Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС като титул за собственост е успешно проведено и е оборена презумптивната им законна доказателствена сила, но то не се свързва с откриване на производство по чл.193 ал.1 от ГПК, тъй като доказателствената сила на НА досежно правото на собственост не е свързана с неговата истинност като изявление, поради което по реда на чл.253 от ГПК съдът следва да отмени протоколното си определение от 26.04.2016г. по чл.193 ал.2 от ГПК за постановяване извършване проверка на тяхната истинност /вярност/ и за разпределение на доказателствената тежест, съобразно чл.193 ал.3 от ГПК.
Доколкото съдът приема, че НА за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. и НА за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д. №1183/2013г., двата по описа на Нотариус Т.Б. не легитимират ползващото се от тях лице - ответник като собственик на спорните 1/2 ид.част от процесните имоти е сбъднато вътрешно - процесуалното условие и съдът следва да се произнесе по евентуалното възражение на ответника за изтекла в негова полза кратка придобивна давност от повече от 5г. по чл.79 ал.2 от ЗС при условие на присъединяване на неговото владение към това на добросъвестния купувач по публичната продан, негов праводател - чл.79 ал.2 вр. чл.82 от ЗС, което счита за неоснователно и недоказано.
С оглед съществуващото между ответника и праводателя му - купувач на публичната продан частно правоприемство /процесните разпоредителни сделки от 04.10.2013г./ ответникът може да се позовава на присъединяване към своето владение и владението на праводателя си на основание чл.82 от ЗС.
Съгласно легалното определение по чл.70 ал.1 от ЗС добросъвестното владение се свързва с наличието на правно основание /прехвърлителна сведка, административен акт с вещно-правни последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото на собственост или ограничено вещно право - т.9 от ППВС №6/27.12.1974г. по гр.д.№7 от 1974г./ и незнание за порока на формата му или незнание, че праводателят не е собственик. В процесният случай прехвърлителните сделки - договор за дарение и договор за покупко - продажба, двете от 04.10.2013г. относно ответника и постановлението за възлагане на ЧСИ като едностранен властнически акт с вещно-правни последици относно праводателя на ответника безспорно съставляват правно основание по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС. Добросъвестното владение по чл.70 ал.1 от ЗС освен с наличието на правно основание, годно да го направи собственик, се свързва и с незнание за порока на формата му или незнание, че праводателят не е собственик, като добросъвестността следва да е съществувала към момента на възникване на правното основание /чл.70 ал.1 изр.2 от ЗС/ и добросъвестността се предполага до доказване на противното /чл.70 ал.2 от ЗС/. В процесният случай, с оглед вписването на правата на ищеца чрез вписване на НА №36, том І, рег.№618, н.д.№27/2001г. още в деня на изповядване на сделката /26.01.2001г./ и с не извършването на проверка в Службата по вписванията в гр.*, ответникът и праводателят му са се поставили в положение на недобросъвестност към момента на възникване на правното основание за всеки един от тях /датата на сключване на разпоредителните сделки от 04.10.2013г. за ответника и датата на постановлението за възлагане 09.03.2009г. за праводателя му/, тъй като вписването по чл.112 б."а" от ЗС създава презумпция за знание, за общоизвестност на вписаните обстоятелства, вкл. и по партидите на други правни субекти, поради което е оборена презумпцията за добросъвестност по чл.70 от ЗС относно ответника и праводателят му и ответникът не може да се позовава на кратката придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС при условията на присъединяване на владението на праводателя си по чл.82 от ЗС.
Дори и с оглед доказателствата по изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан - за праводателя, респ. с оглед доказателствата по нотариалните дела, при които са изповядани разпоредителните сделки от 04.10.2013г., да се приеме, че не е оборена презумпцията за добросъвестност по чл.70 ал.2 от ЗС, т.е. да се приеме незнание на ответника и на праводателя му, че праводателят им не е собственик, то ответникът не е придобил собствеността върху спорните 1/2 ид.част от процесните имоти на оригинерното основание чл.79 ал.2 вр. чл.82 от ЗС, поради което ищецът не е изгубил правото си на собственост в хипотезата на чл.99 пр.1 от ЗС и искът му по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен, ведно със законните последици.
На оригинерното основание по чл.79 ал.2 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години, като следва да се докажат двата елемента на владението - обективен /корпус/ - упражняване на фактическа власт, господство върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя, и анимус - намерение да се свои вещта, като в хипотезата на чл.70 от ЗС самото правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона давностен срок, без да е необходимо да демонстрира владението чрез своене чрез други действия, които са противопоставени на действителния собственик. Доколкото самото правно основание в хипотезата на чл.70 от ЗС се явява демонстриране на завладяването, то по делото е доказан анимуса да се свои спорната 1/2 ид.част от процесните ниви както на ответника, така и на неговия праводател, още повече, че относно анимуса на праводателя му - купувач на публичната продан по делото са събрани и писмени доказателства - регистриране на постановлението за възлагане през ОДЗ гр.*, подаване на заявление по чл.37в ал.7 от ЗСПЗЗ. Приетите писмени доказателства по делото във връзка с отдаване на спорните 1/2 ид.част от процесните имоти под аренда и под наем са относими именно във връзка с доказването на обективния елемент от владението във връзка с възражението на ответника за изтекла в негова полза кратка придобивна давност при условията на присъединяване на владението на праводателя му по чл.82 от ЗС. Не се доказа от ответника добросъвестно владение по см. на чл.70 от ЗС на неговия праводател - купувач на публичната продан, доколкото не е доказан обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт, фактическо господство и въздействие от праводателя на ответника лично - чрез въздействие върху имотите, вкл. и негови периодични техни посещения, или чрез другиго върху процесните 1/2 ид.части от имотите от момента на възлагателното постановление до актовете на разпореждане на 04.10.2013г. Съдът съобрази и нормата на чл.498 ал.1 от ГПК, съгласно която въводът на купувача във владение въз основа на влязлото в сила възлагателно постановление е едва след представяне на удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане, което в случая е вписано на 16.08.2010г.
Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели се установи, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесните ниви /в частност върху 1/2 ид. част от тях/ чрез другиго - отдавайки ги под аренда и наем от придобиване на собствеността до 30.09.2014г. В тази връзка Служебна бележка изх.№112/30.03.2016г., изд. от ЕТ "Деница - 90 - Стефан Липов", макар и частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, преценена в съвкупност и със свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, доказва факта, че за релевантния период относно позоваването от ответника на оригинерно придобивно основание - от 09.03.2009г. до 01.10.2012г. фактическа власт върху процесните 1/2 ид.част е упражнявана от ищеца чрез другиго - чрез арендатора ЕТ "Деница - 90 - Стефан Липов", като за стопанската 2011г./2012г. е по силата на Договор за наем от 30.05.2011г. Установи се, че праводателят на ответника е упражнявал фактическа власт върху процесните 1/2 ид.части от двете ниви чрез другиго, отдавайки ги под наем на ЕТ "Деница - 90 - Стефан Липов" по силата на съвместен двамата с ищеца като наемодатели Договор за наем на земеделска земя №10039/24.07.2012г. за периода от 01.10.2012г. до 01.10.2013г., но не е доказано постоянно, непрекъснато упражняване на фактическа власт /корпус като обективен елемент на владението/, несъмнително и явно от праводателя на ответника за периода от 09.03.2009г. до 04.10.2013г., за да може ответника да се позовава на присъединяване по чл.82 от ЗС. За периода от 01.10.2013г. до 30.09.2014г. фактическо господство върху спорните 1/2 ид.част от процесните ниви чрез другиго - чрез наемател е упражнявал отново ищеца по силата на подписан само от него като наемодател Договор за наем №10039/18.07.2013г. с наемател ЕТ "Деница - 90 - Стефан Липов". Ответникът след сключване на разпоредителните сделки на 04.10.2013г. - за периода от 10.10.2014г. до 16.12.2015г. - датата на предявяване на настоящия иск по чл.108 от ЗС, когато се прекъсва давността, е владял - упражнявал фактическа власт като обективен елемент на владението върху спорните 1/2 ид.част от процесните ниви чрез другиго - чрез отдаването им под наем, но това негово владение отново не е непрекъснато и постоянно. Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника за придобиване от него към 09.03.2014г., респ. към датата на предявяване на настоящата ИМ, когато давността се прекъсва, на спорните 1/2 ид.части от процесните имоти по давност при условията на чл.79 ал.2 вр. чл.82 от ЗС в продължение на давностния срок от 5г., предвиден в закона.
Предвид горното и извода, че действителният собственик - ищец не е изгубил своите права, искът по чл.108 от ЗС следва да бъде уважен, като съдът приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на по 1/2 ид.част от процесните недвижими имоти и осъди ответника да му отстъпи собствеността и предаде владението върху тях.
С оглед задължителните разяснения, дадени с Тълк. решение №3/2012г. от 29.11.2012г. на ВКС, ОСГК, според които на отмяна по реда на чл.537 ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот, несамостоятелния иск по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на НА за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. и НА за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д. №1183/2013г., двата по описа на Нотариус Т.Б., материализиращи разпоредителни сделки, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за заплатени ДТ за производството и ДТ за вписване на ИМ и адв. възнаграждение за един адвокат/, в доказан размер от 510лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Изходът на делото по главния ревандикационен иск обуславя неоснователност на претенцията на ответника за съдебни разноски и същата следва да бъде отхвърлена изцяло. С оглед несамостоятелния характер на иска по чл.537 ал.2 от ГПК отхвърлянето му не обуславя частична основателност на ответната претенция за разноски, съразмерно с отхвърления иск.
Водим от горното и на основание чл.108 от ЗС, съдът
Р Е Ш
И:
На основание чл.253 от ГПК ОТМЕНЯ протоколно Определение от 26.04.2016г., с което на основание чл.193 ал.2 от ГПК е постановено да се извърши проверка на истинността /верността/ на оспорените от ищеца Нотариален акт за дарение на недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. по описа на Нотариус Т.Б. с район на действие ВТРС и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д.№1183/2013г. по описа на Т.Б. с район на действие ВТРС, както и за разпределяне на доказателствената тежест на основание чл.193 ал.3 изр.1 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Б. В." ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, ет.*, ап.*, с ЕИК *, че Й.И.В. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е СОБСТВЕНИК на 1/2 /една втора/ ид.част от НИВА с площ от 4.000 дка, трета категория, находяща се в землището на с..*, Община *, с ЕКАТТЕ *, в местността „*", представляваща имот № 017006 по плана за земеразделяне на землището на с.*, при граници и съседи: № 017005 - нива на А. И. К., № 017015 - нива насл. на Т. С. К., № 017014 - нива на А. Д. А., № 017007 - нива на А. Б. В. и № 800025-Полски път на Община * - КЕ, както и на 1/2 /една втора/ ид.част от НИВА с площ от 7.508 дка, трета категория, находяща се в землището на с.*, Община *, с ЕКАТТЕ *, в местността „*", представляваща имот № 156013 по плана за земеразделяне на землището на с.*, при граници и съседи: № 156012 - нива насл. на Е. С. Т., № 000613 - полски път на Община * - КЕ, № 156014 - нива на М. Г. М. и др. и № 000023 - напоителен канал на МЗХ -ХМС, на основание Договор за покупко - продажба на земеделски земи от 26.01.2001г., извършен с Нотариален акт №36, том І, рег.№618, н.д.№27/2001г. по описа на Нотариус Д.Д. с район на действие ВТРС.
ОСЪЖДА "Б. В." ООД със
седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, ет.*, ап.*, с ЕИК *, ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ
ВЛАДЕНИЕТО върху 1/2 /една втора/ ид.част от НИВА с площ от 4.000 дка,
трета категория, находяща се в землището на с.., Община *, с ЕКАТТЕ *, в
местността „*", представляваща имот
№ 017006 по плана за земеразделяне
на землището на с.*, при граници и съседи: № 017005 - нива на А. И. К.,
№ 017015 - нива насл. на Т. С. К., № 017014 - нива на А. Д. А., № 017007 - нива
на А. Б. В. и № 800025-Полски път на Община * - КЕ, както и върху 1/2 /една втора/ ид.част от НИВА с площ от 7.508 дка, трета категория, находяща се в землището на
с.*, Община *, с ЕКАТТЕ *, в местността „*", представляваща имот № 156013 по плана за земеразделяне
на землището на с.*, при граници и съседи: № 156012 - нива насл. на Е. С. Т., №
000613 - полски път на Община * - КЕ, № 156014 - нива на М. Г. М. и др. и №
000023 - напоителен канал на МЗХ -ХМС, на СОБСТВЕНИКА Й.И.В. с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.В. против "Б. В." ООД със седалище гр.* несамостоятелен иск с
правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти №1484, том 8, рег.№10153, н.д.№1182/2013г. по описа на Нотариус
Т.Б. с район на действие ВТРС и Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот №1485, том 8, рег.№10154, н.д.№1183/2013г. по описа на Т.Б. с
район на действие ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "Б. В."
ООД със седалище и адрес на управление гр.*, ул."*" №*, ет.*,
ап.*, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на Й.И.В. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
сума в размер на 510 лв. /петстотин
и десет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на "Б. В." ООД със седалище гр.* за присъждане на направените по делото съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението в частта по чл.253 от ГПК с характер на определение не подлежи на обжалване.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………..