№   56                                       23 април 2019г.                              Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в откритото съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря Пламена Мутафова

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 60 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.171, т.2а, б.“Б“ от ЗДвП.

Със Заповед  № 18-0275-000727/18.12.2018г. началник- група в Районно управление- Исперих към ОДМВР-Разград е приложил принудителна административна мярка по отношение на Д. А. И. от град Б. на основание чл.171,т.2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Против цитираната заповед е постъпила жалба от Д. А. И. от град Б. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна като постановена  в противоречие с целта на закона.  Счита, че налагането на принудителна мярка за максималния предвиден в закона срок засяга необосновано правата на другия съсобственик на автомобила и не е съобразено с  другите обстоятелствата по делото. Поради това моли съда да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна и явно несправедлива.

Ответната страна – началник-група в Районно управление-Исперих към Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи- Разград,  счита жалбата за неоснователна.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

 Между страните по делото няма спор по фактите. В представения акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 769458 от 17.12.2018г., е описано, че на 17.12.2018г.  в 20,25 часа  Д. И. е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Меган“ с рег. №  ********  в град  Исперих. При извършена проверка с Дрегер 7510+ е отчетен 1,05 %о концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване № 002331.

На 18.12.2018г. е издадена и атакуваната Заповед № 18-0275-000727, с която спрямо И. е приложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага затова, че на 17.12.2018г. е управлявал собствения  си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,02 на хиляда.

 Със Заповед № 330з-1984/06.10.2017г. директорът на ОДМВР-Разград е оправомощил началниците на групи в  районните управления да  издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а (т.1.7 от заповедта).

 В представения препис на свидетелството за регистрация на автомобила – част І, като собственик на автомобила е посочен  Д. А. И. Съобразно представеното удостоверение, Д. И. е сключил граждански брак с Б. Б. М. на 16.02.1984г.

 Представени са и епикризи на Ф. М. О., на 80 години, от които се установява, че  за периода  26-.11-17.12.2018г. посоченото лице е било  на болнично лечение на счупване на дясно бедро.

Ответникът не оспорва твърденията на жалбоподателя, че  процесният автомобил е съпружеска имуществена общност, както и обстоятелството, че Ф. О. e майка на жалбоподателя и той полага грижи за  нея.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- депозирана е в законния срок, от активнолегитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл.172, ал.4 от ЗДвП.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган  в кръга на неговите правомощия- началник група в РУ- Исперих, който е упълномощен с описаната по-горе заповед от директора на ОДМВР-Разград да издава заповеди са прилагане на принудителни административни мерки.

Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е в предвидената форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59 АПК. Актът е мотивиран с посочването на фактическите обстоятелства, обусловили издаването му, включително и чрез препращане в съдържанието му към съставения акт за установяване на административно нарушение.

Заповедта съдържа и точното правно основание за издаването й. В диспозитива на акта е посочена относимата разпоредба - чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторното си превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Разпоредбата предвижда, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година. От представените по делото доказателства се установи наличието на сочените в разпоредбата предпоставки, поради което заповедта се явява издадена и в съответствие на материалния закон.

Издадената заповед съответства и на целта на закона.

 

 

 

 

В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава  принудителна мярка за точно такова по вид поведение.  Тя се прилага без оглед и независимо от понесената наказателна отговорност и не зависи от преценката на административния орган. Последният действа в условията на обвързана компетентност при налагане на мярката и единственият въпрос, предоставен на неговата воля, е определяне на срока за прилагането й, който следва да е съобразен с поставените от законодателя  граници.

Въведената принудителна мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол. Именно поради това законодателят не е поставил условие моторното превозно средство да бъде изключителна собственост на водача, управлявал го с определена концентрация на алкохол в кръвта.  Диференциран подход при прилагането на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е недопустим, тъй като би поставил в дискриминационно положение водачите-еднолични собственици на автомобили, което е в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2  от Конституцията) и ще доведе до неравно третиране.

Действително при определянето на срока, за който се прилага мярката, органът е длъжен да спази принципа за съразмерност, залегнал в чл.6 от АПК. 

В конкретната хипотеза не се установява принципът за съразмерност да е нарушен. Съдът намира, че управлението на лек автомобил от водач, употребил алкохол, засяга в значителна степен безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве.  Оплакването на жалбоподателя, че  прекратяването на регистрацията на автомобила го поставя в невъзможност да полага грижи за тежко болната си майка, е неоснователно. Прекратяването на регистрацията на автомобила по никакъв начин не ограничава възможността на жалбоподателя да се грижи за болната си майка.  За придвижването си в тази връзка той може да се възползва от обществен транспорт, да наеме автомобил и пр.

 Ето защо и оплакването, че  определеният максимален срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС не съответства на принципа за съразмерност, въведен от чл.6 от АПК, не се споделя от съда. Както се посочи и по-горе, при определяне на срока на мярката значение имат вредните последици, които могат да възникнат от нарушението. В конкретната хипотеза евентуалните вредни последици биха били значителни предвид обстоятелството, че могат да засегнат живота и здравето на гражданите, а жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1,05 на хиляда, която се доближава до размера, превишаването на който определя деянието като престъпление, а не като нарушение - 1,2 на хиляда.

Съдът намира за недопустимо възражението на жалбоподателя, че  определеният срок на мярката е явно несправедлив, тъй като засяга необосновано правата на съпругата му- съсобственик на  автомобила. Съобразно  основните принципи на АПК и ГПК никой не може да предявява от свое име чужди права  пред съд, освен ако това не е изрично предвидено.  В конкретната хипотеза липсва такова изрично предвиждане както в ЗДвП, така и в ЗС и ЗЗД. Ако съпругата на жалбоподателя счита, че издадената заповед засяга правата й по несъразмерен начин, тя би могла да обжалва заповедта. Следва да се отбележи, че  за евентуалните вреди, претърпени от другия съсобственик във връзка с невъзможността да използва съсобствената вещ,  той може  да претендира обезщетение  по общия ред, предвиден от  ЗС и ЗЗД.

Предвид неоснователността на оспорването претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. На основание чл.144 от АПК във връзка с чл.78, ал.8 съдът определи възнаграждение в размер на 100 лева.  

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. А. И. от град Б. против заповед  № 18-0275-000727/18.12.2018г. на началник-група в Районно управление- Исперих към ОДМВР-Разград за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171,т.2а, б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ******** за срок от една година.

ОСЪЖДА Д. А. И. от  град Б. да заплати на Областната дирекция на МВР в град Разград 100  (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

            Съдия:/п/