№ 265
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000683 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260134/02.04.2020г., постановено по търг. д. №218/2019г.
по описа на Окръжен съд С.З., „З.А.Д."Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *********, е
осъдено да заплати на М. П. П. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 20
000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
ПТП на 16.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
28.09.2018г., като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 20 000лв. до
претендирания размер от 70 000лв. /частичен иск от 80 000лв./ и искът за
законната лихва за периода 24.08.2018г. до 27.09.2018г. „З.А.Д."Б.В.И.Г.“ АД
е осъдено да заплати на М. П. П. обезщетение в размер 1 641, 20лв.,
представляваща имуществени вреди при ПТП на 16.08.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018 г., като е отхвърлен
искът за законна лихва за периода от 24.08.2018г. до 27.09.2018г. „ЗАД
Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 971,20лв. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца съразмерно с уважената част от исковете. М. П. П. е осъден
1
да заплати на „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД направените по делото разноски в размер
на 353, 43лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. „ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД е осъдено да заплати по бюджета на съдебната власт, сумата от 865,64лв.
за държавна такса, както и сумата от 138, 95лв. за депозити за вещи лица,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
С определение №260682/30.06.2021г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК, е изменено решение №2260134/02.04.2020г. в частта за разноските, като
„ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на адв. К. адвокатско
възнаграждение общо в размер на 1 371,24лв. за осъществено безплатно
процесуално представителство съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, с която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над уважената
част от 20 000лв. до размера от 50 000лв., е постъпила въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – М.П.. Жалбоподателят счита,
че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при допуснати
нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Незаконосъобразността на решението се обосновава с неправилна преценка
на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост,
съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, като не са
съобразени конкретните обективно съществуващи факти. Счита, че
конкретните факти следва да се съобразяват и в аспекта на професията на
ищеца – професионален танцьор. Твърди се, че при определяне
обезщетението от 20 000лв., първоинстанционният съд не е съобразил
съдебната практика, лимитите на отговорност на застрахователя. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с
което предявеният иск да бъде уважен допълнително за сумата от 30 000лв.,
т.е. – да се присъдят общо 50 000лв. – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода
от 28.09.2019г.
Ответник – жалбата „З.А.Д."Б.В.И.Г.“ АД, в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло въззивната жалба.
С подадената въззивна жалба и постъпилия отговор не са предявени
доказателствени искания.
От страна на жалбоподателя се претндират разноски на основанието по
2
чл.38 от ЗА.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – М.П., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 16.08.2018г., в гр.Е., при управление на л.а. „А.**“ с рег.№
*********, водачът В.С.Т. нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал автомобил с несъобразена скорост, при което причинил ПТП.
Вследствие на инцидента са причинени телесни повреди на ищеца М. П. П..
По случая е образувано ДП №***/2018г. по описа на РУ- Е., пр.пр.
№408/2018г. по описа на РП-Е.. В резултат на процесното ПТП, М.П. е
получил следните травматични увреждания: Счупване на тялото /диафаза/ на
раменната кост, закрито. След инцидента пострадалият е приет за лечение в
отделението по Ортопедия и травматология на МБАЛ „Д-р Ст. Ч.“ - В.Т. с
оплаквания от болки в дясната ръка в областта на раменната става и
невъзможност да движи ръката. От направената рентгенография е установено
наличието на спираловидна фрактура на десен хумерус в дисталната трета.
Съгласно оперативен протокол от 17.08.2018г. на пострадалия е направена
оперативна интервенция-поставяне на метална остеосинтеза. След 5-дневен
престой в болницата е изписан с окончателна диагноза: Счупване на тялото
/диафаза/ на раменната кост, закрито. При изписването са му дадени
препоръки за ранна рехабилитация и физикална терапия, като му е издаден
болничен лист за 30 дни отпуск по болест. Твърди се, че възстановяването на
ищеца от полученото при злополуката счупване на раменната кост
продължава и до днес, като оплакванията му за болка в наранената област не
3
са отшумели. Вследствие, на увреждането месеци наред се е възстановявал от
травмата, трябвало е да спазва предписаният му режим и е провеждал
рехабилитация и физикална терапия, като за известен период от време е
разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени
потребности в ежедневието. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес
при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото
съзнание. Изложени са фактически твърдениея и за наличие на претърпени
имуществени вреди.
Отговорността на ответника се ангажира с твърдения за наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „А.**“ с
рег.№ ********* по застрахователна полица
№*****************/04.07.2018г. със срок на валидност считано от
04.07.2018г. до 03.07.2019г. Ищецът е предявил претенцията си за изплащане
на обезщетение пред ответното дружество и е представил всички документи,
с които разполага. По случая е заведена преписка, по която застрахователят
не се е произнесъл в законоустановения срок за това. Искането, с което е
сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
70 000лв. /след допуснато увеличение на иска/, частичен иск от 80 000лв. за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, както и законната лихва върху сумата, считано от
24.08.2018г. - датата на която изтича срокът по чл.429, ал.3 от КЗ.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е оспорил така предявения иск.
Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното
производство, се свеждат до размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Претенцията по предявения иск е за репариране на вреди при условията,
визирани в разпоредбата на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432,
4
ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на
чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е
причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
противоправно поведение, наличие на причинна връзка между
противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни за
настоящето са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се физически и
психически болки и страдания, вследствие телесно увреждане, което,
съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното
разглеждане на делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е счупване на раменна кост – закрито. Вредите са причинени
виновно, в резултат на виновно поведение на водача на л.а. „А.**“ с рег.№
********* - В.С.Т.. Безспорно за настоящето производство е и наличието на
причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. . „А.**“
и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – със застрахователна полица
№*****************/04.07.2018г. със срок на валидност считано от
04.07.2018г. до 03.07.2019г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба спорният
въпрос в настоящето производство е относно справедливото обезщетение за
репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди.
5
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение. При определяне размера на
претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени
доказателства и по-конкретно – заключението от комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Съгласно заключението от комплексната експертиза, в медицинската й
част, болничният престой при ищеца е продължил 5 дни. Опериран е и е
поставена метална остеосинтеза. При изписването са му дадени препоръки за
ранна рехабилитация и физикална терапия, като му е издаден болничен лист
за 30 дни отпуск по болест. Възстановяването до степен годност за физически
труд се осъществява при правилно протичане на оздравителния процес за
около 2,5-3 месеца.
В идентичен смисъл за и депозираните по делото гласни доказателства.
Свидетелката М.Д.И., живееща на семейни начала с ищеца, установява, че
непосредствено след инцидента и по време на болничния престой ищецът
изпитвал изключително силни болки. След изписването му от болница
половин година бил вкъщи, провеждал рехабилитационни процедури. След
6
операцията бил с гипсирана ръка, като гипсът бил свален след един месец, а
после бил с шина. Един месец след операцията имал нужда от чужда помощ и
свидетелката му помагала във всички. М.П. можел да се обслужва с една
ръка, макар и трудно. Работел като танцьор в ансамбъл З., но като последица
от инцидента половин година бил в болнични.
При преценка на относимите обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от физически и психически характер по
отношение на ищеца първоинстанционният съд правилно е преценил и
приложил принципите на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Определеният паричен еквивалент от 20 000лв. е съобразен с обективните
критерий – ищецът е в млада възраст и пълният възстановителен процес е
протекъл без усложнения и за сравнително кратък период от време – от два до
три месеца. Болничният престой е продължил само в рамките на пет дни. В
домашни условия М.П. е имал нужда от чужда помощ, но не е бил зависим
напълно от грижите на близките си. Свидетелката И. установява, че можел да
се обслужва сам, макар и трудно, а това състояние е продължило само в
рамките на един месец – един месец след операцията, гипсът бил свален.
Според свидетелката ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност около половин година, но според заключението на вещото
лице, пълният възстановителен период до степен годност за физически труд,
трае около 3 месеца. Липсват данни за настъпили усложнения. При всички
случай при временна нетрудоспособност нетрудоспособното лице не е в
състояние да упражнява професионалната си дейност. По делото не е
установено, а не се и твърди, че като последица от инцидента ищецът е
преустановил изцяло професионалната си дейност на танцьор. Временната
нетрудоспособност, под каквато и да е форма винаги води до негативни
последици и в психологичен аспект. При определяне на размера на
обезщетението първоинстанционният съд е съобразил и личния характер на
преживените от ищеца страдания, данни, за което се извеждат от допуснатата
по делото съдебно психологична експертиза, а именно, че ПТП-то е
предизвикало при М.П. Остра стресова реакция, която прераснала в
Разстройство в адаптацията.
Що се отнася до наведените във въззивната жалба доводи, че
определеното обезщетение от по 20 000лв. за претърпени неимуществени
вреди не е съобразено с действащите към момента на инцидента
7
застрахователни лимити, следва да се посочи: Нивата на застрахователно
покритие, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са от значение
при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция
за икономическата конюнктура, но не са критерий, както и база за определяне
размера на обезщетението. Касае се за минимални застрахователни суми, а не
за фиксиран минимален размер на обезщетение.
По отношение на оплакването, че определеното обезщетение от 20
000лв. не е съобразено със съдебната практика, следва да се посочи, че дори
за подобни травми в съдебната практика да е присъдено по-висок размер
обезщетение, то законовият принцип на справедливост по смисъла на чл.52 от
ЗЗД изисква да бъде съобразена конкретиката на случая. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от
ЗЗД – по справедливост, то определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от 20 000лв.,
дори и да не е заместващо от житейска гледна точка претърпените
неудобства, с оглед конкретиката на случая съответства на предписаните от
правната норма критерий за справедливост.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260134/02.04.2020г., постановено по търг. д. №218/2019г. по
описа на Окръжен съд С.З., в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от М. П. П.
с ЕГН ********** срещу „З.А.Д."Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК *********, иск за разликата над
20 000лв. до 50 000лв. - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при
ПТП на 16.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.09.2018г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
8
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9