Р
Е Ш Е Н И Е №
460
10.04.2020 г., град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VI-ти граждански състав
На 11.03.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Куршумова в.гр.дело
№ 275 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на Н.П.Х.,
ЕГН: ********** ***, действащ чрез пълномощника си адв.М.Г., подадена против
Решение № 452 от 11.12.2019 г. постановено по гр.д.№674 по описа за 2019 г. на
Районен съд Карлово, II гр.с.,
с което е прогласена нищожността на отказа от наследство, вписан в особената
книга на Районен съд Карлово под номер 13 от 14.03.2019, с който Н.П.Х., ЕГН:
**********, се отказва от наследството на Н.П. Н., бивш жител ***, починал на
21.02.2018 г., поради невъзможен предмет, на осн. чл.124, ал.1 ГПК във чл.26,
ал.2, пр.1 във вр. с чл.44 ЗЗД, както и Н.П.Х. е осъден да заплати на М.В.П.,
ЕГН: **********, К.Х.П., ЕГН: ********** и Д.Х.П., ЕГН: **********,***,
направените по делото разноски в размер на 460.00 лв.
Във
въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Оспорват се решаващите изводи на районния съд за подадена от ответника
декларация по чл.14 от ЗМДТ с
довода, че същата не е подадена от него,
а от брат му В. Х.. Прави доказателствени искания за разпит на свидетели и
издаване на съдебно удостоверение. Моли за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноските по делото.
Въззивната
жалба е надлежно връчена на въззиваемите страни М.В.П., ЕГН: **********,
К.Х.П., ЕГН: ********** и Д.Х.П., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат
Т.С. с пълномощно от първата инстанция до окончателното приключване на делото,
които в срока по чл.263 от ГПК не са депозирали отговор на въззивната
жалба.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията
си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба от М.В.П., К.Х.П. и Д.Х.П. против
Н.П.Х., с която се твърди, че са кредитори на ответника по силата на влязло в сила решение № 182/15.05.2018 г. по
гр. д. № 127/2018 г. по описа на Районен съд Карлово, с което ответникът е
осъден да им заплати обезщетение за вреди от непозволено увреждане на всеки от
тях по 2000 лева, ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. и разноски. Посочва
се, че за събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 1397/2018 г.
по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с peг. № 822 в район на действие
Окръжен съд Пловдив. Излагат твърдения, че по наследство от Н.П. Н. ответникът
е собственик на недвижим имот – ½ ид. част от дворно място в с. М.,
Пловдивска област, съставляващо ПИ 197 с площ от 308 кв.м., за който е отреден
УПИ II-197
с площ от 304 кв.м. в квартал 21 по плана на селото, ведно с построената в
имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и навес и други
подобрения, до съседи: улица с о.т. 122- 123, УПИ I-търговия и услуги, УПИ IX-196.
По гр. д. № 127/2018 г. по описа на КРС върху имота била вписана възбрана,
такава била вписана и по искане на ЧСИ. След вписване на възбраните по молба на
ответника било образувано ч. гр. д № 340/2019 г. по описа на Районен съд
Карлово, по което бил вписан отказ на Н.П.Х. от наследството на Н.П. Н.. Ищците
намират този отказ от наследство за недействителен с твърдението, че преди
вписването му ответникът е приел наследството по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН,
чрез действия, които несъмнено предполагат намерението за приемане на
наследството, включително чрез декларирането на имота като негов до размера на
1/2 ид.ч. в Община Карлово, отдел МДТ /съгласно уточненията в молба от
21.05.2019г./. Така вписаният отказ от наследство формално изключвал Н.П.Х. от
кръга на наследниците на Н.П. Н. и препятствал съдебния изпълнител да
предприеме по-нататъшни действия по изпълнение върху наследственото имущество. Искането към съда е за признаване за установено, че отказът
от наследство, вписан по ч. гр. д № 340/2019 година по описа на Районен съд
Карлово, с който Н.П.Х. се отказва от наследството на Н.П. Н., ЕГН: **********,
бивш жител ***, починал на 21.02.2018 г., Акт за смърт № 2/22.02.2018 г.,
съставен в с. М., обл. Пловдив, е нищожен поради невъзможен предмет, на
основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, тъй като преди извършване на отказа
Н.П.Х. е приел наследството. В условията на евентуалност е отправено искане за унищожаване
на горепосочения отказ от наследство по отношение на ищеца – кредитор на
основание чл.
56, ал. 1 от ЗН.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил
писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на иска.
Счита, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на
действителното положение между страните. Оспорва твърдението, че е подал
декларация в ДС Карлово и заявява, че не е подавал декларация и не е
упълномощавал някого да декларира от негово име наследствен имот, останал в
наследство от Н.П. Н. починал на 21.02.2018 год. акт за смърт № 2/22.02.2018
год. Позовава се на представената по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ, според
която задължено лице е брат му В.П.Х., който най-вероятно бил представил
удостоверение за наследници и въз основа на същото било отразено, че ответникът
е собственик. Счита, че допускането на обезпечение чрез вписната възбрана на
½ идеална част на УПИ II - 197 кв. 21 по плана на с. М.Пловдивска обл.
общ. Карлово по гр.д. № 127/2018 год. КРС се отнасяла до конкретен имот по
време на процеса. При допускане на обезпечението по горното дело не било
установено по безспорен начин кой е собственик на имота, тъй като приемането,
респективно отказът от наследство били съпроводени с формални действия. Моли за
отхвърляне на предявените искове, претендира разноските.
От
фактическа страна по делото не се спори и се установява от представеното копие
от изпълнителен лист №1102/04.12.2018 г., издаден по гр. д. № 127/2018 г. по
описа на РС Карлово, че ищците са кредитори на ответника, който е осъден да
заплати на всеки от тях по 2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 04.02.2016 г. до окончателното плащане,
както и разноските по делото. Няма спор относно обстоятелството, че за събиране
на вземането по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 201882200401397 по
описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова, с peг. № 822 в район на действие Окръжен
съд Пловдив. По изпълнителното дело е депозирано заявление вх.№
10821/22.04.2019 г. от ответника, чрез неговия пълномощник адвокат Г., в което
във връзка с писмо за налагането на възбрана се сочи, че ответникът не
притежава имущество, както недвижимо, така и движимо, както и се представя
съдебно удостоверение изх.№ 1236/15.03.2019 г. издадено от РС – Карлово.
От
приложеното съдебно удостоверение изх.№ 1236/15.03.2019 г. издадено от РС –
Карлово, втори граждански състав, се удостоверява, че с определение № 13 от
14.03.2019 г. по ч. гр. д. №340/2019 г. по описа на РС Карлово е допуснат отказ
на Н.П.Х., ЕГН: **********, от наследството на Н.П. Неделев, бивш жител ***,
починал на 21.02.2018 г., Акт за смърт № 2/22.02.2018 г., съставен в село М.,
обл.Пловдив, който отказ е заведен под №13/14.03.2019 г. в особената книга по
чл.49, ал.1 ЗН, по отношение на което страните не спорят.
С
нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот № 163, том
II, дело № 365/22.03.2011 г. на АВ-СВ Карлово, Н.П. Неделев е признат за
собственик на основание изтекла придобивна давност на следния недвижим имот:
дворно място в с. М., Пловдивска област, съставляващо ПИ 197 с площ от 308
кв.м., за който е отреден УПИ II-197 с площ от 304 кв.м. в квартал 21 по плана на селото,
ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и
навес и други подобрения, до съседи: улица с о.т. 122- 123, УПИ I-търговия и
услуги, УПИ IX-196, по отношение на който не се спори, че е включен в
наследство, от което ответникът се е отказал.
Видно
от удостоверение за декларирани данни изх.№ **********/06.06.2019 г. изд. от
Община Карлово, отдел МДТ, ответникът с декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№
**********/14.03.2018 г. по партида 6604Н39097 е декларирал 1/2 ид.ч. от
недвижим имот в село М. в квартал 21, УПИ II-197 с площ от 308 кв.м., ведно
с жилище от 120 кв.м. и жилище от 9,00 кв.м. Декларирал е и че е единствен
собственик на жилище в гр. Карлово от 38,34 кв. м., ведно с прилежащи мазе от 7
кв. м. и таван от 0,92 кв. м.
В
представената декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/14.03.2018 г. на
Община Карлово, по партида 6604Н39097, като данъчно задължено лице е посочено В.П.Х.,
който е декларирал придобиването на горепосочения имот по наследство на
21.02.2018 г. В декларацията е посочено, че В. П.Х. и Н.П.Х. притежвата по 1/2
ид.ч. от поземления имот и сграда.
По
почин на ищеца, за установяване на твърдяното мълчаливо приемане на
наследството от ответника преди отказа от същото, са ангажирани гласни
доказателства. Свидетелят М. И. С. установява, че познава ищците и ответника
Н.Х.. Сравнително често е ходела на гости на ищците и последните две години
също продължила да ходи. Знае, че ответникът има имот срещу този на ищците.
Познава дядото, преди да почине, ищците са се грижили за него и след като е
починал дядото, свидетелката често е виждала в този имот Н.Х., който си е
влизал, излизал, вършил си е къщни неща като си е оставял каруцата, кон, влизал
да натоварва дърва, излезе си, влезе си в къщата. След смъртта на дядото друго
лице освен Н.Х. не е виждала в този имот.
Във
въззивната инстанция не се допуснаха доказателствените искания на жалбоподателя
за допускането до разпит на свидетели като несвоевременно направено и
преклудирано, както и искането за издаване на удостоверение, тъй като съдът
намери, че същото не е необходимо.
При
така установения от фактическа страна правен спор, настоящият съдебен състав на
ПОС достига до следните правни изводи:
С
оглед разпоредбата на чл.48 от Закона за наследството, наследниците придобиват наследството на своя наследодател с приемането му. Съгласно чл.49 от Закона за
наследството приемането може да се извърши с изрично заявена воля за приемане,
като наследникът направи съответното писмено заявление пред районния съдия и така
направеното приемане се впише в особената книга за това. Приемането на
наследството може да е и мълчаливо. В този случай, за да се счете, че
наследникът е приел мълчаливо наследството, необходимо е той да извърши
действие, което несъмнено да предполага намерението му да приеме наследството.
В
конкретния случай не може да се направи извод, че ответникът е декларирал 1/2
ид.ч. от недвижимия имот на наследодателя в с.М.. Макар в удостоверението за
декларирани данни изх.№ **********/06.06.2019 г. да е посочено, че ответникът е
декларирал имотите – земя и сгради, то тези данни се основават на декларация по
чл.
14 от ЗМДТ вх.№
**********/14.03.2018 г., а последната е подадена само от В. П.Х.. Декларацията
по чл.14 от ЗМДТ, съответно и удостоверението за декларирани данни, не може да
се приемат като доказателство за приемането на наследството от ответника Н.Х.,
тъй като няма данни последният да е упълномощил В. П.Х. да декларира от негово
име ½ ид.ч. от оставените по наследство земя и сгради. Поради това
районният съд неправилно е приел, че ответникът е приел наследството с
декларирането на имота.
Твърденията
за мълчаливо приемане на наследството обаче се доказват от фактическите действия
на ответника за ползването на оставения по наследство имот в село М.. За тези
действия свидетелстват показанията на св.С., които съдът кредитира като
достоверни, тъй като свидетелят няма родство със страните, показанията й са
вследствие на непосредствени впечатления, придобити при честите й посещения в
имота на ищците, който се намира срещу наследствения имот, познава ищците и
ответника, както и е познавала наследодателя /т.нар.дядо в показанията/. Според
показанията на свидетеля, до смъртта си наследодателят е живял в имота като
ищците са му помагали. След смъртта на наследодателя, имотът се е ползвал само
от ответника. Описаните от свидетеля фактически действия като влизане и
излизане от имота, оставяне в него на вещи като каруца, кон, взимането на дърва
т.н. водят до извода за ползването на имота. Отказът
от наследство предполага изначално намерение на призования да наследи да не
приема наследството, тоест да не се възползва от наследственото имущество. В случая обаче, предвид
осъществените фактически действия за ползването на имота, съдът намира, че
ответникът се е възползвал от наследството след смъртта на наследодателя.
Същевременно няма данни ответникът да е живял заедно с наследодателя. Извод за
последното не би могъл да се направи, тъй като според свидетелските показания
ищците са помагали на наследодателя, както и се установява, че ответникът
притежава жилище в гр.Карлово, а адресът му за кореспонденция е в гр.Пловдив.
От
изложеното дотук съдът приема, че с ползването на наследствения имот, ответникът
е извършил конклудентни действия, с които е приел наследството преди отказа от
наследството.
Отказът от наследство, предшестван от приемане на
същото наследство, е недействителен по причина, че след като ответникът е приел
наследството, липсва наследство, което да бъде прието. Отказът от наследство е
нищожен поради липса на предмет на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
44 ЗЗД, поради което предявеният иск се явява основателен.
Ето
защо и предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, въззивната
жалба ще се остави без уважение, а обжалваното решение ще бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С
оглед изхода на правния спор, право на разноските по делото имат въззиваемите
страни, които обаче не се явяват и не се представляват във въззивното
производство, съответно от тяхна страна не е направено искане за присъждане на
разноски, порад което такива няма да бъдат
присъдени с решението.
Така мотивиран,
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 452 от 11.12.2019 г. постановено по
гр.д.№674 по описа за 2019 г. на Районен съд Карлово, II гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване, при
наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК, пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.