РЕШЕНИЕ
№ 1933
Велико Търново, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - III тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВЕЛИНА ЯНЕВА |
| Членове: | ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ ДИАНКА ДАБКОВА-ПАНГЕЛОВА |
При секретар М.Н. и с участието на прокурора ВЕСЕЛА ДИМИТРОВА КЪРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ЯНЕВА канд № 20257060600349 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 82 / 07.03.2025г., постановено по АНД № 20244110200727 по описа на ВТРС за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1275-000824 / 16.04.2024г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на Г. С. С. на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение трето от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушение на чл.15, ал.1 от същия закон.
Касационното производство е образувано по жалба от Г. С. С., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна правна квалификация на деянието. Изложени са подробни съображения за вида на административното нарушение, трайната съдебна практика и правна теория относно правната му квалификация и съответната санкционна норма, допуснато нарушение от административно наказващия орган да определи правилната санкционна норма и потвърждаването на това нарушение от въззивния съд. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.
В хода на въззивното производство са установени следните факти:
Г. С. С. управлява собствения си лек автомобил в гр.Велико Търново като не се движи най-вдясно по платното на движение, навлиза вляво по посоката си на движение в лентата за насрещно движение и блъска с предната си част лек автомобил с рег. № [рег. номер].
Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП и на лицето е наложено административно наказание глоба.
Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство липсват нарушения на процесуалните правила, доказано е нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.
От касатора се твърдят две нарушения на материалния закон – неправилно квалифициране на деянието като нарушение на чл.15, ал.1 от ЗДвП вместо по чл.16, ал.1, т.1 от същия закон и смесване на два състава на две административни нарушения, водещо до невъзможност на нарушителя да разбере какво е нарушението.
Възражението на правната квалификация на нарушението е наведено и във въззивната жалба и е налице произнасяне на районния съд, който намира дадената от административно наказващия орган квалификация за правилна. Доколкото съставът на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП изисква навлизане и движение на пътното превозно средство в лентата за насрещно движение, то изпълнителното деяние на това нарушение включва кумулативно двете форми на изпълнително деяние - както навлизане в насрещното платно, така и движение в това насрещно платно. В конкретния случай втория изискуем елемент на нарушението липсва, а именно – движение в насрещното платно. Видно от материалите по делото Г. С. не извършва движение в лентата за насрещно движение, тъй като при навлизането си в нея удря друго превозно средство. Следователно правилна е преценката на въззивния съд за липсата на изискуемите елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП в конкретния случай и правилна правна квалификация на деянието при издаване на наказателното постановление.
Липсва и смесване на два състава на две различни административни нарушения – това по чл.15, ал.1 и по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. След като от описаните факти в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не се твърди движение в лента за насрещно движение, то липсва фактическо описание на нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочването на навлизането в насрещното платно е за пояснение на степента на неизпълнение на задължението за движение възможно най-вдясно, както и настъпилите последици от това неизпълнение – удар в друго превозно средство.
Дори и да се приеме наличието на две нарушения /по чл.15, ал.1 и по чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП/ и описването на същите в наказателното постановление, то това в конкретния случай не е довело да нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Видно от изключително подробните и задълбочени въззивна и касационна жалба, процесуалния представител на С. е наясно с извършеното деяние, дадената от ответника правна квалификация и правилната според него правна квалификация. Следователно проведената от наказаното лице защита е своевременна и адекватна и липсва допуснато съществено процесуално нарушение ограничаващо тази защита.
По изложените съображения оспореното решение е постановено при спазване на процесуалния и материален закони, поради което следва да бъде оставено в сила.
Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82 / 07.03.2025г., постановено по АНД № 20244110200727 по описа на ВТРС за 2024г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |