РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110115875 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Х. Р. против „фирма“ ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума
в размер на 5487.11 лв., представляваща обезщетение, изразяващо се в дължимата цена на
основание чл. 137, ал. 2 от ЗЕ, за ползване на съоръжението за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за периода 25.03.2017г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск и моли съда да го
отхвърли, като излага подробни съображения в тази връзка. Твърди, че ищецът не е
собственик на съоръжението. Поддържа, че не е отказал необосновано да изкупи
съоръжението, а отказът е мотивиран от обстоятелството, че ищецът не е представил
необходимите документи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представения нотариален акт № **/****г. на нотариус Р., М. Н. и Ст. Н. са
учредили в полза на ищцата Р. Р. правото на строеж върху дворно място с построената в
него масивна жилищна сграда, цялото с пространство от *** кв. м., находящо се в (град),
(адрес). Срещу така отстъпеното право на строеж Р. се е задължила да изгради за нея, със
свои средства и за своя сметка, обектите, съобразно одобрен архитектурен проект. Посочено
е, че обектите в сградата, без тези, за които учредителите са си запазили правото на строеж и
1
описани в договора, а именно: апартамент № *, апартамент № * и гараж № *, остават
изключителна собственост на Р..
Като доказателство по делото са представени работните проекти, санитарно
разрешително № ** - **/(дата)г., издадено от МЗ, разрешение за ползване № ***/(дата)г.,
издадено от ДНСК за жилищната сграда, включително и абонатната станция, както и акт
обр. ** за установяване годността за приемане на строежа, видно от който строежът е
изпълнен съгласно одобрените проекти.
Установява се от приетия като доказателство акт № ** на ДПК, че строежът,
включващ и абонатната станция, е приет и може да бъде ползван по предназначението си.
Като доказателство по делото е приета водена между страните кореспонденция във
връзка с изкупуването на абонатната станция, като видно от същата ответното дружество е
отказало закупуването й поради липса на представени от ищцата документи.
Представен е протокол от 04.09.2018г. от ОС на ЕС, находяща се в (град), (адрес), на
което е взето решение собствеността върху абонатната станция да бъде прехвърлено на
„фирма” ЕАД, като Р. Р. получи цената на съоръжението. Посочено е, че като инвеститор на
обекта, Р. е изградила сградата, включително и абонатната станция, лично, със свои средства
и без участието на останалите съсобственици на сградата, като същите нямат никакви
претенции в тази връзка.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно
и компетентно изготвена, и от която се установява, че с разрешение за ползване №
***/(дата)г., отнасящо се и до абонатната станция, е узаконено изпълнението на всички
технически изисквания, поставени от ответника, за изграждане на абонатната станция.
Установява се, че станцията се ползва от „фирма“ ЕАД, изпълнени са всички технически
изисквания и съоръжението е въведено в експлоатация. Вещото лице посочва, че
съоръжението е изградено за сметка на ищеца и се ползва от ответника. Съоръжението е
въведено в експлоатация, като сградата е включена към централизирано топлоснабдяване
през м. 04.2001г. Размерът на цената за ползване на абонатната станция за периода
25.03.2017г. до 25.03.2022г. по определените цени на ДКЕВР, съгласно Методика на
ДКЕВР, е в размер на 5487.11 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
От приетия по делото нотариален акт № **/****г. на нотариус Р., се установява, че
М. Н. и Ст. Н. са учредили в полза на ищцата Р. Р. правото на строеж върху дворно място с
построената в него масивна жилищна сграда, цялото с пространство от *** кв. м., находящо
се в (град), (адрес). Срещу така отстъпеното право на строеж Р. се е задължила да изгради за
нея, със свои средства и за своя сметка обектите, съобразно одобрен архитектурен проект.
Посочено е, че обектите в сградата, без тези, за които учредителите са си запазили правото
2
на строеж и описани в договора, а именно: апартамент № *, апартамент № * и гараж № *,
остават изключителна собственост на Р..
Правото на строеж представлява ограничено вещно право върху чужд недвижим имот,
по силата на което лицето, в полза на което е учредно, може да построи сграда в този имот и
да стане неин собственик. Правото на строеж цели създаването на една нова вещ, която да е
трайно прикрепена към притежаван от друг правен субект недвижим имот. С изграждане на
обекта, за който е учредено правото на строеж, лицето, в полза на което е учредено, става
собственик на сградата.
В случая са представени разрешение за строеж, работни проекти, акт ** и разрешение
за ползване. При издаване на разрешение за ползване съответните органи извършват
проверка относно начина на изпълнение на строежа – дали правото на строеж е упражнено в
съответствие с разрешеното. В случая е установено, че построеното е в съответствие с обема
на учреденото право на строеж, както и че са спазени всички законови изисквания, поради
което е издадено и разрешение на ползване.
С изграждането на сградата, за която валидно е учредено право на строеж, лицето, в
полза на което е учредено това право, става собственик на сградата, с изключение на
изброените в нотариалния акт обекти, сред които не е процесното съоръжение. Ето защо, в
настоящия случай ответникът е станал собственик на абонатната станция въз основа на
валидно учреденото му право на строеж.
Видно от протокол от 04.09.2018г. от ОС на ЕС, находяща се в (град), (адрес), Р. Р.,
като инвеститор на обекта, е изградила сградата, включително и абонатната станция, лично,
със свои средства и без участието на останалите съсобственици на сградата, като същите
нямат никакви претенции в тази връзка.
От приетата по делото СТЕ се установява, че съоръжението е изградено за сметка на
ищеца и се ползва от ответника.
Ето защо, съдът намира, че ищецът се легитимира като собственик на съоръжението,
поради което неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка. Осъщественото
вещно право на строеж е годно придобивно основание по смисъла на чл. 77 от ЗС и
легитимира ищеца като собственик.
Уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на размера, както на
обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи по-малката сума между тях.
Необходимо е още да се установи връзка между обедняването и обогатяването, която да
произтича от един и или няколко общи факти.
Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ предвижда, че при присъединяване на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са за негова сметка.
Алинея втора на същия член визира възможността за изграждане на съоръженията от
клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай
топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от
клиента. Собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ / чл. 137, ал. 3 ЗЕ/.
Нормите на чл. 137 и чл. 138 ЗЕ са приети през 2012г. Съгласно пар. 2 от ПЗР на ЗЕ
този закон отменя Закона за енергетиката и енергийната ефективност, действал към момента
на изграждане на съоръжението и въвеждането му в експлоатация през 2001г. С
разпоредбите на пар. 4 ПЗР на Закона за енергетиката е предвидено задължително
изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на енергийни обекти и съоръжения,
които към момента на влизане в сила на закона са собственост на трети лица.
Наредбите за топлоснабдяването /отменената и приложимата от 2007 г./ предвиждат
всички отношения между потребителя и топлопреносното дружество да се уредят с договор
3
за присъединяване. По правило топлопреносното предприятие изгражда присъединителния
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция и става техен собственик /чл.
137, ал. 1 ЗЕ/, като е предвидено изключение, позволяващо на клиентите да поемат
изграждането на тези съоръжения / чл. 137, ал. 2 ЗЕ/, което поражда задължение за
изкупуването им от топлопреносното предприятие. Съгласно изричната разпоредба на чл. 33
от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), съответно чл. 33 от НТ- 2007 г. /действащата
наредба/, в случаите по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ собствеността върху изградените от
собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на
топлопреносното предприятие с договора за присъединяване.
По делото са представени строителни книжа: работните проекти, санитарно
разрешително № ** - **/(дата)г., издадено от МЗ, разрешение за ползване № ***/(дата)г.,
издадено от ДНСК за жилищната сграда, включително и абонатната станция, акт обр. 15 за
установяване годността за приемане на строежа, видно от което строежът е изпълнен
съгласно одобрените проекти и от които се установява изграждането на абонатната станция.
Съдът намира недоказано и другото възражението на ответника, че причина да не се
сключи договор за прехвърляне собствеността върху съоръжението е непредставяне на
всички документи от ищеца. Приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-
техническата експертиза установяват осъществяването на съоръжението. Изграждането е
извършено при наличие на необходимите строителни книжа. За строежа е издадено
разрешение за ползване.
Недоказано е и възражението за злоупотреба с права от страна на ищеца. Искането за
защита на съществуващо право при неговото установено нарушаване от страна на ответника
не представлява злоупотреба. По делото не се спори, че абонатната станция се използва, а
това се установява и от събраните по делото доказателства.
Неоснователни са и доводите на ответника, че с плащането на обезщетение за
ползване на съоръжението ищецът би се обогатил неоснователно, тъй като не е изпълнил
задължението си да сключи договор за прехвърляне на собствеността. Правото на
собственика на съоръжението да получи цена за ползване на съоръжението не е поставена в
зависимост от това дали в законоустановения срок е сключен договор за прехвърляне на
собствеността върху съоръжението. В случай, че това неизпълнение на законовото
изискване не е прехвърлено на топлопреносното предприятие по вина на собственика, то
може да се търси неговата отговорност за това. В конкретния случай е направено
единствено общо възражение, че ищецът не е представил всички необходими документи за
това. От събраните по делото доказателства обаче се установява, че съоръжението е
въведено в експлоатация, присъединено е към топлопреносната мрежа, както и са открити
партиди на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата. В този смисъл, не е
налице основание да се изследва виновно поведение на ищеца във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
Ето защо, при липсата на договорна обвързаност между страните, отношенията
между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване, а предявеният
иск да бъде квалифициран като иск с правно основания чл. 59 ЗЗД, с оглед задължението на
ответната страна за заплащане
на обезщетение, предвид разместването на имуществени блага без основание.
Обогатяването и обедняването са съизмерими със сумата, с която топлопреносното
предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен
договор, която е идентична със сумата, с която собственикът на енергийните уредби и
съоръжения е обеднял поради неполучаване на цената за достъп, ако страните бяха
сключили договор.
Размерът на обезщетението следва да се определи по Методиката, приета от ДКЕВР
по протокол № 27/04.02.2008 г. на основание чл. 117, ал. 7, чл. 138, ал. 3 и чл. 197, ал. 7 от
ЗЕ, която съобразно т.1, б."б" урежда начина на
4
определяне на цените по договори за предоставен достъп от потребители през собствените
им уредби и/или съоръжения на топлопреносни предприятие, за целите на преноса на
топлинна енергия до други потребители.
Цената за предоставен достъп до съоръженията на ищеца за периода от
25.03.2017 г. до 25.03.2022 г., изчислена по посочената Методика от заключението на
съдебно-техническата експертиза, е 5487.11 лв. и в този размер следва да бъде определено
дължимото от ответника обезщетение за ползването без основание през исковия период на
процесното съоръжение.
Неоснователно е възражението на ответника, че е придобил процесното съоръжение
по давност. В настоящето производство не бяха ангажирани никакви доказателства в тази
връзка.
Неоснователно е и възражението на „фирма“ ЕАД за изтекла погасителна давност.
Процесното вземане за обезщетение няма характер на периодично плащане, поради което по
отношение на него не е приложима по - кратката три годишна погасителна давност,
съобразно чл. 111, "в" ЗЗД. По отношение на вземането за обезщетение не е налице
предварително определен падеж. Към това вземане е приложима общата пет годишна
давност по чл. 110 ЗЗД. Процесният период е с начална дата 25.03.2017 г., а исковата молба е
подадена на 25.03.2022 г., поради което не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Ето защо, предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК следва в полза
на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него разноски по настоящото производство в
размер на 669.48 лв., от които 219.48 лв. държавна такса и 450 лв. депозит за СТЕ.
На основание чл. 38 от ЗА на адв. Г. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 848.71 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), по предявения иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД сумата от 5487.11 лв., представляваща обезщетение за ползване
на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа, за периода от 25.03.2017г.
до 25.03.2022г., ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 669.48 лв., представляваща направените по настоящето производство
разноски.
ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес) да заплати на адв. К. Г. – САК, л. № (номер), (град), (адрес), на основание чл. 38 от
ЗА, сумата от 848.71 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
5
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6