№ 4695
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.
при участието на секретаря Д.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110170373 по
описа за 2021 година
намира следното:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 34,36 лв.,
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 08.06.2017 г. до
07.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с клиентски № . от 26.05.2017 г., както и сумата
в размер на 69,95 лв., представляваща неустойка по сключения договор за мобилни услуги,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №39807/2020 г. по описа на СРС,
81 състав.
Твърди се, че между ответника и „Б. имало сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № . от 26.05.2017 г., съгласно който потребителят
дължа месечна абонаментна такса в размер на 27,98 лв., като срокът на договорът е бил за
24 месеца – до дата 26.05.2019 г. Посочва, че срещу длъжника били издадени фактури №
./08.07.2017 г., фактура № **********/08.08.2017 г., фактура № ./09.09.2017 г., дължими по
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . за периода от
08.06.2017 г. до 07.10.2017 г. Твърди, че при неспазване на задълженията в т.43 от Общите
условия, „Б.“ ЕАД имало право едностранно да прекрати предоставянето на услугите, да
прекрати едностранно договора с потребителя или да о.аже сключване на нов договор с него.
След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният
оператор издал по клиентски № . на дата 08.10.2017 г. крайна фактура № .. Посочва, че
датата на деактивация на процесния абонамент била 15.09.2017 г. В резултат на
1
прекратяването на договора по вина на потребителя ищецът имал право да претендира
неустойка в размер на 69,25 лв., представляваща трикратния размер на месечната
абонаментна такса без ДДС. „Б.“ ЕАД прехвърлило вземанията си спрямо ответника на
цесионера „С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г., който от своя страна
прехвърлил вземанията си на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от
01.10.2019 г. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Още в исковата молба ищецът е поискал да бъде постановено неприсъствено
решение. Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се явява и не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован е и не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 205 лв. за
настоящото и в размер на 205 лв. за заповедното производство за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. ИВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. П. дължи на „У.“ /с предишно наименование „Ю., със седалище и адрес на управление:
2
гр. Со., сумата в размер на 34,36 лв., представляваща незаплатени далекосъобщителни
услуги за периода от 08.06.2017 г. до 07.09.2017 г. по договор за мобилни услуги с клиентски
№ . от 26.05.2017 г., както и сумата в размер на 69,95 лв., представляваща неустойка по
сключения договор за мобилни услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №39807/2020 г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА М. ИВ. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., да заплати на
„У.“ /с предишно наименование „Ю., със седалище и адрес на управление: гр. Со., сумата от
205 лв. – разноски за настоящото производство, както и сумата от 205 лв. – разноски за
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3