РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Благоевград, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200501132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Я., ул. „Е.Й.” №***, представлявано от М. Г. Б., насочена против
Разпределение от 23.09.21 г. по изп. дело№383/18 г. по описа на ЧСИ Цеклеов.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпределение, с
оглед които се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски с жалбата.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК не е депозирано писмено възражение на подадената жалба от
другата страна по делото.
В подадените по реда на чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваните действия от страна на
ЧСИ „Шукри Дервиш“, с рег.№796, с район на действие Окръжен съд Благоевград, се
излагат съображения за неоснователност на депозираната жалба. Иска се съдът да я остави
без уважение, като неоснователна.
Въз основа на данните в изпълнителното делото съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Депозираната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата изхожда от длъжник по
изпълнителното дело и е насочена срещу извършено разпределение на суми в
изпълнителното производство. Ето защо е налице както обжалваем акт по смисъла на чл.463
ГПК, така и процесуална легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол.
1
Спазен е също и срока за обжалване на разпределението – по арг. от чл.462, ал.2 от ГПК
срока за обжалване на извършено разпределение е тридневен от деня на предявяване на
разпределението. В случая разпределението е предявено на 23.09.2021 г., а жалбата против
него е депозирана на 24.09.2021 г. Ето защо жалбата е подадена в срок.
Освен това жалбата отговаря и на формалните изисквания за редовност, формулирани в
чл.436, ал.4 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.
Разгледана по същество същата е НОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано по молба на „У.Б.” ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., пл. „С.Н.” №*, въз основа на лист №2001 издаден на 26.03.2018 г. по
ч.гр.д. №321/2018 г. по описа на Районен съд-Разлог, против длъжника „Е.” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Е.Й.” №**, представлявано от М. Г.
Б. и солидарните длъжници М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Е.Й.” №*** и М.
Н. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Я., ул. „Е.Й.” №** и ЕТ „Б.Г.-Е.”, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Е.Й.” №***, с настоящ взискател „К.” ЕООД,
комуто е цедирано вземането на „У.Б.” АД.
По делото е извършен опис на недвижим имот и насрочена е публична продан на недвижим
имот представляващ урегулиран поземлен имот XII /дванадесети/, планоснимачен №366
/триста шестдесет и шест/, квартал 35 /тридесет и пети/ по плана на град Якоруда, с площ от
344 кв.м. /триста четиридесет и четири квадратни метра/, при съседи на имота - М.П., Т.П.,
Б.Й., К.Ф. и улица, ведно с построената в това място двуетажна масивна къща със застроена
площ от 96,00 кв.м. /деветдесет и шест квадратни метра/. На 13.08.2020 г. е извършена
публична продан на недвижимия имот, като за купувач е обявен взискателят „К.” ЕООД,
********* за сумата от 93 700.00 (деветдесет и три хиляди и седемстотин) лева. Изготвено е
разпределение на тази сума, което разпределение с протокол от 23.09.2020 г. е предявено на
страните. На 24.09.2021 г. по делото е постъпила жалба с вх. №0892 от против длъжника
„Е.” ЕООД против разпределението.
Разпределението на суми по изпълнителното дело според настоящият съдебен състав е
законосъобразно.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания
подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя
няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по
изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Присъединен по право
кредитор е държавата за дължимите й данъци, публични и други вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 492 от ГПК, обявеният за купувач на имота, е длъжен в
двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за
изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която
цената надминава неговото вземане, когато няма други всизкатели. Разпределението
представлява окончателен съдeбен акт, в който се определят кои вземания подлежат на
2
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното
или частично изплащане на всяко едно от тях, както е и в общата хипотеза на чл. 460 ГПК.
Това предопределя и възможността акта по чл. 492 ГПК също да подлежи на обжалване по
реда на чл. 463 ГПК. Именно такова разпределение е извършил и ЧСИ по въпросното изп.
дело, при зачитане на привилегиите на другите взискатели по чл.136 от ЗЗД.
При разпределението съдебният изпълнител следва да отграничи привилегированите
вземания и ред на привилегиите, установен в чл. 136 от ЗЗД и други закони, да подреди по
реда на привилегиите привилегированите вземания, а накрая – и вземанията на
хирографарните кредитори, както и да разпредели подлежащите на разпределение суми
/първо на привилегированите притезания, в съответната последователност, а ако останат
суми – на хирографарните притезания/. Поради това и жалбата против разпределението
може да се основава само на доводи за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно
кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответстващите им
привилегии. Съдебният контрол, от своя страна, е ограничен от правомощията на съдебния
изпълнител. Поради това, в производството по чл. 463 от ГПК съдът е оправомощен да
разглежда само възражения за нарушения на чл. 136 от ЗЗД, чл. 458 от ГПК и чл. 459 от
ГПК и да установи дали са съобразени привилегированите вземания, спазен ли е редът на
привилегиите, каква част от получената при проданта сума се полага в хипотезите на
съразмерно удовлетворяване на кредиторите.
Следователно, съдът не констатира нарушения на разпоредбите на чл.458 и чл.459 от ГПК.
Съдът извърши проверка по оплакванията за процесуални нарушения на процедурата,
изложени в жалбата и намира същите за неоснователни.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с размера на дълга и неговото
разделяне на отделни групи. Видно от разпределението е, че няма данни ЧСИ да е събирал
такси върху цялото вземане, тъй като събраните суми като пропорционална такса са върху
цялото вземане на Община Якоруда, тъй цялото вземане за дължим ДНИ е събрано в полза
на Община Якоруда предвид привилегията, с която се ползва по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2
ЗЗД.
Несъстоятелно е възражението, че таксата по т.26 е определена за всяко вземане по
отделно. Настоящият състав счита,че нормата на т.26 от ТТРЗЧСИ регламентира таксата по
тази точка като резултативна и имаща възнаградителен характер за съдебния
изпълнител при удовлетворяване на притезание на взискателя. В този смисъл събраната
сума по смисъла на т.26, която е базата за определяне размера на таксата по тази точка
е събраната сума за удовлетворяване вземането на всеки един взискател, а не получената
при публичната продан и при множество взискатели би следвало да се определи на база
разпределената сума на всеки от тях и съобразно праговете, в които същата попада
съобразно букви „а“ до „е „ на т.26 от ТТРЗЧСИ. Т.е смисълът на тази норма е да се събере
изискуемата такса за изпълнение на паричните вземания на взискателите в размерите,
посочени в нея, като при частично събиране на вземанията определената пропорционална
такава е на база на размера на полученото вземане, а при окончателното изпълнение на
3
задължението се извършва изравняване между определените такси върху изпълнените в
хода на изпълнителното производство суми и дължимата окончателна такава. Действително
в разпределението е посочено, че с разпореждане ЧСИ е определил дължимите такси в общ
размер от 5091,12 лева (пет хиляди деветдесет и един лева и дванадесет ст.). Дължима по
делото е и таксата за банков превод в размер на 1.50 лева. Остатъкът за разпределение
възлиза на 88607,38 лева (осемдесет и осем хиляди шестстотин и седем лева и тридесет и
осем ст.). Цитираното Разпореждане от 21.09.2021 г. е посочено и в самото разпределение. В
него е посочено ясно, че пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е изчислена и събрана
върху събраната сума по и.д. №383/2018 г. - 4564,32 лева с ДДС, а не е върху цялата
дължима сума. Неоснователно е оплакването, че липсвала яснота относно това какво точно
задължение се погасява със сумата, какво представляват дължими такси и разноски, без да се
излагат аргументи в подкрепа на това твърдение. Законният ред за погасяване на
задълженията е изрично уреден в чл.76 ЗЗД и не е необходимо ЧСИ изрично да посочва
това в изготвеното разпределение.
При изготвяне на обжалваното разпределение, съдът не констатира нарушения на
императивните разпоредби относно реда на привилегиите. Правилно и законосъобразно са
определени първо вземанията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД , след това тези по втория ред по
чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД – вземанията за данъци върху продадения имот. В случая, Общината
се явява привилегирован кредитор съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД,
поради което неговото вземане е погасено изцяло и първо след като са изплатени вземанията
на взискателя по привилегията на чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Едва след това идва редът на
вземанията на взискателя, който е ипотекарен кредитор и според т.З на ал. 1 чл. 136 ЗЗД, в
качеството му на такъв получава сумата останала след удовлетворяване на предходните
кредитори. Ипотекарният кредитор, който е в трети ред, не може да се удовлетворява
наравно с кредитор, който е от втори ред, където се удовлетворяват вземания за данъци към
община.
Следователно, частният съдебен изпълнител е съобразил и приложил императивните
разпоредби на чл.460, вр. с чл.495 от ГПК, вр. чл.136 от ЗЗД, като е съобразил привилегиите
по императивно установения ред /чл.136 от ЗЗД/.
С оглед изложеното, съдът не установи да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и приложимите императивни материалноправни норми при извършване на
разпределението по чл.495 от ГПК, поради което намира, че същото е правилно и
законосъобразно, а подадената против него жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Я., ул. „Е.Й.” №**, представлявано от М. Г. Б., насочена против
Разпределение от 23.09.21 г. по изп. дело№383/18 г. по описа на ЧСИ Цеклеов, като
неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5