Р Е Ш Е Н И Е
№..122
гр. Варна, 07.01.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети
декември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11323 по описа на ВРС за 2014-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „*”, ЕГН*********,
иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за осъждане на „*, за сумата 1990.14лв. – платена без основание
стойност на коригирана ел.енергия за периода 19.12.2009г. – 09.06.2010г. за обект,
находящ се в гр.*, с абонатен №********** и клиентски №**********, която сума е
цедирана от * в полза на ищеца с договор за цесия от 12.05.2014г.
Ищецът
твърди, че узнал за извършена от „*” АД проверка на измервателния уред, обслужващ имот, находящ се в гр.*, с
абонатен №********** и клиентски №**********, титуляр
по партидата на който била *, при която проверка било констатирано
неточно измерване на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил съставен
протокол и била извършена корекция на потребената от абоната електроенергия,
като му е начислена сумата 1990.14лв. – стойност на коригирана
ел.енергия за периода 19.12.2009г. – 09.06.2010г.
С договор за цесия от 12.05.2014г.
титулярът по партидата, който платил исковата сума, прехвърлил на ищеца
вземането си за връщане на сумата, с което последният встъпил в правата на
абоната срещу ответното дружество.
Ищецът твърди още, че
липсва правно основание за заплащане на исковата сума и излага съображения за това.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски. В о.с.з. страната поддържа становището си.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „*” АД депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с
цедента са били в договорни правоотношения по доставка на ел.енергия до
посочения в исковата молба имот.
Навежда
обаче подробни доводи за неоснователност на иска. В тази връзка оспорва
действителността на договора за цесия, като счита, че тъй като прехвърленото
вземане произтича от неоснователно обогатяване, същото не може да бъде предмет
на договор по чл.99 ЗЗД. Счита още цесията за недействителна и поради липса на
представителна власт на пълномощника, чрез когото цедента сключил договора.
Оспорва и действието на цесията, поради липса на уведомяване. Евентуално
твърди, че е налице правно основание за заплащане на сумата – със
споразумителен протокол потребителят признал частично задълженията си.
Отделно
твърди, че е налице и друго правно основание за заплащане на сумата -
проверката на електромера е извършена съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и че при
осъществяването й е установено неточно измерване на консумираната енергия от
СТИ, обслужващо потребителя, което е резултат от неправомерно въздействие. На
база констатациите е изготвена корекция на сметката на абоната по реда на 38,
ал.3, т.1 от ОУ, с оглед че счита, че посоченото количество енергия е доставено
на абоната.
По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. В о.с.з. страната поддържа становището си.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори,
че титулярят по партидата на спорния обект и
ответника са били съконтрагенти по договор за доставка на ел. енергия, които са
уредени при ОУ ДПЕЕЕМ, както и че на
посочената дата е била извършена проверка на имота на абоната, въз основа на
констатациите от която е коригирана сметката на потребителя с процесните суми.
Безспорно е още, че титулярят по
партидата на спорния обект е заплатил на ответника исковата сума. Безспорно е и
сключването на договор за цесия между потребителя и ищцовото дружество. Не се спори още, че исковата сума е платена в полза
на ответника, което се потвърждава и от приложената справка от ответника.
От
представения констативен протокол се установява, че на 09.06.2010г. длъжностни
лица на „*” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо в
гр.*, с абонатен №********** и клиентски №**********. Отразено е, че при проверката е констатирана гршка при измерването на консумираната енергия, поради
което електромерът е пломбиран и демонтиран. Обективирано е още, че протоколът
е подписан от двама служители на „*” АД и от свидетел.
Приложен е
констативен протокол от метрологична експертиза на БИМ, от който се установява,
че електромер, обслужващ обект с абонатен
абонатен №********** и клиентски №********** е получен пломбиран. Констатирано
е, че същият регистрира преминаващата енергия с грешка в процент значително над
допустимото фабрично отклонение, в следствие на нерегламентирано въздействие
върху него.
Представено е дебитно
известие от 19.10.2010г. в което се посочва като дължима от потребителя сумата 1990.14лв.
– стойност на коригирана ел.енергия за периода 19.12.2009г. – 09.06.2010г. за
обект, находящ се в гр.*, с абонатен №********** и клиентски №**********.
Видно от
справка от 14.09.2010г. за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда
чл.38, ал.3 от ОУ на ДПЕЕEM и на основание констатациите, отразени в
горепосочения протокол, корекцията е извършена за период 19.12.2009г. – 09.06.2010г. за обект, находящ се в гр.*,
с абонатен №********** и клиентски №**********.
Приобщено е подписано от
потребителя и представители на ответното дружество споразумение за разсрочване
на част от спорното задължение.
От заключението на експерта по
назначената СТЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено
се установява, че посоченото в констативния протокол количество енергия е
технически възможно да бъде доставено до
абоната. Съобразно описаното в констативния протокол, процесното СТИ не отчита
правилно преминаващата през него енергия, като причина за това е външно
неправомерно вмешателство в схемата на устройството. Приложена е точната в
случая методика на ОУ ДПЕЕЕМ, а ел. енергията по справката за корекция е
изчислена математически точно по тази методика.
Приет по делото е договор
за прехвърляне на вземане от 12.05.2014г., по силата на който *, чрез
пълномощника си адв. *, прехвърля на цесионера „К.Г.” ЕООД вземането си от длъжника „*” АД за
сумата 1990.14лв. – стойност на коригирана ел.енергия за периода 19.12.2009г. –
09.06.2010г. за обект, находящ се в гр.*, с абонатен №********** и клиентски
№**********.
Приобщено е пълномощно от потребителя
към адв. *, с което последният е упълномощен от абоната
да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК,
да сключва помирения, договор за цесия, да подава, получава и подписва
документи, да представлява абоната пред „*”, като е отбелязано, че пълномощното
следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е
изписано, че пълномощникът разполага и с представителна власт пред „* АД да се
разпорежда с всички вземания при условия каквито намери за добре, включително
да уведомява и длъжника.
В случая е представено и
нотариално заверено пълномощно с идентично съдържание и страни по сделката,
датиращо след предявяване на иска.
С уведомление, входирано при ответника на 08.08.2014г., абонатът -
потребител чрез адв. *, уведомява „*” АД за сключения
договор за цесия.
От приобщеното уведомление до „*” АД от 26.10.2014г. се
изяснява, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на
дружество „*” ЕООД, което обстоятелство е и безспорно между страните.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на предявения в
случая иск предполага пълно и главно доказване от ищеца, че между цедента -
абонат и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца
е било прехвърлено спорното вземане, че цесията е съобщена на ответника от
надлежната страна, както и че преди сключването на транслативния
договор цедентът – абонат е заплатил на ответника исковата сума.
Ответникът от своя страна следва да докаже пълно и главно
възраженията си за нищожност на цесията, евентуално – основанието и размера на
вземането си - наличието на споразумение, с което абонатът признал задължението
си, евентуално - законосъобразността и правилността на корекцията на сметката
на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и дължимостта на начислената сума.
По основанието на корекционната процедура: Възможността
да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период по
процедурите на ОУ ДПЕЕЕМ е отречена със последователна и задължителна
съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение
№79/11.05.2011г. на ВКС по т.д. №582/2010г.; Решение №189/11.04.2011г. на ВКС
по т.д. №39/2010г. вр. ТР №1/2010г. ОСТК ВКС и др.,
при това без значение от характера на потребителя – ФЛ или ЮЛ (Решение
№29/15.07.2011г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.
№225/2010г.).
В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. са обнародвани Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ). В качеството си на подзаконов акт с нормативно
действие Правилата съставляват източник на правото. Така влизането в сила на
ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за
минал период. Но тъй като по арг. от чл.5, ал.4 КРБ и
чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие
занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва
в ПИККЕ, разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат единствено за корекционни процедури с начална дата на констатиране на
неизправността след 16.11.2013г. Поради това и с оглед
въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) не следва да се вземат предвид в случая.
По изложените съображения съдът намира, че по делото не
се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на
извършената корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява
недоказано от „*” АД, че процесна сума му се следва.
По споразумението за разсрочване: Приложения споразумителен протокол за разсрочване на
част исковата главница индикира извънсъдебно признание
за дължимост на вземането на ответника. По арг. от
чл.175 ГПК обаче последното се преценява с оглед на всички обстоятелства по
делото. При споменатата по – горе нормативна необоснованост на корекционната процедура за процесния период цитираното споразумение
само по себе си не може да обоснове основателност на притезанието
на ответника.
По действителността на договора за цесия: С този договор кредиторът прехвърля своето
вземане от длъжника на трето лице (цесионер), срещу
възнаграждение (чл.99 ЗЗД и сл.). Съществените елементи на сделката са както
неговите страни, така и предмета на прехвърленото субективно право – правопораждащ юридически факт, момент на възникване,
характер, размер и задължено лице. Вземането, обект на сделката, преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. А съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Въведеното в случая
възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет не може да
бъде споделено. Това е така, защото предмет на този тип договори може да бъде всякакво
вземане – парично или не, договорно или извъндоговорно и т.н. Предмет на прехвърляне могат да бъдат
включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и
такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент
от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и дори и спорно право.
Достатъчно е вземането да е прехвърлимо и ясно
индивидуализирани по обем и страни, каквото процесното безспорно е. В този
смисъл вземането, произтичащо от неоснователно обогатяване е годен предмет на
договор за цесия. От друга страна в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД престираното благо подлежи на реституиране от момента на
самата престация, в същия обем, в който е
неоснователно загубено. Следователно изискуемостта на
възстановителното вземане настъпва от този момент (т.7 на ППВС №1979г.), а
обема на това вземане се отъждествява с обема на неоснователно престираното. Ето защо към датата на спорния договор за
цесия цедентът - потребител е имал годно за разпореждане съществуващо вземане
към ответника.
Възражението за нищожност
на договора за цесия поради липса на съгласие също не може да бъде кредитирано.
Защото по делото е представено (неоспорено по
автентичност в случая) пълномощно, с което потребителят – титуляр по партидата
на спорния обект делегира на адв. Тодоров правото да
го представлява пред всякакви държавни и общински административни служби, пред
органите на съдебната власт – за всички инастанции,
включително с правата по чл.34, ал. 3 ГПК, както и изобщо пред всякакви трети
лица, включително ответното дружество, като е отбелязано, че пълномощното
следва да се тълкува разширително в полза на адвоката.
По арг.
от чл.39, ал.1 ЗЗД така учредената генерална представителна власт оправомощава пълномощника и ангажира упълномощителя напълно
валидно спрямо всякакви трети за тях лица и за всякакви правни и фактически
действия, с изключение само на тези, изискващи квалифицирана (спрямо писмената)
форма за действителност (напр. чл.18 ЗЗД и др), както
и тези, които по изрична законова дискреция
предполагат изрично упълномощаване (напр. чл.38 ЗЗД, чл.34, ал.3 ГПК и др) (така и проф. М. Павлова – „Гражданско право – обща
част”; така и Решение №18/25.02.2011г. на ВКС по гр.д. № 1749/2009г., IV г.о.,
докладчик с. Албена Бонева и много други). И
след като правилата на чл.99 и сл. ЗЗД не предвиждат квалифицирана форма или
изрично упълномощаване, генерално делегираното такова е достатъчно да обоснове
представителната власт на адвоката, чрез който потребителят е цедирал на ищеца исковото вземане.
Освен това и само за пълнота следва да се отбележи, че
съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД извършеното без представителна власт дейстиве може да бъде валидирано
впоследствие от пълномощника, за каквато ратификация в случая свидетелства
безспорно документа на л.51 от делото.
Относно уведомяването за цесията: Съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД и задължителните указания,
дадени в ТР №142-7/11.XI.1954г., ОСГК, съобщаването следва да бъде извършено от
цедента (стария кредитор). Целта на нормативната уредба е да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се
счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по
надлежно (по горните съображения) упълномощаване от цедента. Не се касае до
лично и незаместимо действие, поради което няма
пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на
цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до
момента на уведомлението (в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV г.о.).
В заключение по горните групи съображения съдът намира, че към
настоящия момент ищецът е легитимиран носител на процесното вземане, произтичащо
от неоснователното обогатяване на ответника, което налага уважаване на иска.
По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето на спорното право
в хода на процеса по никакъв начин не промения изводите
на съда, който следва да постанови решението си спрямо ищеца (вече като
процесуален субституент – ТР №1/04.01.2001г. на ОСТГК
на ВКС) и ответника, с действие по силата на закона и за последващите приобретатели (чл.226, ал.3).
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца се следват разноски от 369.31лв. – юк
възнаграждение, определено по чл.7 от Наредба №1/2004г. и 79.60лв. – държавна
такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*, да заплати
на „*”, ЕГН*********, сумата 1990.14лв.
– платена без основание стойност на коригирана ел.енергия за периода 19.12.2009г. – 09.06.2010г. за обект,
находящ се в гр.*, с абонатен №********** и клиентски №**********, която сума е
цедирана от * в полза на ищеца с договор за цесия от 12.05.2014г.,
ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 04.09.2014г. до окончателното й изплащане,
на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД вр.
чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, да заплати на „*”,
ЕГН*********, сумата 448.91лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………………