ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2057
Варна, 19.07.2023 г.
Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
сложи на разглеждане административно дело № 20237050701615 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 217, ал.2 от ЗУТ и чл. 166, ал.4 във вр. счл. 166, ал.2 от АПК, приложим на основание чл. 219 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Специализирана очна болница за активно лечение – доц. Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Попович“ № 18, чрез адв. Т. против заповед № 120/3.07.2023 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която на осн. чл. 178, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 177 от ЗУТ и на осн. чл. 178, ал.6 от ЗУТ е забранено ползването на строеж: „дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда на ***, определен е срок за доброволно изпълнение – 14 дни от датата на получаване на заповедта.
С жалбата е направено искане да бъде спряно допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, поради липса на предпоставките на чл. 60 от АПК и наличието на значителни и трудно поправими вреди за молителя, които могат да настъпят в резултат на предварителното изпълнение. Сочи, че в хода на административното производство е установено, че обекта се ползва от наемателя „Поля – 62“ ЕООД като Център за красота. Ползването е предоставено от дружеството жалбоподател, за което е налице сключен договор за наем от 2012 г. Договорът е със срок на действие 15 години и изтича през 2027 г. Между страните е договорена наемна цена в размер на 800 лв. С анекс от 2021 г. страните са се договорили наемателят да извърши подобрения на стойност до 25 000 лв., като в случай на разваляне на договора наемодателят дължи неустойка в размер на същата сума. Повече от 10 години страните са в търговски отношения, като всяка една от тях изпълнява добросъвестно поетите задължения и в срок. С оспорения акт е забранено ползването на вещта, включително и прекъсване на ел. захранване и водоснабдяване. В случай, че не се спре изпълнението на заповедта, то това би довело до прекратяване на облигационната връзка, дружеството ще бъде лишено от дохода, който получава от обекта, а отделно от това за него би възникнало и задължение за заплащане на неустойка в размер на 25 000 лв. По изложените доводи счита, че предварителното изпълнение на акта би му причинило значителни и трудно поправими вреди.
Заповед № 120/2023 г. е издадена на осн. чл. 178 от ЗУТ и оспорването не спира изпълнението й, съгласно чл. 217, ал.1, т.3 от ЗУТ. В чл. 217, ал.2 от ЗУТ е предвидена възможност да бъде спряно изпълнението й, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на заповедта за допустимо. Подадено е от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес да иска произнасяне на Съда на основание чл. 217, ал.2 от ЗУТ с определение за спиране на изпълнението на заповедта забраняваща ползване на строежа, като обезпечение на правата и интересите му от ползването на строежа въз основа на издаденото му удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2005 г. и като правна гаранция и защита срещу настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които биха му били причинени от евентуално изпълнение на административният акт, забраняващ ползването му. Искането за спиране изпълнението на Заповедта е депозирано пред териториално и материално компетентния да се произнесе по него административен съд, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Искането е за спиране на оспорен пред съда административен акт по ЗУТ, който съгласно чл. 219, ал.3 от ЗУТ за неуредените в въпроси препраща към АПК. Поради това за реда и условията за произнасяне по искането на Дружеството са приложими разпоредбите на чл. 166, ал.4 от АПК, която препраща към ал.2 и ал.3 на чл. 166 от АПК. Съгласно чл. 166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто в случая е ЗУТ/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно при условията на ал.2. Съгласно ал.2 на чл. 166 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
От представените по делото доказателства е видно, че съгласно нотариален акт 67, том І, рег. № 1615/2006 г. „Специализирана очна болница за активно лечение – доц. Г.“ ЕООД е собственик на търговския обект – дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети. От представено по делото удостоверение от 10.02.2005 г. е видно, че е въведен в експлоатация строеж „промяна предназначение и преустройство на склад за готови лекарствени средства в дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“. Представен е договор за наем, сключен през 2012 г. между жалбоподателя и „Поля-62“ ЕООД, съгласно който жалбоподателят отдава под наем обекта предмет на заповедта, срещу месечен наем от 800 лв. Съгласно анекс от 1.11.2021 г. страните са се договорили наемателят да извърши за своя сметка подобрения в имота, за сумата не-повече от 25 000 лв., като в случай на прекратяване на договора наемодателя дължи неустойка в размер на същата сума. Представени са фактури от 2013 г.2014 г. и 2022 г., съгласно които „Поля 62“ ЕООД е заплатило дължимия наем на дружеството жалбоподател.
От КА 9/2023 г. е видно, че процесния строеж „дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“ се използва като център за красота.
Съдът намира, че жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че предварителното изпълнение на Заповедта, допуснато по силата на закона би му причинило значителни или трудно поправими вреди, т.е. че са налице условията посочени в чл. 166, ал.2 от АПК за спиране изпълнението на акта. Тази вреда може да бъде имуществена и неимуществена, а настъпването й трябва да е достатъчно вероятно от предварителното изпълнение на Заповедта. Представените писмени доказателства към молбата кореспондират с твърдението, че при изпълнение на Заповедта ще се причинят значителни вреди за „Специализирана очна болница за активно лечение – доц. Г.“ ЕООД, включително финансови загуби и прекратяване на сключен договор.
Съдът съобрази не на последно място и представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация, съгласно което обекта е дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети, поради което ползването на обекта не би създало непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите.
Поради това са налице законовите предпоставки да бъде уважено искането и спряно изпълнението на оспореният пред съда административен акт на основание чл. 217, ал.2 вр. ал.1, т.3 от ЗУТ и чл. 166, ал.4, вр. чл. 166, ал.2 и ал.1 от АПК.
Водим от това, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА изпълнението на заповед № 120/3.07.2023 г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна, с която на осн. чл. 178, ал.4 от ЗУТ, вр. чл. 177 от ЗУТ и на осн. чл. 178, ал.6 от ЗУТ е забранено ползването на строеж: „дрогерия с хомеопатични лекарски кабинети“, находящ се на първи етаж в жилищна сграда7 гр. Варна, ***.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред ВАС- София по реда на глава ХІІІ от АПК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и ответника.
СЪДИЯ: