Р Е Ш Е Н И Е
№ 77/ 9.2.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛИНКА ПОПОВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа
докладваното от съдия Юрукова КАНД № 1250, по описа на съда за 2020 год., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по касационна
жалба на МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД против Решение, постановено по АНД № 114/2020 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено Наказателно постановление №
13-680-5/14.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 221, ал. 2 от Закона
за здравето и за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2,
т. 4 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева. В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, ангажира писмено
становище, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с което моли да
се потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно оспореното съдебно
решение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на
РС Панагюрище е правилно и законосъобразно. Изразява становище, че нарушението
е безспорно установено от събраните по делото доказателства, поради което моли
да се остави без уважение жалбата и да се потвърди решението на районния съд.
Административен съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства,
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При проверка на обжалваното
решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
С
решението си Районен съд Панагюрище е потвърдил Наказателно постановление №
13-680-5/14.04.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“, с което на касатора на основание чл. 221, ал. 2 от Закона
за здравето и за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2,
т. 4 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно, че на 17.05.2019 г. в МБАЛ „Уни Хоспитал“
ООД гр. Панагюрище след оперативна интервенция на лицето Д. А. А. е изискана от
същата и получена без правно основание сума в размер на 150 лева за работа с лигашур
(специален медицински уред, повишаващ качеството на интервенцията), с което е нарушен
чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 2, т. 4 от Закона за здравето. В резултат
на това е съставен АУАН и е издадено обжалваното наказателно постановление на основание
чл. 221, ал. 2 от Закона за здравето, на нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 81, ал. 2, т. 4 от същия закон.
При така установената фактическа
обстановка първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът
на административното нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал.
2, т. 4 от Закона за здравето, във връзка чл. 221, ал. 2 от същия закон. Съгласно
чл.81, ал.2, т.4 от Закона за здравето правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на принципа на зачитане на правата на пациента, а
съгласно чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето, като пациент всеки има право
на зачитане на неговите граждански, политически, икономически, социални,
културни и религиозни права.
Съгласно
чл.2, ал.3 от Наредбата за осъществяване
правото на достъп до медицинска помощ: „Здравноосигурените лица имат право на достъп до
медицинска помощ извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани
услуги, свързани с оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени,
определени от съответните лечебни заведения при спазване изискванията на
наредбата.“ В чл. 24а от Наредбата допълнително поисканите услуги
са лимитативно изброени: „По
време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване
на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да
получат допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия –
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови
условия, със или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително
обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън
осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен
помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния
лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти“.
Видно от анализа на визираните нормативни текстове, че лечебните заведения
нямат право да изискват и получават от пациентите такси за допълнителни услуги
извън изброените, в т.ч. и такси
свързани с допълнителен медицински уред по време на операцията като лигашур, за
който липсват доказателства, че пациентът го е пожелал като услуга. До същия
извод е достигнал и РС Панагюрище.
Нарушението е безспорно установено от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното
решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените
писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В
тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения,
с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в
оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси,
като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП
факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд правилно е отхвърлено възражението,
направено и пред касационната инстанция възражение, свързано с допуснати
нарушения при съставянето на АУАН. Установява
се от доказателствата, че на санкционираното дружество надлежно е била връчена
покана по чл. 40 ал. 2 от ЗАНН за съставянето на АУАН и едва след като на посочената дата не се е
явил представител на дружеството, е пристъпено към съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Неотносими към спора са твърденията на касатора,
свързани с работното време на служителите на ИАМН. Ако представител на
нарушителя е бил възпрепятстван да се яви на указаната дата и час за
съставянето на АУАН, е следвало изрично да уведоми актосъставителя за това. Нещо
повече, АУАН е надлежно връчен на представител на дружеството на 27.02.2020 г.,
респективно дружеството е могло да се запознае със съдържанието на АУАН и да
релевира съответните възражения срещу фактическите правни констатации,
обективирани в посочения процесуален документ, т.е. нито правото му на участие
в производството, нито правото му на защита по някакъв начин са нарушени.
Неоснователно е и възражението, че
въведената цена за доплащане на услугата за допълнителен медицински уред, тъй
като не е в обхвата на основния пакет, не следва да се счита за нарушение по
забрана в нормативен акт. Както и РС Панагюрище е обосновал – липсват
доказателства за желанието на пациента за ползване на тази услугата, което е
нарушение и незачитане на неговите права по чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за
здравето.
Районен съд Панагюрище е коментирал и възможността по казуса да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като следва да се приеме, че случаят
не е маловажен с оглед обществената значимост на засегнатите обществени
отношения, свързани с осигуряването на навременна и достъпна медицинска помощ
на нуждаещите се пациенти.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд гр. Панагюрище да бъде оставено в сила,
а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
Административен съд Пазарджик, ХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260010/14.09.2020 г. постановено по АНД № 114/2020 г. по описа на Районен съд
Панагюрище.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/