Р Е
Ш Е Н
И Е № 67
гр.Бяла,
23.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД град БЯЛА, в публично съдебно заседание на седми май
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Пенка Цанкова,по
докладваното от съдията НАХД № 390 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Транспортер 2014“ ЕООД гр.Б., с ЕИК ……..2, със седалище и
адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.“Ал.С.“ №.., представлявано от Р. Г.К. против НП № 18-001066 от 03.11.2017г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/– гр. Русе, с което на дружеството–
работодател и юридическо лице, на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за това, че: “При
извършена проверка на 11.09.2017г. в
обект на контрол – склад за дърва в гр.Б., ул.“Ал.С.“ №.. и проверка на
25.09.2017г. в сградата на Д”ИТ” в гр.Русе е установено, че дружеството
работодател е приело на работа на 11.09.2017г. около 11,40мин. Л.Л.Й. с ЕГН ********** – лице на 15г. да полага труд като
„общ работник“ в обекта на контрол без разрешение от ДИТ гр.Русе - Нарушение
по чл.302, ал.2 от Кодекса на труда/КТ/.
В жалбата се изтъкват доводи за нарушения на
материалния закон и допуснати порцесуални нарушения, като
се твърди, че посоченото в НП непълнолетно лице никога не е полагало труд в
обекта на контрол. Молят НП да бъде
отменено. В с.з. се явява упълномощен процесуален представител – адв. Е.К. ***, който поддържа жалбата, представя допълнителни гласни доказателства и моли
атакуваното НП да бъде отменено изцяло или изменено към минималния размер на
имуществената санкция.
Въззиваемата страна редовно призована, изпращат в с.з.
процесуален представител – ю.к. С., който изказва становище атакуваното НП да
бъде потвърдето като правилно и законосъобразно.
РП Бяла – редовно уведомени, не изпращат
представител, не вземат становище по жалбата.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
От доказателствата по делото – писмени и
гласни, безспорно се установи, че по
повод подаден сигнал до ДИТ гр.Русе на
11.09.2017г. служители на Д”ИТ”- Русе – актосъставител Р. и св.С. извършили проверка, относно
спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – склад за дърва в
гр.Б., ул.“Ал.С.“ №.., стопанисван от жалбоподателя. При достигане до обекта и огледа от преминаващата
до него улица, контролните установили,
че същият представлява открита площадка, намираща се в дворно място, което след
това се оказало собственост на брата на управителя на дружеството – св.И.К.. На
площадката три лица цепели дърва. Проверяващите отишли при тях, представили се
и по телефона уведомили управителя на дружеството за предстоящата проверка.
Същият заявил, че е извън града. Контролните органи предоставили на работещите
в обекта да попълнят Декларация, на основание чл. 399 от КТ във връзка с
полагания от тях труд. При попълване на декларацията от работещия на обекта Л.Л.Й. проверяващите установили, че същият е непълнолетно
лице, поради което уведомили ОДЧ при РУ Полиция в гр.Бяла и на мястото на
проверката пристигнал изпратеният полицейски служител – св.Т.А.. Той живеел в
съседство на обекта и имал непосредствени впечатления от работата на него –
редовно виждал управителя на дружеството, брат му- св.И.К. и св.Л.Л. да цепят, да товарят и разтоварват дърва. Работещите на
обекта – св.И.К., сина му – св.Кр.Г. и св.Л.Л. попълнили и подписали декларации / л. 19 НАХД 2574 /
2017г. на РС Русе/, в която Л. посочил, че работи в дружеството като общ
работник, без сключен трудов договор,че в деня на проверката е бил повикан от Р.К.
– управител на дружеството, като е започнал работа – да цепи дърва от 08,00ч., за
което получава 20лв. на ден.
Чрез св. И.К. на управителя на дружеството била
връчена и призовка за явяване в офиса на ДИТ гр.Русе за извършване на
проверката. В призовката били посочени документите, които следва да се
представят. На посочената дата - 11.09.2017г. актосъставителят
Р. и св. С. извършили проверка на изисканите документи в присъствието на
управителя на дружеството Р.К.. При проверката от представените документи- Декларация на Л.Л.,
изисканите обяснения от Р.К. и справка от регистъра на ДИТ Русе за издадени разрешения за работа по чл.303, ал.3 от КТ проверяващите констатирали, че непълнолетният
Л.Л. по време на проверката е полагал труд като общ
работник без разрешение от ДИТ Русе.За
извършената проверка бил съставен Протокол /л.11/, копие от който бил връчен на
представителя на работодателя.
На 29.09.2017г.
актосъставител Р. и св.С. в присъствието на Р.К. –
управител на дружеството – работодател съставил АУАН/л.5/ по чл.303, ал.3 от КТ, връчен същия
ден на управителя на дружеството. При връчване на акта писмени възражения не
били посочени. Такива постъпили в 3-дневният
срок по чл.44, ал.1 ЗАНН, в които установената в акта фактическа обстановка
била отречена.
На 03.11.2017г., след извършена Справка в
регистъра на ДИТ Русе за издадени
разрешения за работа по чл.303, ал.3 от КТ, било издадено и атакуваното НП №
18-001066/л.4/ от Директора на ДИТ– гр.
Русе, което било връчено на управителя на дружеството срещу подпис на 11.12.2017г.
Фактическата обстановка беше установена от съда
след преценка на показанията на актосъставителя и свидетелите С., Г., К., Й. и А.
, както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - Протокол от 25.09.2017г.
за извършена проверка, АУАН, НП и декларация, Справка в регистъра на ДИТ Русе за издадени разрешения за работа по чл.303,
ал.3 от КТ, идентификационна карта. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните актосътавител, св.С. и св.А.. Техните
показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени
доказателства. Съдът частично кредитира показанията на свидетелите, водени от
жалбоподателя – Г., К. и Й., като счита, че посочените свидетели, като близки
на управителя на дружеството жалбоподател, са пристрастни и с показанията си
целят да му съдействат за отпадане на наложената санкция. В по-голямата си част
показанията на посочените свидетели не се потвърждават, звучат преднамерени и
подготвени за защита на жалбоподателя. Твърденията
на свидетелите, че процесното дворно място е
собственост на св. И.К. не са подкрепени от съответните и надлежни
доказателства. Твърденията за обстоятелството, че дървата, които са обработвали
– цепили и подреждали са негова собственост също звучат изолирано, неподкрепени
от никакви други доказателства, още повече, че се установи, че в съседния двор,
който също се ползва от жалбоподателя също е имало работник, полагащ труд.
Твърденията, че св.Л. инцидентно се намира в двора и само помага на приятеля си
се опровергават от показанията на св.А., който живее в непосредствена близост и
редовно го е виждал на работната площадка. Съдът не възприема и изключва от доказателствената съвкупност и показанията на св.Л. в
частта, че декларацията е попълнена от него под некоректните указания на
проверяващите, както и че не разбирал смисъла на зададените въпроси. Макар и
непълнолетен към момента на проверката, същият е бил ученик в края на основното
си образование, можел е да разбира
смисъла на зададените въпроси, които не крият в себе си необичайна сложност и
непонятност за възрастта му. Освен това, същият не е бил сам, за да не може да реагира,
ако действително е поставен в подобна некоректна ситуация от контролните
органи. Били са двамата с приятеля си, К.Г., бащата му, а в последствие е дошъл
и полицейски служител, пред които никой от младежите не е повдигнал този
въпрос.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира,че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока и по реда
на чл.59 и сл. ЗАНН, от легитимиран правен субект, който има право и интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Жалбата е подадена в РС Русе.
След обжалване постановеното решение на РС Русе пред Административен съд Русе
делото е изпратено на местнокомпетентния Районен съд
град Бяла.
При служебната проверка като въззивна инстанция съдът констатира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството.
При служебната проверка съдът установи, че АУАН е
съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 416,ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички
необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. При съставяне на акта неточно е
квалифицирано нарушението като такова по чл. 303, ал.3 от КТ, чиито текст се
отнася за това, че лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение
на инспекцията по труда за всеки отделен случай. В срока по чл.52 от ЗАНН
наказващият орган е проверил законосъобраността и
обосноваността на акта в кръга на правомощията си по чл. 53, ал.3 от ЗАНН и при
издаване на НП е посочил вярната правна квалификация на нарушението по чл.302,
ал.2 от КТ, според който лицата, ненавършили 16 години, се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. При така посоченото
съдът намира, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като от една страна двете норми имат един и същ обект на закрила,
от друга страна с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН НП се издава и когато е допусната нередовност в акта,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Въз основа на така съставения АУНН
е издадено атакуваното НП от Директора на ДИТ Русе като по делото не възниква
съмнение относно компетентността на органа, издал НП. Съгласно чл. 15,ал.3,т.2
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда”/Обн. ДВ,бр.
44/09.05.2008г../ “Директорът на дирекция “ОИТ” осъществява правомощия на
административно наказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН”. Налице са
необходимите реквизити на НП по чл. 57,ал1 от ЗАНН. Съдът не констатира при
проверката допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до опорочаване
на административнонаказателното производство.
Разглеждайки
делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено
административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че
фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в
с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по
безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на
посоченото административно нарушение. Нормата на
трудовото законодателство, за нарушаването на която е наказано ЮЛ работодател
касае недопускане на непълнолетни лица да полагат труд, без разрешение на ДИТ. Тази
разпоредба, наред с останалите разпоредби от Глава „Приемане на работа на лица,
ненавършили 16 години“ от КТ най-общо предоставят гаранция на непълнолетните работници,
че полагания от тях труд ще бъде съобразен с възможностите на тяхната възраст,
физическо и психическо развитие.
Предвид установената и посочена
по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че правилно е ангажирана
отговорността на работодателя, тъй като са налице всички елементи от обективна
страна на нарушението. Няма спор, че към датата на проверката св.Л.
е бил непълнолетен - на 15г., както и че е бил заварен да полага труд в
обекта на жалбоподателя – склад за дърва. Въпреки твърденията на процесуалния
представител на жалбоподателя, че присъствието му в склада не е по повод
полаган труд, а за да помага на приятеля
си, съдът счита, че от събраните доказателства, обсъдени по-горе, се
установява, че реално Л. е полагал труд и то без сключен трудов договор. Това
се установява от собственоръчно декларираните от последния обстоятелства в
написаната и подписана от него декларация, както и от показанията на св.Т.А.,
който редовно го е виждал да полага труд в склада – да цепи и подрежда дърва. В
момента на проверката контролните органи също са констатирали именно полагане
на същия труд от Л.. Освен всичко останало – няма никаква житейска логика
дружеството да заплаща на Л. 20лв на ден, ако последният не е работил в обекта,
за да извършва каквато и да е трудова дейност.
Съгласно чл. 1, ал.2 от КТ отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения,
а съгласно чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В
конкретния случай категорично се установява, че Л. е престирал
труд, като е изпълнявал трудова функция, която се е осъществявала на определено
работно място, стопанисвано от дружеството жалбоподател, на длъжност „общ
работник“ с работно време от 8,00ч. до 12,00ч. В конкретния случай, макар и неотносимо към състава на нарушението категорично се установява и обстоятелството,
че писмен трудов договор с посоченото лице не е бил сключен, а същото на
практика е престирало труд за дружеството, което именно
поради това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от ДР на КТ. Нещо
повече, установява се и няма спор по въпроса, че лицето към момента на
проверката е непълнолетно, поради което и по силата на чл. 302, ал.2 КТ – преди
да го приеме на работа, работодателят е следвало да има разрешение от
Инспекцията по труда, което се дава за всеки отделен случай. В конкретния
случай е установено от представените писмени доказателства, че такова разрешение не
е издавано, поради което е доказан този отрицателен факт, който е съществен
елемент от обективната страна на
нарушението.
В процесния
случай е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на търговеца – работодател. Оспорването и обжалването на НП в процесния случай е частично неоснователно, тъй като съдът
не констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е вменено нарушение, което реално той не е
извършил. Това е така, защото от една страна няма представени доказателства,
които да подкрепят твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразността на
издаденото НП, а от друга от писмените и гласни доказателства се установи
фактическа обстановка, която съответства на посочената в акта и НП и е съставомерна по чл. 302, ал. 2 от КТ. Действително, с
бездействието си жалбоподателят е застрашил и
поставил в опасност обществените отношения, които гарантират правата на
непълнолетните работници, за които в КТ е предвидена специална закрила. В чл. 302, ал. 1 и ал. 2 от КТ е предвиден
редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата ненавършили 16
години, като това става след обстоен предварителен медицински преглед и
медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната
работа и разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Така
посочените норми имат за цел опазване на живота, психическото и физическото
здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа
незрялост.
Неспазването на горните задължения е
въздигнато в административно нарушение, като нормата на чл.414, ал.1 КТ
предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице,
ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Съдът
намира, че извършеното нарушение не е с висока степен на обществена опасност и
не се отличава с такава от типичните нарушения от този вид. Напротив,
констатиран е единичен случай с непълнолетно лице, което е полагало за часове
неквалифициран труд. Самият труд не е тежък, опасен или вреден и не поставя
непълнолетния в някаква реална опасност. Действително изводът за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007 г. по
описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е
приложима нормата на чл. 415в от КТ, която очертава привилигировани
състави на всички нарушения на КТ /без тези по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1и3 и
чл.63, ал.1и КТ/, които могат да бъдат отстранени веднага след установяването
им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители. В процесния случая следва да се приложи именно тази норма от
специалния закон, а не общата норма – чл.28 от ЗАНН. Съобразно текста на чл.
415в от КТ за нарушение, което може да
бъде отстранено веднага и от което не са
произтекли вредни последици за работници
и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 100лв до 300лв. За да се приложи тази разпоредба е необходимо кумулативно да
са налице посочените предпоставки. В случая след установяване на формалното
нарушение, реални вредни последици не са установени за непълнолетния работник.
Предвид изложеното и с оглед наличието на кумулативните предпоставки на чл.
415в от КТ материалният закон не е бил приложен правилно от наказващия
орган като санкцията за извършеното нарушение е определена по реда на чл.414 от КТ. Настоящата въззивна инстанция счита, че размера на наказанието следва да
бъде изменен /намален/, съобразно привилигирования
състав на чл. 415в от КТ, като конкретния размер следва да бъде към средата от
200лв/двеста лв/, предвид това, че нарушението е
отстранено и от него не са настъпили вредни последици.
Водим от изложените съображения и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 18-001066 от 03.11.2017г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Русе, с което на „Транспортер 2014“ ЕООД гр.Б., с ЕИК ……, със седалище и
адрес на управление гр.Б., обл.Р., ул.“Ал.С.“ №.., представлявано от Р. Г.К., в качеството на
работодател, за нарушение по чл. 302, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1500 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществена санкция на 200лв
/двеста лв/ на основание чл. 415в от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд град Русе на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета
от АПК.
СЪДИЯ: /п/