РЕШЕНИЕ

   № 41

               гр.Варна, 05.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 28.01.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 724 по описа за  2019 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Делото е поставено на разглеждане след връщането му от ВКС на РБ с решение №104/15.11.2019 г. по т.д. №628/2018 г., с което решението на АС Варна по т.д. №340/2017 г. и на ОС Варна по т.д. №665/2016 г. са обезсилени по иска по чл.422, ал.1 ГПК за разликата от 8892.82 лева до 28905.76 лева и производството по иска в тази му част е прекратено, а решението на АС Варна, с което е потвърдено решението на ОС Варна, до размера на 8892.82 лева е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото въззивницата М.К.Н.-Х. ***. чрез процесуалния си представител за отхвърлянето на иска в отменената част, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Сосиете женерал експресбанк“ АД – гр.Варна не изразява становище.

Съдлъжникът П. Х. *** не изразява становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В отменителното си решение ВКС е указал на апелативния съд служебно да събере доказателства за неплатения размер на главницата по кредита при съобразяване направените плащания от длъжниците, но без към дължимата сума за главница да се прибавят договорни лихви по допълнителните споразумения и допълнителни такси. В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение какъв е размерът на задълженията по договора за кредит овърдрафт – главница и лихви към 08.02.2013 г. съобразно първоначално договорения лихвен процент и какъв е размерът на непогасения остатък от тях при съобразяване на извършените доброволни плащания, с изключение на тези в изпълнителното производство. От заключението на изслушаната ССЕ, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, се установява, че към датата на преразглеждане от банката на договора за овърдрафт – 24.07.2009 г. дължимата главница по кредита е 99936.42 лева, като предвид спецификата на този вид кредит задължението се отчита като едно, без разграничение на главница и лихви. До датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2013 г. погасяванията са съответно – 14921.89 лева по лихвите и 71549.90 лева по главницата, като размерът на дължимата непогасена главница е 28905.76 лева при условията на сключените допълнителни споразумения по преструктурирания кредит. При приспадане на погашенията за главницата от задължението по овърдрафт кредита към 24.07.2009 г. непогасеният остатък възлиза на 28386.52 лева. Дори и погашенията за лихви да се приспаднат от това задължение погасеният остатък възлиза на 13464.63 лева. Дори и по-късните плащания до 01.02.2016 г. вече в изпълнителното производство да се приспаднат от същото задължение, непогасеният остатък е 8892.82 лева, установено от заключението на вещото лице А.К.. От това следва, че сумата, до размера на която делото е върнато за ново разглеждане - 8892.82 лева е дължима от съдлъжника по овърдрафт кредита М.Н.-Х. и при най-благоприятно отчитане на изпълнението по кредита за сметка на направените плащания от останалите длъжници. Искът по чл.422, ал.1 ГПК до размера на сумата 8892.82 лева е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 08.02.2013 г. и съразмерни разноски, съответно за заповедното производство – 196.33 лева и съдебни разноски – 387.09 лева, съответно решението на ОС Варна в тази му част е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

 В частта за разноските решението се отменя съобразно крайния резултат както следва: за разликата от 196.33 лева до 578.12 лева за разноските за заповедното производство и за разликата от 387.09 лева до 1166.76 лева за присъдените в полза на ищеца съдебни разноски. Въпросът относно дължимите на ответницата съдебни разноски е разрешен с решението на ВКС.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №249/05.04.2017 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№665/2016 г. в установителната му част по иска по чл.422, ал.1 – ГПК по отношение на съдлъжника М.К.Н.-Х., ЕГН ********** ***., до размера на 8892.82 лева – дължима главница по договор за овърдрафт от 24.07.2008 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 08.02.2013 г. до окончателното й заплащане, и съразмерни разноски, съответно за заповедното производство – 196.33 лева и съдебни разноски – 387.09 лева.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските както следва: за разликата от 196.33 лева до 578.12 лева за разноските за заповедното производство и за разликата от 387.09 лева до 1166.76 лева за присъдените в полза на ищеца съдебни разноски.

В останалата му част решението е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.