Решение по дело №13765/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година.

 

Съдия: Евгени Г.

                          

          при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 13 765 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на Д.Г.С. 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Р. С., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.10.2017 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) плюс законната лихва от 24.02.2018 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат А.С. – 4 530,00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 6 000,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК;

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 000,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

 

 [4] В искова молба от 17.10.2018 г. Д.С. заявява, че е баща на Р. С., който е починал вследствие на ПТП от 01.10.2017 г., предизвикано от С.П.. От смъртта на Р. С. ищецът е претърпял болки и страдания, които той оценява на 150 000,00 лева.

 

[5] Гражданската отговорност (ГО) на причинителя на ПТП – С.П. – е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Б.И.не е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Затова Д.С. *** да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва от 01.10.2017 г. до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-3 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[6] Ответникът Б.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Б.И.заявява, че:

1. С.П. не е причинил ПТП, от което да е починал Р. С.;

2. Д.С. не е претърпял твърдените вреди;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

4. Б.И.не е бил застраховател по гражданска отговорност на С.П.;

5. Р. С. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото: а) е бил без поставен обезопасителен колан; б) возил се е в автомобил, управляван по изключително рисков начин. Затова Б.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 33).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.     Обстоятелства, които съдът установява

 

[7] Не се спори, че Д.  С. е бил роден на *** г. Неговият син Р. С. е бил роден на *** г. (удостоверението за наследници, л. 18).

 

[8] Д.С. и синът му Р. С. не са живеели в едно домакинство, но близко един до друг. Д.С. е контактувал със сина си, но не е прекарвал с него толкова време и не е полагал за него такива грижи, каквито е помагалa майка му М.С. (показанията на свидетелите - З.-Л., л. 101-102; С., л. 146-148; А., л. 149; В., л. 149).

 

[9] На 01.10.2017 около 07:25 ч. С.П. е управлявал лек автомобил Фолксваген „Поло“ по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от гр. Пловдив за гр. София. Автомобилът се е движил със 130 км/ч. Пътната настилка е била суха. На предната дясна седалка е пътувал Р. С. (съдебна автотехническа експертиза, л. 134). Той е бил с поставен обезопасителен колан.

 

[10]  В района на км. 86+400 С.П. се е разсеял и лекият автомобил е започнал плавно и постепенно да се отклонява към лентата за аварийно спиране, през която е преминал и се е ударил в мантинелата. От удара Р. С. е получил наранявания, които са причинили смъртта му (присъдата, л. 43-47 от делото на ПзОС; решението на ПлАС, л. 44-54; решението на ВКС, л. 55-57). Смъртта на Р. С. би настъпила от тилната рана на главата независимо дали той е бил или не с обезопасителен колан (стр. 6 от заключението на съдебната експертиза, л. 89-94; стр. 4 и стр. 7 от заключението на съдебната експертиза, л. 130-137; показанията на вещото лице д-р Ш., л. 98-99 и л. 150). Към този момент ГО на С.П. е била застрахована при Б.И..

 

[11] Д.С. е приел тежко смъртта на сина си. Към настоящия момент той все още не е преживял случилото се; станал е по-затворен; често посещава гроба на загиналия си син (показанията на свидетелката З.-Л., л. 101).

 

[12] Не се спори, че на 23.11.2017 г. Д.С. *** да му изплати застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, които е претърпял от смъртта на сина си. Не се спори, че Б.И.не му е изплатил такова.

 

[13] Съдът е освободил Д.С. от заплащането на държавна такса (л. 24) и ищецът не е направил разноски по делото. Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 144). Б.И.е заплатил: 1 200,00 лева депозит за вещи лица (л. 64 и л. 111); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 129); 5 000,00 лева без ДДС адвокатско възнаграждение (л. 38), като адвокатът му е регистриран по ЗДДС (л. 40).

 

2.        Спорни по делото обстоятелства

 

[14] Три са били спорните обстоятелства: а) дали Р. С. е бил с поставен обезопасителен колан; б) дали ГО на С.П. е била застрахована при Б.И.; в) в едно домакинство ли са живеели ищецът и починалият му си и какви са били техните отношения.

 

2.1. По това дали Р. С. е бил с поставен обезопасителен колан

[15] Правомерното поведение се предполага. Затова този, който твърди неправомерно поведение, следва да го докаже.

 

[16] Правомерно е Р. С. да е бил с поставен обезопасителен колан. Затова Б.И.е следвало да установи, че Р. С. не е бил с поставен колан. След като са се запознали с цялото наказателно дело и по-точно с фотоалбума, изготвен на досъдебното производство, вещите лица д-р М., д-р Ш. и инж. Т. са приели, че е възможно починалият да е бил и да не е бил с поставен колан. Това не е достатъчно да убеди съда, че Р. С. е бил без поставен колан. Затова съдът приема, че Р. С. е бил с поставен обезопасителен колан.

 

2.2. По това дали ГО на С.П. е била застрахована при Б.И.[17] Съдът приема, че ГО на С.П. е била застрахована при Б.И., защото това е било вписано в констативния протокол от ПТП (л. 4). В тази му част констативният протокол е официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила – задължава съдът да приеме удостовереното в него до доказване на противното. Б.И.е следвало, но не е доказал противното. Затова съдът приема, че ГО на С.П. е била застрахована при Б.И..

 

2.3. По това дали Д.С. е живеел в едно домакинство с Р. С. и какви са били техните отношения

[18] Действително адресната регистрация на Д.С. е на адреса, на който е живеел Р. С.. Нито свидетелите А. и В. са заявили, че те са виждали Д.С. на адреса постоянно, нито свидетелката З.-Л. – тя е заявила, че го е виждала веднъж. Нещо повече, и свидетелят А. и свидетелят В. са заявили, че в продължителни периоди те не са виждали Д.С. на адреса. Същевременно Д.С. е заминал за чужбина само две седмици преди смъртта на сина си. Не са били налице други причини за продължителното му отсъствие от адреса. Затова съдът приема, че продължителното отсъствие на Д.С. от адреса се е дължало на това, че той не е живеел там със сина си и бившата си съпруга.

 

[19] Съдът установява, че Д.С. е имал контакти със сина си от показанията на свидетелите С. и З.-Л.. От показанията на свидетелката С. обаче, съдът също установява, че тя е поела основните грижи за Р. С., а и тя е живеела с него в едно домакинство. Затова съдът приема, че тя е прекарвала с Р. С. повече време и е полагала повече грижи за него, отколкото баща му Д.С..

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] Ищецът е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената от застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени/ имуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че:

1. на 01.10.2017 г. Р. С. е участвал в застрахователно събитие (ПТП), покрито от застраховка ГО;

2. това ПТП е причинило смъртта на Р. С.;

3. виновно за настъпването на това ПТП е трето лице – С.П., който е управлявал катастрофиралия автомобил;

4. ГО на С.П. е била застрахована при Б.И.;

5. вследствие на смъртта на сина си, ищецът е претърпял неимуществени вреди;

6. Б.И.не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.

 

[25] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 27.05.2017 г.

 

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[29] Съдът установи, че към 01.10.2017 г. Р. С. е бил на 21 години, а баща му е бил на 43 години. Те не са живеели в едно домакинство, Р. С. е бил отгледан основно от майка си, но двамата са подържали контакт. Д.С. е приел тежко смъртта на сина си. Той все още не е преживял случилото се; станал е по-затворен; често посещава гроба на загиналия си син.

 

[30] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[31] Икономическата обстановка в страната през последните години е благоприятна. Това се установява от размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[3];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5].

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.^[6]

 

[32] Съдът установи, че подобен случай е бил предмет на обезщетяване в решение на САС 1936-2019-7-ми с-в по гр. д. 1243/2019 г. С него САС е определил 150 000,00 лева обезщетение на 52-годишна майка от смъртта на нейната 33-годишна дъщеря, с която не са живеели в едно домакинство, но са подържали добри взаимоотношения[7]. Смъртта е била настъпила на 20.02.2017 г. Съдът също установи, че на майката на Р. С. САС е определил обезщетение от 170 000,00 лева – решение на САС 2727-2019-12-ти с-в по гр. д. 4625/2018 г.

 

[33] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 150 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Д.С..*** да заплати на Д.С. 150 000,00 лева обезщетение.

 

[34] Б.И.е възразил, че Р. С. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото: а) е бил без поставен обезопасителен колан; б) се е возил в автомобил, управляван по изключително рисков начин. Съдът не установи Р. С. да е бил без обезопасителен колан. Дори Р. С. да се е возил в автомобил, управляван по рисков начин, а това не е било така, това не е обстоятелство, допринесло за настъпването на смъртта на Р. С.. Ето защо съдът приема, че възражението е неоснователно.

 

2. По разноските

 

[35] Ищецът не е направил разноски по настоящото производство. Той е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат А.С. 4 530,00 лева възнаграждение (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 6 000,00 лева държавна такса (150 000,00х0,04).

 

 

Съдия: