№ 1661
гр. Варна, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500732 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 93920/13.12.2023 г. подадена от
„ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №
16А, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 3550/03.11.2023 г., постановено по гр. д. №
16859/2022 г. по описа на РС – Варна.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран
в чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата
държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка на ВОС.
Препис от въззивната жалба и приложенията към нея е връчен на
насрещната страна В. С. В., като в срока по чл. 263 ГПК не е депозиран
писмен отговор и не е изразено становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производство е
допустимо.
По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивното дружество излага съображения, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място, сочи се в
жалбата, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на
1
процесуалните правила, като е приобщил към доказателствения материал
свидетелски показания в разрез с разпределената от съда доказателствена
тежест между страните. Освен това се твърди, че първоинстанционният съд е
извършил неправилна преценка на показанията на свидетелите, въз основа на
която неправилно е било прието в обжалваното решение надлежното
изпълнение на договорните задължения на насрещната страна. Сочи се, че
съдът не е следвало да цени показанията на свидетеля Р. Д., тъй като същият е
бил разпитван от съда в нарушение на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ГПК,
доколкото е бил преупълномощен от процесуалния представител на ответната
страна да съдейства за събиране на допуснати по делото доказателства, като
по този начин се явявал пълномощник на страната в производството. В
допълнение, счита, че показанията на посочения свидетел неправилно не са
били преценени при условията на чл. 172 ГПК, предвид свързаността, която
съществувала между този свидетел и процесуалния представител на
ответницата, което създава предпоставки за заинтересованост. Също така във
въззивната жалба се сочи, че съдът неправилно е преценявал показанията на
свидетеля Г., който е бил допуснат да свидетелства за установяване на
обстоятелството по съхраняването на подписаното от ответницата
пълномощно и евентуалното му предаване на представител на ищцовото
дружество, но вместо това е давал показания относно обстоятелства, за които
не е бил допуснат като свидетел. Правят се оплаквания, че показанията на
този свидетел неправилно са ценени във връзка с установяване на
съдържанието на нотариално удостоверен документ /пълномощно/, както и на
страните по него, което е в нарушение на чл. 164 от ГПК. Изложени са
съображения за това, че дори и да бъде приет факта на подписване на
пълномощното, то от показанията на свидетеля не се установява категорично
неговото съдържание, нито това кога и на кого същото е предадено. Във
връзка с вече посоченото се излагат твърдения, че съдът не е следвало да
кредитира показанията на посочените двама свидетели и като е направил това
е допуснал нарушение на процесуалния закон. Дори и да се приемело, че това
не е така, показанията на тези свидетели не били преки доказателства, а само
косвени такИ. и само въз основа на тях не можело да бъде прието, че
ответницата е доказала изпълнението на задължението си за даване на
пълномощно по договора, съгласно изискванията на чл. 154 от ГПК. Поради
това, съдът следвало да приеме този факт за недоказан. Наред с това се
твърди, че въпреки, че ответницата е направила постъпки за снабдяване с
доказателства за извършвани именно въз основа на това пълномощно
действия, тя не е представила такИ., което било косвено доказателство, че тя
не е изпълнила задължението си. Същевременно, тя не се е възползвала от
други възможности да ангажира доказателства, установяващи твърденията й,
въпреки че е имала данни за установени по делото факти, сочещи на такИ.
възможности, което сочи на нейна недобросъвестност. Във връзка с всичко
горепосочено се твърди, че ответницата не е доказала по делото изпълнението
на задължението си за предоставяне на пълномощно и за съдействие, като
доколкото съществуването на договорното правоотношение и установената с
него неустоечна клауза са безспорни, то искът се явява основателен и е
2
следвало да бъде уважен от първоинстанционния съд. Предвид на това се иска
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и
постановяване на ново, с което предявения от жалбоподателя иск да бъде
уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна по жалбата не е
депозирала писмен отговор.
По доказателствата: страните не са отправили искания по
доказателствата.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 93920/13.12.2023 г.
подадена от „ИНВЕСТИЦИИ И СТРОИТЕЛСТВО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 16А, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 3550/03.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 16859/2022 г. по описа на РС – Варна, в частта, с
която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск срещу В. С. В., ЕГН
**********, с адрес в гр. **********, за заплащане на сумата от 10 000,00
евро, представляваща неустойка, поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на пълномощно в надлежна форма, съгласно чл. 29 от
сключения от наследодателя на В. С. В., ЕГН ********** - Т. В. С..,
предварителен договор за проектиране, учредяване на право на строеж на
жилищна сграда и прехвърляне на идеални части от УПИ от 23.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79
ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
22.05.2024 г. от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
3
към ОС – Варна Н. В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4