Р Е Ш Е Н И Е
№322
гр.
Хасково,
06.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на пети юни, през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: П. КОСТОВА
При
участието на секретаря Гергана Мазгалова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №99 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от Н.В.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв. М. от САК против Заповед № 4070з-2195/19.12.2019г. на
директора на РДГП – Елхово, с която на жалбоподателя на основание чл.204, т.4,
чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал.1, т.11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
В
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, поради противоречие с материалноправни разпоредби, издаден при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с
целта на закона отменителни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. На
първо място в жалбата се сочи, че оспорената заповед не била съобразена със
законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на
чл.210 от ЗМВР, тъй като нито в обстоятелствената част, нито от диспозитива на
същата ставало ясно, какво е конкретното нарушение осъществено от оспорващия. В
заповедта не били описани и кометирани доказателствата, на базата на които
органа е приел, че от страна на оспорващия е извършено дисциплинарно нарушение.
Посочената в текста на заповедта справка представлявала една докладна за направени
констатации, но същата едва ли можела да се възприеме като доказателство за
извършено дисциплинарно нарушение. На следващо място в жалбата се сочи, че
оспорената заповеда е издадена и при неспазване на предвидената в ЗМВР
процедура, като преди издаването ѝ не са снети обяснения от
жалбоподателя. Не били налице и фактическите и правни основания за издаване на
заповедта, тъй като от жалбоподателя не било извършено соченото в същата
дисциплинарно нарушение. Обжалваната заповед била и несправедлива и несъответствала
на целта на закона, тъй като налагането на наказание за неясно и неизвършено
нарушение при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане целите
на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и
превъзпитание на нарушителя. По изложените в жалбата съображения се прави
искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателя,
чрез процесуалния си представител адв.М. изцяло поддържа жалбата. Моли
процесната заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна. Алтернативно прави
искане, ако съда счете, че от Д. е извършено соченото дисциплинарно нарушение
да измени заповедта, като наложи на същия наказание от по-ниска степен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски. Представя по делото писмени
бележки със съдържание идентично с жалбата.
Ответната страна – Директор на РД „Гранична
полиция“гр.Елхово, редовно призован, не се явява и не се представлява. От
процесуалния представител на същия юрк. Т. по делото са постъпили писмени
бележки, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, след като взе
предвид изложеното в жалбата, становището на страната в с.з. и след като
анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената заповед на Н.В.Д. – старши
полицай в 01 група ГКПП – Капитан Андреево от ГПУ – Свиленград към РДГП –
Елхово при ГДГП – МВР, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от 6 месеца, за това, че на 16.09.2019г. на ГКПП Капитан Андреево, изпълнявайки
служебните си задължения на АРМ е позволил на младши инспектор М. Х. К. –
старши полицай в 01 група та ГКПП Капитан Андреево, за времето от 13.55 часа до
15.00 часа да извършва гранични проверки на излизащите от страната леки
автомобили с личната му парола за достъп до АИС „ГК“. В заповедта е посочено,
че с поведението си Д. виновно е нарушил разпоредбата на чл.18, ал.3 от
Организационно- технологичните правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдена със Заповед №
8121з-51/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, съобразно която всеки
потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да
ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС „Граничен контрол“.
Последното е определено от наказващия орган, като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.1, т.1 от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи“, за което на основание
чл.200, ал.1, т.11, алтернатива 2 от ЗМВР – „неизпълнение на заповеди“ на Н.Д.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
От
приложената по делото справка на която се е позовал административно наказващият
орган при издаване на оспорения в настоящото производство акт с УРИ
4070р-15160/04.11.2019г., изготвена от комисия, назначена със Заповед УРИ 4070з-1817/18.10.2019г.
с Председател: П. Г.– началник на сектор „ГП“ при РДГП Елхово и членове: ст.
инспектор Я.П.– зам. началник на ГКПП Капитан Андреево, ГПУ – Свиленград и
инспектор И.А.– разузнавач в група ОИД на ГПУ Свиленград при РДГП Елхово, на
която е възложено да извърши проверка за изясняване на обстоятелствата
съдържащи се в справка рег. № 7855р-9720/11.10.2019г. на директора на дирекция
„Вътрешна сигурност“, се установява в т.6, че при преглед на записите от
системата за видеонаблюдение на ГКПП Капитан Андреево, комисията установила, че
на 16.09.2019г. в 13.38 часа на АРМ 12 пристига за излизане от страната лек
автомобил марка „Фолксваген“ с български рег. №***, автомобила тегли платформа,
на която е натоварен лек автомобил „Рено“ с френски регистрационен номер ***мл.
инспектор Д. приема документите от водача на лекия автомобил с български ДКН,
след кратък разговор с водача отделя настрани върху бюрото 1 брой български
паспорт с български регистрационен талон и започва проверка на другите
документи. Първоначално преглежда документ с формат приблизително А4 и
прикрепен към него по-малък документ, от който въвежда данни в АИС“ГК“, след
това продължава проверката на 3 броя паспорти. В 13.50 часа лекият автомобил с
платформата и натоварения на нея автомобил потеглят и излизат от обхвата на
камерите. В 13.55 часа в кабината на АРМ 12 влиза мл. инспектор М. Х. К. Д.
става от мястото си, а К. сяда и продължава да работи с неговата парола и
печат, като обработва пристигащите за излизане от страната автомобили. През
това време Д. на няколко пъти излиза за кратко от кабината на АРМ 12. Мл.
инспектор К. продължава да работи на мястото на мл. инспектор Д. до края на
записа в 14.00 часа. От прегледа на оперативния дневник и от разпечатките от
модул Ротация комисията не е установила отбелязване на такава промяна, видно от
дневника за времето от 08.00 до 20.00 часа на 16.09.2019г. мл. инспектор К. е
била назначена да изпълнява служебните си задължения на „Първа бариера“. За
обстоятелство, че К. е работила на работното място на Д. пред комисията Д.
обяснил, че тъй като получил дискомфорт помолил колежката си К. да продължи
работа на неговото работно място вместо него, за да не спира работния процес,
като през това време Д. не е напускал кабината.
В
докладна записка УРИ 4070р-15035/01.11.2019г. ст. инспектор С.Т.– началник на
01 група ГКПП Капитан Андреево посочил пред проверяващата комисия, че няма
спомен по време на дежурството на 16.09.2019г. някой от служителите да го е
уведомявал, че не се чувства добре и това да наложи някой друг да поеме
изпълнението на служебните му задължения. Заявил, че при всеки такъв случай би
отразил промените в оперативния дневник.
От
допълнителния преглед на видеозаписа на АРМ 12 ГКПП на Капитан Андреево
комисията установила, че младши инспектор М. К. е извършвала гранични проверки
на АРМ 12 от 13.55 часа до края на видеозаписа в 15.00 часа с паролата на мл.
инспектор Н.Д., от чието поведение неможело да се направи извод, че не се е
чувствал добре.
С
оглед установената фактическа обстановка, комисията е предложила на мл.
инспектор Н.В.Д. - ст. полицай в 01 група на ГКПП Капитан Андреево да му бъде
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“.
Видно
от направеното отбелязване в справка УРИ 4070р-15160/04.11.2019г., Н.В.Д. се е
запознал със същата на 20.11.2019г. срещу подпис и е отбелязал, че е запознат с
правото си да представи възражения в законоустановения 24 часов срок.
На
20.11.2019г. жалбоподателя е подал възражение до директора на РДГП Елхово,
относно изложените обстоятелства в Справка с УРИ 4070р-15160/04.11.2019г. и
направеното в същата предложение за дисциплинарното му наказване. Във
възражението Д. изрично е отбелязал, че за този период от време не се чувствал
добре, поради това помолил колежката си К. да дойде и да го смени, като това
станало с изричното разрешение на началника на групата. Отделно от това е
посочил, че в началото на месец септември 2019г. ст. инспектор С.Т.– началник
на 01 на ГКПП Капитан Андреево го уведомил, че е разрешил на инспектор М. К.
при възможност да работи с него, за да упражни уменията си за работа с АИС „ГК“,
за придобиване на нужната ѝ увереност за самостоятелна работа с печат,
поради дългото и отсъствие от работа.
Възражението
е прието от дисциплинарно-наказващият орган на 29.11.2019г., като същия преди
да наложи дисциплинарното наказание на Д. е разпоредил да бъде изготвено
становище от началник сектор „ГП“.
Със
становище от 03.12.2019г. началник на сектор „ГП“ е предложил на директора на
РДГП Елхово, след анализ на събраните в хода на дисциплинарното производства
доказателства на мл. инспектор Н.Д. да бъде наложено предложеното от комисията
на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.200, ал.1, т.11, предл.2 от ЗМВР
дисциплинарно наказание „порицание.
На
19.12.2019г. е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, която е връчена на жалбоподателя на 23.12.2019г.
По
делото са представени и приети като доказателство, всички относими и
коментирани в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства.
В
хода на съдебното производство е разпитан свидетеля М. Х. К., която сочи, че е
отсъствала дълго време от работа и след завръщането ѝ е трябвало по
решение на началниците ѝ да се обучава, за да се запознае с новата
нормативна уредба, преди да и бъде дадена парола за работа с АИС“ГК“. Поради
това на 16.09.2019г. за времето от 13.55 до 15.00 часа с разрешението и
знанието на началника си С.Т.е била на работното място на Н.Д. и работила с
паролата на Н.Д..
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в установения
от закона срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
При проверката за законосъобразност на
оспорения административен акт, съдът намира, че заповедта е издадена в
предвидената от закона форма и от компетентен орган, тъй като по силата на чл.
204, т. 4 от ЗМВР, наказанието "порицание" може да
бъде налагано от ръководни длъжности, каквато е длъжността директор на
Регионална дирекция "Гранична полиция".
Поради което заповедта е издадена от компетентен орган.
Спазено е изискването за писмена форма, като
актът съдържа и всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на
неговата валидност - има посочен издател, положен подпис и ясно описан предмет.
От съдържанието на оспорената заповед се
установява, че същата е и надлежно мотивирана. В нея точно е описано
извършеното деяние, датата на която е осъществено, обстоятелствата, при които е
извършено, нарушените разпоредби, доказателствата, въз основа на които е
установено – справка
УРИ
4070р-15160/04.11.2019г., изготвена въз основа на заповед
№4070з-1817/18.10.2019г. на директора на ГДГП и възражение на служителя УРИ
4070р-15160/04.11.2019г.; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. Посочена е и конкретната нарушена разпоредба която служителя е
нарушил при изпълнение на задълженията си, а именно чл.18, ал.3 от
Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдена със Заповед № 8121з-51/16.01.2019г.
на министъра на вътрешните работи. По изложените съображения, твърдението за
немотивираност на процесната заповед е неоснователно. Същата съдържа фактически
и правни основания и препраща към изготвената справка УРИ
4070р-15160/04.11.2019г. и писменото обяснение на жалбоподателя, взето предвид
при издаването ѝ.
Спазена е и разпоредбата на чл.
195, ал. 1 ЗМВР, според която дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му, а дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя /чл.
196, ал. 1 ЗМВР/. Видно от приложената административна
преписка, нарушението е открито на 04.11.2019г., с депозиране на справка УРИ
4070р-15160/04.11.2019г., изготвена от комисия определена със заповед № 4070з-1817/18.10.2019г.
на директора на РДГП Елхово, а наказанието е наложено на 19.12.2019г. от
директора на РДГП - Елхово, или в рамките на двумесечния срок от откриването
му.
С нормата на чл.
194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, неизпълнението на разпоредбите на закона и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители, е определено като
дисциплинарно нарушение, за което се налага предвиденото в закона наказание.
В случая жалбоподателят е наказан за това,
че на 16.09.2019г. на ГКПП Капитан Андреево, изпълнявайки служебните си
задължения на АРМ 12 е позволил на младши инспектор М. К. – старши полицай в 01
група на ГКПП Капитан Андреево за времето от 13.55 часа до 15.00 часа да
извършва гранични проверки на излизащите от страната леки автомобил с личната
му парола за достъп до АИС „ГК“, в нарушение на чл.18, ал.3 от
Организационно-технологичните правила за работа с автоматизираната
информационна система „Граничен контрол“, утвърдена със Заповед №
8121з-51/16.01.2019г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която всеки
потребител е длъжен да опазва в тайна и да не позволява на други лица да
ползват индивидуалната му парола за достъп до АИС „Граничен контрол“, деяние
съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР. С посочените организационно- технологични правила жалбоподателя е
запознат на 23.01.2019г., видно от приложения към същите списък на служителите
от I група на ГКПП
„Капитан Андреево“.
Нарушение на служебната дисциплина е виновно
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на
правнодължимото поведение на служителя. В случая, настоящият съдебен състав
счита извършеното нарушение за доказано. Неизпълнението на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, съответно лошото изпълнение,
по силата на чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е дисциплинарно нарушение, за което в чл.
200, ал. 1, т. 11, алтернатива втора от ЗМВР е предвидено наказание
"порицание", каквото е и наложеното с оспорената заповед.
Съдът не кредитира в цялост свидетелските показания
дадени от свидетеля К., тъй като пред съда тя изложи обстоятелства
противоречащи на съдържащите се по делото писмени доказателства, а именно
изготвената в хода на дисциплинарното производство докладна записка до
директора на РДГП – Елхово от началник 01 Група към ГКПП „Капитан Андреево“ ст.
инспектор С. Т., в която прекия ръководител както на К., така и на Д. сочи, че
на 16.09.2019г. изпълнявайки служебните си задължения като началник 01 група на
ГКПП „Капитан Андреево“, преди да застъпи на смяна провел задължителен
ежедневен инструктаж на служителите от групата, като зачел на същите
разпределението по работни места, съгласно модул „Ротация“ и по работните
места, които не са включени в модула. Изрично в докладната С.Т.отбелязва, че по
време на дежурството няма спомен някой от служителите да го е уведомявал, че не
се чувства добре и да се е налагало някой от колегите му да поеме изпълнението
на служебните му задължения. Т.е. в случая с ангажираните от жалбоподателя
свидетелски показания не се доказа твърдения от него факт, че той е допуснал К.
до работното си място в изпълнение на разпореденото му от прекия му началник Т.
и по този начин не е допуснал соченото в заповедта нарушение. Отделно от това
остана неизяснена и действителната причина, поради която К. на посочената дата
и в посочения времеви период е работила с паролата и на работното място на Д.. Защитните
тези на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство са били две –
разпореждане на прекия началник и почувстван дискомфорт, но при разпита
свидетеля К. потвърждава само едната, а в докладната си Т. отрича и двете.
Все в тази връзка следва да бъде посочено,
че разпоредбата на чл.18, ал.3 от Организационно-технологичните правила за
работа с автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ е с
императивен характер и съдържа в себе си задължение за потребителя на парола за
достъп до АИС „Граничен контрол“ да опазва същата в тайна и да не позволява на
други лица използването ѝ. Поради това в случая е без значение какви
разпореждания е дал началник 01 група на ГКПП „Капитан Андреево“ на
жалбоподателя Д., тъй като посочената по-горе норма изисква от него съзнанието
за опазване на паролата в тайна и непредоставянето ѝ за ползване от друго
лице, за което е отговорен единствено притежателят ѝ.
Не се установиха и нарушения на
административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед.
Както беше посочено по-горе, дисциплинарното производство е образувано в
рамките на срока, установен в чл.
195, ал. 1 ЗМВР. Спазено е и изискването на чл.
206, ал. 1 ЗМВР, като служителят е дал писмено възражение
УРИ 4536р-27923/20.11.2019г. Писмените обяснения са били взети предвид от
директора на РДГП – Елхово видно от съдържанието на заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание. Служителят се е запознал със справка УРИ
4070р-15160/04.11.2019г., изготвена от комисия съставена от служители РДГП
Елхово, в която е отразено констатираното нарушение извършено от Д. и съответно
предложеното за това нарушение дисциплинарно наказание, за което в чл.200,
ал. 1, т.11, предл. второ от ЗМВР се предвижда наказание
"порицание". В справката е налице отбелязване, направено на
20.11.2019г. от Д., от което се установява, че се е запознал със съдържанието
й, както и че е уведомен за възможността по чл.
206 от ЗМВР да представи писмени възражения до
директора на РДГП – Елхово, като същия се е възползвал от тази възможност.
Съгласно чл.
206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
При налагане на наказанието дисциплинарно - наказващият орган е извършил
обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите
от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време
на службата му и е наложил наказание с възможния минимален законов срок,
отговарящо на извършеното от Н.Д. нарушение. Следва да се има предвид също, че за
конкретно установеното дисциплинарно нарушение не е предвидена възможност за
налагане на по-леките по вид дисциплинарни наказания – мъмрене или писмено
предупреждение. След като с нормата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР процесното
нарушение на служебната дисциплина е обвързано с налагане на определен вид
дисциплинарно наказание – „порицание“, органът се е съобразил с нормативно
предписаното наказание и за него е обективно невъзможно да извършва
претендираната преценка за вида на дисциплинарното наказание. Съгласно чл.200,
ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от 6
месеца до една година. В конкретния случай наказанието е наложено в неговия
минимум, поради което са неоснователни възраженията за прекомерност.
Изхождайки от всички доказателства по делото
и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както
обективния елемент на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на заповед",
така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените
действия представляват нарушение на служебната дисциплина.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
Заповед № 4070з-2195/19.12.2019г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Гранична полиция“ Елхово , с която на основание чл. 204, т. 4 и чл. 194, ал.
2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, предл.
второ и ал. 2 от Закона за МВР за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.
194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР на Н.В.Д. е наложено дисциплинарно наказание
"порицание" за срок от 6 месеца е законосъобразна, издадена е от
компетентен административен орган и в изискуемата се форма; постановена е в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото искането на
ответника по жалбата за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, но не в пълния претендиран размер от 400 лева, като на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, в тежест на Н.В.Д. следва да бъде
възложено заплащането на направените от ответника разноски за възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.В.Д. против Заповед №
4070з-2195/19.12.2019г., издадена от директора на РДГП – Елхово, с която на
основание чл.204, т.4, чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с
чл. 200, ал.1, т.11, предл. второ и ал.2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА
Н.В.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Елхово при
Главна дирекция "Гранична полиция"
МВР, деловодни разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: