Решение по дело №618/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 32
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 16 юни 2022 г.)
Съдия: Сийка Златанова
Дело: 20215440200618
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Смолян, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20215440200618 по описа за 2021 година
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл. 416, ал. 6 от КТ.
Постъпила е жалба от „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ****, общ. ****, район ****, ул. „****“ № ****, представлявано от ****
срещу Наказателно постановление № 21-2100003/08.11.2021 г., изадено от директора на
Дирекция „****” - гр. Смолян.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на
материалните и процесуални правила, изразяващи се в недоказаност от обективна страна на
нарушението поради несъответствие с действителната фактическа обстановка, че изобщо не
е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, тъй като между жалбоподателя и ***
бил сключен договор за изработка от 20.08.2021 г. за боядисване с латекс по стени и тавани
с площ от 520 кв.м. – двукратно на обект СМР **** – вътрешно преустройство и пристройка
към съществуваща едноетажна сграда на **** – Смолян и да го предаде в срок до 10.09.2021
г..
В съдебно заседание жалбоподателят р. пр. не се явява, в писмено становище
поддържа жалбата и моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
За въззиваемия – ст. юр. **** – р.уп. счита жалбата за неоснователна, моли
обжалваното НП да бъде потвърдено, претендира за разноски.
След преценка на становищата на страните и на събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства съдът направи следните фактически и правни изводи:
На 09.09.2021 г. от свид. Я. и Ч. била извършена последваща проверка,
включваща и проверка по работни места, за времето от 13:50 ч. до 14:15 ч. в обект „СМР
**** – вътрешно преустройство и пристройка към съществуваща едноетажна сграда на ****
– Смолян“, изпълняван от „****“ ЕООД. Установено е, че в обекта са работили лицата ****
като работник - строителство и **** като работник – строителство, без да са уредени
трудовите им правоотношения и без да имат сключени трудови договори. При проверката
проверяващите предоставили на двете лица да попълнят формуляри от декларация за работа
на лицата по трудово/гражданско правоотношение. *** собственоръчно попълнил
декларацията, в която посочил, че работи на обекта от три седмици на длъжност общ
работник с работно време от 8 до 17 часа. Отбелязал е, че има сключен трудов договор с
трудово възнаграждение 650 лв.. Посочил е почивни дни събота и неделя и почивки в
работния ден от час и 30 минути. Посочил също, че не е получил копие от уведомление и
екземпляр от сключен писмен трудов договор. Подписал декларацията. Констатациите от
проверката проверяващите отразили в протокол за извършена проверка № ПР
2129558/21.09.2021 г..
В книгата за инструктаж за безопасност на труда срещу датата 09.09.2021 г. е
записано и името **** и срещу него има положени подписи на инструктирания и на
извършилия инструкцията.
С писмена покана от 21.09.2021 г. „****“ ЕООД, представлявано от **** било
поканено да се яви на 30.09.2021 г. от 10 часа в ДИТ – Смолян за съставяне на актове за
установяване на нарушения на трудовото законодателство.
И протоколът за проверката и поканата са връчени на 21.09.2021 г. на технически
ръководител Красимир Митков Узунов – упълномощен писмено от управителя на
дружеството да го представлява пред ДИТ и да подписва, получава и представя документи.
На 30.09.2021 г. законният представител **** не се явил и в негово отсъствие бил
съставен АУАН № 21-2100003 от свид. Я. и в присъствието на свид. Ч. и *** срещу
дружеството – жалбоподател като работодател за констатираното при проверката нарушение
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, изразяващо се в това, че работодателят е допуснал до
работа лицето *** без да е уредил отношенията по предоставянето на работната му сила
като трудови чрез сключване на трудов договор в писмена форма. Актът е подписан от
законния представител на жалбоподателя без възражения. Актът му е връчен на 01.10.2021
г.
Бил представен договор за извършване на СМР, сключен на 20.01.2020 г. между
„****“ ЕООД като възложител, представлявано от **** и „****“ ЕООД като изпълнител,
представлявано от **** за извършване на СМР за нуждите на извънболничните структури на
спешната помощ на територията на Южен централен район за планиране, в изпълнение на
проект Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ по ОПРР 2014-2020
– **** – Пловдив, **** – Смолян, **** – Хасково, **** Кърджали. Срокът за изпълнение на
2
обекта **** – Смолян е 6 месеца от подписване на протокол обр. 2. С т. 27 от договора
изпълнителят е декларирал, че всички негови служители, които ще изпълняват възложените
СМР на посочените обекти, са назначени на граждански или трудови договори, за което се е
задължил да представи справка от НАП за назначените от него работници.
На 10.09.2021 г. е сключен трудов договор № 20 между „****“ ЕООД и ****, по
силата на който същият е назначен на длъжност работник строителство на 8 часов работен
ден при месечно възнаграждение в размер на 650 лв. и допълнително възнаграждение в
размер на 16,20 %. Същият трудов договор е регистриран в НАП, видно от справката на
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ на 10.09.2021 г..
За установеното с АУАН нарушение срещу дружеството – жалбоподател на
08.11.2021 г. е издадено обжалваното НП, с което на дружеството за описаното нарушение
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 КТ, на основание чл. 416, ал. 5 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.. НП е връчено с пощенска разписка на 22.11.2021 г., а жалбата
е подадена чрез куриер на 29.11.2021 г. и е процесуално допустима.
Към жалбата са приложени договор за изработка, сключен на 20.08.2021 г.,
сключен между „****“ ЕООД като възложител и **** като изпълнител, с който
изпълнителят е приел на свой риск да извърши боядисване с латекс по стени и тавани с
площ от 520 кв.м. – двукратно на обект „СМР **** – вътрешно преустройство и пристройка
към съществуваща едноетажна сграда на **** – Смолян“, с материали на възложителя и
средства на изпълнителя. Срокът за изпълнение на възложената работа е до 10.09.2021 г. и
начало 21.08.2021 г.. Договорено е възнаграждение в размер на 950 лв.. В чл. 10, ал. 3 от
договора е посочено, че за приемането на изработеното страните подписват приемо-
предавателен протокол.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 10.09.2021 г., подписан от ****
за възложителя и от *** за изпълнител, с който е прието, че изработката е извършена
качествено и в срок и договореното възнаграждение е изцяло платено.
В хода на съдебното следствие са разпитани свид. Я., Ч. и ***, които
потвърждават описаната фактическа обстановка.
След извършената служебна проверка за законосъобразността на издадения акт за
нарушения, Съдът установи, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения
на материалните и процесуални правила. Същото се отнася и за обжалваното НП, което е
издадено от материално и териториално компетентен орган.
Няма спор между страните, че при извършената на 09.09.2021 г. проверка на
обекта СМР **** – вътрешно преустройство и пристройка към съществуваща едноетажна
сграда на **** – Смолян“, лицето **** е работило на обекта и е изпълнявало трудови
функции на общ работник. Безспорно се установи също, че към момента на проверката
между жалбоподателя и **** не е имало сключен трудов договор. Такъв бил сключен и
регистриран на 10.09.2021 г..
Съдът не приема за основателни и достоверни доводите на жалбоподателя, че
3
възникналото между дружеството и **** отношение било във връзка с договор за изработка
от 08.09.2021 г..
Между трудовия договор и договора за изработка съществуват съществени
различия.
Трудовият договор има законово определена форма – писмена /чл. 62, ал. 1/ и
трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 66, ал. 1 КТ – данни за
страните; мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата
на сключване и начало на неговото изпълнение; времетраене на трудовия договор; размера
на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни
отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия
договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както
и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.
Според ал. 2 с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с
предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона,
както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
колективния трудов договор. Тези условия имат незадължителен характер. Трудовият
договор се характеризира с повторяемост на трудовите функции от работника в
продължителен период от време.
С договора за изработка изпълнителят – физическо или юридическо лице се
задължава на свой риск да изработи определен трудов резултат /резултат от работа/
съгласно поръчката на възложителя, а последният се задължава да заплати възнаграждение.
който го е дал.
Страни на договора за изработка могат да бъдат всякакви правни субекти-физически и
юридически лица. Изпълнителят има две основни задължения: да изработи поръчаното със
свои средства и да го предаде на възложителя, като изработеното трябва да съответства на
уговореното по вид, количество, качество и да е изготвено в срок. Изпълнителят отговаря
при отклонение в поръчаното или некачествено изпълнение. Поръчващият им право да
проверява изпълнението на работа по всяко време, като дължи необходимото съдействие на
изпълнителя по работата, както и да приеме изработеното и да заплати възнаграждение за
извършената работа.
В случая от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, от попълнената собственоръчна декларация от ***, от трудовия договор и
справката за приетите и отхвърлени уведомления, безспорно се установява, че към момента
на проверката - 09.09.2021 г. между „****“ ЕООД и *** е съществувало трудово
правоотношение, без да е бил сключен писмен трудов договор между страните по него.
Безспорно са установени договореното работно място, работно време, почивни дни и
почивки, длъжност и характер на работата, трудово възнаграждение. Този извод се
потвърждава от обстоятелството, че в декларацията, собственоръчно попълнена и подписана
от **** е посочено възнаграждение в размер на 650 лв., което е договорено и в сключения
4
на 10.09.2021 г. трудов договор. Този факт опровергава твърдението на жалбоподателя, че
на 09.09.2021 г. **** е изпълнявал задълженията си по договор за изработка от 21.08.2021 г.,
с договорено възнаграждение от 950 лв.. Това противоречие отново потвърждава
обстоятелството, че **** е работил по трудово правоотношение в момента на проверката, а
не е изпълнявал договор за изработка.
В крайна сметка съдът приема, че този договор за изработка и приемо-
предавателния протокол са изготвени от жалбоподателя за нуждите на процеса и не
отразяват действителното фактическо положение и действителното трудово
правоотношение между „****“ ЕООД и ****. Същият прикрива елементите на
съществуващото трудово правоотношение между работодателя и работника.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Преценката дали едно лице
осъществява трудова дейност, се определя от обективно извършените действия, които са
характерни за трудова дейност. Тя следва да бъде извършена както от проверяващия орган,
съблюдаващ спазването на трудовото законодателство, така и от наказващия орган. В
съдебната фаза тази преценка се извършва от съда.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ изисква трудовият договор да бъде сключен
между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Чл. 62, ал. 2
КТ въвежда задължителна писмена форма на трудовия договор.
Нормата на чл. 63, ал. 1 КТ въвежда задължение за работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Нещо повече,
разпоредбата на ал. 2 забранява на работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
Всички тези изисквания са въведени с цел защита на правата на работника или
служителя, за да има яснота в трудовото правоотношение по отношение на характера му, на
договорената трудова дейности, условията на труд, заплащане и пр..
В конкретния случай и в АУАН и в НП се съдържат данни, от които еднозначно
може да се направи извод, че работникът **** в момента на проверката е престирал работна
сила – полагал е труд за жалбоподателя и че между тях е съществувало трудово
правоотношение. В случая не се касае за изработване на нещо – краен трудов резултат по
смисъла на чл. 258 и сл. ЗЗД, а се касае за полагане на труд на определено работно място, с
определено работно време, за определен срок и при предоставени от страна на работодателя
условия на труд.
Безспорно се установи, че към момента на установяване на нарушението не е
имало сключен трудов договор между работодателя „****“ ЕООД и ****, като
възникналото между тях трудово правоотношение не е уредено като такова в нарушение на
чл. 1, ал. 2 КТ. Договорът за изработка не може да замести действителния трудов договор.
5
Безспорно се установи, че работникът **** е полагал труд за работодателя и са
налице елементите на трудовото правоотношение - работно място, уговорено трудово
възнаграждение, работно време, като полагането на труд е осъществявано без
предварително сключен писмен трудов договор.
Следователно нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна.
При извършената проверка съдът не установи съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и при издаването на НП. Материалният
закон е приложен правилно.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за
работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая на жалбоподателя е наложен минималният
предвиден размер на имуществената санкция.
Ще следва обжалваното НП да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 2, т. 5
ЗАНН, вр. чл. 416, ал. 6 КТ.
Относно разноските:
С оглед изхода от спора на жалбоподателя не се дължат разноски, а и същият не е
направил такива.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 24
Наредбата за заплащането на правната помощ ще следва на въззиваемия да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл.
63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН Смолянският районен съд се мотивира да

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-2100003/08.11.2021 г.,
изадено от директора на Дирекция „****” - гр. Смолян, с което на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. ****, общ. ****, район ****, ул. „****“ № ****,
представлявано от **** в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
****, общ. ****, район ****, ул. „****“ № ****, представлявано от **** да заплати на
Дирекция „****” - гр. Смолян, представлявана от инж. **** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
6
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7