№ 3920
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110128567 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „...... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Ц. И. Р. за
сумата 2736,19 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. ......... с абонатен
№42150, сумата 473,40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.01.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№2629/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
отнася. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът чрез
процесуалния си представител счита, че претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени,
тъй като няма качеството потребител на топлинна енергия по отношение на процесното
жилище. Оспорва дължимостта на задълженията за лихва, както и тези за дялово
разпределение с твърденията, че ищецът не е легитимиран да ги претендира. Не оспорва
количествата доставена до имота топлинна енергия, както и начислените за нея суми от
1
страна на ищеца. Оспорва съществуването на сключен между фирмата за дялово
разпределение и етажната собственост договор. Позовава се на изтекла кратка погасителна
давност по отношение на вземанията на ищеца. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ...... не изразява становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е прието като доказателство копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №14, том I, рег. 373 от 28.02.2018 г. на нотариус НВа с рег... на НК, видно от
който апартмант №35, находящ се в гр. ....... е дарен на Ц. И. Р. от нейните родители. Не са
представени доказателства за наличие на прехвърляне на собствеността преди датата на
исковата молба, поради което съдът приема, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия през исковия
период. В този смисъл следва да се цени и обстоятелството, че партидата на имота е на
името на ответника, което се установява от приетите по делото документи от третото лице
помагач. По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за ищеца ........ е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответникът е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката през процесния период.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия (ОУ) на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния
2
период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото
дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Ответникът не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия, нито
нейната цена, както и не твърди да е извършвал плащания за процесния период, поради
което съдът приема, че същият като потребител на топлинна енергия за битови нужди дължи
заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия в размер
на 2736,19 лева.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията на ищеца.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се
счита предявена исковата молба -15.01.2024 г., най – старото вземане за м. май 2021 г. не е
погасено по давност. Не са погасени по давност и последващите задължения на абоната за
процесния период, поради което възражението на ответната страна в този смисъл се явява
изцяло неоснователно.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, предвид това последният следва да
бъде осъден да заплати обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. до 09.01.2024 г. в
размер на 473,40 лева.
При този изход на спора право на разноски имат има ищеца, който претендира такива
по представен списък по чл. 80 ГПК. В съответствие със задължителните тълкувателни
разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените и претендирани за двете
3
производства разноски, от които 164,19 лева - за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 114,19 лева за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивира, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... дължи
на „......, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. ................. на основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 2736,19 лева - главница, представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в гр. ......... с абонатен №42150, сумата 473,40 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 16.07.2021
г. до 09.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 15.01.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2629/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА Ц. И. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... да заплати на „......, ЕИК .........
със седалище и адрес на управление: гр. ................. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
164,19 лева – разноски в настоящото производство и сумата 114,19 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
........ – ......
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4