Решение по дело №765/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 620
Дата: 23 септември 2022 г.
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700765
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№620/23.09.2022г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година,  в състав:

                                                                                   Съдия: И.  Байнова

при секретаря   Дорета А.ова……………...........................…..………..........................в присъствието на прокурор….........……..…………...........................................................като

разгледа докладваното от  съдия Байнова Адм. дело № 765 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Образувано е по жалба от М.Г.Г. и Б.Н.Я. *** против Заповед № ЗД/Д-Х-088/26.07.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, с която е наредено настаняване по спешност на малолетното дете И.Б.Я. в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет.

Жалбоподателите сочат, че не били наясно с мотивите и причините да бъде предприето това действие. Двамата като родители отглеждали 4 деца. Живеели в жилище под наем, което ремонтирали със съдействието на работодателя на Б., който имал трудов договор с Хлебозавод Хасково. Осигурявали финансово отглеждането на децата със заплатата на Б. и детските надбавки. Финансовите им затруднения не били по-различни от другите семейства в тяхно положение, но полагали усилия да се грижат добре за децата. И. бил по-голямото им общо дете, Й. била по-малката, а другите две деца - Р. и Д., били деца на Б. от съжителство с друга жена.  И. бил палаво дете  като всички на неговата възраст и се случвало да излезе от вкъщи  без знанието и разрешението на майка си. Обикновено не ходел далеч, а само до близкото квартално заведение, собствениците на което му давали храна. Винаги когато И. излизал от къщи без разрешение , отИ. ли и си го вземали, защото не ходел другаде, освен на това заведение. Предупреждавали собствениците на това заведение да не викат детето им и да не го предизвикват да бяга от вкъщи, но без резултат. Жалбоподателите твърдят, че не оставят децата си без надзор и винаги се грижат за тях, въпреки затрудненията.  Искат детето да бъде върнато в познатата  му семейна среда и да се отмени заповедта за спешно настаняване.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателите са изслушани и заявяват пред съда, че искат да се грижат за И., а твърденията на социалните служби не били верни. Имали съсед, който ги гонел от дома им. Декларацията била подписана от Б. и в нея посочили това, което социалните им казали, тъй като били заплашени.

Жалбата се поддържа от процесуален представител, който  излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и моли същата да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – Директор Дирекция Социално подпомагане Хасково – лично и чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.  Излага подробни съображения относно причините, наложили спешното настаняване на детето в приемно семейство.

Назначеният особен представител на детето И. изразява становище, че оспорената заповед е законосъобразна като излага подробни съображения.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че жалбоподателите М.Г.Г. и Б.Н.Я. са родители на малолетния И., като живеят съвместно от 6 години и отглеждат още 3 деца – Р. и Д. /на 13г. и 11г., чийто баща е Б. / и Й. /на 2г./. За детето Й. също има издадена Заповед №3Д/Д-Х-089/26.07.2022г. на Директор Дирекция Социално подпомагане - Хасково, с която е наредено настаняването й по спешност в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет.

На 26.07.2022г. е бил получен сигнал от роднина на съседка на семейството. Повода за сигнала с опасения за живота и здравето на детето И.. Сигналът е бил заведен с № СИГ8Д-Х/283/26.07.2022г. Поводът за подаването му е, че детето системно е малтретирано от майка си и е оставено без надзор по улиците.

При извършена проверка било установено, че децата И. и Й. не получавали адекватни грижи от страна родителите. Събрана е информация за оказвано насилие спрямо тях. И. напускал самоволно дома и се налагало да го издирват, като съседи го виждали късно вечерта и го връщали в дома. 

В изготвения от социален работник доклад от 26.07.2022г. – л.12, е извършена оценка на постъпилия сигнал и са събрани данни, представени от родителите, от детето И. и по-големите му сестри, от проведени телефонни разговори с личния лекар и с възпитател от детското заведение, посещавано от детето, и от разговори със съседи, както и от извършено домашно посещение. Данните касаят поведението на майката. Посочено е, че И. е бил оставян без надзор от страна на възрастен , напускал дома си и се налагало да бъде издирван от родителите. Съседи са виждали И. в центъра на града и са го прибирали в дома при родителите му. Информацията, че И. напуска дома без разрешение и не се прибира се потвърждавала и от родителите. Налагало се да го издирват по няколко часа в различни части на града, в късните часове на деня. Майката отричала да е наказвала физически И., но детето опровергавало това. Споделило, че е бито от нея, но не и от баща си. По данни от съседите, откакто семейството се нанесло да живее в съседство, непрекъснато чували как майката крещи на децата и виждали да ги оставя без надзор навън в необезопасения двор. И. много често прекарвал време в техните домове, където се чувствал добре. От страна на съседите на семейството била оказвана помощ, като им давали храна за децата, тъй като майката трудно организирала ежедневието си и на преден план поставяла своите потребности да си почИ. , да пие кафе, без да се е погрижила за децата. При И. се наблюдавал видимо очен проблем, който не бил консултиран със специалист. Майката имала видими интелектуални затруднения, които не били диагностицирани. Жилището било къща под наем, с три стаи и кухня и санитарно помещение. Било осигурено пространство за спане на всички членове на семейството, но обзавеждането било базово, а хигиената – незадоволителна. Майката била безработна, а бащата бил ангажиран с трудов договор. Подателката на сигнала съобщавала, че била свидетел как майката използва физическо насилие спрямо И. за налагане на наказание. По данни на служите от ДГ с.Войводово, И. посещавал редовно детската градина до преди няколко месеца. Не е била осъществявана комуникация с родителите, а детето се придружавало от по-големите си сестри, които учели в същото населено място. Детето не било споделяло за насилие в семейството и при посещенията му в детското заведение не били установявани следи от оказано такова. По сведение от личния лекар И. имал необходимите за възрастта си имунизации, имал видимо очно заболяване, но не бил воден на очен лекар.

В доклада е изготвен анализ на постъпилата информация. Посочено е, че родителите отглеждат сами децата си като нямат подкрепа от разширен роднински кръг. Трудно се справяли със задоволяване потребностите на децата в семейството, тъй като само бащата работел. Майката поемала обгрижването на децата и домакинството, но трудно осъществявала родителски контрол, напътствия или необходими ограничения за децата. И. бягал от дома и се налагало да го издирват.  Майката го наказвала физически за постъпките му, което обаче не променяло поведението му, а напротив. Навън И. се чувствал спокоен. Бащата нямал време за достатъчно внимание към децата, тъй като бил ангажиран в трудовите си задължения. Направен е извод, че И. е дете в риск и спрямо него е необходимо да се предприеме спешна мярка за закрила, тъй като родителите със своите действия и бездействие поставят в риск живота и здравето на детето. Изрично е посочено, че родителите са подали заявление за невъзможност да се справят с грижите за детето и съгласие да бъде настанено в приемно семейство. Мнението на социалния работник е, че И. е дете в риск и е необходимо да бъде предприета мярка за закрила по чл.26 от ЗЗДет с цел осигуряване живота и здравето на детето.

По делото са приложени протоколи от 26.07.2022г. за проведените срещи, като видно от същите, от детето  И. се съобщава, че е бил наказван като било използвано физическо насилие и че съседите са съобщили, че майката трудно се справя сама и оставя децата без надзор. Видно е също, че във връзка с подадено заявление от родителите, те са били запознати с правните последици и им бил разяснен редът и условията за вписване на децата в Регистър за деца, подходящи за осиновяване, за което и са положили подпис в протокола на л.15. Приложено е и заявлението на родителите относно невъзможността им да полагат грижи и съгласието им децата да бъдат настанени в приемно семейство – л.16.  

Във връзка с така установеното на 26.07.2022г. е издадена Заповед №3Д/Д-Х-088/26.07.2022г. от Директор ДСП Хасково, с която на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.4 от ЗЗДет и чл.33 от ППЗЗДет детето И.Б.Я. временно и по спешност е настанено в приемно семейството до произнасяне на съда с решение на основание чл.28 от ЗЗДет. Заповедта е връчена на жалбоподателите. 

По делото е представен Доклад от 04.08.2022г. с предложение за предприемане на мярка за закрила спрямо детето И.. Представени са също информация от ОЦПДР Хасково относно работа със семейството от 2020г., молба до Районен съд- Хасково с искане за налагане на мярка за закрила, решение на Районен съд-Нова Загора за лишаване от родителски права на М.Г. по отношение на детето й А. , решение на РС-Хасково за предоставяне упражняването на родителски права по отношение на децата Р. и Д. , на бащата Б.Я..

По делото са разпитани като свидетели И. Б. – социален работник в ОЦПДР Хасково и Д. М. – съсед на жалбоподателите.  

Свидетелката Б. заявява, че познава И. и семейството му от 2020г., от когато е насочено с препоръка от отдел „Закрила на детето“ за работа с рехабилитатор, поради претърпян от И. инцидент. Семейството се възползвало от услугите им ,тъй като били безплатни. Освен рехабилитатор, с тях започнал да работи мултидисциплинарен екип от социален работник, п.  и специален педагог, тъй като се установило, че детето изостава в познавателното развитие, имало неприемливо поведение, често агресивни прояви към деца на неговата възраст. Сочи, че при домашни посещения се срещали основно с майката, тъй като бащата работел. Майката като цяло имала нисък родителски капацитет и много често неглижирала потребностите на децата от всякакво естество – облекло, хранене и др. Много пъти й указвали необходимостта от поддържане на добра лична и битова хигиена, но опитите не давали успешен резултат. Посещавали семейството веднъж месечно като И. не винаги бил там, тъй като ходел на детска градина. Основната им работа била с майката за повишаване на родителския капацитет. Тя присъствала в центъра при занятията на детето със с. п. и п. , а бащата -  много рядко. П отношение на жилището посочва, че било неподдържано и мръсно, с разхвърляна храна навсякъде. Много пъти давали практически съвети на майката как да почиства, но без успех. Не била заварвана по време на посещенията да почиства или да играе с децата, пушела в жилището, имало угарки в жилището. Давали и препоръки да се обезопаси двора, както и всички опасни места в жилището, като обяснявали, че е много опасно да оставя децата без контрол от възрастен. Дворът бил видимо неподдържан с разхвърляни играчки и храна. И. проявявал агресия към деца на неговата възраст, което последно било установено през 2021г., след като тръгнал на детска градина. Тогава поддържали контакт с учителката в детската градина, която казала, че детето има потенциал да се развИ. , но обърнала внимание на външния му вид – бил много често с мръсни дрехи,  налагало се да го преобличат. Свидетелката заявява, че при посещенията, а и въобще при работата с детето, не са установявали последното да е малтретирано. В жилището не били установявали да е без надзор, но един или два пъти виждали детето с други деца или само около блока, където живеели преди да наемат сегашната си квартира. Според свидетелката полаганите към детето грижи го поставят в известна степен в риск, тъй като се неглижират потребностите му – не се обръща внимание на външния му вид, не се посещава редовно личния лекар за профилактични прегледи или когато е болно. Сочи, че не са получавали информация детето да е  физически или психически малтретирано. Съдействали при настаняване на детето в детска градина, близо до местоживеенето му, но родителите решили, че им е трудно да го водят сутрин и взели сами решение да посещава градината в селото, където учат каките за по-голямо удобство и съответно да го преместят там, въпреки несъгласието на служителите от общностния център. Проблемът на И. със зрението бил известен на родителите, последните били насочвани за консултация с очен лекар, но докато работили с тях, нищо не било направено.  

Свидетелят М. сочи, че е непосредствен съсед на жалбоподателите като ги познава откакто са се настанили в жилището.Заявява, че основно с грижите за децата била ангажирана майката, тъй като бащата работел. Майката въобще не се грижела за децата. Много често се случвало И. да изчезва, веднага след като бащата тръгвал за работа като имало случаи цял ден да не се прибира. Бил виждал И. ***, където бил пазарът и където ставали много лоши неща. Имало и случай, когато разнасяйки писма /свидетелят сочи, че работи в“Български пощи“/,  видял И. и към „К.“, след „Фантазия“ вляво  - да стои сам и да се оглежда в гаражни врати и да наднича през тях. Това било около 13.15ч.- 13.30ч., преди около 15-20 дни. Тогава го взел , качил го в колата и го върнал обратно, за да не му се случи нещо. Имало и случаи, когато детето стояло до 23.00 часа в заведението, което държали. Синът на свидетеля го качвал в колата и го връщал в къщата му, а след 15 минути детето пак се връщало в заведението като казвало, че родителите му спят. Майката постоянно го гонела из двора, биела го, заключвало го в мазе с желязна врата с катинар, така го наказвала, което свидетелят лично бил видял, било много страшно. Детето думкало по врата, дори свидетелят мислел да звъни на 112. Заключвала го с часове, а през това време пиела кафе и пушела цигари. За сестрата Й. свидетеля посочва, че като й сложи сутрин памперса, майката я оставяла в едни треволяци като било „трагедия“ . Когато И. бил заключван, майката била горе в къщата, казвала, че го чува много добре, но така го наказвала. През това време пушела цигари и пиела спокойно кафе. За всичко това казвал на бащата, дори му показал клип. Бащата бил свестен човек, не говорел много, нямал възможност да се грижи за децата,       защото работел. Каките му били казвали, че И. пуши трева. При случая, когато връщал И. от „К.“, питал И. дали пуши трева и какво чувства. И. отговорил, че е малко замаян, но вече спрял да пуши. Това било преди около месец. Давал на детето храна, хранели го и когато отИ. ло в заведението, което държали, защото било  гладно, понякога му давали и пари, за да си купи нещо. И. влизал и при комшийката , притеснявал я . Свидетелят много пъти бил виждал как майката гони И. по двора с пръчка и му крещи. Не знае дали И. е бил бит, но бягал от вкъщи, за да не го бият. Бащата бил възмутен, когато му показал клипа, свидетелят за това и го направил, за да го покаже на бащата.

По делото по искане на жалбоподателите е назначена експертиза, като изготвеното от вещо лице Б. заключение съдът възприема напълно като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице е провело среща с родителите, детето и приемното семейство, като сочи установена липса на силна емоционалност, несериозно и недостатъчно отговорно отношение от страна на родителите – няколкократни договаряния за среща, закъснение, поставяне от тяхна страна на въпроса за коя от страните е нужна срещата, недобра партньорска и родителска връзка, без притеснение от страна на майката при заявление от страна на бащата, че тя не му трябвала без децата и че щял да я изгони, липса на изразени чувства и преживявания, свързани с липсата на децата. Заявено е пред вещото лице, че искат да си върнат децата, за да ги дадат на сестрата на Б.. Вещото лице сочи, че в ролята си на майка, М. не може да гарантира живота, здравето и оцеляването на децата  и семейството. При проведените срещите установява невъзможност от страна на майката да се справи със задачите, присъщи на тази й роля, а също и липса на желание и мотИ. ция. Бащата се опитва да се справи с ролята си на такъв като ходи на работа.

В резултат от проведените срещи с родителите и детето, вещото лице заключва, че родителите приемат и обичат детето си, но отношението им към него , както и разбиранията, знанията и уменията им за базисните му нужди са неподходящи, неадекватни и не са в интерес на най-доброто развитие на детето. Имат авторитарен стил на възпитание, включващ вербална и физическа агресия, неглижиране на основните потребности на И. за неговата възраст. Вещото лице, посочва как това се е отразило на психическото развитие на детето. Сочи,че при такъв тип грижи детското егосъстояние се разцепва на две – едната част си остава детето в него, имащо нужда от авторитети, любов и грижи, и съотв. се нуждае от родителите си, а другата част се превръща в „родителско дете“ и започва да се грижи за първата – детето само търси как да си осигури нужните неща, издига се в ролята на авторитет. Вещото лице описва последиците за И. при такъв тип травматично разцепване.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че двамата родители приемали детето като свое и полагали грижи за него, но начинът, по който са го правели, не обслужва и не е фокусиран около нуждите на И.. Майката имала авторитарен стил на възпитание. Всеки от родителите по свой начин се опитвал да налага правила. Бащата не е проявявал агресия и физическо насилие в стила на майката, но също считал, че неговото мнение следва да се зачита от децата. Бащата не подкрепял поведението на майката, но тя не се вслушвала, когато й казвал да смекчи тона. Двамата родители не били на едно мнение относно подходите за грижа и възпитание на децата, а последното не се отразявало добре на децата. Детето приемало родителите си и ги обичало, но игнорирало авторитета им.  Детето потвърдило, че майката го е заключвала в мазето, последната също го потвърдила. Бащата й се карал за това, имали са скандали  по повод случвалото се през деня с детето, казвал й да смени подхода, но родителите не стигали до единодушно решение какво да правят в такИ.  случаи. На въпроса на вещото лице какво мислят да направят и да променят, за да се върнат децата вкъщи, родителите посочили, че не са мислили и разговаряли по този въпрос. Имали желание, но по-важното било дали имат нужните умения.

Видно от писмо изх.№5038/14.09.2022г. , в РС-Хасково е образувано гр.д.№2100/2022г. по описа на съда – по искане за определяне на мярка за закрила с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗДт спрямо детето И. , като делото към момента не е приключило и съдебното заседание е насрочено за 26.09.2022г.

При така установените факти, се налагат следните  правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, и от надлежни страни по смисъла на чл.27а, ал.1 от ЗЗДет. Не е спорно, че до настоящия момент липсва окончателно произнасяне на Районен съд Хасково по реда на чл.28 от ЗЗДет, поради което жалбата е  процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.27, ал.1 от ЗЗДет.

Обективирана е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са правните и фактически основания за издаването й. Мотивирана е в достатъчна степен, за да може да се установи защо органът е предприел по спешност настаняване на детето в приемно семейство. Изложените мотиви са както в самата заповед, така и в социален доклад, предхождащ издаването на заповедта, а и в цялата административна преписка, по която е издадена процесната заповед.

Не се установява при издаването и да са нарушени административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване изискването на чл.33, ал.2 от ППЗЗДет за незабавно произнасяне на  административния орган. Заповедта е издадена след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства , без да е налице накърняване правата на страните в настоящото производство. Оспорената заповед е издадена в хода на производство по постъпил по реда на чл.10, ал.1 от ППЗЗДет сигнал за дете в риск и извършена оценка на същия по реда на чл.9, ал.1 от ЗЗДет. Извършено е проучване и оценка на сигнала по реда на чл.14, ал.1 от ППЗЗДет, като на основание чл.15 от ППЗЗДет случаят е открит. Жалбоподателите са били уведомени своевременно за започване на административното производство по издаване на оспорената заповед, като видно от представената декларация от 26.07.2022г., те са декларирали, че са получили от ДСП разяснения за същността и последиците от допускане на настаняването в приемно семейство.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет, настаняването извън семейството следва да бъде извършено след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, като това условие не се спазва в случаите, когато се налага спешно извеждане на детето по реда на чл.33 от ППЗЗДет – при установена опасност за здравето и живота на детето. Поради това съдът счита, че при постановяване на процесната заповед ответният орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно процесуалното правило на чл.142, ал.1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По силата на чл.1, ал. 2 от ЗЗДет държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения и при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими административни мерки. В изпълнение на функции си компетентният орган е длъжен да съобразява всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотИ. цията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете, както и съществуването на обстоятелства, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето. Съгласно чл.33 от ППЗЗДет спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето и се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на Директора Дирекция Социално подпомагане. В тези случаи проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта.

В оспорената заповед обосновано и аргументирано е изложено защо детето И. се нуждае по спешност от специализирана социална закрила, както и че е дете, за което съществува опасност за здравето и живота му. Към момента на издаване на заповедта за детето най-подходяща мярка е настаняването в професионално приемно семейство, които да поемат грижата за него до произнасянето на съда в производството по чл.28 от ЗЗДет, като в тази насока е изследвано и че то не може да бъде настанено при близки и роднини, тъй като не са установени такИ.  семейства, които да искат да поемат грижите за И.. Подобна възможност не се установява и след издаването на заповедта, видно от представените Декларации по чл.24, ал.3 от ППЗЗДет, изхождащи от Н. Н. Я.  и С. Ф. Г., за които не е спорно, че са част от роднинския кръг, първата – сестра на бащата Б.Я., а втората – баба на детето по майчина линия.

Изготвеният доклад от социален работник, представен в административната преписка, представляващ доказателство - официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и след извършена проверка по установения ред и форма, установява факти и обстоятелства с правно значение, и е основание за издаване на обжалваната заповед. От събраните допълнително доказателства по делото – свидетелски показания и заключението по назначената експертиза, се установяват неадекватен надзор и недостатъчна грижа спрямо детето И..  Детето от няколко месеца не ходи на детска градина като преди да прекрати посещението там, е съпровождан от сестрите си, а не от родителите, детето системно е без родителски надзор, бяга от дома си, скита се само по улиците, установявано е извън дома си, вкл. в тъмната част от денонощието, изхранването му много пъти се осигурява от съседите. Установява се също липса на внимание и подходяща комуникация с детето от страна на майката - гонене с пръчка, крещене и особено фрапиращо - налагане на наказания чрез заключване в мазето.

 С оглед така установеното трайно поведение на майката, се налага извод, че е налице опасност за здравето и живота на детето. Поради това съдът приема за установена фактическата обстановка, описана в доклада и заповедта. Доказателства, оборващи констатациите на социалните работници, както и показанията на свидетеля М. - съсед на семейството, в настоящото съдебното производство не са представени. Изслушването на родителите в съдебно заседание също сочи, че липсват адекватни възможности за жалбоподателите като родители да полагат грижи за малолетния И., въпреки че заявяват категорично желание да продължат да го отглеждат. Заявеното и от двамата родители в с.з., че са били принудени да посочат, че са в невъзможност да се грижат за И. и Й., и са съгласни децата им да се  отглеждат в приемно семейство, настоящият състав на съда намира по-скоро за защитна позиция.

Събраните по делото доказателства установяват, че административният орган е разполагал с безспорни данни, че жалбоподателите като родители на детето И.  нямат възможност да полагат адекватни грижи за него и с поведението си поставят в риск живота и здравето му, както и че липсват близки и роднини, които непосредствено да полагат необходимите за детето грижи. Не без значение за преценката в тази насока е и установеното отношение и към другото дете на жалбоподателите – Й..  В конкретния случай съдът намира за правилна констатацията на административния орган, че се налага прилагане на мярка за закрила – "настаняване в приемно семейство по спешност", предвидена в чл.33, ал.1 от ППЗЗДет. Доколкото мярката е предприета в условията на незабавност, то тя е обоснована с изводите на социалния работник в доклада, че неадекватните родителски грижи създават риск за здравето и живота на  И.. В този смисъл съдът счита, че към момента на издаване на оспорената заповед същата е в съответствие с материалния закон. В рамките на производство по чл.27а от ЗЗДет предпоставките за настаняване извън семейството към датата на издаване на заповедта са били налице. С предприетата мярка се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето, неговото физическо и психическо здраве. В тази връзка съдът счита, че  в случая спешното извеждане на детето И. от семейството и настаняването му в приемно постига целта на закона, тъй като тази мярка гарантира и осигурява приоритетното право на детето да се развИ.  физически и социално по здравословен и нормален начин, респ. така по най-добрия начин в случая се защитават неговите интереси, а това е един от основните принципи, на които е основана закрилата на детето.  Следва да се има предвид, че целта на процесната мярка за закрила не е прекъсване на връзката между детето и родителите му, а постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени от националното и международното законодателство над тези на родителите му. Производството по чл.28 от ЗЗДет пред РС Хасково има за предмет определяне мярка за закрила след постановяването на настоящата, определена при условията на незабавност мярка, като в правомощията на компетентния районен съд е определянето на това при кого и къде да живее детето в бъдеще. В случая следва да се има предвид и принципната възможност за реинтеграцията на детето в семейството, но същата е самостоятелна процедура и наличието или липсата на предпоставките за провеждането ѝ не са предмет на разглеждане в настоящото производство.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу същата жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на производството, на жалбоподателите не се следват разноски.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Г. и Б.Н.Я. *** срещу Заповед №3Д/Д-Х-088/26.07.2022г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Хасково, с която е наредено настаняване по спешност на малолетното дете И.Б.Я. в приемно семейство до произнасянето на съда с решение на основание чл.28 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     Съдия: