№ 358
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120200084 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба, подадена от АТ. ИВ. Т. ЕГН: ***, от
гр.Бургас, ж.к. *** против наказателно постановление № 22-0000686/01.12.2021г. на
Директор на Регионална дирекция „АА” Бургас, с което за нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
от ЗДвП вр. чл. 7, ал.1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2
ЗДвП. Към жалбата се прилагат от жалбоподателя АУАН и НП, представена е с
придружително писмо от наказващия орган административно-наказателната преписка.
Жалбоподателят намира, че било нарушено правото му на защита – бил въведен в
заблуда, че може да обжалва наказателното постановление в 7-дневен срок, нормата на чл.
177 ЗДвП и чл. 139, ал. 3 ЗДвП били бланкетни. Не бил описан съставомерен признак „без
да спазва установения за това ред“, не била посочена правната норма, която установява реда
за движение на ППС. Нарушението било описано непълно и неточно. Не била посочена и
нормата изискваща издаване на разрешение от АПИ. Нарушителят бил наказан за
нарушение, което не било безспорно, че е извършил.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа
жалбата, претендира заплащане на разноски.
За наказващия орган, редовно призован, се явява инсп. М. с придобита юридическа
правоспособност, оспорва жалбата като сочи, че в деня на проверката водачът не е
представил на контролните органи разрешение от АПИ и затова товарът трябвало да бъде в
регламентираната норма от 18 тона, представя писмена защита, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 30.12.2021г., а жалбата
подадена на 07.01.2022г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, тя е
допустима и следва да се разгледа по същество.
1
По фактите, съдът намира следното:
На 25.11.2021 г., служители на „АА“ Бургас съвместно с представители на сектор „ПП“
извършвали проверки по ЗДвП във връзка с допустимата маса на товар на управляваните
ППС. Около 11 часа в гр. Бургас, на разклона за кв. „Долно езерово“ по посока на движение
„Лукойл база“ служителите на сектор ПП спрели за проверка водач на ППС с рег. № ***.
ППС било управлявано от жалбоподателя АТ. ИВ. Т., който представил товарителница
серия М № 563084/25.11.2021г. по маршрут кв. Горно Езерово до обходен път гр. Бургас
пътен лист № 552793/25.11.2021г. Било извършено изтегляне на ППС - марка „***” с рег. №
*** от категория N3, което било с две задвижващи оси. Измерено било разстоянието на
двете завиващи оси, като разстоянието между двете оси било над 1,30 м., което било
установено с ролетка модел BMIC 5 метра с фабр. № 1337.
Товарният автомобил бил изтеглен с техническо средство електронна мобилна везна
марка DANI ARGEO с платформа модел DFWL № 18470 като била разпечата разписка като
на първата ос било измерено натоварване 9090 кг., втора ос 105050кг., трета ос 13285 кг. и
четвърта ос 12280 кг.
На водача бил съставен АУАН с № 295708 от св. Р. за това, че при допустимо
максимално натоварване на една двойна задвижваща ос при разстояние над 1,30 метра е
18т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, същата е
25565кг., претоварването било 7565 кг. В АУАН е вписано, че водачът не представил
разрешение за претоварване от АПИ. Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал.
1, т. 2 , предл. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба 11/03.07.2001 на МРРБ. На
водача на МПС А.Т. бил връчен АУАН, в който не е вписал възражения.
На 01.12.2021г. от Директор на РД „АА“ Бургас е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП на Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Съдът не кретидитира и не коментира
представените от процесуалния представител на РД АА Бургас АУАН във връзка с други
нарушения на водача, тъй като счита, че липсват доказателства нарушенията да са
установени по безспорен начин.
АУАН е съставен от компетентно лице - инспектор в РД „АА“ Бургас, което е
преминало обучение за електрони везни/кантари/ съгласно Заповед РД-15-1326/30.06.2020г.
на Директор РД „АА“ Бургас.
Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и
превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с
извършването на превоза. Ал. 2, т. 8 на чл. 166 от ЗДвП, регламентира правото на
определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
служби, при изпълнение на функциите си по този закон, да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата
изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за
собствена сметка на пътници и товари. От тази нормативна рамка следва, че ИА
„Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно
спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на
пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради
което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН. Предвид
разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т. I. 6 от Заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
2
съобщенията, началникът на РД „АА“ гр. Бургас е надлежно оправомощен, респ. е
компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП. Поради изложеното съдът
намира, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“ са компетентни да съставят
АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно Директор на АА Бургас да
издава наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст.
Съдът при извършена от него служебна проверка и като съобрази основанията на
жалбоподателя, намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на установената от закона
форма като съдържат формално необходимите по закон реквизити, както и счита, че са
издадени в установените от закона процесуални срокове при спазване на чл. 34 ЗАНН.
На първо място съдът констатира, че в АУАН има зачерквания относно датата на
съставянето му, но намира, че не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като е видно, че се касае за техническа грешка при изписване на датата. Видно
е и се установи от събраните по делото гласни доказателства, че АУАН е бил съставен в
присъствието на жалбоподателя и на 25.11.2021г. и на датата на съставяне му е връчен
препис от АУАН. Датата на проверката се установява и от разписка № 333/25.11.2021г.,
когато е било извършване измерване на товарния автомобил.
По отношение на възражението, че е посочен неправилно срока за обжалване на НП
съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като жалба е
подадена в срок, а и законовите изменения на ЗАНН в тази насока са в сила от 23.12.2021г.,
след издаване на НП, което е било издадено на 01.12.2021г. С подаването на жалба в
установения от закона срок е реализирано правото на защита на жалбоподателя. Въпреки
това съдът счита, че наказателното постановление не е законосъобразно, а нарушението не е
доказано и следва да се отмени поради следното:
Съгласно посочената разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението.
Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от
ЗДвП предвижда, че ППС трябва да се движат при натоварване на ос, която не трябва да
надвишава нормите, установени от МРРБ. Нормата е бланкетна като конкретните норми са
установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11 от
3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ е предвидено, че допустимото максимално натоварване на ос за
ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни
превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е: от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19
t).
В АУАН и в НП натоварването на двойна задвижваща ос е посочено общо, но
измерването е извършено на всяка ос поотделно като не са вписани стойността на всяко
едно измерване, което възпрепятства възможността на жалбоподателя да се защити срещу
всяка една констатирана стойност и да се прецени дали всяко едно измерване е извършено
при съблюдаване на изискванията за това. На следващо място видно от кантарна бележка,
разпечатка, а и от показанията на разпитания свидетел се касае за ППС, което има четири
оси. Между другото това обстоятелство е посочено в съставения АУАН, но липсва в
3
наказателното постановление. В АУАН е посочено, че ППС е от кат. N3, четириосов с две
задвижващи оси, а в НП, че е категория N3 с две задвижващи оси. Наказващия орган изобщо
не е изследвал вида на ППС и допустимото натоварване. Действително наказващият орган
се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11, но би могло да има значение за
хипотезата на чл. 7, ал. 3 от посочената Наредба.
В случая данните по делото сочат, че контролният орган е възприел на място и
установил натоварване над допустимото именно на последните две оси на товарния
автомобил като съгласно кантарна разписка в АУАН и НП е посочен общия сбор, общата
маса на двете оси и е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която допустимото максимално натоварване,
е сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато
рaзстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19t). Това нарушение се
изразява в превишаване на допустимо натоварване на сумата от натоварванията на ос на
една двойна ос на моторно превозно средство.
Така описано нарушението обаче не отговаря на приложената санкционна норма и
наказващия орган е допуснал нарушение, което води до нарушаване на правото на защита на
санкционираното лице.
Разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП предвижда отговорност за управление на
моторно превозно средство (МПС) в отклонение на изискванията за размери, маса или
натоварване на ос, определени с подзаконов нормативен акт на министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чието издаване е регламентирано в чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
респективно предвиденото в чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП наказание се отнася именно за
нарушения на чл.139 от ЗДвП, свързани с изискванията към техническите характеристики
на превозни средства и по специално – размери, маса и натоварване на ос.
При прилагане на санкционната норма наказващия орган е посочил, че се касае за
нарушение на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП, която предвижда санкция за това, че се
управлява МПС с маса над допустимата. В случай, че се приема, че се касае за управление
на МПС с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, то санкционната норма е чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 3 ЗДвП.
Касае се за две различни нарушения като следва да се има предвид, че общата маса на
състава от ППС не би следвало да е обективен елемент от състава на нарушението по чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. В този смисъл и не са събирани
доказателства за общата маса, допустимото натоварване и пр., които по правило не са от
значение за състава на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
В случай, че се приема, че МПС е управлявано с маса над допустимата, то не може да
се приеме, че е се касае за състав на нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г.
на МРРБ, а би могло да се касае за този по чл. 6 от същата Наредба.
Предвид посоченото е налице несъответствие между обстоятелствата, изложени в НП и
дадената квалификация на санкционната разпоредба.
На следващо място в обстоятелствената част на НП е посочено, че водачът няма
разрешение за претоварване от АПИ, което по същество разкрива друг вид нарушение без да
е посочена неговата правна квалификация и това нарушава правото на защита на
жалбоподателя.
Нарушението не е и доказано. Видно е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ предвижда, че сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една
двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзстоянието между осите е от 1,3
включително до 1,8 m - 18 t (19 t). Не става ясно, при предвидени 19 т. натоварване, защо
наказващия орган приема 18т. и как определя претоварването. Липсата на изследване на
4
характеристиките на ППС възпрепятства и възможността да се прецени дали изобщо е
налице нарушение и дали е било необходимо разрешение от АПИ, каквото се твърди в НП,
тъй като съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредбата извънгабаритните и/или тежките ППС, на които
се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат
обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
На следващо място според съдебния състав нарушението не е доказано и от субективна
страна. Водачът е управлявал МПС съгласно представена товарителница с тегло 29140 кг.,
ангажира се и пътен лист. На водача, посочен като Т., е било възложено извършването на
превоза като е било извършено измерване на товара съгласно товарителница, но не е било
извършвало измерване на натоварването на всяка една ос. Липсват ангажирани такива
доказателства от наказващия орган, които да направят вероятно знанието на водача, че
управлява ППС при натоварване на ос над допустимото.
По изложените съображения, този състав счита, че НП следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно, както и поради недоказаност на нарушението.
С оглед изхода на спора право на разноски има жалбоподателят, който е заплатил
възнаграждение за адвоката в размер на 100 лева, което следва да му се присъди изцяло.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0000686/01.12.2021г. на Директор на
Регионална дирекция „АА” Бургас, с което за нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр.
чл. 7, ал.1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ на жалбоподателя АТ. ИВ. Т. на
основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация” ДА ЗАПЛАТИ НА
АТ. ИВ. Т., ЕГН: ***, от гр.Бургас, ж.к. *** сумата в размер на 100 (сто) лева – разноски за
адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5