Р Е Ш Е Н И Е №
I-231
град Бургас
, 26.08. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............деветнадесети август …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 1505
по описа за
2020
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на С.М.А.
от с. –ищец по гр.д. № 848 /2019 год. по описа на
Карнобатския районен съд против решение
№ 44/27.02.2020 год. постановено по същото дело
,с което е отхвърлени предявените
от въззивника-ищец искове против
М.Ж. ,В.Ж. и Г.Ж. искове с правно
основание чл. 48 ал. 1 вр.чл. 45 от
ЗЗД вр.чл.1 ал. 2 ЗЗЖ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв.
–представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинена смърт на 21.10.2017 г. в с. ***
,общ.Карнобат,на куче с име
„Бета“,порода „Кангал“,род. на **.**.**** г. и сумата от 178 лв.-обезщетение за забава за
периода 21.10.2017 г.-21.07.2019 г. ,като ищецът е осъден да заплати на
ответниците 300 лв. – направени разноски по делото .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила .
Сочи
се на първо място ,че съдът е стигнал до
неправилния извод,че ищецът не е вписан
в паспортка на убитото куме като собственик
.От една страна не е имало указания в
доклада по делото ищецът да докаже факта
на собственост.От друга страна ответниците не са възразили и не са оспорили
собствеността на ищеца.Затова се моли са
допускане на гласни доказателства ,установяващи ,че макар и в паспорта като собственик на кучето да е
записан М. С. А. ,реално собственик е ищецът и той го отглежда от 7 години
.Доколкото кумето е движима вещ ,съглс.чл.
225 ал. 2 от ЗЗД дарението на движима вещ се извършва и чрез предаване ,а и
като движима вещ се придобива по давност
в пет годишен срок .Собствеността върху кучето е доказана и от
останалите писмени доказателства по делото – показанията на свид.
Н. ,материалите по досъдебната проверка
на РУ-Карнобат ,постановление за прекратяване на наказателно
производство ,решение на МКБППМН-Сливен ,което е задължително за съда съгл. Чл.
22 от ЗБППМН.Без значение в таи връзка за собствеността на кучето е неговата
административна регистрация .
Сочат
се и допуснати процесуални нарушения –отговорът на исковата молба е подаден
след срока по чл. 131 ГПК ,в който е направено доказателствено искане за
допускане на свидетели –за което срокът е преклудиран
.Въпреки това съдът ги е допуснал .
Моли
се за отмяна на решението и да се уважат
предявените искове .
Въззивната
жалба е допустима,подадена от
процесуално легитимирано лице против
подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемите ответници не са подали писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не са взели становище по въззивната
жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание
чл. 48 ал. 1 вр.чл. 45 ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД Установено е
било по делото ,че ищецът С.А. отглеждал куче в двора на къщата си в с. ***
–порода „кангал“,жълто на цвят,женско ,на
име“Бета“,родено през 2010 г.В паспорта на кучето като собственик бил вписан
синът на ищеца-свид.М. А. ,но ищецът
се считал за негов собственик ,грижил се за него и бил много привързан /свид.М.А./.Кучето
било вързано със здрав синджир за къщичката му в двора на ищеца .През
октомври 2017 г. кучето било заплодено и трябвало да роди в края на
месеца,поради което и било много наедряло.На 21.10.2017 г. кучето се отвързало
и се събрало с друго куче и двете отишли
в центъра на селото .По същото време ответникът Г.Ж. –тогава на 15 години ,се
намирал в хранителния магазин в центъра
на селото и излизайки от магазина
,видял кучетата ,след което се качил на автомобила на баща си ,паркиран пред
магазина –джип „Мицубиши Панджеро“
с рег № А 6208 КС“/с дясно управление/и потеглил
с него по посока на кучетата ,като първоначално се движил бавно ,но
когато ги настигнал ,увеличил скоростта ,приближавайки към тях с явно намерение
да ги блъсне .Приближавайки на около 2 метра от кучетата ,те се разделили и джипът преминал между тях.Двете кучета
отново се сближили и продължили да вървят
с нормална походка .Ответникът Г.Ж.
направил обратен завой и отново се насочил с джипа към тях и с предната
лява гума прегазил едното от кучетата
,което се оказало кучето на ищеца.Ответникът не спрял автомобила ,а се върнал
към магазина ,където паркирал .След удара кучето изнинало около
5-6м. и легнало до оградата на парка .Никой не му оказал първа помощ ,като
майката на ответника Г.Ж. – В.Ж. се
обадила по телефона на сина на
ищеца да отиде да прибере кучето
Тази
фактическа обстановка е била установена
по делото както от разпитаните по делото свидетели Д. Н. ,М. А. ,така и
образуваното досъдебно производство №282 ЗМ-402/2017 г. по описа на
РУ-гр.Карнобат при ОД на МВР –Бургас .С постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.02.2019
г. на РП-Карнобат е прието ,че „извършеното от ответника Г.Ж. деяние осъществява състава на чл. 325б ал. 2 т.3 предл. първо ,вр.чл.1 ,вр.чл. 63 ал. 1 т. 4 от НК ,тъй като Г.М.Ж. като непълнолетен ,но е разбирал свойството и
значението на извършеното ,на 21.10.2017г. на публично място ,в центъра на с.***,като проявил жестокост към гръбначно
животно –женско куче ,порода „кангал“,на възраст 7
години ,жълто на цвят ,бременно във втория месец на стойност 1000 лв.,му
причинил противоаконно смърт „На осн.чл.61
ал. 1 НК е прието ,че доколкото деянието
не представлява голяма обществена
опасност ,спрямо дееца успешно могат да се проведат възпитателни мерки по Закона за борба с
противообществените прояви на
малолетните и непълнолетни лица,поради което досъдебното производство е
прекратено и изпратено на местната комисия за борба с противообществените
прояви на малолетните и непълнолетни лица,където е образувано ВД 21/2019 г. с наложена мярка
по чл. 13 ал. 1 т. 1 от ЗБППМН.
Съобразно
разпоредбата на чл. 48 от ЗЗД родителят, който упражнява родителски права
отговаря за вредите, причинени от ненавършилите пълнолетие деца, които живеят
при него. От друга страна, за да са основателни исковете с правно основание чл.
45 от ЗЗД, е необходимо по делото да бъде установено по безспорен начин наличието
на определените в закона предпоставки, а именно: извършено противоправно деяние
– действие или бездействие; причинени вреди – имуществени или неимуществени,
както и причинна връзка между деянието и вредите. Установяването на посочените
предпоставки, съобразно разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, следва да се извърши по пътя на главното и пълно доказване
от ищцата по делото, тъй като същите обуславят изхода на спорното
правоотношение.В този смисъл са и
мотивите на първоинстанционния съд ,които са правилни .
Няма
спор ,че постановлението на РП-Карнобат и
решението на Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и
непълнолетни не се ползват със сила на присъдено нещо по отношение факта на
извършеното престъпление , като съобразно чл. 22 от ЗБППМН последното е
задължително за всички органи и учреждения по отношение на наложените с него
наказания. Независимо от горното, настоящият състав намира, че от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /постановлението на РП,
решението на комисията, показанията на разпитаните по делото свидетели/ се
установява по безспорен начин факта на извършеното от
сина на ответниците
М.Ж. и В.Ж.-Г.Ж. противозаконно деяние –умишлено проявена жестокост към гръбначно животно –куче ,причинявайки му
смърт .Затова и претенцията за обезвреда на причинените вреди на собственика на домашното
животно се явява основателна .
За
да отхвърли предявената искова претенция ,районният съд е приел ,че ищецът не е
активно легитимиран по иска за обезвреждане на вреди от смъртта на животното ,тъй като не бил вписан като собственик на същото
,поради което и не се явявал лице ,претърпяло имуществена вреда .Посочил е ,че собствениците на навършили 6-седмична
възраст кучета , били длъжника да ги
представят на регистриран ветеринарен
лекар за официална идентификация
чрез поставяне на инжектируем транспондер и издаване на идентификационен документ /паспорт/.И тъй като в случая
паспорт на процесното
куче бил издаден на името на сина на ищеца ,то и ищецът не бил собственик на кучето и нямал
легитимация да претендира обезщетение за вреди /от логиката не става ясно как
се определя чия собственост е куче,което няма паспорт –каквито са масовите
случаи извън градовете /.
Мотивите
са неправилни и необосновани .Съгласно
разпоредбата на чл. 78 от ЗС -който придобие по
възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на
правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива
собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата
вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило
се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ. Съгласно чл. 77
от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по
други начини определени в закона.
Установено по делото е и не
се спори, че процесното куче е било закупено от ищеца
през 2010 година и от тогава той се е грижил за него ,кучето е живяло в
неговия имот ,бил е негов домашен любимец
и го е ползвал за пазач на двора на къщата си /вж. показанията на свид. М.А. /.
По своя характер
кучето, както и другите животни са движима вещ и не е предвиден специален ред
за доказване собствеността му, както и няма забрана да се слушат свидетелски
показания за това. Разпитаните по делото свидетели установяват осъществяването на правна сделка
по смисъла на чл. 77 от ЗС-закупуването
на кучето през 2010 година от ищеца /свид.А./, както и давност /кучето
е било отглеждано от ищеца и той го е считал за свое собствено от закупуването
му през 2010 г. до смъртта му през 2017 г./, въз основа на което ищецът е станал собственик на движимата вещ.Неправилно е становището на районния съд , че собственост върху куче
се установява съгласно Закона за ветеринарно медицинската дейност.В този
нормативен акт не се съдържат текстове, сочещи ред на установяване на
собственост върху кучета, както и в него не се съдържа легално определение за
"бездомно" или "безстопанствено куче" . Законодателят е
определил кому принадлежи задължението за осъществяване на надзора и грижите за
тези кучета, а именно: общините, организациите за защита на животните и други
лица подписали декларации по реда на чл. 49 и чл. 50 от Закона за защита на
животните .
Поради това за
доказване правото на собственост е приложима посочената по –горе обща
разпоредба на чл. 77 от ЗС/арг. чл. 139 от ППЗВМД/ .
Издаването на паспорт, поставяне на чип са действия свързани с идентификацията
на кучето по реда на чл. 174, ал.3 вр. чл. 116 и чл. 117 ЗВМД и по своя характер
представлява задължителния административно - регистрационен режим, който следва
да се съблюдава, като собственикът доказва
правото си и по друг начин или след осъществяване процедурата по чл. 47 от ЗЗЖ
за безвъзмездно му предоставяне за отглеждане.
В случая,изследвайки
волята на ищеца от гласните доказателства по
категоричен начин се установява да е
имал воля да стане собственик на пострадалото куче по начините определени в чл.
77 от ЗС.Всъщност собствеността му не е
била оспорена по делото ,поради
което настоящата инстанция счита за
доказана активната материалноправна легитимация на ищеца
да претендира обезщетение за понесените
вреди вследствие на противоправното
деяние на ответника Г.Ж.,действащ със
съгласието на своите родители .Доказани са и останалите елементи на непозволеното увреждане-вината на
извършителя-ответника Г.Ж. , настъпването на имуществените вреди ,както и
причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите.
По
отношение размера на вредата е била назначена съдебно-ветиринарна
и икономическа експертиза ,вещото лице
по която е посочил ,че с оглед
описанието на кучето от свидетелските
показания ,както и останалите обстоятелства / че кучето е било бременно /оценката му е около 1000 лв.,в
какъвто размер настоящият съдебен състав счита за основателна исковата
претенция.Заедно с главния иск следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва за забава
от момента на деликта-21.10.2017 г. до завеждане на исковата молба-22.07.2019
г.-в размер на 178 лв. ,както и законната лихва от входиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .
Затова
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и вместо него –
постановено ново ,с което предявените искови претенции да бъдат уважени изцяло.
При
този резултат в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него
разноски по делото пред двете инстанции
,които предвид представените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК са общо в
размер на 950 лв.Възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение по
реда на чл. 78 ал. 5 ГПК не са направени от противната страна .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 44/27.02.2020 г. постановено по
гр.д. № 848/2019 г. по описа на Районен съд –Карнобат и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА
М.С.Ж. ,ЕГН **********,В. Г.Ж. ,ЕГН **********
и Г.М.Ж. ,ЕГН **********/действащ със съгласието на своите родители –М.С.Ж. и В.Г.Ж./
тримата от с. *** ,да заплатят на С.М.А. ,ЕГН**********, с постоянен адрес – с.
*** ,съдебен адрес гр.Карнобат,ул.“Георги Димитров „ № 6 ,ет.1 ,оф.3-чрез адв. Янка Стойкова, сумата
1000/хиляда /лева-,представляваща обезщетение за имуществени вреди от причинена на 21.10.2017 г. в с.*** смърт на куче,с име „Бета“,порода „кангал“,жълто на цвят,родено на **.**.**** г. ,собственост
на ищеца ,заедно със сумата от 178/сто седемдесет и осем/лева-обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 21.10.2017 г-21.07.2019 г.,ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба -21.07.20119
г. до окончателното изплащане на сумата ,както и сумата от 950/деветстотин и
петдесет /лева-направени разноски по делото пред двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.