СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 9706 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 370994 от 26.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10394/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 90 състав, е признато за установено по отношение на ответника Й.Н.Й., че в
полза на “Р.(Б.)“ ЕАД, съществува ЧАСТ от вземането предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г.
по ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа в общ размер на
9625,58 лв., от които главница по вноски с настъпил падеж до 18.08.2014г. в
размер на 2 539,69 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.11.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, предсрочно
изискуема от 01.05.2017г. главница в размер на 5597,97 лв., дължима за периода
от 15.05.2017г. до 15.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от
01.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, договорна редовна
лихва за периода от 28.11.2013г. до 04.09.2014г. в размера от 291,19 лв. и
наказателна лихва за периода от 28.11.2013г. до 27.11.2016г. в размер на
1196,73 лв., дължими от ответника в качеството му на солидарен длъжник по
силата на Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г.,
Анекс №2/09.06.2010г., като са отхвърлени предявените от “Р.(Б.)“ ЕАД срещу Й.Н.Й.
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания основания чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в ЧАСТТА им относно признаването за установено на вземането предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа, за
дължима предсрочно изискуема от 04.09.2014г.
главница, относно размера от над 5597,97 лв. до 9136,66 лв. и периода от 04.09.2014г. до
01.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението и договорна редовна лихва за периода от
28.11.2013г. до 04.09.2014г., относно размера от над 291,19 лв. до 617,63 лв., както и Й.Н.Й. е
осъден да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД сумата
от 3663,98 лв., представляваща дължима
главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2014г. до 01.05.2017г.,
съгласно Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс
№2/09.06.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
20.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен
предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с
чл.122 ЗЗД, в ЧАСТТА относно осъждането на Й.Н.Й. да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД сумата от над 3663,98 лв. до
5620,80 лв., представляващадължима главница по вноски с настъпил падеж в
периода от 15.09.2014г. до 01.05.2017г. съгласно Договор за банков кредит от
25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.02.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Срещу решението в частта, в която установителните и
евентуалния осъдителен иск са уважени е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника Й.Н.Й.. Във въззивната жалба се излагат
доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, същетвено нарушение на съдопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е настъпила предсрочна изискуемост по
банковия кредит. Аргументира се, че не се е сбъднало условието за разглеждане
на осъдителния иск, предявен под евентуалност. Релевират се доводи, че
ответникът е поръчител по договора за кредит и поръчителството е погасено по
давност.
В законоустановения срок ответникът по жалбата е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
В необжалваната отхвърлителна част решението
е влязло в сила.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно в обжалваната част. Въззивният съд намира, че
предявеният осъдителен иск под евентуалност при условие, че съдът частично не уважи
главните установителни искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост да
осъди ответника да заплати на ищеца вноските с настъпил падеж от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до получаване на исковата
молба от ответника, е недопустим с оглед задължителното тълкуване, дадено в т.
1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С
цитираното ТР ВКС приема, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422,ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. Следователно с оглед даденото от ВКС
задължително тълкуване предметът на предявеният осъдителен иск се включва в
предмета на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, което прави същият
недопустим и в тази част решението следва да се обезсили.
За пълнота въззивният съд счита, че следва да посочи,
че горният извод не противоречи на даденото от ВКС тълкуване в мотивите на т.
11б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
което е прието, че въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията
на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210,
ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство. В случая
основанието на предявения установителен и осъдителен иск е едно - договора за
банков кредит и размера на вземането по предявения под евентуалност осъдителен
иск е част от размера на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Нещо повече, съдът дължи произнасяне по евентуалния иск само когато
главният иск е отхвърлен изцяло, а не частично, както е в случая. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че предявеният под евентуалност осъдитеелн
иск е недопустим и следователно решението е е недопустимо в частта, в която
първоинстанционният съд го е разгледал и се е произнесъл по него.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
СРС е сезиран с главни установителни искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено по отношение на
ответника, че в полза на ищцовата банка съществува ЧАСТ от вземането предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г. по описа на Районен съд-Кнежа, в общ
размер на 13490,71 лв., от които изискуема главница по вноски с настъпил падеж
до 18.08.2014г. в размер на 2 539,69 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, предсрочно изискуема от 04.09.2014г.
главница в размер на 9136,66 лв.,
изискуема редовна договорна лихва за периода от 28.11.2013г. до 04.09.2014г. в
размер на 617,63 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 28.11.2013г. до
27.11.2016г. в размер на 1196,73 лв.,
дължими по силата на Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс
№1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., а при условията на евентуалност, в
случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени частично, поради
липсата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 04.09.2014г.,
осъдителни искове с правни основания чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ във вр. с чл.122 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответника да заплати на ищцовата
банка сумата от 5620,80 лв., представляваща
дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода от 15.09.2014г. до
01.05.2017г./датата на връчване на исковата молба на ответника/, предсрочно
изискуема от 01.05.2017г. главница в размер на 9136,66 лв., възнаградителна
договорна лихва в размер на 38,31 лв. за периода от 16.08.2014г. до
04.09.2014г., наказателна лихва за периода от 05.09.2014г. до 27.11.2016г. в
размер на 93,54 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
20.02.2017г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се
твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си като солидарен длъжник по
сключен между страните договор за банков кредит. Поддържа се, че е настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора. В условията на евентуалност
при частично неуважаване на главните установителни искове поради ненастъпила
предсрочна изискуемост е предявен осъдителен иск за вноските с настъпил падеж
до получаване на исковата молба от ответника.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Релевира доводи, че той има качеството на
поръчител в договора за банков кредит и е преклудирано по давност вземането
срещу него. Поддържа, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
като оспорва подписа върху уведомлението.
Въззивният съд намира, че е неоснователно възражението
на въззивника във въззивната жалба, че има качеството на поръчител съгласно
сключения между страните договор. От писмените доказателства по делото се
установява, че ответникът е сключил с ищеца и Н. Й. анекс № 2 към Договор за
банков кредит. Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарна отговорност между двама длъжници
възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Такава може да
възникне, когато длъжниците са съдлъжници, както и при договор за
поръчителство. В настоящия случай сумата по кредита е получена от Н. Й., след
което с Анекс № 2 ответникът е встъпил в дълга, което се извлича от тълкуването
на клаузите в анекса. Кредитополучателят и ответникът са се задължили да
изплащат съответните вноски по кредита. При встъпване в дълг едно трето на
правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се съгласява да поеме
съществуващо задължение като солидарен длъжник. Встъпването в дълг наподобява
поръчителство, но встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен на същото правно
основание, на което дължи първоначалния длъжник и солидарно с него.
Отговорността на встъпилия нов длъжник възниква само ако има главно задължение,
но е акцесорна на главното, както поръчителството. В този смисъл е Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 5864/2015 г. на ВКС по
чл. 290 от ГПК. Поради изложеното, въззивният съд, споделя доводите на
първоинстанционния, че ответникът по делото е встъпил в дълга солидарен
длъжник, а не поръчител, което в случая изключва приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето, през което поръчителят остава
задължен към кредитора след падежа на главното задължение.
Въззивният съд намира, че е основателно възражението
във въззивната жалба относно ненастъпилата предсрочна изискуемост на вземането.
От доказателствата по делото не се установява ответникът да е бил уведомен за
настъпила предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл.422 ал.1 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Имайки предвид, че
предметът на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен
иск се определя от основанието и размера на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, то следва да е налице съответствие между заявеното от
кредитора вземане в заповедното производство и вземането, предявено в исковото
производство. Когато заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит/ остатък от кредита и предвид разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК, съгласно
която искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на
предсрочната изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното
производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното от заявителя основание.
ТР № 4/2013 г. е приложимо и по отношение на договори
за потребителски кредит, съдържащи уговорка за автоматична предсрочна
изискуемост, която не е обявена по надлежния ред преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. В тази насока следва да се има предвид,
че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/
следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а
това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда
на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита.
При липсата на доказателства за валидно направено
волеизявление от страна на банката/ или на последващите цесионери, обявено на
длъжника преди започване на заповедното производство, че счита кредита за
предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно е
упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане.
Позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цялото непогасено вземане,
не би могло да означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице
покана за плащане. До произнасяне от страна на съда по искането за издаване на
заповед за изпълнение, производството е едностранно и препис от заявлението не
се връчва на длъжника. Що се касае
до исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление,
отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем,
поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване,
обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на
иска по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието
на останалите правноважими обстоятелства , тъй като не може с обратна сила да
промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно
ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета
на установителния иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на
заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост
трябва да е настъпила преди образуване на заповедното производство. В този
смисъл е практиката на ВКС - Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и Решение №
169 от 17.01.2017 г. по т.дело № 1272 /2015 г.
на ВКС.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/2017 г. от
02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС при вземане, произтичащо от
договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно
обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка
по договора за кредит при условията, договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
в т.ч. и сключените между тях анекси. Вземанетопроизтича от договор за кредит с
определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение
в счетоводните книги на банката. Размерът и падежът на всяка вноска са
определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването
на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. Липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението – главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците
на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за
кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и само за онази
част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните.
Дори когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е
изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло
да се отрече съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при
безспорно установено неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече
падежираните вноски.
Присъждането на вноските с настъпил
падеж, когато се претендира цялата главница по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска,
съответно произнасяне по непредявен иск. Основание на иска са твърдените от
ищеца юридически факти, от които произтича претендираното от него субективно
материално право. Изменение в основанието на иска е налице, когато ищецът
заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или когато прибавя
ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска, като се
позовава на друг юридически факт в сравнение с този, посочен в исковата молба,
от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално
право. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя
изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната
изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали
на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването
на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост
е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция
за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на
кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за
него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но
се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера,
чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за
вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното
производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за
банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато
вземането на кредитора.
Следователно
съгласно даденото задължително тълкуване на ОСГТК на ВКС тъй като предсрочната
изискуемост не е обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, съдът следва да уважи установителния иск по чл. 422
от ГПК за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо – в
случая това е датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд –
08.02.2019 г. Относно вноските с настъпил падеж от 04.09.2014 г. до 01.05.2017
г. решението, с което установителният иск е отхвърлен от СРС е влязло в сила и
въззивният съд няма процесуално правомощие да се произнася. По този начин би се
и влошило положението на въззивния жалбоподател, който жали в частта, в която
искът срещу него е уважен. От приетия като писмено доказателство по делото
погасителен план, подписан от ответника се установява, че общият размер на
вноските с настъпил падеж от 01.05.2017 г. до 08.02.2019г. – датата на
формиране на сила на пресъдено нещо, е 2971,59 лв., за който размер
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено и в частта, в която е признато за установено
задължение за главница по вноски с настъпил падеж до 18.08.2014 г. в размер на
2539,69 лв.
По отношение на размера на договорната редовна лихва и
наказателната лихва, настоящият състав намира, че доколкото липсват изложени
аргументи във връзка с правилността на обжалваното решение, то същото с оглед
пределите на въззивния контрол, очертани в чл. 269 от ГПК, следва да бъде
потвърдено.
По
разноските
При този изход на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която на ищеца са присъдени разноски за
сумата над 215,76 лв. за исковото и за сумата над 93,65 лв. за заповедното
производство и на ответника следва да се присъдят още 394,96 лв. за разноски в
исковото производство.
На въззивника следва да се присъдят 601,91 лв. за
разноски във въззивното производсвто съобразно уважената част от въззивната
жалба. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно поради фактическата и правна сложност на делото.
Предвид
фактическата и правна сложност на спора съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено на 200 лв. от които на въззиваемата
страна следва да се присъдят 105,33 лв. за разноски във въззивното производсвто,
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 370994 от
26.03.2018 г., постановено по гр.д. №
10394/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, в която Й.Н.Й., ЕГН **********
е осъден да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК
******** сумата от 3663,98 лв. (три
хиляди шестстотин шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща дължима главница по вноски с настъпил падеж за периода от
15.09.2014г. до 01.05.2017г., съгласно Договор за банков кредит от
25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г., Анекс №2/09.06.2010г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.02.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОТМЕНЯ Решение № 370994 от
26.03.2018 г., постановено по гр.д. №
10394/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, в която е признато за
установено
по отношение на ответника Й.Н.Й., ЕГН ********** че в полза на “Р.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК ******** съществува ЧАСТ от вземането предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г. по
ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа сумата от 2626,38 лв.
(две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и тридесет и осем стотинки),
представляваща предсрочно изискуема главница от 09.02.2019 г. до 15.05.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.02.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и в частта, в която Й.Н.Й., ЕГН ********** е осъден да
заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ******** сумата над 215,76 лв. (двеста и петнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски за исковото производството
и сумата над 93,65 лв. (деветдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща разноски за заповедното производство като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Р.(Б.)“
ЕАД, ЕИК ******** срещу Й.Н.Й., ЕГН **********
установителен иск, че Й.Н.Й., ЕГН ********** дължи на “Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ********
сумата от 2626,38 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща предсрочно изискуема главница от 09.02.2019 г.
до 15.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, ЧАСТ от вземането предмет на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с
№613/20.12.2016г. по ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 370994 от
26.03.2018 г., постановено по гр.д. №
10394/2017 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в частта, в която е признато за
установено
по отношение на ответника Й.Н.Й., ЕГН ********** че в полза на “Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК
******** съществува ЧАСТ от вземането предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №613/20.12.2016г. по
ч.гр.д.№606/2016г., съгласно описа на Районен съд-Кнежа в общ размер на 6999,20
лв. (шест хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки), от
които главница по вноски с настъпил падеж до 18.08.2014г. в размер на 2539,69
лв. (две хиляди петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, главница с настъпил падеж от 01.05.2017 г. до
08.02.2019 г. в размер на 2971,59 лв. (две
хиляди деветстотин седемдесет и един лева и петдесет и девет стотинки), ведно със
законната лихва, считано от 01.05.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, договорна редовна лихва за периода от 28.11.2013г. до
04.09.2014г. в размера от 291,19 лв. (двеста деветдесет и един лева и
деветнадесет стотинки) и наказателна лихва за периода от 28.11.2013г. до
27.11.2016г. в размер на 1196,73 лв. (хиляда сто деветдесет и шест лева и
седемдесет и три стотинки), дължими от ответника в качеството му на солидарен
длъжник по силата на Договор за банков кредит от 25.06.2008г., Анекс №1/24.07.2009г.,
Анекс №2/09.06.2010г.
ОСЪЖДА “Р.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на Й.Н.Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от още 394,96 лв. (триста деветдесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА “Р.(Б.)“ ЕАД,
ЕИК ******** да заплати на Й.Н.Й., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 601,91 лв. (шесттотин и един лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща разноски въззивното производство.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********
да заплати на “Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК ********
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 105,33 лв. (сто и пет лева и
тридесет и три стотинки), представляваща разноски въззивното производство.
Решението в необжалваната отхвърлителна част е влязло
в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: