№ 2262
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110201741 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Дамар Логистика“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Витоша“, ул.“Мур“ № 15,
представлявано от ЮС. – управител, чрез адв.С., срещу Наказателно
постановление № 22-2400523/10.01.2025 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, б. „к” и т. 1.8
от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че видно от състава на
посочените за нарушени разпоредби са налице специфични изисквания към
състава на административното нарушение, които в конкретния случай липсват
като описание в оспорвания акт, което следва да се приеме за процесуално
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На следващо място се
1
сочи, че в случая не е установен монтаж или демонтаж на цял конструктивен
елемент, който да е самостоятелен и да е захванат за сградата като елемент от
същата, а е извършвано събаряне на тухлена стена. Сочи се, че демонтажът и
разрушаването са понятия и действия с различно естество, като при
събарянето на стената е налице разрушаване на целостта на стената и в този
смисъл не е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2, б. „к“ от Наредба № 2.
Акцентира се също така, че разликата между демонтажа и разрушаването e
разграниченa в нормативно определеното приложение на Наредбата,
регламентирано в чл. 2 от същата, която се прилага при извършване на монтаж
и демонтаж (чл. 2, ал. 1, т. 3) и при събаряне, включително разрушаване (чл. 2,
ал. 1, т. 8). Поддържа се, че посочената разлика е съществена, тъй като план по
безопасност и здраве не се изисква във всички случаи, а само в конкретно
регламентираните в Наредба № 2, респективно в разглеждания член 9. Докато
ПБЗ е задължително в случаите на монтаж и демонтаж (чл. 9, ал. 2, б. „к“ във
вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3), то в хипотезата на събаряне и разрушаване по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 8 не е предвидено задължение за изготвяне на ПБЗ. Отделно
от изложеното се навежда, че липсва хипотеза на две и повече работни места
едно под друго, тъй като работещите са били на една работна площадка, което
изключва хипотезата на т. 1.8. от Приложение № 6. Също така, приложението
е относимо само към стени до 0,24 м, като по отношение на процесната стена
не се установява с каква дебелина е. Подобно обстоятелство се сочи, че не е
описано в НП, не е и извършено замерване на дебелината. На последно място
се поддържа, че след като АНО е смесил двете правно релевантни дейности,
чиито правни последици са различни и следват различни изисквания за
субектите, същият е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление, в което липсва пълно описание на съставомерните елементи
на административното нарушение.
Въз основа на посочените аргументи се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Н., с доказателства за надлежно учредена представителна
власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено. Претендират се сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Т., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последният, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 17.11.2024 г., във връзка със станал инцидент в складово хале,
находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев” № 8, била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на служители в Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, в това число свидетелят Ш..
Според събраната информация в деня на инцидента от страна на
служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ – София било установено, че
пет лица, а именно – ЮН., РР., КА., ЙТ. и СЙ., извършвали строителни и
монтажни работи /СМР/, изразяващи се в разрушаване на тухлена стена с
ударно – пробивна машина (къртач). Трима от работещите извършвали тази
дейност качени на мобилна ножична платформа, позиционирана
непосредствено до зоната на разрушаване. Вследствие компрометиране
носимостта на трегера, горната стена и трегера се срутили върху мобилната
площадка и тримата работещи на нея, а именно – ЮН., РР. и КА..
На място на инцидента пристигнали линейки и пострадалите работещи, а
именно – ЮН., РР. и КА., били откарани в болнични заведения, където ЮН.
починал.
При проверката на място били заварени ЙТ. и СЙ., които декларирали, че
3
на 17.11.2024 г., в деня на инцидента, пет човека са разбивали стени с къртач и
чук.
В хода на проверката било установено, че складовото помещение – хале,
находящо се в гр. София, ул. „Неделчо Бончев” № 8, било собственост на
"Дамар Логистика" ООД. В тази връзка на ЮС. – в качеството му на управител
на дружеството, била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК за
представяне на документи в Д„ИТ" София на 18.11.2024 г., в това число и
План за безопасност и здраве, писмена договореност за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд по чл. 18 от ЗЗБУТ, списък на
подизпълнителите в проверявания обект и други документи, свързани с
осъществяване на контрол по спазване на трудовото законодателство.
На 18.11.2024 г. в Д„ИТ“ София бил представен нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 63, том. I, peг. № 2545, дело № 57 от 2022 г.,
с който „Астелс“ АД, ЕИК ********* продава на "Дамар Логистика" ООД,
ЕИК ********* (със старо наименование „Уин ПТП“ ООД) поземлен имот в
община Столична, р-н „Искър“, ул. „Неделчо Бончев“ № 8. В хода на
проверката не били представени други документи, изискани от дружеството –
въззивник. В писмено сведение от 18.11.2024 г., ЮС. – управител на "Дамар
Логистика" ООД посочил, че: „има уговорка с Ю. от Кюстендил за
разчистване на сградата“, за която цел му предоставил ключ, както и че не
познава останалите намирали се в обекта лица и няма изготвен план по
безопасност и здраве.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., препис от който бил връчен срещу
подпис на управителя на дружеството "Дамар Логистика" ООД, ЕИК
*********.
На 22.11.2024 г. св. Ш. съставила АУАН № 22 - 2400523/22.11.2024 г.
срещу "Дамар Логистика" ООД, ЕИК *********, за извършено
административно нарушение по чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, б. „к“ и т.
1.8 от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, изразяващо се в това, че
възложителят "Дамар Логистика" ООД не е възложил на проектант
изготвянето на План по безопасност и здраве при работи, изискващи
4
демонтаж на тежки или обемисти готови строителни елементи, в който да се
съдържа план за последователността на извършване на СМР.
АУАН бил предявен на представител на дружеството – въззивник, който
след като се запознал със съдържанието му го подписал с възражението, че
административният орган не е спазил изискванията на чл. 34 и чл. 35 АПК,
тъй като отказал да предостави описаните в акта доказателства и не е
гарантирал правото на възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили конкретни писмени
възражения срещу констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 22-2400523/10.01.2025 г., издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружеството –
жалбоподател на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер 3000,00 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, б. „к“ и т. 1.8
от Приложение № 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи.
НП било връчено на представител на въззивника на 15.01.2025 г., който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, въз основа на която е
инициирано и настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля – актосъставител Ш., протокол за
извършена проверка № ПР2445299/22.11.2024 г., акт за спиране от 17.11.2024
г., нотариален акт, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК, декларации и
сведение, Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на
ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния директор на
ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния директор на
ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля – актосъставител Ш.
се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените
фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна
преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са
5
обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват
констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с
неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето
на АУАН. Показанията на свидетеля ШХ. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е
възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното
производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията
й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът ги кредитира
напълно.
В случая следва да се отбележи, че не е налице спор относно
правнорелевантните факти, налице е такъв относно приложимото право.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в
настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от
приложените по делото Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, Заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г. на Изпълнителния
директор на ИА”ГИТ“, Заповед № ЧР-462/28.01.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА“ГИТ“, длъжностни характеристики.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
6
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението
на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички
давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН.
В противоречие с чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
обаче, в АУАН и в НП наказващият орган погрешно е приел, че нарушението е
извършено на 17.11.2024 г. (съвпадаща с датата на проверката, без да са
положени каквито и да било усилия от страна на
административнонаказващият орган по установяване на обстоятелството
докога всъщност дружеството – въззивник е можело да изпълни задължението
си, предвид това, че възложителят или упълномощеното от него лице възлага
на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на
проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве и го предоставя
на строителя преди откриването на строителната площадка). В случая АНО
твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез
бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето
естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В
конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е
започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение, а
именно – преди откриването на строителната площадка. Този ден е следвало
да бъде посочен в АУАН и НП като дата на начало на извършване на
нарушението. Доказателства обаче за това кога е осъществено откриването на
строителната площадка, респективно кога е точният момент, в който на
обекта, стопанисван от дружеството, е започнало изпълнение на СМР –
разрушаване на тухлена стена, липсват по делото.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в
неизпълнение на скрепено със срок задължение и се осъществява чрез
бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща
последния ден от срока за изпълнение на задължението. Нарушението е
извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно
противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото
нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата преди
откриването на строителната площадка, но кога е открита същата, както и
изложение на факти и обстоятелства в посочения смисъл напълно липсват.
7
Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на
бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят
след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който
нарушението е довършено или констатирано.
От това, че нарушението е продължено не следва обаче, че датата на
нарушението не е съществена част от административнонаказателното
обвинение. Затова тук следва да се посочи първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае
само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не е
сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез
правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, грешното посочване на датата
на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на изискванията
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на
съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва,
коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае
се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло
подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание
препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган.
Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание
атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл
Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.д. № 141/2020 г.,
Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г.,
Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г.,
Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-
ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е
винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на
защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на
съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
8
постановление. Нещо повече, неправилното определяне на датата на
нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да
текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за
административнонаказателното преследване.
На следващо място, отговорността на дружеството – жалбоподател е
ангажира за това, че не е възложил на проектант изготвянето на план по
безопасност и здраве при работи, изискващи демонтаж на тежки или обемисти
готови строителни елементи, в които се съдържа план за последователността
на извършените СМР при едновременно събаряне на елементи от сгради или
съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както и
подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м., изводимо
от дадената от страна на административнонаказващия орган правна
квалификация на нарушението. Същевременно липсват наведени и описани в
обстоятелствената част на АУАН и НП каквито и да било доводи, респективно
събрани в тази връзка доказателства, че извършваната към момента на
проверката дейност е била свързана с „едновременно събаряне на елементи от
сгради или съоръжения на две или повече работни места едно под друго, както
и подсичане или подкопаване на паянтови стени с дебелина до 0,24 м“. Налице
са също така неясноти в атакувания акт каква по същество и характер е била
извършваната дейност – демонтаж и/или разрушаване. Гореизложеното е
довело до неяснота на административното обвинение, респективно е
рефлектирало негативно върху правото на защита на санкционираното лице.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено на посочените основания, като обсъждането на останалите въпроси
и доводи на страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се
явява безпредметно.
Предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и направеното изрично
искане от жалбоподателя в тази насока, в полза на последния следва да се
присъдят направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. От приложените по делото писмени доказателства е видно,
че жалбоподателят е заплатил на адв. С. сумата от 780,00 лева за процесуално
представителство по делото. Своевременно релевираното възражение за
прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна съдът
намира за основателно, доколкото претендираният размер на адвокатското
9
възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна
сложност на производството и на положените от процесуалния представител
на жалбоподателя усилия, поради което следва да бъде редуцирано до размера
от 400,00 лева, който съдът прецени като съответен на обема на
осъщественото процесуално представителство, като тук е мястото да се
посочи и че посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатската работа (загл. изменено - ДВ, брой 14 от 2025 г.) размери на
адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, който разглежда
делото /в този смисъл Определение № 4941 от 18.04.2024 г. по адм. д. №
2438/2024 г. на ВАС, І отд., Определение № 3814 от 01.04.2024 г. по адм. д. №
3173/2024 Г. на ВАС, ІІ отд./. Отделно от това, следва да бъде обърнато
внимание, че липсват по делото искания от страна на процесуалния
представител за събиране на доказателства и/или представяне на
допълнителни такива, като по същество е проведено едно съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2400523/10.01.2025 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на
дружеството – жалбоподател „Дамар Логистика“ ООД, ЕИК ********* на
основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 3000,00 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 9, ал. 1, във връзка с ал. 2, т. 1, б. „к“ и т. 1.8 от Приложение
№ 6 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – София да заплати на
„Дамар Логистика“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Витоша“, ул.“Мур“ № 15, представлявано от
ЮС. – управител, сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11