Решение по дело №10172/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

№ ………..

 

гр. София, 17.05.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                               СЪДИЯ:   АЛБЕНА БОТЕВА

при секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа гр. дело № 10172/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 264793/25.09.2020 г., предявена от М.В.С., с ЕГН: **********, и Х.Х.С., с ЕГН: **********,***, против ДП Н.К.„Ж.И.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците твърдят, че са родители на В. Х.С., с ЕГН: **********, починал на 28.09.2015 г.

В исковата молба се твърди, че на 24.08.2015 г., В. Х.С. се е разхождал, заедно със своя приятелка, в Локомотивно депо район „Подуяне”, гр. София, в участъка до най-крайния 21-ви коловоз, считано по посока откъм бул. „Ботевградско шосе“, който коловоз се намирал в близост до ул. „Траянова врата“ и бетонов възел, и където имало и извадени от употреба вагони и цистерни. Около 19.20 часа, В. С. се качил на една от цистерните, която не била скачена в композиция и се намирала на разстояние от останалите позиционирани на коловоза цистерни.  Коловозът и пространствата около цистерната били обрасли с висока растителност, част от колелата на цистерната липсвали, същата не била обозначена или номерирана и върху нея не се намирала табела с фабричен или друг идентификационен номер, нито каквато и да е друга предупредителна табела. Над коловозите с така позиционираните вагони и цистерни, обаче, се намирали електрически проводници от контактната мрежа, по които протичал електрически ток.

При вдигане на ръката на стоящия върху цистерната В., от протичащия ток по електрическите проводници се образувала т.нар. „волтова дъга”, която предизвикала и ударна вълна, която изхвърлила тялото на детето и той паднал на терена до цистерната, от височина 4,5 метра.

След инцидента, В. бил приет в Отделение по изгаряния и пластична хирургия – възрастни на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” в тежко състояние, с диагноза електрическо изгаряне на площ 70% от общата телесна повърхност, от втора и трета степен. В периода от 25.08.2015 г. до 23.09.2015 г., на В. били извършени осем операции. На 28.09.2015г., по време на поредната операция, настъпил внезапен срив в хемодинамиката и въпреки проведените реанимационни мероприятия, В. починал.

По случая било образувано досъдебно производство № 2150/2015 г. по описа на СРП, впоследствие преобразувано в ДП № 128/2016 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 6598/2016 г. по описа на СГП.

В досъдебното производство било установено, че настъпилата на 28.09.2015 г. смърт на В. се дължи на получената на 24.08.2015 г. термична травма, причинена от волтовата дъга, възникнала между контактния проводник над процесната цистерна и пострадалия и настъпилите вследствие на термичната травма усложнения, като между установената термична травма и настъпилата смърт е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка.

Съгласно приложения по ДП „Окончателен доклад № 106 от заседание на РРК-София, проведено на 07.09.2015г.”, изолационният слой на проводника бил нарушен и вследствие електромагнитната индукция, породена от напрежението в мрежата, се породила волтова дъга. Дъгата възникнала между контактния проводник и пострадалия, който чрез краката си бил електрически свързан с цистерната, а чрез нея - с релсите на железния път, които представлявали другия край на електрическата верига на контактната мрежа /обратен фидер/. 

Ищците твърдят, че от този доклад става ясно, електрическият проводник е бил с нарушена цялост, следователно същият не е бил в изправност.

В исковата молба се сочи, че мястото, където е станало произшествието, представлява част от железопътната инфраструктура по смисъла на § 1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ), за управлението, стопанисването и експлоатацията на която е отговорен ответникът – съгласно чл. 9 ЗЖТ. Съгласно чл. 10, т. 2 ЗЖТ, предметът на дейност на НКЖИ, включвал и извършване на дейности по развитие, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, а съгласно чл. 22 ЗЖТ, НКЖИ носи отговорност за имуществени и неимуществени вреди, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите когато се установи, че причина за това е техническа неизправност на обектите на железопътната инфраструктура.

Въпреки задълженията на НКЖИ, при настъпване на произшествието, достъпът до локомотивното депо и цялостната Ж.И. е бил свободен, незащитен, безпрепятствен дори за непълнолетно дете. Не била налице некомпрометирана стабилна ограда, нито е имало адекватна сигнализация, наличие на табели и постоянна охрана на мястото.

В нарушение на нормативната уредба, електрическото захранване над изведен от експлоатация коловоз не е било прекъснато.

В нарушение на Наредба № 13 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, на стълбовете на контактната мрежа, на предпазните огради (щитове) на стълбите и стъпалата на подвижния железопътен състав за качване на покрива не били поставени табелки със знака за високо напрежение (червена стрелка с върха надолу) върху жълто поле и надпис „Високо напрежение“, „Опасно за живота“.

Ищците твърдят, че вследствие смъртта на техния син В. са претърпели неимуществени вреди, представляващи непреодолими болки и страдания.  Ищците били изключително близки с детето си, в него те влагали своите родителските си надежди, мечти, очаквания. В. бил тяхното богатство и източник на житейска радост и гордост. Смъртта на единствения им син, по толкова трагичен начин,  преобърнала живота на ищците, напълно разрушила психическото и емоционалното им равновесие на родителите, причинила им неимоверна мъка и нестихващо душевно страдание.

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати сумата от по 250 000 лева – обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на непълнолетния им син В. Х.С.. Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 28.09.2015 г. до окончателното плащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ДП Н.К.„Ж.И.“ (ДП НКЖИ) е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва твърденията в исковата молба, че ищците са родители на В. Х.С., че на 24.08.2015 г. непълнолетният В. Х.С. се е разхождал в Локомотивно депо, район Подуяне, в гр. София, че се е качил на пета цистерна от група вагони, намиращи се на коловоз № 22 в Локомотивното депо, както и че изградената контактна мрежа в района на Локомотивно депо София е собственост на ответника.

 Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Излага съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не са изпълнени елементите на фактическия състав на непозволено увреждане. Сочи, че в процесния случай няма каквото и да било противоправно поведение (действие или бездействие) от страна на ДП НКЖИ, няма неизпълнение/нарушение на законоустановени задължения, няма вина или виновно поведение, което да обоснове противоправност и причиняване на вреда, за която да се търси обезщетяване по чл. 45. ал. 1 от ЗЗД.

Ответникът твърди, че мястото на произшествието -  коловоз № 22 в Локомотивно депо София, район Подуяне, е собственост на „БДЖ – П.П.“ ЕООД (по-долу „БДЖ-ПП“ ЕООД), което дружество отговаряло за поддръжката, техническото му състояние и охраната му. ДП НКЖИ не било собственик на коловозите в Локомотивно депо София, район Подуяне и не отговаряло за тяхната поддръжка.

Подвижният железопътен състав (товарни вагони, цистерни и кош за локомотив), който се намирал на коловози с №№ 22, 23, 24 и 25 в Локомотивно депо София, район Подуяне, бил собственост на „Х.Б.“ ЕАД, което било отговорно за поддръжката, техническото му състояние и охраната му. ДП НКЖИ не било собственик на подвижния железопътен състав, включително и на цистерната, находяща се на коловоз № 22, на която се  качил В. С. и на която станало произшествието, поради което и не носел отговорност за същото.

Ответникът признава, че е основен управител на железопътната инфраструктура, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЖТ и на основание чл. 43, ал. 12 от Закона за енергетиката, осъществява и дейност по разпределение на тягова електрическа енергия, чрез поделение „Електроразпределение”, по силата на издадената Лицензия № Л-327-19/17.05.2010 г. В тази връзка, ДП НКЖИ било длъжно да поддържа изправна контактната мрежа с напрежение от 25 kV, включително и в Локомотивните депа.

В случаите, когато се налагало изключване на контактна мрежа в част от електрифицираните участъци, същото се извършвало след заявка до генералния директор на ДП НКЖИ, който назначавал комисия. В процесния случай, такова искане от страна на собственика на Локомотивно депо София, район Подуяне - „БДЖ - ПП“ ЕООД не било правено, поради което електрифицираните участъци на територията на Локомотивно депо София, район Подуяне  били захранени с електричество.

Нямало и нормативна уредба, която да установява задължение на ДП НКЖИ да прекъсне електрическото захранване на изведен от експлоатация коловоз, която да е била нарушена от ответника.

Ответникът сочи, че цитирания в исковата молба Окончателен доклад № 106 от заседание на РРК-София, проведено на 07.09.2015 г. не съдържа не съдържа посочените от ищците твърдения.

Ответникът твърди, че на 24.08.2015 г., В. Х.С. самоволно е навлязъл в забранена за достъп на граждани без специално разрешително за това, с което е нарушил чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 58 от 2.08.2006 г. за правилата за техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, както и чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от Закона за железопътния транспорт.

Видно от резултатите от проведеното разследване на РРК и на съвместната комисия между ДП НКЖИ и „БДЖ - ПП“ ЕООД, контактната мрежа, поддържана от ДП НКЖИ на територията на Локомотивно депо, район Подуяне, в гр. София, собственост на „БДЖ - ПП“ ЕООД е била изправна и безпроблемно функционираща. Не е имало висящи кабели и проводници или части от контактната мрежа, по които да тече електрически ток или да са под напрежение, които да са водили до потенциална опасност. Върху подвижния състав и стълбовете на контактната мрежа на коловози №№ 22,23,24 и 25 имало предупредителни табели със символ и надпис „Внимание опасно напрежение“. Досъдебно производство № 128/2016 г. по описа на СО-СГП по пр.пр.№ 6598/2016г. на СГП било прекратено и не била установена вина и каквото и да било противоправни действия на ДП НКЖИ във връзка с произшествието и по-късно настъпилата смърт на В. С..

Ответникът сочи, че на 24.08.2015 г., непълнолетният В. С. е бил без контрол в района на Локомотивното депо и се е качил на цистерна, а съгласно чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс, родителите били длъжни да осигурят подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Действията му  били в нарушение на императивни норми и непълнолетният явно не е осъзнавал степента на риска. Личното поведение на В. С. е било в разрез не само с императивните норми и правилата на безопасност, но и с нормалните житейски правила, които зачитат закона и не излагат на риск живота и здравето, както на себе си, така и на другите. По този начин, с поведението си, пострадалият е допринесъл 100% за настъпване на вредоносния резултат.

Ответникът моли, исковете да бъдат отхвърлени. Евентуално, счита, че претенциите на ищците са в изключително завишен размер. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Х.Б.“ ЕАД не изразява становище по делото.

Третото лице-помагач „БДЖ – П.П.“ ЕООД (БДЖ – ПП“ ЕООД) оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетение. Твърди, че не той, а ДП „НКЖИ“ е собственик на електропреносната мрежа причинила волтовата дъга. Именно ответникът следвало да отговаря за поддържането и обезопасяването на тази мрежа. Твърди, че в района на депо Подуяне е било забранено навлизането на външни лица, за което била налична сигнализация с предупредителни табели. Поради това смята, че инцидентът е станал изключително по вина на пострадалия и на неговите родители, евентуално е съпричинен от В. С.. На следващо място оспорва като прекомерна претенцията за неимуществени вреди на ищците. Затова моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че на 24.08.2015 г., непълнолетният В. Х.С. се е разхождал в Локомотивно депо, район Подуяне, в гр. София, и се е качил на пета цистерна от група вагони, намиращи се на коловоз № 22 в Локомотивното депо. Този факт е отделен като безспорен – с определението от 03.02.2021 г. (л. 95 от делото).

Не се спори също така, че след качването на В. С. върху цистерната се е образувала волтова дъга. От това той е получил увреждания, вследствие на които е починал на 28.09.2015 г. Към датата на смъртта В. С. е бил на 15 години, видно от акта  за смърт (л. 11).

След произшествието е съставен доклад от районната железопътна инспекция – София. В него са описани обстоятелства около инцидента и състоянието на инфраструктурата. В т. 7 на доклада (л. 64) е посочено, че контактната мрежа е била изправна преди произшествието. 

В Софийска градска прокуратура е образувана преписка по повод  на инцидента от 24.08.2015 г. Във връзка с проверката генералният директор на ДП „НКЖИ“ е уведомил прокуратурата, че е назначил комисия, която да посети района. Тази комисия е установила, че инцидентът е станал на коловоз 22, пета цистерна от група вагони, намиращи се на коловоза. В писмото на генералния директор е посочено, че мястото на произшествието е част от коловозното развитие на Локомотивно депо - София, а теренът е собственост на „БДЖ – ПП“ ЕООД. Изградената контактна мрежа била собственост на ДП“НКЖИ“ и се поддържала от предприятието. Не били установени висящи кабели и проводници или части от контактната мрежа, по които да тече ток или да са под напрежение. Взето е решение Локомотивно депо – София да предприеме действие за преустановяване на подаването на напрежение в контактната мрежа върху коловози №№ 22,23,24,25 (видно от писмото, л. 69-70, както и от протокола от констатациите на комисията, л. 71-73).

От ДП „НКЖИ“ е предоставена информация относно инцидента и последващите действия, които  предприятието е предприело. Видно от тази кореспонденция, за периода от м.08.2015 г. до м. 03.2016 г. е имало няколко инцидента, при които деца са се качвали върху вагони и са били поразени от волтова дъга (видно от писмо на л. 89-90). Освен това от показанията на свидетеля М.(л. 164-166) се установява, че достъпът до локомотивното депо София е бил безпрепятствен преди и към момента на инцидента. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите, дадени на досъдебното производство (протоколите за разпит от досъдебното производство, л. 87-88 от том 1, л. 94-95, том 1, л. 98-99, том 1, л. 147-гръб, том 1), които съдът цени като частни свидетелстващи документи[1]. От тях е видно, че на мястото на инцидента, което е близо до жилищни сгради, са се събрали множество хора. Освен това преди инцидента хора постоянно и безпрепятствено са преминавали през влаковите линии вместо по изградения мост.

От показанията на свидетеля М.Н.М.(л. 164-166) се установява още, че той многократно е посещавал мястото на инцидента преди и след като се е случил. Преди 24.08.2015 г. свидетелят почти ежедневно след училище е бил на мястото заедно с пострадалия В. С.. М.М.също се е качвал на цистерните и никога никой не го е спирал или му е правил забележка. На мястото, както и на пътя до него не е имало предупредителни знаци за опасност, за високо напрежение или други.

На следващо място не е спорно и, че ответникът е основен управител на железопътната инфраструктура, както и че изградената контактна мрежа в района на Локомотивно депо е собственост на ДП „НКЖИ“. Предприятието осъществява дейност по разпределение на тягова електрическа енергия, и е бил длъжен да поддържа изправна контактната мрежа с напрежение от 25 kV, включително и в Локомотивните депа ( определението, л. 95).

За доказване на твърдението на ищците, че Локомотивното депо – София като част от железопътната инфраструктура се стопанисва и управлява от ответника ДП „НКЖИ“ не са ангажирани нарочни доказателства. То е основано на правни доводи от Закона за железопътния транспорт.

От представения от третото лице-помагач протокол от съвместно заседание на съвета на директорите на „БДЖ“ ЕАД и ДП „НКЖИ“ (л. 150-153) не може да се направи извод по отношение на собствеността на този терен. От този протокол се установява, че контактната мрежа е собственост на ответника, които не е спорно по делото. В приобщеното досъдебно производство е била представена скица на имота, представляващ локомотивно депо Подуяне (л. 189-190, том 2 от ДП). В нея е посочено, че собственик е НК „БДЖ“-ЖЕЛЕЗОПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ ***.

За доказване на твърдението на ответника, че това депо, въпреки че е част от железопътната инфраструктура, се притежава от БДЖ „ПП“ ЕООД е поставена задача на вещото лице проф. д-р инж. М.И. – Й.. Тя е отговорила, че 21-ви и 22-ри коловоз са част от коловозното развитие на Локомотивно депо-София и са част от активите на „БДЖ – ПП“ ЕООД (отговора на въпрос № 1 от заключението, л. 212).

От приетата и неоспорена от страните експертиза, изготвена от вещото лице проф. д-р инж. М.И. – Й. (л. 208-217) се установява, че към датата на инцидента не е имало процедура, регламентираща отношенията между „БДЖ ПП“ ЕООД и ДП „НКЖИ“ по изключване на захранването на контактната мрежа в електрифицирани участъци. На практика това се е осъществявало след депозирано писмено искане до ДП „НКЖИ“ и само по необходимост – поради настъпване на аварии или нужда от извършване на предварително заявени ремонтни дейности, тъй като било свързано с промяна на разписанието и графика на преминаване на железопътните състави по коловозите. Извод за това, че процедурата на практика се е осъществявала по посочения начин е направен и на база на взетите решения от съвместната комисия за предприемане на действия по преустановяване на захранването на контактната мрежа в коловозите, където е станал инцидента (протокола, л. 71-73).

На следващо място от заключението се установява, че охраната на депото се е осъществявала от служители на „БДЖ ПП“ ЕООД (отговора на 4-ти въпрос, л. 213).

От констатациите на вещото лице при извършения от него оглед се установява, че контактната мрежа над коловози от 22 до 25 в локомотивното депо е демонтирана, а на други коловози, където това е възможно, подаването на ток е прекъснато. Констатирано е, че независимо от липсата на контактна мрежа на мястото има предупредителни табели за високо напрежение (констативно-съобразителната част от заключението, л. 211).

От протокола за оглед на местопроизшествие (л. 99, том 2 от досъдебното производство) се установява, че към 12.09.2017 г. в основата на стълбата на цистерната е имало смачкана табела с надпис „Внимание! Високо напрежение! Опасно за живота“. Надписът е бил видим след разгръщане на храстите, тъй като мястото е било с обрасла около него растителност. Към този момент на стълбовете е имало надписи „Внимание! Опасно за живота!“ (вж. протокола за оглед, л. 99-гръб и снимките от огледа, л. 106-108 от том 2 от досъдебното производство).

На следващо място не е спорно, а и се установява от приетото по делото удостоверение за наследници (л. 10), че ищците са били родители на починалия В. С..

От показанията на свидетеля Ц.П.Г. (л. 163-164) се установява, че и за двамата ищци смъртта на сина им е била много травмиращо събитие. След инцидента те са се затворили в себе си и не излизали, за да не се виждат с други хора. Дори след като им се е родило второ дете, те избягвали градинките, за да не се срещат с родители, с които са били заедно преди. По отношение на ищцата се установи, че след инцидента със сина ѝ тя е спряла да работи, посещавала е психолог и свидетелят често я е виждал да плаче.

Други относими към спора доказателства не са приети по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Разглежданите искове биха били основателни, ако ищците докажат фактите, които попадат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя – възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите, причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (ППВС № 9/1966 г.).  Отговорността по чл. 49 ЗЗД представлява отговорност за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, поради което вината като субективен елемент следва да се преценява не по отношение на възложителя, а по отношение на лицето, на което е възложена работата (ППВС № 7/1958г.). Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на пълно обратно доказване.

Преди всичко, следва да се установи противоправно поведение, тъй като само при наличието на такова, стои въпросът за обезщетяване на вредите от отговорното лице /респ. и за причинната връзка/. По принцип, за да е налице противоправно поведение, то следва да е предприето въпреки установен в закон запрет за неговото извършване, който запрет охранява абсолютни субективни права, като изводът за противоправността представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Изрично следва да се посочи, че не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието (ППВС№7/1959г. на ВС, т.7), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Наличието на всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване.

В случая ищците са заявили в исковата си молба, че ответното юридическо лице не е изпълнило следните свои задължения:

1/ да поддържа контактната мрежа изправна („електрическият проводник е бил с нарушена цялост“);

2/ да осигури ненавлизането на външни лица в района на произшествието (достъпът до локомотивното депо и цялостната Ж.И. е бил свободен, незащитен, безпрепятствен… Не била налице некомпрометирана стабилна ограда, нито е имало адекватна сигнализация, наличие на табели и постоянна охрана на мястото.“)

3/ да прекъсне електрическото захранване над изведен от експлоатация коловоз;

4/ да постави табелки със знака за високо напрежение на стълбовете на контактната мрежа, на предпазните огради (щитове) на стълбите и стъпалата на подвижния железопътен състав за качване на покрива.

Всички тези твърдени нарушения представляват неизпълнение на задължения, които ищците смятат, че ответното дружество е имало.

Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 9 от 28.12.1966 г., пленум на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, и от характера на възложената работа.

Ето защо, за да е налице противоправно бездействие, даденият субект, чиято отговорност следва да се ангажира, трябва да е имал задължение да действа.

В подкрепа на твърденията за неизпълнение на задълженията на ДП НКЖИ да поддържа контактната мрежа изправна не са събрани никакви доказателства. Не само, че не е установено заявеното в исковата молба, че електрическият проводник е бил с нарушена цялост, но и от окончателния доклад на Районната железопътна инспекция – София към Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ се установи, че контактната мрежа е била изправна преди настъпването на инцидента.

По отношение на другото заявено нарушение от страна на служителите на ДП НКЖИ, че не са препятствали навлизането на външни лица в района на произшествието, се установи, че Локомотивното депо е собственост на третото лице-помагач – „БДЖ ПП“ ЕООД. То се охранява и от служители на това дружество. Ето защо в случая не е налице задължение на служители на ответника, което те да не са изпълнили.

На следващо място не се установи и наличието на задължение за ответника да преустанови захранването на контактната мрежа над коловоза, където е станал инцидента. Съгласно § 5 от ПЗР на Закона за железопътния транспорт, Министерският съвет в срок до 1 януари 2002 г. образува еднолично търговско дружество БДЖ - ЕАД, с държавно имущество, което е правоприемник на Национална компания „БДЖ“ в частта от активите и пасивите ѝ по баланса към 30 ноември 2001 г., която се отнася до железопътните превози на пътници и товари. Установи се, че на практика такова изключване на захранването се е случвало след заявка от страна на „БДЖ ПП“ ЕООД, тъй като това дружество е използвало контактната мрежа, за да придвижва подвижния си състав от едно място на друго. Дали има нужда от ползването на тази мрежа е нормално да се прецени от ползвателя ѝ. Затова е логично третото лице-помагач да информира ответника когато контактната мрежа е необходимо да се изключи в определена част, тъй като нуждата от използването ѝ е отпаднала.

По отношение на заявените нарушения на Наредба № 13 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт, изразяващи се в непоставяне на табелки със знака за високо напрежение на стълбовете на контактната мрежа, на предпазните огради (щитове) на стълбите и стъпалата на подвижния железопътен състав за качване на покрива, съдът намира следното:

Съгласно чл. 33, ал. 2 от тази Наредба, на стълбовете на контактната мрежа, на предпазните огради (щитове) на стълбите и стъпалата на подвижния железопътен състав за качване на покрива се поставят табелки със знака за високо напрежение (червена стрелка с върха надолу) върху жълто поле и надпис „Високо напрежение“, „Опасно за живота“.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба на § 5 от ПЗР на Закона за железопътния транспорт, активите и пасивите които се отнасят до железопътните превози на пътници и товари са част от баланса на „БДЖ ПП“ ЕООД. Това дружество е собственик както на цистерната, върху която се е качил В. С., така и на терена на Локомотивното депо.

Съгласно чл. 115 д, ал. 3 от ЗЖТ в редакцията към м.08.2015 г., управителят на инфраструктурата и железопътните превозвачи отговарят за безопасната експлоатация на железопътната система и контрола на рисковете, свързани с нея, съобразно обхвата на дейностите си.

Ето защо приложимата нормативна база е задължавала „БДЖ ПП“ ЕООД да обезопаси както подвижния състав, така и достъпа до него, респ. поставянето на табели с предупреждение на предпазните огради (щитове) на стълбите и стъпалата на подвижния железопътен състав за качване на покрива да не се преминава и за високо напрежение са задължение на третото лице-помагач.

По отношение на контактната мрежа е установено, че същата е собственост на ответника. Затова той е следвало да осигури безопасното ѝ експлоатиране като негово е задължението да се поставят табелки със знака за високо напрежение на стълбовете на контактната мрежа. Доказателства за неизпълнение на това задължение обаче не са събрани в хода на настоящото производство. Такива няма и по досъдебното производство. Напротив, от протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че към 12.09.2017 г. на стълбовете е имало надписи „Внимание! Опасно за живота!“ (видно от протокола за оглед, л. 99-гръб и снимките от огледа, л. 106-108 от том 2 от досъдебното производство). Действително това е 2 години след инцидента, но тежестта да се докаже неизпълнение на твърдяното задължение е на ищците, а доказателства в тази връзка не само, че не са ангажирани, но има и данни в обратна насока.

Предвид всичко изложено съдът приема, че съставът на чл. 45 ЗЗД не е осъществен. Исковете за присъждане на неимуществени вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед на това не следва да се обсъждат и наведените доводи за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия, нито тези за виновно и противоправно бездействие на неговите родители. Предвид неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции за лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 28.09.2015 г.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответникът. Той е представил доказателства за извършени разходи в размер на 400 лева, представляващи депозит за вещо лице и 15 лева държавна такса по подадена частна жалба. Ответникът претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определя на 300 лева. Така на ДП „НКЖИ“ се дължат общо 715 лева разноски за производството.

Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице-помагач не се дължат разноски, поради което не се присъждат разноски на „Х.Б.“ ЕАД и „БДЖ – П.П.“ ЕООД.

Така мотивиран,  СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 20 състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от М.В.С., с ЕГН: **********, и Х.Х.С., с ЕГН: **********,***, против ДП Н.К.„Ж.И.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците по 250 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците поради виновното поведение на лице, на което ответникът е възложил работа, в резултат на което на 28.09.2015 г. е настъпила смъртта на В. Х.С., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2015 г.

ОСЪЖДА М.В.С., с ЕГН: **********, и Х.Х.С., с ЕГН: **********,***, да заплатят на ДП Н.К.„Ж.И.“, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 715 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Х.Б.“ ЕАД, ЕИК ******и „БДЖ – П.П.“ ЕООД  ЕИК ******, като трети лица-помагачи на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         

 

                                                                 СЪДИЯ: