Р Е
Ш Е Н
И Е № 116
гр.Пловдив,05.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №268/2017 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правна квалификация по чл.405,ал.1 във вр. с чл.386,ал.1 от КЗ.
Ищецът „РЕМАГ“ЕООД с ЕИК *********
твърди,че на 30.05.2016 г. е бил сключен застрахователен договор между
ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК ********* и предходния собственик на
процесното МПС-“Евровест Интернационал“ЕООД,който договор бил обективиран в
застрахователна полица №**** от същата дата.Застрахованото с този договор
имущество представлявало автомобил „Мерцедес Бенц“,модел „С 300 АМG“,рег.
№РВ8690СА и този автомобил бил придобит от ищеца след сключването на посочения
застрахователен договор.По време на действието на този договор и след
придобиване на автомобила от дружеството-ищец,същият бил управляван от
пълномощник на юридическото лице-собственик,а именно от лицето Г.А.К.,който
подал до ответника молба на 08.09.2016 г.,за да бъде отразена при него
промяната в собствеността на автомобила.Твърди се още,че на 02.10.2016 г.,след
няколко дневно отсъствие от гр.Пловдив,управлявалото автомобила лице-Г.К.
установил,че автомобила е противозаконно отнет,тъй като не можел да го намери
на мястото,на което го е оставил паркирано,а така също и не било репатрирано на
наказателен паркинг.Веднага след като установил това обстоятелство,К. позвънил
на телефон 112 и подал писмено уведомление до застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие,както и подал сигнал в 1-во РУ на МВР-Пловдив.За
извършеното престъпление било образувано досъдебно производство №***/**** г.по
описа на I-во РУ на МВР-Пловдив и преписка №***/**** г.по описа на Районна
прокуратура-Пловдив.Ищецът чрез посоченото лице-Г.К.,предоставил на
застрахователя всички изискуеми документи по образуваната преписка с
№****.Твърди се още,че с постановление от 09.12.2016 г. наказателното
производство е било спряно,тъй като не е бил установен извършителят на
престъплението.На 24.02.2017 г. на ищеца чрез Г.К. бил връчен немотивиран и
бланкетен отказ да се изплати дължимото застрахователно обезщетение в размер на
49 900 лв.Ищецът поддържа,че постановения отказ не отговаря на изискванията
установени в разпоредбата на чл.108,ал.1,т.2 КЗ поради липсата на каквито и да
е основания,които да обосновават позицията на ответника.Застрахователят
неправилно бил посочил,че уведомлението за настъпилото застрахователно събитие
е подадено на 20.06.2016 г.,което навеждало на мисълта,че застрахователят е
използвал друг документ,върху който е дописал отказа,адресиран до
ищеца.Последният поддържа,че е изпълнил вменените му от застрахователния
договор задължения да уведоми застрахователя и органите на МВР за настъпване на
застрахователното събитие,но ответникът не е изпълнител своето задължение да
овъзмезди застрахования с дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид горните твърдения
ищецът моли де бъде постановено съдебно решение,с което да бъде осъдено
ответното застрахователно дружество да му заплати дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 49 900 лв. ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда до окончателното
й изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД с ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор на
исковата молба,с който е оспорил иска изцяло-по основание и размер.Прави
възражение за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет с
оглед твърдяното от него обстоятелство,че моторното превозно средство-обект на
застрахователна закрила,не можело да бъде индивидуализирано поради извършена
преди сключване на договора интервенция върху основния индивидуализиращ белег
на вещта-поставения от производителя идентификационен номер,след която
интервенция се е стигнало до пълно несъответствие с останалите,допълнителни
индивидуализиращи белези на МПС-то.Поддържа още,че са налице условията на
т.15.2 от Общите условия /ОУ/ към договора,при които застрахователно
обезщетение не се дължи,тъй като фабричният номер на рамата на застрахованото
МПС не съответства със записания в полицата и регистрационния талон.Ответникът
още твърди,че при заявяване на писмената претенция за изплащане на
обезщетение,са били посочени неверни данни,описани в отговора на ИМ,което
според ответника означава,че застрахованият не е изпълнил своето задължение да
окаже пълно съдействие на застрахователя за изясняване на причините за
настъпване на събитието-задължение по пункт 11.2 от раздел две римско,глава
единадесета от Общите условия.
Ответникът е оспорил и
размера на исковата претенция,като поддържа,че застрахователят изплаща
обезщетение,равняващо се на действителната стойност на застрахованата вещ,а
това е стойността,срещу която вместо застрахованото МПС може да се закупи друго
от същия вид и качество,и в случая към момента на заявеното събитие на
територията на Република България подобен вид МПС е можело да се закупи за сума
под 40 000 лв.
Ответникът оспорва и
записаното в предложението-въпросник от дата 30.05.2016 г.,стр.1,абзац четвърти
отгоре-надолу,в частност,че при сключването на процесния застрахователен
договор в автомобила се е намирало описаното „извънсерийно“ оборудване,като
твърди,че това оборудване е включено в серийното такова,както и че такова
оборудване изобщо не се е намирало в автомобила към момента на сключване на
договора,а само е описано,за да бъде завишена застрахователната сума по
полицата.Счита,че това му дава право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение или да намали същото до размера на действителната стойност на
автомобила.
Ответникът поддържа още,че
и трите сочени от него застрахователни договора относно процесния автомобил са
били изготвени от застрахователен брокер,като дори на позиция „застраховател“
същите са подписани от представител на брокера,а не от застрахователя,поради
което „ДЗИ-ОЗ“ЕАД не е изразило правно валидна воля за застраховане на
процесния автомобил при посочените в предложението-въпросник и полицата
условия,като на практика дружеството не е дало съгласие да застрахова този
автомобил при застрахователна сума,включваща и стойността на оборудване извън
серийното.
Ответникът се позовава и
на неизплатени от застрахования застрахователни премии и на тази база прави
възражение за прихващане между претендираното от ищеца обезщетение и
изискуемото вземане на застрахователя,възлизащо общо на сумата от 1399,66 лв. и
съставляващо общият сбор на неизплатените трета и четвърта вноски по
застрахователния договор.
Ответникът заявява,че
оспорва и всички фактически обстоятелства,заявени от ищеца във връзка с
настъпилото застрахователно събитие,в това число:факта на настъпило
противозаконно отнемане на вещта;факта,че вещта е отнета от
собственика;обстоятелството,че е отнето МПС с идентификационен
номер,съответстващ на поставения и определения от производителя,касателно тази
вещ;наличието на валиден застрахователен договор;съдържанието на
застрахователен договор от 30.05.2016 г.,в частта в която се определя
застрахователната сума,на основата на остойностяване на оборудване,извън
серийното;активната материално-правна легитимация на ищеца по отношение на
правото му да получи обезщетение по посочения от него застрахователен договор.
В раздел IV-ти от отговора на
исковата молба ответникът излага и фактически обстоятелства,имащи според него
пряко отношение към основното му възражение за невъзможен предмет на договора.В
частност се сочи обстоятелството,че се е стигнало до анулирането на първата от
описаните в отговора три застрахователни полици за автомобила,тъй като при
регистрацията му в КАТ изникнал проблем с номера на шасито.
В допълнителната искова
молба ищецът излага обстоятелства и доводи във връзка със заявените в отговора
на ответника възражения.Заявява,че е невярно възражението,че застрахователния
договор е с невъзможен предмет поради интервенция върху номера на рамата на
автомобила.В тази връзка представя с допълнителната ИМ описаните в нея
експертна справка и писмо до СДВР.Счита за неясно възражението на
ответника,записано под точка 1.2 от отговора на ИМ.Излага доводи за неоснователността
и на възражението под точка 1.3. от същия отговор.Оспорва и твърдението на
ответника за декларирани от ищеца неверни данни.Счита за неоснователно и
възражението на ответника за липса на правно валидно изразена воля от
застрахователя поради подписването на договора от негов брокер.Заявява,че не
възразява да се извърши прихващане между дължимото му обезщетение и
незаплатените от него две вноски по сключената застраховка.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът е направил възражения по приемането на приложените към същата молба
писмени доказателства.Претендира разноски.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Претенцията на
дружеството-ищец се основава на застрахователен договор от 30.05.2016
г.,обективиран в застрахователна полица №**** от същата дата,която е
представена по делото в заверено копие и приета като писмено
доказателство.Договорът е сключен между ответното дружество-застраховател и
дружеството „Евровест интернационал“ЕООД с ЕИК ********* за автомобилна
застраховка „Каско +“ за лек автомобил „Мерцедес Бенц“,модел „С 300 AMG”,цвят бял,с рег.№РВ 8690 СА и
с рама №**** .Застрахователният договор е сключен със срок на
застраховката-12 месеца и валидност-от 00,00 часа на 31.05.2016 г. до 24,00
часа на 30.05.2017 г.Не е спорно между страните,че към момента на сключване на
този договор,собственик на застрахования автомобил е било дружеството „Евровест интернационал“ЕООД с ЕИК
*********,но впоследствие и по време на действието на договора,собствеността
върху автомобила е била прехвърлена на дружеството-ищец „Ремаг“ЕООД с ЕИК
********* и за това застрахователят е бил уведомен от последното с молба от
08.09.2016 г.,представена в заверено копие с отговора на ответника,като
вследствие на тази промяна е издадена коригирана полица със същия номер и
дата,в която като собственик на автомобила е посочено дружеството-ищец.
Ищецът твърди,че по време
на действие на договора,горният автомобил е управляван от Г.А.К. и на
02.10.2016 г. същото лице установило,че автомобила е противозаконно отнет,тъй
като не го е намерил на мястото,на което го е оставил паркирано,а така също и
не е било репатрирано на наказателен паркинг.В тази връзка е представено
удостоверение от 24.04.2017 г.,издадено от Областна дирекция на
МВР-гр.Пловдив-Първо РУ,с което е удостоверено,че на 02.10.2016 г. Г.А.К. е
заявил в управлението,че в периода от 13,00 часа на 26.09.2016 г. до 11,30 часа
на 02.10.2016 г. неизвестно лице противозаконно е отнел лек автомобил марка
„Мерцедес“ с горния регистрационен номер и с посочения по-горе номер на
рама,собственост по документи на фирма „Ремаг“ЕООД-гр.Пловдив,като по това
време автомобила е бил паркиран на адрес ****.Удостоверено е също,че автомобила
е обявен за общодържавно издирване,но от проведените до момента на издаване на
удостоверението издирвателни дейности извършителя на деянието и инкриминираното
МПС не са установени.Посочено е още в удостоверението,че по случая е образувано
досъдебно производство с вх.№***/**** г.по описа на Първо РУ-Пловдив за
извършено престъпление по чл.346,ал.1 от НК.Представено е и постановление за
спиране на наказателно производство,издадено на 12.12.2016 г. от Районна
прокуратура-Пловдив,с което е постановено спиране на наказателното производство
по досъдебно производство №***/**** г.по описа на Първо РУ-Пловдив,тъй като не
е установен извършителят на престъплението,като заедно с това е възложено на
службите,осъщестяващи оперативно-издирвателна дейност към същото РУП извършване
на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване извършителя на
престъплението.
Застрахователното
дружество-ответник е уведомено за противозаконното отнемане на автомобила и
вследствие на това е образувана при него щета №44011511608708.С писмо
изх.№92-843 от 03.02.2017 г.,адресирано до дружеството-ищец,ответното
застрахователно дружество уведомява ищеца,че след обстоен преглед на наличните
по образуваната щета документи и попълнените при завеждане на претенцията
формуляри,застрахователят счита,че обстоятелствата декларирани при завеждане на
щетата не съответстват с установените факти и събраните по претенцията данни
относно противозаконното отнемане на застрахования автомобил.С оглед на това,както
е видно от уведомлението,застрахователят е приел,че не е в риск и претенциите
на застрахования са неоснователни,поради което е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение по горепосочената щета.
Ищецът счита отказа на
застрахователя за немотивиран и бланкетен и като намира,че са налице всички
фактически и законови предпоставки за изплащане на застрахователно
обезщетение,предявява процесния осъдителен иск,с който претендира такова
обезщетение от ответника-застраховател.Последният е оспорил иска с редица
поддържани от него възражения.Най-напред заявява възражението за нищожност на
застрахователния договор поради невъзможен предмет,по аргумент,че моторното
превозно средство-обект на застрахователна закрила,не може да бъде
индивидуализирано вследствие на извършена преди сключване на договора
интервенция върху основния индивидуализиращ белег на вещта-поставения от
производителя идентификационен номер,след която интервенция се е стигнало до
пълно несъответствие с останалите,допълнителни индивидуализиращи белези на
МПС-то.Това възражение е неоснователно.Нито от назначената по делото
автотехническа експертиза,нито от събраните по делото писмени доказателства се
установява твърдяната от ответника интервенция върху идентификационния номер на
автомобила.С оглед на това и възражението на ответника за нищожност на
процесния застрахователен договор поради невъзможен предмет е
неоснователно.Съдът приема договора за валиден и пораждащ произтичащите от него
правни последици за страните,които са го сключили.
Ответникът поддържа и
довода,че са налице условията на т.15.2 от Общите условия /ОУ/ към договора
/представени по делото/,при които застрахователно обезщетение не се дължи,тъй
като фабричният номер на рамата на застрахованото МПС не съответства със
записания в полицата и регистрационния талон.И това възражение е
неоснователно,защото в представените по делото писмени
доказателства,включително и в процесната полица /а и в другите две предходни
полици,коментирани в отговора на ответника и също представени по делото/ и в
представеното копие от регистрационен талон-част 1,номерът на рамата на
процесното МПС е един и същ и той е №**** .
Ответникът още
възразява,че при заявяване на писмената претенция за изплащане на
обезщетение,са били посочени неверни данни,с оглед на което застрахованият не е
изпълнил своето задължение за оказване пълно съдействие на застрахователя за
изясняване причините за настъпване на събитието и с това е нарушил задължението
си по пункт 11.2 от ОУ,а това пък дава право на застрахователя да откаже
изплащането на застрахователно обезщетение.Под посочване на неверни данни
ответникът има предвид,че при заявяване на писмената претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение е било обяснено,че застрахования автомобил е бил
закупен от „частно лице от Асеновград“,а това не отговаря на
действителността,защото автомобила е бил закупен от ищеца от дружеството
„Еровест интернационал“ЕООД.Тези твърдения на ответника са верни от фактическа
страна,защото в т.нар. „допълнителни пояснения във връзка със заявена кражба
/грабеж/ на МПС“ от 12.01.2017 г.,представени с отговора на ответника,е
отразено,че автомобила е закупен от частно лице от Асеновград,но в
действителност,както се посочи по-горе,ищецът е закупил автомобила от
дружеството „Еровест интернационал“ЕООД.Съдът обаче счита,че тази неточна
информация относно правния субект,от който ищецът е закупил автомобила,не дава
основание на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно
обезщетение.В тази връзка не всяко неизпълнение от застрахования на негово
задължение,произтичащо от Общите условия към застрахователния договор и не
всяка невярна информация,дадена от него пред застрахователя,съставлява причина
за такъв отказ.Съгласно т.9.7 от представените ОУ за застраховка „Каско +“,ако
застрахованият не изпълни свое задължение,произтичащо от тези Общи условия и
вследствие на това настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки
за увеличаване на риска,за увеличаване на вредите,или се попречи на
установяването на причините за застрахователното събитие и размера на
действителните вреди,обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие
и/или определяне на застрахователното обезщетение,застрахователят има право да
откаже или намали застрахователното обезщетение.В случая грешната информация
относно лицето,от което е закупен застрахования автомобил,дадена при
заявяването пред застрахователя на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение,не предхожда застрахователното събитие,за да се приеме,че същата е
способствала за настъпване на същото събитие или пък е създала предпоставки за
увеличаване на риска и вредите.Това е информация,дадена след настъпване на това
събитие и затова посочените хипотези,даващи право на застрахователя да откаже
плащането на застрахователно обезщетение,въобще не са приложими.Това не е и
грешна информация,за която да може да се приеме,че пречи на установяването на
причините за застрахователното събитие и размера на действителните вреди,или
пък на обстоятелствата за възникване на застрахователното събитие и/или
определяне на застрахователното обезщетение.Още повече,че застрахователят още
преди предявяването на писмената претенция от ищеца за изплащането на
застрахователно обезщетение,е разполагал с данни за лицето,от което ищецът е
придобил собствеността върху застрахования автомобил и това е дружеството
„Еровест интернационал“ЕООД,с което първоначално е сключен самия
застрахователен договор от 30.05.2016 г.А и както по-горе се посочи,след
прехвърляне собствеността върху автомобила от това дружество на дружеството-ищец,последното
е подало до застрахователя молба от 08.09.2016 г.,с която го е уведомил както
за придобиване на собствеността върху автомобила,така и за обстоятелството,че
продавач на автомобила е именно дружеството,с което е сключен процесния
застрахователен договор,като в тази връзка е било поискано и издаването на нова
полица,в която ищецът да бъде отразен като нов собственик на автомобила.А не
трябва да се пренебрегва и факта,че грешната информация относно праводателя на
автомобила,посочена в допълнителните пояснения от 12.01.2017 г.,е дадена
фактически не от дружеството-ищец,а от физическото лице,управлявало автомобила
и подало „сигнала“ за настъпилото противозаконно отнемане на същия,а
именно-лицето Г.А.К.,който не е собственик на застрахования автомобил и с оглед на това не може да се очаква и
изисква да е бил наясно в пълнота относно факта от кого дружеството-ищец е
придобило автомобила.По тези съображения съдът счита за неоснователно
коментираното по-горе възражение на ответника.
Ответникът е заявил и
възражение,че процесния застрахователен договор е бил изготвен от
застрахователен брокер и дори на позиция „застраховател“ е бил подписан от
представител на брокера,а не от застрахователя,поради което ответното дружество
не е изразило правна валидна воля за застраховане на процесния автомобил.Това
възражение е неоснователно,тъй като подписването на застрахователен договор от
застрахователен брокер е изрично предвидено в разпоредбата на чл.301,ал.4 от КЗ
правомощие на такъв брокер и попада в обхвата на законово предвидената дейност
на застрахователните брокери.
На следващо
място,ответникът е оспорил факта на настъпило противозаконно отнемане на
застрахования автомобил,но това му оспорване съдът намира за
неоснователно.Съгласно т.11.6.4 от Общите условия за автомобилна застраховка
„Каско +“ за установяване настъпването на застрахователното събитие „кражба или
грабеж на МПС“ /а в случая соченото от ищеца застрахователно събитие е кражба
на процесния автомобил/,следва да бъде представена служебна бележка от МВР,а
според т.11.6.6. От ОУ,при образувано досъдебно производство или съдебно
производство във връзка със застрахователното събитие,при поискване от
застрахователя,застрахованият следва да представи и заключително постановление
на разследващите органи от досъдебното производство,съответно обвинителен акт
срещу установен извършител на престъплението,постановление за спиране и
прекратяване на наказателното производство по реда и при условията на
НПК,съдебно решение по образувано наказателно дело и др.В случая тези
изисквания на ОУ са изпълнени и както се коментира по-горе,по делото е
представено удостоверение от МВР-Първо РУ-Пловдив за образувано досъдебно
производство във връзка със соченото в исковата молба застрахователно
събитие,както и постановление на РП-Пловдив за спиране на наказателното
производство по образуваното досъдебно производство №***/**** г.по описа на
Първо РУ на МВР-Пловдив,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.346,ал.1 от НК.Няма спор,че същите документи са били представени и пред
застрахователя по образуваната щета във връзка със соченото от ищеца
застрахователно събитие.Така представените по делото доказателства съобразно чл.11.6.4. и
чл.11.6.6 от Общите условия към процесния застрахователен договор съдът счита
за достатъчни за установяване
на настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС”,т.е. за установяване факта
на противозаконното отнемане на застрахования автомобил /кражбата е именно
такова отнемане на вещта/.В този контекст съдът счита,че и пред него определените от застрахователя в Общите условия документи за установяване на
настъпване на застрахователното събитие са достатъчни за доказване на това
обстоятелство. Поради което и въззивният съд приема, че по делото е доказано
настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС”,респективно противозаконно отнемане на застрахованата
вещ,извършено в периода от 13,00 часа на 26.09.2016 г. до 11,30 часа на
02.10.2016 г.,който период попада в посочения по-горе период на действие на
процесния застрахователен договор.
Предвид
гореизложеното съдът приема следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.405,ал.1 във вр. с чл.386,ал.1 от КЗ,които
предвиждат задължение на застрахователя да изплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на съответно застрахователно
събитие.Уважаването на такъв иск изисква да е установено наличието на валидна
облигационна връзка по сключен между страните застрахователен
договор,настъпването на застрахователно събитие,наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат,както и размерът на средствата за
отстраняване на вредите,респ. размерът на дължимото застрахователно
обезщетение.Всички тези предпоставки в случая са установени по настоящото
дело.Между ищеца и ответника е сключен валиден договор за застраховка „Каско +“
относно процесния автомобил,собственост на дружеството-ищец,а по време на
действието на същия договор автомобила е противозаконно отнет от собственика
му,т.е. извършена е кражба на същия автомобил,като до приключване на устните
състезания не се установи автомобила да е намерен.Заедно с това „кражбата на
цяло МПС“ съставлява покрит застрахователен риск съгласно т.2.2.1 от раздел
II-ри на приложимите към процесния договор Общи условия за автомобилна застраховка
„Каско +“.Налице е и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие
и вредоносния резултат,изразяващ се в загубването от застрахования на цялото
МПС вследствие именно на посоченото застрахователно събитие.С оглед на
изложеното съдът счита предявения иск за доказан по своето основание.
Относно
размера на застрахователното обезщетение съдът приема следното:
Съгласно
чл.386,ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение,което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.Съгласно разпоредбата на
чл.400,ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,в
това число всички присъщи разходи за доставка,строителство,монтаж и други,без
прилагане на обезценка.За възстановителната застрахователна стойност в
съдебната практика се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена
към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага
коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.В случая,тъй като се касае
за „погиване“ на цялата вещ- застрахования автомобил,вследствие на кражбата
му,възстановителната застрахователна стойност,с която следва да се съизмерява
дължимото застрахователно обезщетение,трябва да бъде определена като средна
пазарна стойност на отнетото МПС,която възлиза на сумата от 41 369 лв. съгласно
основното заключение на автотехническата експертиза,изготвено от в.л.
С.М.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като безпристрастно и
професионално извършено.Именно до този размер процесния иск е основателен,а за
разликата да пълния предявен размер от 49 900 лв. иска следва да се отхвърли
като неоснователен.
Ответникът
е заявил възражение за прихващане на претендираното от ищеца обезщетение и
изискуемото вземане на застрахователя към ищеца за трета и четвърта вноска от
дължимата по процесния договор застрахователна премия,всяка от които вноски
възлиза на сумата от 699,83 лв. /общо 1399,66 лв./.Сочи,че ищецът не е платил
тези вноски,чийто падеж е настъпил,като падежа на неплатената трета вноска е
настъпил на 29.11.2016 г.,а на четвъртата вноска-на датата 27.02.2017 г.Ищецът
не е възлизал същите вноски да се приспаднат от дължимото му застрахователно
обезщетение и не е оспорил тяхната дължимост и неплащането им.Предвид
изложеното съдът счита,че заявеното от ответника възражение за прихващане
следва да се уважи,като се извърши прихващане между дължимото на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 41 369 лв. и дължимите от самия ищец
вноски по процесния застрахователен договор в общ размер от 1399,66 лв.,до
размера на по-малкото от двете насрещни вземания.Така,след прихващането,крайния
дължим размер на застрахователното обезщетение възлиза на сумата от 39 969,34
лв. и именно този размер ще бъде осъден ответника да заплати на ищеца.За
разликата над последната сума до сумата от 41 369 лв. иска следва да се
отхвърли поради извършено съдебно прихващане,а за разликата над сумата от 41
369 лв. до пълния претендиран размер от 49 900 лв. иска подлежи на отхвърляне
като неоснователен,както се отрази по-горе.
Върху
дължимата сума от 39 969,34 лв. следва да се начисли и законна лихва,считано от
датата на подаване на исковата молба пред съда-03.05.2017 г. до окончателното й
изплащане.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно на уважената
част от иска,а на основание ал.3-та ответникът също има право на разноски
съобразно на отхвърлената част от иска.При съобразяване на тези правила и на
наличните доказателства за извършените от всяка страна съдебни
разноски,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5
605,32 лв. съдебни разноски съобразно уважената част от иска,а ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 493,94 лв.
съобразно на отхвърлената част от иска.
Ответникът
е направил възражение за редуциране на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Това възражение е основано на разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК
и по същество съдът го счита за неоснователно,тъй като намира,че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна
сложност на делото.Затова същото възнаграждение няма да бъде намалявано на
основание посочената разпоредба от ГПК.
Мотивиран
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Георги Бенковски“№3
да заплати на „РЕМАГ“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив,ул.“Проглед“№2 сумата от 39
969,34 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 34
стотинки/,представляващо дължимо застрахователно обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди,настъпили в резултат кражбата на собствения му лек
автомобил „Мерцедес Бенц“,модел C 300 AMG с
рег.№****по време на действието на сключения с ответника договор от 30.05.2016
г. за застраховка „Каско +“,обективиран в застрахователна полица №****,ведно
със законната лихва върху същата сума,считано от датата 03.05.2017 г. до
окончателното й изплащане,както да заплати и сумата от 5 605,32 лв. /пет хиляди
шестстотин и пет лева и 32 ст./ съдебни разноски съобразно на уважената част от
иска.
За
разликата над уважения размер от 39 969,34 лв. до сумата от 41 369 лв. ОТХВЪРЛЯ
процесния осъдителен иск поради извършено прихващане,а за разликата над сумата
от 41 369 лв. до пълния претендиран размер от 49 900 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „РЕМАГ“ЕООД с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив,ул.“Проглед“№2 да заплати на
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Георги Бенковски“№3 сумата от 493,94 лв. /четиристотин деветдесет
и три лева и 94 ст./ съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :