Присъда по дело №3303/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 145
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20192120203303
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

    П    Р    И    С   Ъ   Д   А

                   № 145

  В ИМЕТО НА НАРОДА

ГР. БУРГАС, 19.09.2019 година

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, 17 -ти състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.   Д.А.Р.И.

 

при секретаря Снежана Петрова и участието на прокурора Георги Попдобрев, като разгледа докладваното от съдия Бобоков НОХД № 3303 по описа за 2019 година, въз основа на закона и данните по делото,

П   Р   И   С   Ъ   Д   И:

 ПРИЗНАВА подсъдимия Й.В.В. - роден на ***г***, с постоянен адрес:***, понастоящем в Затвора гр. Бургас, търпи наказание лишаване от свобода, българин, българско гражданство, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2018г., в условията на съвкупност, в гр.**********, умишлено запалил имущество със значителна стойност - двуетажна къща с площ 128 кв.м, собственост на Р.Я.Р., ЕГН ********** и С.И.Х., ЕГН **********, на стойност 72 000,00 /седемдесет и две хиляди/ лева - чрез разливане на бензин по подовата настилка на две от помещенията на първия етаж на къщата и запалването им, като причинил вреди в общ размер на 40,215 /четиридесет хиляди двеста и петнадесет/ лева, както следва: пожара нанесъл вреди на първия етаж от двуетажната къща, на стойност 32 820,00 /тридесет и две хиляди осемстотин и двадесет/ лева, както и унищожил 1 /един/ брой голяма двойна спалня с матрак на стойност 1050,00 лева, 1 /един/ брой секция на стойност 440,00 лева, 1 /един/ брой шкаф на стойност 115,00 лева, и увредил 1 /един/ брой маса на стойност 85,00 лева, 2 /два/ броя дивани на стойност 440 лева, 1 /един/ брой хладилник на стойност 600 лева, 1 брой легло на стойност 150,00 лева, 1 /един/ брой секция на стойност 450 лева, 4 /четири/ броя сервизи за хранене на стойност 160 лева, 1 /един/ брой телевизор марка „Филипс“ на стойност 360 лева и 1 /един/ брой прахосмукачка на стойност 45,00 лева, както и опушил посредством пожара стените на втория жилищен етаж, нанасяйки там вреди за 3500 лева - престъпление по чл. 330, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание две години лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЯ така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Й.В.В., ЕГН **********, да заплати 526,59 лева разноски по сметка на ОД МВР Бургас.

 

        Присъдата може да се обжалва и/или протестира пред БОС в 15 дневен срок от днес.                            

             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.   /п/

 

2.   /п/

 

Вярно с оригинала!

С.П.

                             

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Мотиви към Присъда № 145 от 19.09.2019 г., постановена по НОХД № 3303/2019 г. по описа на РС - Бургас.

 

В Районен съд – гр. Бургас е внесен обвинителен акт с който на Й.В.В. - роден на ***г***, ЕГН: ********** е повдигнато обвинение за това, че на 19.11.2018 г.,в условията на съвкупност, в гр.********, умишлено запалил имущество със значителна стойност - двуетажна къща с площ 128 кв.м, собственост на Р.Я.Р., ЕГН ********** и С.И.Х., ЕГН **********, на стойност 72 000  лева - чрез разливане на бензин по подовата настилка на две от помещенията на първия етаж на къщата и запалването им, като причинил вреди в общ размер на 40,215 лева - престъпление по чл.330, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Районна прокуратура – гр. Бургас поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Излага съображения, че в хода на досъдебното производство са събрани категорични доказателства относно престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Позовава се и на направеното от В. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен. Счита, че не са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Предлага на съда да определи наказание ориентирано към средния размер предвиден в закона, както и да му се възложат разноските по делото.

Защитникът на подсъдимия – адв. Я. пледира за налагане на наказание към минимума, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3. Излага подробни съображения за съдействие от страна на подсъдимия на органите по разследването след осъществяване на деянието. Счита, че следва да бъдат взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства тежко материално положение на неговия подзащитен, изразил е съжаление и се е разкаял, както и мотивът за извършване на деянието. Моли за присъда в този смисъл.

Подсъдимият В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Разяснява причината за извършване на престъпленията. Моли за налагане на минимално наказание. При упражняване на предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че съжалява за стореното.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, направеното от подсъдимия самопризнание и доказателствата по делото, които го подкрепят, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установена идентична с изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, а именно:

Подс. Й.В.В. с прякор „Д.“ на 19.11.2018г. предложил на свидетеля П.К.А. да го придружи до имот находящ се на ул. „*********, представляващ дворно място, оградено с ограда, в което са разположени двуетажна къща и прилежаща към нея едноетажна тухлена постройка, ползвана от св.Р.Р. и св.С.Х.. Той знаел, че имотът бил необитаван и имало възможност да провери дали има ценни вещи, които да вземе. След 22.00 часа на 19.11.2018г. В. и А. отишли до посочения адрес. След като се огледали и видели, че няма никой по улицата прескочили оградата, след което подс. В. с помощта на отвертка се опитал да разбие входната врата на къщата, но неуспял. Той разбил прозореца на пристройката и през него влязъл в спалното помещение. Свидетелят А. го последвал. Подс. В. от секция с витрина, намираща се в дневната стая на едноетажната постройка взел 1 брой мобилен телефон марка „Нокия“ модел „1208“, мобилен телефон марка „Манта“ модел „MS 1701“, касетофон марка „ЕРЕ“ модел „FP910RC“. Подал ги на свидетеля А. като му казал да ги остави отвън, за да ги вземе на излизане. В. излязъл от едноетажната постройка към къщата, като оставил отворени вратите на гардероба, на чекмеджетата в кухнята, дръпнати горните витрини на секцията във всекидневната, както и оставил разхвърлени дрехи по леглото в спалното помещение. След като излязъл от едноетажната постройка, подс.В. разбил прозорец и на първия етаж на двуетажната къща, откъдето двамата влезли и в нея. Същият започнал да търси вещи които също да отнеме. В едно от помещенията на първия етаж на двуетажната къща - спалното помещение, на земята бил оставен моторен трион „Pioner Chain Saw ZL 2500”, оранжево-червен цвят, който В. също взел. Непосредствено до него имало туба, висока около 20 см, пълна с течност. В. отворил тубата и по мириса на течността в нея, разбрал, че е пълна с бензин. Веднага след това заявил на свидетеля А., че трябва да тръгват, че ще запали всичко, за да не бъдат оставяни следи от влизането им в имота. Св.А. наблюдавал, докато подс.В. разливал тубата с бензина по пода на помещението. След като разлял цялото количество бензин по подовата настилка на двете помещения, подс. В. запалил имота. Опитал се да вземе 1 брой телевизор марка „Филипс“ от съседното трето помещение на първия етаж, но огънят се разпростирал бързо, В. се изплашил и хвърлил на средата на леглото в същото помещение описания телевизор, който изгорял. Свидетелят А. по това време видял на земята чифт зимни ръкавици. Тъй като искал да стопли ръцете си, взел ги и ги сложил, но му били големи. В това време подс.В. се развикал и св.А. свалил ръкавиците и ги хвърлил обратно на пода, след което двамата излезли от къщата. Подс. В. споделил отново пред св.А., че след като изгори къщата, няма да останат следи и че моторния трион ще скрие, за да не бъде намерен. На св.А. след като напуснали процесния имот дал описаните мобилни телефони и касетофона. На 20.11.2018 г. последният подарил телефоните на свидетеля М.В. ***, защото не успял да ги включи.

Така обвиняемия на 19.11.2018 г., в гр.******, от двуетажна къща и прилежаща на нея едноетажна постройка, в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот - повреждане на рамките на дограмата на прозорци на двете постройки, и чрез използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 303 лева, а именно 1 брой мобилен телефон марка „Манта“ с възможност за поставяне на две СИМ карти на стойност 134,00 лева, 1 брой мобилен телефон марка „Нокиа“ на стойност 34,00 лева, 1 брой касетофон на стойност 10,00 лева и 1 брой бензинов моторен трион „Pioner Chain Saw ZL 2500” на стойност 125,00 лева, от владението на Я. и М.А., собственост на Р.Я.Р., без тяхно съгласие е намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.З,  предложение второ, т.4, предложение второ ,вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК. За това деяние извършено виновно, при форма на вината - “пряк умисъл” на основание чл.55 ал. 1 т.1 от НК на подс.В. след одобрено споразумение по реда на чл.381 от НПК с БРП по НОХД 3158/19г. на 26.07.2019г. от Районен съд гр.Бургас е определено наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА " за срок от 6 месеца при първоначален строг режим.

На следващия ден след палежа около 15.00 часа следобед свидетелите Я.А. и М.А., които се върнали от гр.Б. установили, че имотът им на процесния адрес бил опожарен. Околните имоти не били обитаеми. Забелязали повреждания по входната врата на едноетажната постройка, но вратата била заключена. Установили, че бил разбит и отворен прозорецът на спалното помещение на същата постройка и видели, че двуетажната къща била запалена, също с отворен прозорец. Пострадалите установили, че липсват вещи от витрините на секцията, в дневната стая на едноетажната постройка. Вследствие на извършения палеж от подсъдимия, изгорял първият етаж от двуетажната къща, състоящ се от три обособени помещения, ведно с намиращите се в тях вещи за потребление в домакинството - всекидневна стая, ведно с опушени хладилник, маса, диван, прахосмукачка; съседното на него помещение - спално, ведно с двойна спалня, секция, шкаф; и третото помещение - вдясно от входната врата, ведно със секция, четири броя сервизи за хранене, телевизор марка „Philips“. След като установил горното, свидетелят Я.А. сигнализирал РУМВР - Камено за случая и поискал оказване на съдействие. Бил извършен оглед на местопроизшествие, по заведеното настоящо производство, иззети дактилоскопни следи от витрината на секция в едноетажната постройка и един брой ръкавица от пода на помещение в двуетажната къща. Проведени са разпити на свидетели, включително разпит на свидетел пред съдия - на свидетеля П.А. и разпит по делегация, проведени оперативно - издирвателни мероприятия и установен извършителят на деянието - подс.И.В. В.. С протоколи за доброволно предаване били предадени два броя присвоени от местопроизшествието от В. - мобилни телефони марка „Нокиа“ и марка „Манта“ от свидетеля М.В., който в проведения разпит посочва, че е получил като подарък от свидетеля П.А.. А. ги получил преди това от обвиняемия Й.В.. Предаден с протокол за доброволно предаване от А. е и един брой радиоприемник ведно със захранващ кабел. Установено е местонахождението на моторния трион и на 19.02.2019г. вещта е предадена с протокол за доброволно предаване от свидетеля Д.И..

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраната по досъдебното производство доказателствена съвкупност - показанията на св.Я.А., св. М.А., св.Р. А., свидетеля М.В., свидетеля Д.И., свидетеля И.И., свидетеля Б.Д., свидетеля С.С., както и дадените пред съдия показания на свидетеля П.А., очевидец на извършените деяния. Същите са в достатъчна степен последователни, хронологично подредени и непротиворечиви. Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените писмени доказателства, събрани на досъдебиото производство, както следва: заключения на изготвените пожаро-техническа експертиза, видно от която се касае за умишлен палеж на процесния имот , дактилоскопна експертиза, ДНК експертиза и две оценъчни експертизи, както и изготвените протокол за оглед на местопроизшествие и оглед на приобщените по реда на НПК веществени доказателства, разпознаване на предмети, както и характеристични справки за подсъдимия, справка за съдимост, препис от протокол на БРС, писма от община Камено, данъчна оценка; Решение на Апелативен съд в гр.Л. – република Гърция; справка от Централно бюро съдимост при Министерство на правосъдието чрез системата ECRIS. Всички писмени доказателства по взаимно допълващ се начин кореспондират помежду си, както и на събраните гласни доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена и от направеното от подсъдимия самопризнание.

Според заключенията на проведената в хода на ДП пожаротехническа експертиза причината за възникване на пожара е умишлено боравене с открит огън, като причинител е човешки фактор, като е използвана запалка или кибрит и външен огнеизточник, който е употребен и спомогнал запалването на имота. Посочено е, че ако пожарът е възникнал по друг начин, то щетите биха били други. Изследвани са щетите, като от пораженията е видно, че те са горели по едно и също време. Експерта посочва, че не е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имоти, както и, че пожара не представлява опасност за живота и здравето на някой.

В хода на ДП е изготвена и дактилоскопна експертиза от вещото лице Д.. Прието е, че дактилоскопната следа от пръст, проявена с черен магнитен прах и иззета от външната страна на витрина на секция, иззета при оглед на имот на 21.11.2018г. в гр.***** е идентична с отпечатъка на левия показалец на подс.Й.В.. Видно от изготвената ДНК експертиза, остатъчния клетъчен материал по вътрешната повърхност на ръкавица, иззета по време на огледа от опожарения имот съвпада с профила на св.А., като той самият също признава, че е сложил ръкавицата, за да се стопли.

Изброените по-горе кредитирани доказателства са достоверни, непротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на деянието и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимия. Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. От страна на съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото годен доказателствен материал, събран по съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлечения към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по  чл. 330, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. От обективна страна, на 19.11.2018 г., в условията на съвкупност, в гр.******, В. умишлено запалил имущество със значителна стойност - двуетажна къща с площ 128 кв.м, собственост на Р.Я.Р. и С.И.Х., на стойност 72 000  лева - чрез разливане на бензин по подовата настилка на две от помещенията на първия етаж на къщата и запалването им, като причинил вреди в общ размер на 40,215 лева - престъпление по чл. 330, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК.

Престъплението по  чл. 330, ал. 1 НК е резултатно – на реално увреждане. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност, систематически се намира в Глава единадесета, озаглавена "Общоопасни престъпления", Раздел първи "Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства" и има предвид дейност, която според основния състав по  чл. 330, ал. 1 НК, визиращ умишления палеж, се изразява в запалване на предмета на престъплението. Това означава възпламенителна реакция с която и престъпният резултат бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън, а изискването е предметът да бъде със значителна стойност. Престъплението по чл.330 НК е общоопасно, защото както другите, предвидени в същата глава престъпни състави може да увреди, или най - малкото да застраши, т.е. да постави в опасност лични и имуществени интереси на неопределен брой лица, а при умишления палеж, няма изискване да са настъпили значителни вреди, а само запаленият предмет да е със значителна стойност.

Изпълнителното деяние е осъществено, като подсъдимият залял предмета на престъплението с бензин, след което предизвикал процес на горене и покъщнината се запалила. От заключението на вещото лице по назначената пожаро-техническа експертиза се установява, че при пожара са налице характерните следи от горенето. В обобщение е заключено, че най-вероятната причина за възникване на пожара са умишлени човешки действия в следствие на боравене с открит огън и използване на лесно запалима течност. Деянието е довършено с факта на запалването имуществото.

Налице е и другия елемент от визирания в закона фактически състав, за да е съставомерно деянието, като престъпление по  чл. 330, ал. 1 от НК, а именно запаленото имущество да е със значителна стойност. Съдебната практика приема, че имуществения критерий, запълващ понятието "значителна стойност" се съизмерва с 14 минимални работни заплати в страната, към датата на извършване на деянието, който в процесния случай е налице. От заключението на вещото лице по назначената оценъчна експертиза се установява, че пазарната стойност на имота е била 72000 лв., а стойността на опожареното имущество възлиза на 42000 лева.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че с действията си запалва имущество на значителна стойност, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено-опасни последици, но е искал и целял именно тях, тъй като се е стремял, чрез опожаряване на имота да прикрие следите си от друго престъпление – кражба, за която вече е осъден. Субективната страна на престъплението се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия в хода на съдебното производство, както и от установените в ДП доказателства описани по-горе.

По наказанието:

Производството по делото се разви по реда на глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, поради което, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Съгласно последната разпоредба, съдът определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от разпоредбите за индивидуализация на наказанието, визирани в Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. Наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл. 54, тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и прилагане на чл.55 НК. За престъплението по  чл. 330, ал. 1 от НК се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода. При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства: множество предишни осъждания и лоши характеристични данни. Видно от получената справка от ДМОС подс.В. е осъден от Апелативен наказателен съд на гр. Ламиа, Република Гърция на лишаване от свобода за срок от 22 години и 10 месеца за извършени от него престъпления, както и доживотно е депортиран от Република Гърция. Същият е бил в затвор в Република Гърция за периода от 01.09.2011г. до 23.02.2018 г. Това води до извода, че предходните осъждания на подсъдимия и определените наказания не са постигнали целите на чл. 36 от НК – не са имали необходимия превъзпитателен и възпиращ ефект от извършването на нови престъпления, предвид на което спрямо личността му следва да бъде въздействано с по-тежки мерки на наказателноправната репресия. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете и високата стойност на запаленото имущество, която надвишава с голяма сума, тази приета в съдебната практика, като запълваща критерия "значителна стойност", както и действията на подсъдимия непосредствено след осъществяване на престъплението по заличаване следите от него. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете тежкото материално положение на подсъдимия, както и доброто му процесуално поведение, изразеното съжаление и критичност. Съдът намира, че направеното в хода на съдебното следствие признание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, не следва да бъде отчитано отново като смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото вече е отчетено от законодателя с разпоредбата на чл. 58а от НК, съгласно която в тази хипотеза наказанието се намалява с 1/3. Съгласно т. 7 от ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 от НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и негови извършител.

Предвид на изложеното, съдът намери, че в процесния случай справедливо наказание се явява такова между минималния и средния размер, а именно наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години. На основание чл. 58а от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимия следва да търпи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години. Съдът намери, че е налице хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“б“ от ЗИНЗС, поради което постанови определеното наказание лишаване от свобода от 2 години да се търпи при първоначален строг режим, тъй като не е изтекъл предвидения 5-годишен срок в тази разпоредба.

Относно разноските:

Предвид постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия В. да заплати направените деловодни разноски общо в размер на 526,59 по сметка на ОД на МВР гр. Бургас.

Предвид на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

За изготвянето на мотивите да се уведомят писмено страните!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.