№ 3406
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211139 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба на В. Л. И., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-4332-034150 от 07.06.2024 г., издадено
от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на сумата от 800.00 /осемстотин/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
което се твърди да е извършено при условията на системност на 18.08.2023 г. в
с. Волуяк.
Според жалбоподателя, атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е
издадено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални
нарушения и при явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа
на заявените доводи се сочи, че в случая неправилно е приложен чл. 182, ал. 5,
вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като наказващият орган презюмирал, че предходните
нарушения също са извършени от жалбоподателя, само защото е собственик
на процесния автомобил. Конкретният случай се определя като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед на което се претенидра неправилно
прилагане на закона и в този аспект. Твърди се, че обжалваното НП е
необосновано, защото приетите фактически положения не са доказани и не
кореспондират с обективната истина. Множество разпоредби на ЗАНН се
сочат за нарушени, в това число чл. 34, ал. 3, чл. 37, чл. 39, чл. 40, чл. 42, чл. 47
и чл. 57 от ЗАНН. Изразява се становище за прекомерно тежко наказание и за
неправилно прилагане на по-тежка квалификация на нарушението. По тези
мотиви е направено искане за отмяна на обжалваното НП.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява и се представлява
от адв. Д., който поддържа искането за отмяна на НП и наведените с жалбата
доводи. Поддържа също, че ЕФ № 5799100 не е връчен на жалбоподателя,
респ. не е влязъл в законна сила, поради което в конкретния случай не е налице
системност на нарушението. В тази връзка излага съображения относно
подписа за получател в обратна разписка относно връчването на този ЕФ.
Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален
представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира в полза на въззиваемата страна да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа следното:
На 18.08.2023 г., около 15:51 часа, в с. Волуяк, на бул. „Ломско шосе”,
жалбоподателят В. Л. И., ЕГН: ********** е управлявал собствения си лек
автомобил, марка „ВОЛВО”, модел „С 40 2.0 Д” с рег. № Е 3273 МР, с посока
на движение от гр. Костинброд къмгр. София, като до № 269 се е движил със
скорост от 87 км/ч, при ограничение на скоростта за населеното място до 50
км/ч. Нарушението е установено с техническо средство АТСС с номер
11743ЕЕ, като от установената скорост от 90 км/ч е приспаднат толеранс от
3% в полза на водача. На 24.10.2023 г. е подадена декларация по чл. 188 от
ЗДвП от В. Л. И., с която е декларирал, че на 18.08.2023 г., около 15:51 часа
МПС с рег. № Е3273МР е управляван от него. С ЕФ Серия К № 6141879,
влязъл в законна сила на 03.02.2023 г. В. Л. И., ЕГН: ********** е
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на лек автомобил по АМ Струма с превишение на
скоростта от 39 км/ч, извършено на 07.07.2022 г. С ЕФ Серия К 5788100,
влязъл в законна сила на 23.11.2022 г., В. Л. И., ЕГН: ********** е
санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на лек автомобил по АМ Струма с превишение на
скоростта от 51 км/ч, извършено на 16.04.2022 г.
На 29.12.2023 г. от Ема Божилова – младши автоконтрольор при ОПП
СДВР е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
с № 129050, който е връчен на В. И. на 22.01.2024 г. Срещу съставения АУАН
не е подадено писмено възражение. Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното понастоящем НП № 23-4332-034150.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните
доказателства:
Гласни доказателствени средства:
В хода на съдебното следствие са приобщени показания на свидетеля
Ема Маринова Божилова, които съдът приема за достоверни доказателствени
средства. Въз основа на тези свидетелски показания се потвърждава, че
именно свидетелят Божилова е съставила процесния АУАН, въз основа на
заснето с АТСС нарушение на скоростния режим. Установява се, че е
направена справка относно собствеността на автомобила, при което е
2
установено, че собственника е от гр. Благоевград, поради което цялата
преписка е била изпратена в ОД Благоевград, откъдето е върната ведно с
връчена покана и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП. Въз основа на
материалите по преписката свидетелят Божилова е съставила процесния
АУАН, след което същият е изпратен отново ведно с цялата преписка на ОД
МВР гр. Благоевград.
Приобщени са и обяснения на жалбоподателя, в които оспорва да е
подписвал известие за доставяне на ЕФ № 5799100 и заявява, че вече няма
кола, защоо годеницата му е реализирала ПТП. В частта относно оспорения
подпис, обясненията на жалбоподателя не се приемат за достоверни, а в частта
относно липсата на лек автомобил към днешна дата, са неотносими към
предмета на доказване по делото.
Експертизи: Почеркова експертиза /л. 61-69/, която съдът приема за
обективно и професионално проведено експертно изследване, даващо ясен
отговор на поставената задача. Липсва основание, поради което да се приеме,
че заключението на вещото ливе е неправилно, поради което и с оглед
аргументирането му от страна на експерта, съдът изцяло го споделя.
Писмени доказателства:
АУАН с № 129050; НП № 23-4332-034150; декларация по чл. 188 от
ЗДвП; обяснение; копие на СУМПС, издадено от Кралство Испания;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка №
059-СГ-ИСИС от 11.05.2023 г. от Български институт по метрология; протокол
за ползване на АТСС; 2 броя снимки към АУАН; ежедневна форма на отчет;
покана за явяване в ОПП СДВР; докладна записка; ЕФ Серия К № 6141879;
ЕФ Серия К № 5799100; справка за нарушител; заповед № 513з-5069 от
21.07.2015 г. за назначаване на младши автоконтрольор Ема Божилова;
заповед № 8121К-13140 от 23.10.2019 г.; акт за встъпване в длъжност; заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г.; заверено копие на известие за доставяне на ЕФ
Серия К № 5799100; заверено копие за доставяне на ЕФ Серия К № 6141879
/л. 34-36/;
Гореописаната фактическа обстановка съдът изведе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват обективната
фактическа обстановка. Приобщените доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти. От страна на жалбоподателя и на защитника се оспорва
връчването на ЕФ Серия К № 5799100, като се твърди, че приобщената към
доказателствата разписка от 08.11.2022 г. не е подписана от жалбоподателя.
Правото на защита предполага да се извърши проверка по направеното
оспорване, с оглед на което в хода на настоящата съдебна процедура е
допусната и приобщена почеркова експертиза, която убедително изключи
твърдението на жалбоподателя относно липсата на негов подпис в известието
за доставяне. Приобщени са писмени доказателства, изпратени от ОД МВР
Кюстендил, от които се установява, че ЕФ Серия К № 6141879 е връчен и е
влязъл в законна сила на 03.02.2023 г., а ЕФ Серия К № 5799100 е връчен и е
3
влязъл в сила на 23.11.2022 г.
При установената въз основа на доказателствата фактическа
обстановка, съдът приема, че от правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваното с нея НП следва да бъде потвърдено.
При издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да ограничили правото на защита на жалбоподателя. От
материалите по делото се установява, че АУАН и издаденото въз основа на
него НП са издадени от съответните компетентни за това органи, при
законосъобразно проведена процедура и срокове.
Видно от съдържанието на НП е, че се съдържа достатъчно пълно и ясно
фактическо описание относно обективните признаци на нарушението, което
позволява без особено затруднение да се прецени, че в случая е налице
съответствие на описаните факти с дадената от административнонаказващия
орган правна квалификация на двете нарушения. По повод довода на
жалбоподателя следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното
процесуално нарушение с оглед скоростта на движение на процесното МПС.
От НП става ясно, че на посочената дата, време и място, жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил, който е достатъчно добре
индивидуализиран, като го е управлявал със скорост от 114 км/ч, от която е
приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, поради което е прието, че е
управлявал автомобила със скорост от 110 км/ч, при максимално допустимо
ограничение за населеното място от 50 км/ч, което означава, че това е довело
до превишаване на максимално допустимата и разрешена скорост с 60 км/ч.
Обстоятелството, че в НП не е изрично отбелязан размерът на превишаването
от 60 км/ч не съставлява съществено процесуално нарушение, защото при
наличната информация относно скоростта с която водачът се е движил, а
именно със 110 км/ч и относно максимално разрешената скорост за населено
място от 50 км/ч, е необходимо елементарно математическо изчисление, за да
се изведе, че става въпрос за превишаване на максимално допустимата скорост
с 60 км/ч. В случая липсва нарушение и с оглед посочването на начина, по
който е въведено ограничението на скоростта в конкретния пътен участък,
доколкото от НП е видно ясното посочване, че става въпрос за ограничение на
скоростта от 50 км/ч за населено място, което следва по силата на закона, а
именно чл. 21 от ЗДвП, съгласно който законов текст „При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозноНаселеноИзвън населеноАвтомагистралаСкоростен
средство от:мястомястопът
Категория A508010090
4
Категория B5090140120
Категории C, D508010090
Категории B+E,90
5070100
C+E, D+E
Категория Т5050--
Категория М4545--
Самоходни машини4040--
, като съгласно ал. 2 на същия текст „Когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак.”.
Видно от доказателствата по делото е, че мястото, на което е извършено
нарушението е на територията на гр. София, като липсват доказателства за
това, в конкретния пътен участък, към датата на нарушението, да е била
въведена различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост. С оглед на
това и предвид обстоятелството, че става въпрос за управление на лек
автомобил, очевидно е, че е в сила ограничение на скоростта от 50 км/ч. по
силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Още повече, че 50 км/ч е максимално
допустимата стойност измежду изискуемата за всички категории МПС за
населено място съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, с оглед на което липсата на
посочване на категорията на конкретното МПС в обжалваното НП не
съставлява съществено процесуално нарушение. Ето защо превишаването на
скоростта от 50 км/ч в населено място в конкретния случай се явява
нарушение именно на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както правилно е посочено в НП.
В конкретния случай се установява извършването на нарушение,
изразяващо се в превишаване на скоростта за населено място с 37 км/ч,
доколкото от измерената скорост от 90 км/ч е приспаднат толеранс от 3%,
съответно приема се, че скоростта е 87 км/ч. Установява се, че нарушението е
извършено при условията на системност с оглед на това, че ЕФ Серия К №
6141879 е връчен и е влязъл в законна сила на 03.02.2023 г., а ЕФ Серия К №
5799100 е връчен и е влязъл в сила на 23.11.2022 г. Тези два ЕФ не са оспорени
по съответния законов ред от страна на жалбоподателя и са влезли в законна
сила. Самото извършване на нарушението се доказва по несъмнен начин от
снимковия материал, съдържащ пълна и ясна информация относно време и
място, вкл. с посочване на точни GPS координати, съответстващи на
описаното в НП място на нарушението, както и достатъчно информация
относно осъщественото измерване на скоростта на движение и техническото
средство. По отношение на последното са приобщени доказателства, сочещи
към неговата годност и техническа изправност за измерване скоростта на
движение, като са приобщени ежедневна форма на отчет и протокол за
използване на АТСС, както и снимка на самото техническо средство към
датата на използването му, от които се установява, че изискванията на закона
за измерване на скоростта на движение на автомобилите с конкретното АТСС
5
са били спазени. Освен всички доказателства за самото извършване на
нарушението, в случая е налице и „обяснение“, представляващо по естеството
си декларация на В. И., че на 18.08.2023 г. именно той е управлявал личния си
автомобил, марка „Волво“ с рег. № Е 3273 МР на територията на с. Волуяк. С
оглед на това и при липсата на декларация за управление на автомобила от
друго лице, следва обоснованият извод, че при извършване на процесното
нарушение, автомобилът на жалбоподателя е управляван именно от него. Ето
защо доводът на жалбоподателя за това, че в случая е санкциониран само,
защото е собственик на процесния автомобил, не е основателен.
Съгласно редакцията към датата на нарушението на чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП „Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба
400 лв., а съгласно чл. 182, ал. 5 от ЗДвП „Когато нарушението по ал. 1, т. 4 -
6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4- 6 е системно, водачът се наказва с предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца.“, следователно в
конкретния случай жалбоподателят е санкциониран в съответствие със закона
като му е наложена глоба в двоен размер, а именно 800 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Ето защо липсва основание за
отмяна на НП в частта относно наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за
извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното, не се установява да е налице основание за
отмяна на обжалваното НП, нито с оглед наведените от страна на
жалбоподателя основания, нито с оглед изискуемите от закона основания, за
които съдът следи служебно. В случая е спазена процедурата по установяване
на нарушенията и относно санкционирането им.
При това положение, жалбата се явява неоснователна, а атакуваното НП
следва да се потвърди като законосъобразно.
При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски и
такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има право на
разноски, като с оглед на това, че не се представлява от процесуален
представител в хода на съдебната процедура, а единствено е изразила писмено
становище по съществото на спора, в полза на въззиваемата страна следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер
от 80.00 /осемдесет/ лева, за заплащането на които следва да се осъди
жалбоподателят. Последният следва да бъде осъден на основание чл. 189, ал. 3
от НПК да заплати по сметка на СРС и направените в хода на съдебното
производство разноски за експертиза, възлизащи в размер на сумата от 754.00
/седемстотин петдесет и четири/ лева.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-034150 от
07.06.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”,
с което на В. Л. И., ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4
от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 800.00 /осемстотин/ лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е извършено при условията на системност на
18.08.2023 г. в с. Волуяк.
ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СДВР
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща направени в хода на
съдебното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. Л. И., ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, сумата от 754.00 /седемстотин петдесет и четири/
лева, представляваща направени в хода на съдебното производство разноски
за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-
град в четиринадесетдневен срок с касационна жалба, считано от датата
на получаване на съобщение за изготвяне на решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7