РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 249 / 7.4.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА ВУКЕВА и участието
на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.а.н. дело № 86 по описа на съда за
2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на от И.Д.П.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, оф. 11, адв. К., срещу Решение
№ 32 от 21.12.2021 г., постановено по
а.н. дело № 20215240200204 по описа на Районен съд Пещера за 2021
г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 21 -0315
- 000411 от 03.08.2021г. на Началника на група в Районно управление Пещера към
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от
Закона за движението по пътищата, на И.Д.П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00лв.
Поддържа се, че обжалваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тоест касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Жалбоподателя счита, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че е налице извършено нарушение от
обективна страна, като изцяло и безкритично е възприел фактическата обстановка,
изложена от актосъставителя, без да съобрази релевантните факти и обстоятелства
по случая и без да коментира неточното описание на извършеното нарушение и
несъответствието между описателната част и правната квалификация.
Възразява се, че в наказателното
постановление не е посочено, коя е конкретната хипотеза по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която се счита че е нарушена от П., като е налице двусмислено описание по
двете хипотези, на предвидените в чл.20, ал.2 от ЗДвП нарушения. Счита се, че
при това положение за жалбоподателя е налице недопустима неяснота, което
затруднява неговата защита.
Поддържа се, че в конкретния случай настъпилото
пътно транспортно произшествие не е в причинна връзка със скоростта на движение
на мотопеда, управляван от жалбоподателя. Счита се, че наличието на голяма
дупка на пътното платно следва да се приеме за непредвидимо обстоятелство и не
следва да бъде и да може да бъде съобразено изначално от водачите на ППС.
Такава възможност, респективно
и задължение би възникнало за водача, ако опасността от неравности по пътя, в
т.ч. и големи дупки е била сигнализирана с предупредителен пътен знак А12 „Неравности
по платното за движение“, като по делото не са ангажирани доказателства за
наличието на такъв пътен знак. Според жалбоподателя, по делото се сочи, че дупката
е по цялата ширина на пътя, което означава, че тя не може да бъде избегната,
поради което в тази ситуация за жалбоподателя са липсвали обективни
предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на
пътното платно ще има такава дупка.
Иска се обжалваното съдебно решение
да бъде отменено, като се отмени процесното наказателно постановление и се присъдят
сторените разноски по производството.
3. Ответното Районно управление
Пещера към Областна дирекция на МВР Пазарджик не взема становище по
касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е основателна,
а първоинстанционното решение е неправилно. Сочи, че в наказателното
постановление не е конкретизирана хипотезата, която се счита, че е нарушена от П.,
като в случая, дупка, която заема цялата ширина на пътя не може да бъде приета
за предвидимо препятствие, при положение, че същата не е обозначена с пътен
знак А12.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес.
При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пещера е бил сезиран с
жалба, предявена от И.Д.П., срещу НП № 21 -0315 - 000411 от 03.08.2021г. на
Началника на група в РУ Пещера към ОДМВР Пазарджик, с което за нарушение на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, нему е
наложена глоба в размер на 200,00лв. Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 922429 от 27.07.2021г., съставен
от Г. П. П., на длъжност младши автоконтрольор при Районно управление Пещера.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 27.07.2021 г., около 15:00 часа в община
Батак, на общински път № PAZ2001 + 200,00м., посока от стената на яз. Батак към
гр. Батак, И.П. управлява собствения си мотопед „Лифан ХЛ 50“ с рег. №***, като не съобразява скоростта си на
движение с релефа на местността (наклон) и състоянието на пътното платно(дупка
на пътното платно по цялата му ширина), влиза в нея, пада от мотопеда, настъпва
ПТП с материални щети и леко ранен водач П..
Деянието е квалифицирано, като
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Акта
е подписан от адресата, като са заяви
следните възражения „… Скоростта ми не е по-голяма
от 15-20 км. в час, от дупката падам на 7-8- м. вследствие на пропадането в
дупката предната капла е изкривена, затова става падането…“.
Това описание на противоправното
деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от
административно наказващия орган в процесното наказателно постановление. Прието
е че П. е извършил следното административно нарушение : водача не избира
скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др.
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, ПТП. При това положение, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв.
7. В хода на първоинстанционното
производство са представен Протокол за ПТП с пострадало лице № 31 от 30.07.2021
г., в който е отбелязано, че при управление на прежде описания мотопед на
27.07.2021 г., П. не съобразява скоростта си на движение с релефа на местността
и състоянието на пътното платно, дупка на пътното платно по цялата му ширина,
влиза в нея и пада, настъпва ПТП с леко ранен водач П. и материални щети по
мотопеда.
В хода на производството, като
свидетел е било разпитано длъжностното лице съставило акта за установяване на
административно нарушение, който е заявил, че въпросната дупка е по цялата
ширина на пътното платно и съществува от много време.
Разпитана е била и свидетелката Т.,
която е била очевидец на произшествието и е заявила, че П. не е имал възможност
да заобиколи дупката на пътното платно.
Сочи, че в тоз участък не може да се шофира с повече от 20km/h.
8. За да постанови обжалвания в
настоящото производство резултат, районния съд е приел, че по силата на чл. 20.
ал. 2 от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на
управлявания от него мотопед с релефа на местността /наклон/ и състоянието на
пътното платно/ дупка на пътното платно по цялата му ширина /, за да не влезе в
нея и да падне, и да се движи със скорост, която да му позволи да премине
безопасно през този пътен участък или да спре. Според решаващия съд твърдението,
че водачът се е движил с не повече от 15-20 км/ч. не прави деянието
несъставомерно, след като и при тази скорост мотопедът е паднал, като в тази
насока не без значение е и обстоятелството, установено от показанията на
свидетеля Т., че на датата на нарушението, на този пътен участък е имало дупка,
която е от много дълго време там и водачите винаги намаляват, когато преминават
през нея. Счетено е, че от това следва изводът, че очевидно се касае за една
неправилна преценка на жалбоподателя, довело
и до движението с несъобразена скорост, а от там и до причиняването на ПТП с
материални щети, като същият не е съобразил скоростта си и начина на движение
(с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на
превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост, не се е движил на необходимото разстояние от останалите
участници в пътното движение), в резултат на което, поради невъзможността му да
спре пред всяко предвидимо препятствие, е станал причина за възникване на
пътно-транспортно произшествие. Формиран от съда е също така извода, че въпроса
какви конкретно са били обстоятелства в момента на инцидента и с каква точно
скорост е управлявал водача е ирелевантен за ангажиране на административно наказателната
му отговорност, при положение че същият, по силата на закона е бил длъжен да
съобрази скоростта си на движение с атмосферните условия, релеф, условия на
видимост, позволяващи му да реагира и да предотврати ПТП.
Прието е, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни за това лица в кръга на правомощията им и при спазване на правилата
за това. За неоснователен е счетен довода
на жалбоподателя, че е нарушен чл. 40 ал. 3 от ЗАНН, тъй като актосъставителя е
пристигнал след като е бил уведомен от пристигналите на място органи на реда,
за да състави акт, а освен това снел сведения и от самия жалбоподател, който е
донесъл и протокол за преглед от доктор за охлузванията си.
Счетено е, че конкретния случай не
може да бъде квалифициран като маловажен. Като довод в тази насока е посочено,
че съобразно показанията на свидетелката Т. е установено, че трафикът в този
момент е бил интензивен, като в случая падането на мотопеда на пътното платно,
както и на самия жалбоподател, е могло да има много по -тежки последици.
V. За правото :
9. В чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е
предвидено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.Според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Съобразно чл. 179, ал. 2, предл.
първо от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
наказателното постановление трябва да съдържа, описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават
10. В
контекста на заявените в касационната жалба възражения, трябва да се посочи, че
в действащото законодателство, няма нормативно установена презумпция която
налага от проявения факт на настъпило пътно транспортно произшествие, да се
приема за проявен и факта, че пътното превозно средство, участвало в
произшествието е било управлявано със скорост, която не е съобразена с пътните
условия. В този смисъл, като неправилно трябва да бъде определено, явното разбиране на административно
наказващия орган и на първоинстанционния съд, че след като е настъпило пътно
транспортно произшествие, то несъмнено водача на участвалото в него превозно
средство не е съобразил скоростта на
движение с пътните условия. Това схващане не намира опора нито в нормативната
уредба, нито в правилата на формалната логика. Несъмнено е, че несъобразяването
на скоростта за движение е само една от всички останали възможни причини за
причиняването на пътно транспортно произшествие, като например отнемането на
предимство, която е една от основните причини за настъпването на пътно
транспортни произшествия в населените места.
11. В този
смисъл, данните по делото, действително не обосновават несъмнения и еднозначен извод, че процесното
пътно транспортно произшествие е настъпило единствено, поради управлението на пътно
превозното средство от П. с несъобразена с пътните условия скорост.
Данните по
делото налагат несъмнените констатации, че въпросната дупка, разположена по
цялата ширина на пътното платно е съществувал на место в сравнително
продължителен период от време и въпреки това не е била видимо обозначена с
пътен знак А 12 „Неравности по платното за движение“. В тази насока,
според показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка
Т. – „… господинът, който беше пред мен, попадна в дупката, той нямаше
възможност да заобиколи или направи друга маневра, защото имаше коли и пред, и
зад него….. това е един разрез на асфалта и е станала по-голяма дупка,може да
се избегне, ако няма автомобили на отсрещната страна, но ако има, не може да се
маневрира нито на ляво, нито на дясно. В
този случай не беше възможно да се избегне(курсива наш). Ако човек за пръв път минава оттам, няма как да
избегне мястото. Аз когато шофирам и минавам от там и има движение, винаги
намалявам скоростта. …“.
Съвкупната
преценка на описаните данни – липсата на обозначение на съществуващото на
пътното платно препятствие, разположено по цялата ширина на пътя;
интензивността на движението в този момент; липсата на данни, на П. да е било
отнапред известно, наличието на въпросната дупка на пътното платно, подлага на
основателно съмнение извода на административно наказващия орган и на
първоинстанционния съд, че причината за настъпилото пътно транспортно
произшествие е не нещо друго, а именно не съобразената от П. скорост и начин на
движение (с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните
условия на видимост, не се е движил на необходимото разстояние от останалите
участници в пътното движение), в резултат на което е настъпила невъзможност да
спре пред всяко предвидимо препятствие. В случая, преценката на всички факти и
обстоятелства при които е настъпило пътното транспортно произшествие, налага да
бъде прието за истинно, твърдението на непосредствения очевидец на инцидента –
свидетелката Т. за това, че произшествието -
„…В този случай не беше
възможно да се избегне…“. Това пък изключва извода, че П. е управлявал
процесното превозно средство, като не е избрал скорост на движение
съобразно атмосферните условия, релефа,
условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да
спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Все в тази
насока, трябва да се добави, че нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито пък в наказателното постановление е посочено, че съществуващата
на место дупка на пътното платно, не е била видимо обозначена с пътен знак А 12
„Неравности по платното за движение“ Това предполага извода, че нито акта за
установяване на административно нарушение, нито пък наказателното постановление
съдържат необходимата пълното от данни, които несъмнено и точно описват самото нарушение, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Изложеното
до тук обосновава извода, че процесното наказателно постановление е фактически
необосновано и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Това
не е съобразено от районния съд, поради което решението му следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се добави още, че посочената от
първоинстанционния съд съдебна практика е във връзка с казуси, по които е
установена фактическа обстановка, която е различна от процесната, с оглед на
което и постановените крайни резултати са различни.
VІ. За
разноските :
12. С оглед
констатираната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, на жалбоподателя
се дължат сторените разноски по производството, които се констатираха в размер
на 400,00лв., заплатено възнаграждение за един адвокат. Този размер на
адвокатското възнаграждение е в рамките на нормативно установения минимум,
поради което не следва да бъде коригирано. Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32 от 21.12.2021 г., постановено
по а.н. дело № 20215240200204 по описа
на Районен съд Пещера за 2021 г., вместо
което
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 -0315 - 000411
от 03.08.2021г. на Началника на група в Районно управление Пещера към Областна
дирекция на МВР Пазарджик, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от Закона за
движението по пътищата, на И.Д.П., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба
в размер на 200,00лв.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР, Пазарджик, да заплати на И.Д.П., ЕГН **********,***, сумата от
400,00(четиристотин лева), представляваща извършени от последния разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)