№ 1738
гр. Пловдив, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330201632 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №492053-0080494 от 27.01.2020г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, ал.1, вр.
чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал.2 от ЗДДС на СН. Р. Т. от
гр.Пловдив, ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 400 лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Със заявление от СН. Р. Т. до Директора на ТД на НАП Пловдив се възразява
срещу наложената и административна санкция и се представят твърдения, за
не извършване на продажба на стоки, ремонт на сградата за да се открие
магазина, който е бил затворен и за замразена фирма. Представят се
твърдения за затруднено материално положение, грижи за непълнолетно дете
(внуче) и за издръжка на семейството от пенсията на съпруга и. Прави се
искане за опростяване на наложената санкция.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание се явява и лично
участва в производството по делото. Представя писмени доказателства за
1
упражняване на попечителство, за здравословно състояние на съпруга и
Г.С.Т., за регистрация като самоосигуряващо се лице, данъчна декларация.
Поддържа искането си за намаляване размера на глобата, поради не
възможност да бъде заплатена в размера посочен в НП.
За въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив редовно призована, се явява
юрк.И.А. който изразява становище, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено и поиска присъждане на
юристконсултско възнаграждение в размера посочен в представения списък с
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
На 23.10.2019г. служители ТД на НАП Пловдив, съвместно със служители
на 4-то ПУ при ОДМВР Пловдив, в 11:10 часа започнали съвместна проверка
на търговски обект – магазин за хранителни стоки, надохящ се в гр.Пловдив,
ул.Иван Страцимир № 23, стопанисван от жалбоподателката С.Т.. В хода на
проверката бил направен опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, при който се установила наличност от 103 лева, от
които 23 лева в монети. В описа по отношение на установената сума
жалбоподателката Т. саморъчно вписала „ 55 лв. са мои останали са от
продажби. В описа саморъчно е изписано от жалбоподателката Т. че „
магазина работи от 14.10.2019г.“ Констатациите от проверката били отразени
в съставен, в присъствието на жалбоподателката Т., Протокол за извършена
проверка в обект /ПИП/ сер.АА № 0030404 от 23.10.2019г., съгласно който
при проверката не е установено в обекта да има инсталирано и
функциониращо ФУ чрез което да се регистрират и отчитат извършените
продажби. Служителите на ТД на НАП Пловдив извършили и справки в
ПП“СУП“, за което и съставили Протокол за извършена проверка в обект
сер.АА № 0030406 от 23.10.2019г., съгласно който лицето СН. Р. Т. няма
регистрация като ЕТ, няма участие в дружества, няма данни за осигурители,
нито за регистрирано ФУ.
2
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на
констатациите съдържащи се в съставен на 23.10.2019г. акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ сер.АА № 0080494 от който е видно,
че при извършена съвместна проверка на 23.10.2019г. в 11:10 часа, съвместно
със служители на 4-то РУ при ОДМВР Пловдив на търговски обект магазин
за хранителни стоки, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Иван Страцимир“ № 23
стопанисван от СН. Р. Т. с ЕГН ********** е установено, че лицето в
качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006г. на МФ
извършва предлагане и продажба на стоки без функциониращо ФУ към
момента на проверката – 23.10.2019г. В обекта се осъществява търговска
дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано,
регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на
дейността – 14.10.2019г. Нарушението е констатирано при извършена,
документирана с ПИП обр.Кд184 сер.АА № 0030404/23.10.2019г. и води до
неотразяване на приходи и с което са нарушени разпоредбите на чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Актът е бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която не е вписала
обяснения или възражения относно посоченото в акта нарушение. Актът е
подписан от посочените в него лица. На датата на съставянето на акта е
връчен препис от него на жалбоподателката, надлежно удостоверено с
разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред
АНО не са били представени писмени възражения от жалбоподателката
относно съставения АУАН и нарушението посочено в него.
С издаденото НП е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателката за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Препис от НП е
получено от жалбоподателката на 17.02.2020г. В срок е обжалвано издаденото
НП чрез заявление от жалбоподателката до Директора на ТД на НАП
Пловдив, с което са представени твърдения, за не извършване на продажба на
стоки, ремонт на сградата за да се открие магазина, който е бил затворен и за
замразена фирма, за затруднено материално положение, грижи за
непълнолетно дете (внуче) и за издръжка на семейството от пенсията на
съпруга и.
В хода на наказателното производство от жалбоподателката Т. се представиха
писмени доказателства удостоверяващи грижи за малолетно лице,
3
здравословно състояние на съпруга на тъжителката, за регистрация на
самоосигуряващо се лице, за регистрация на ФУ, данъчна декларация.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания като
свидетел актосъставител А.Д.И., и свидетел Г.С.Т., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа свързаност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – протоколи за извършена проверка в обект, опис на парични
средства към протокола, справки 2 броя от ПП“СУП“. Актосъставителят А.И.
е категоричен че при извършената проверка на търговски обект – магазин,
стопанисван от жалбоподателката Т., налохящ се в гр.Пловдив, ул.Иван
ДСтрацимир 23 е установено, че в обекта не е имало регистрираното
фиксално устройство, както и че им е било заявено че работи от 14.10.2019г.
По отношение показанията на свидетел И., както и на свидетел Г.Т. няма
данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и
обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателката е С.Т. е извършила нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г на МФ и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.185, ал.2, от ЗДДС вр.чл.118
ал.4, т.1 от ЗДДС.
В хода на настоящето административнонаказателното производство съдът
намира като безспорен и категоричен начин доказването на фактът на
извършеното нарушение по смисъла на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, при което и правилно е ангажирана
административнонаказателрната отговорност на жалбоподателката С.Т. на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от
наредба Н-18/2006г. на МФ „ лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в
експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС „ Министърът на
финансите издава наредба, с която се определят: 1. условията, редът и
начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
4
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Същинското
нарушение е по чл.7, ал.1 от цитираната вече наредба и то е привързано към
нормата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за да се подчертае, че е нарушен
подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на законов такъв и от
компетентен орган – министъра на финансите. Предвид изложеното следва
да се отбележи, че правилно е приложен закона и при налагането на санкция
по чл.185, ал.2 от ЗДДС, съг-ласно която „Извън случаите по ал.1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1“. В настоящия казус е налице нарушение на нормативен
акт – чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, свързан с прилагането на
чл.118 от ЗДДС и което нарушение води до не отразяване на приходи. При
проведеното производство съдът счита че на посочените в НП дата, час и
място категорично е констатирано, че жалбоподателката С.Т. е извършвала
продажба на пакетирани хранителни продукти и стоки, без да има
функциониращо фискално устройство в използвания от нея обект. Това по
същество не се отрича и в подадената въззивна жалба. В подкрепа на този
извод са приобщените като писмени доказателства по делото протоколи за
извършена проверка в обект, както и опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката, със саморъчно изписване от
жалбоподателката на произхода на установените суми, както и началото на
работа на обекта. В допълнение на изложеното следва да се каже, че
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, изчерпателно
урежда случаите, в които в търговския обект не е задължително да се монтира
ФУ, а именно „... освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ“, и както е видно от буквалния прочит
на разпоредбата в нея няма предвидено изключение за физически лица
осъществяващи някаква патентна дейност. По делото, освен това, няма и
доказателства за наличието на някоя от изброените хипотези в чл.4 и чл.5 от
5
Наредба № Н-18/2006г., т. е. изключенията от изискването на чл.3 и
следователно може обосновано да се заключи, че жалбоподателката Т. е била
задължена да монтира ФУ в търговския си обект, както и да не допуска
извършване на продажба на услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД.
Санкционната разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда налагане на
административно наказание – „глоба“ (за физическите лица, които не са
търговци) и „имуществена санкция“ (за юридическите лица и едноличните
търговци) за лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, като размерът на
предвиденото наказание глоба е в размер от 300 до 1000 лева, а на
имуществената санкция - от 3 000 до 10 000 лева, но само в случаите, когато
нарушението води до неотразяване на приходи, което се извлича по аргумент
от противното съобразно изреченеие второ на чл.185, ал.2 от ЗДДС.
С атакуваното НП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на
400 лева, защото е несъмнено, че нарушението е довело до неотразяване на
приходи. При определяне размера на имуществената санкция съдът счита че
административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27
ал.2 от ЗАНН. Според съда не са налице обстоятелства, които да налагат оп-
ределянето на имуществената санкция в по-голям размер от минималния,
предвиден в закона. Следва да бъде намален размера на глобата от 400 лева на
300 лева, като според съда този размер съответства напълно на тежестта на
извършеното от жалбоподателката нарушение и е съобразена с обстоятелст-
вата по чл.27 ал.2 от ЗАНН, в т.ч. и с факта, че извършеното нарушение е
първо.
Съдът счита, че в случая правилно административнонаказващият орган
не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на адми-
нистративно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Нарушението на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства,
издадена от МФ във връзка с чл.118 от ЗДДС е резултатно – прието е плащане
в брой без да имаме в обекта функциониращо ФУ. Закона категорично не
допуска работа на обект, в които няма действащо фискално устройство или в
6
който в случай на повреда не може да бъде издадена фискална бележка от
кочан. Действително нарушението е първо за жалбоподателката, но въпреки
това не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното
пред-ставлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикнове-ните случаи на нарушения от този вид. Именно и за това е
наложената глоба в към предвидения в закона минимален размер. ЗДДС
урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата,
като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които
те се засягат, в срав-нение с обичайните случаи на административни
нарушения.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП,
които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице –
жалбоподателката С.Т. в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.185,
ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като бъде намален
размера на глобата от 400 лева на 300 лева.
Съобразено с изхода на делото право за присъждане на разноски има
въззиваемата страна, която е направила такова искане и удостоверила размер
на направени разноски 80 лева. Ето защо съдът следва да осъди
жалбоподателката Т. да заплати на ТД на НАП Пловдив сумата от 80 лева
юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 492053-0080494 от 27.01.2020г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.53, ал.1, вр.
чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 185, ал.2 от ЗДДС на СН. Р. Т. от
гр.Пловдив, ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в
размер на 400 лева за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на Глобата от
400 лева на 300 лева.
7
ОСЪЖДА СН. Р. Т. от гр.Пловдив, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД
на НАП ПЛОВДИВ сумата от 80 лева юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд гр.Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8