№ 1
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна И. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Г. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500278 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 463 от ГПК.
Постъпила е жалба от М.А. против решение № 260059/19.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 123/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно по изложените в
жалбата съображения, като моли съда да го отмени и да постанови ново
решение, с което да отмени като незаконосъобразно предявеното на
15.12.2020 г. разпределение от 02.12.2020 г. по изп.д. № 1388/2018 г. на ЧСИ
Д. С. и да върне делото на частния съдебен изпълнител със задължителни
указания за изготвяне на пълно и обосновано разпределение или след отмяна
на решението да върне делото на Окръжен съд – Пазарджик с указания за
събиране на доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата „К. Б. АД - С. счита, че тя е неправилна и
необоснована и моли съда да я отхвърли, като потвърди постановеното
решение в неговата цялост.
1
Ответниците О. Б. П.Т., действаща лично и като едноличен търговец с
фирма ЕТ „П.Т. – СЕ“, „УКБ АД - С. и „Е. Б. Е.“ АД - Пловдив не са взели
становище по жалбите.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и са налице всички други законови
изисквания за нейната редовност, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
От приложеното копие от изп.д. № 2018***0401388 по описа на частен
съдебен изпълнител Д. С. с рег. № *** и с район на действие района на
Пазарджишкия окръжен съд е видно, че то е било образувано по молба на „Ю.
Б. АД - С., на чието място с постановление от 17.11.2020 г. и въз основа на
договор за цесия от 27.03.2020 г. е конституирано „К. Б.“ ЕАД – С., против П.
П. Т., действаща в лично качество и като едноличен търговец с фирма ЕТ
„П.Т. – СЕ“, и въз основа на изпълнителен лист от 09.06.2009 г. по ч.гр.д. №
417/2009 г. на Районен съд – Пещера.
Впоследствие по реда на чл. 456 от ГПК като взискатели са
присъединени „УКБ АД - С. и М. Б. А., по реда на чл. 459 от ГПК - „Е. Б. Е.“
АД – Пловдив и по реда на чл. 458 от ГПК е конституирана О. Б..
С разпределение от 02.12.2020 г., предявено на страните на 15.12.2020
г., е разпределена сумата 39 621,33 лв., предложена като продажна цена от
присъединения взискател М.А., обявен за купувач с протокол от 06.10.2020 г.
при проведената за периода от 05.09.2020 г. до 05.10.2020 г. публична продан
на поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Б., П. о. с площ от
175 кв.м., ведно със сграда с идентификатор ******.1 с площ от 72 кв.м.,
сграда с идентификатор ******.2 с площ от 31 кв.м. и сграда с идентификатор
******.3 с площ от 23 кв.м., както следва:
1. Разноски по обезпечаване и принудително изпълнение:
- Разноски по изпълнението, платени от взискателя „Ю. Б.“ АД/“К.
Б.“ ЕАД в качеството на взискател/цесионер – 4 407,80 лв.;
2
- Разноски към ЧСИ – такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 2 343,35
лв., посочени по пера;
- На ЧСИ Д. С. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 580,05 лв. с
ДДС;
2. Вземания с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД:
- За О. Б. 7,40 лв. дължими данъци за продадения недвижим имот на
длъжника;
3. Вземания с привилегия на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД,
обезпечени със залог или ипотека – за взискателя „К. Б.“ ЕАД – 32 807,80 лв.,
представляващи лихви върху задължението;
или общо 39 565,72 лв., като за следващите редове привилегии по чл.
136 от ЗЗД не е предвидена сума за удовлетворяване на взискателите поради
изчерпването й, а М.А. е задължена да внесе сумата 39 621,33 лв., от която
ДДС в размер на 55,61 лв.
Против това разпределение са постъпили жалби от М.А. и П.Т. като
ЕТ „П.Т. – СЕ“, като в тях се твърди, че то е незаконосъобразно, за което са
изложени подробни мотиви, а искането е разпределението да бъде отменено и
да бъде върнато делото на ЧСИ С. със задължителни указания да се извърши
обосновано разпределение.
С обжалваното решение съдът е потвърдил протокол за разпределение
на сума по чл. 460 от ГПК от 02.12.2020 г. на ЧСИ Д. С. с рег. № *** по
регистъра на КЧСИ и с район на действие района на Окръжен съд –
Пазарджик, съставен по изп.д. № 2018***0401388 по описа на частен съдебен
изпълнител Д. С..
Против това решение е подадена жалба от М.А. и то е предмет на
настоящето производство.
Съдът споделя направените в обжалваното решение правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по
изпълнителното дело е недостатъчна за удовлетворяване на всички
3
взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред
отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на
предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите по
съразмерност.
Настоящият състав намира, че разпределението, извършено при
условията на чл. 495 от ГПК, макар да съдържа определени специфики, по
същността си не се различава от това по чл. 460 от ГПК.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за това, че
заплатените от нея адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство и авансови такси не са били включени в разпределението като
първи ред привилегировано вземане.
Както вече беше посочено, А. е присъединен взискател по
изпълнителното дело, като независимо от това, че присъединяването е
станало въз основа на представен от нея изпълнителен лист, а не на
удостоверение по чл. 456, ал. 3 от ГПК, нейните вземания, в т.ч. за
разноските, не стават привилегировани, доколкото не са направени по искове
по чл. 134 от ЗЗД или чл. 135 от ЗЗД /т. 6 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Неоснователно е и възражението за неяснота на размера и
дължимостта на сумата от 7,40 лв., предвидена за О. Б.. Видно от справка за
неплатените от П.Т. задължения /л. 796 от изпълнителното дело/, тя дължи
посочената сума като данък за недвижимия имот в гр. Б., ул. Н. Б., № ***,
която след продажбата на имота следва да бъде предвидена с привилегия по
чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.
Правилно като привилегирован взискател по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД е
посочен „К. Б.“ ЕАД, какъвто статут е имал първоначалният взискател „Юб“
АД, чиито вземания са били обезпечени с договорна ипотека, а впоследствие
– прехвърлени на „К. Б.“ ЕАД по силата на договор за цесия от 27.03.2020 г.
Фактическият състав на този договор е завършен, той е разпрострял
действието си спрямо длъжника и третите лица с уведомяване на П. от
цедента чрез съдебния изпълнител /л. 840 – л. 843 от изпълнителното дело/,
като никоя от страните не е обжалвала постановлението на ЧСИ С. за
4
конституиране на новия взискател и прекратяване на изпълнителното дело по
отношение на първоначалния такъв. Дори да се приеме, че уведомяването на
длъжника е било нередовно, това няма да се отрази на законосъобразността
на разпределението, а би рефлектирало единствено върху
материалноправните отношения между цедент и цесионер.
Вземанията на „К. Б.“ ЕАД, които се погасяват чрез извършеното
разпределение, са точно посочени - 32 807,80 лв. лихви върху задължението и
4 407,80 лв. разноски, които съдът приема, че са определяеми на база
издадените сметки и фактури в изпълнителното производство, макар да не са
конкретно посочени в разпределението, като всички разноски са направени
пряко за осъществяване на публичната продан, от която ще постъпи
разпределената сума.
Съдът приема за неоснователно и възражението на А., че част от
вземанията на „К. Б.“ ЕАД не са привилегировани по реда на чл. 136, ал. 1, т.
3 от ЗЗД, доколкото договорната ипотека не обхваща всички сгради в имота.
От събраните в изпълнителното производство доказателства се установява, че
предмет на договора за ипотека е поземленият имот и построената в него
масивна двуетажна жилищна сграда, но останалите две сгради в имота /с
идентификатор ******.2 и с идентификатор ******.3/ са функционално
свързани с първата и не могат да се ползват и продават самостоятелно, т.е. те
нямат самостоятелен статут, макар да са заснети с отделни идентификатори
/вж. заключението на СТЕ и допълнителния оглед на имота/, поради което
съдът приема, че ипотеката е разпростряла действието си и върху тях.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че с обжалваното
разпределение тя е осъдена да внесе по-голяма сума от предложената от нея
продажна цена на имота. Сравнявайки сумите по протокола за обявяване на
купувач от 06.10.2020 г. и по разпределението от 02.12.2020 г., лесно може да
се установи, че те са еднакви по размер – 39 621,33 лв. Що се отнася до
сумата 55,61 лв., представляваща дължимо ДДС към бюджета, съдът приема
това за законосъобразно, отчитайки регистрирането на длъжника по ДДС като
едноличен търговец, установено от справка в ТД на НАП, което води до
необходимост върху стойността на сделката, при това само върху стойността
на част от терена, неприлежащ към УПИ-то, да се начисли ДДС.
5
Съдът приема, че при изготвяне на разпределението съдебният
изпълнител се е съобразил с изискванията на материалния и процесуалния
закон, с предвидените в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД привилегии,
определил е размерът на вземанията на първоначалния взискател и на
конституираните допълнително такива, а разпределението е изготвено и
предявено на страните по съответните ред, форма и срок, както и са спазени
останалите законови изисквания във връзка с него.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
разпределение е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено, а
доколкото окръжният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059/19.02.2021 г., постановено по
гр.д. № 123/2021 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд – V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6