Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Добрич срещу Решение № 114/17.11.2023 г., постановено по а.н.д. № 112/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменен ЕФ за налагане на глоба серия К № 6217162, издаден от ОД на МВР – Добрич. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Касаторът счита, че съдът не се е съобразил със събраните по делото доказателства и е нарушил принципа за разкриване на обективната истина, закрепен в чл. 13 от НПК. Оспорва мотивите му за недоказаност на нарушението, като се позовава на нормите на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. По тези съображения иска решението на БРС да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди обжалваният ЕФ.

Ответникът по касационната жалба – В.М., в писмен отговор по делото оспорва нейната основателност и иска решението на БРС да бъде оставено в сила.

Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно правилата на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна.

С обжалваното решение БРС е отменил изцяло ЕФ за налагане на глоба серия К № 6217162, издаден от ОД на МВР – Добрич, с който на В.М.У. – П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 17.07.2022 г. в 18,34 часа, в област Добрич, община Каварна, с. Поручик Чунчево, по главен път I-9, 31+569 км, до спирката за обществен превоз, при насочено към гр. Каварна АТСС ARHCAM № 120ccbf, е превишила разрешената от 50 км/час скорост с 14 км/ч при управлението на лек автомобил „Киа Спортидж“, рег. №****Т.

За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че не е ясно дали посочената в ЕФ скорост от 64 км/ч е скоростта, установена от АТСС, или скоростта след приспадане на задължителния толеранс от 3 км/ч, поради което е невъзможно да се прецени дали водачът е санкциониран за превишение на скоростта от 14 км/ч или от 11 км/ч. Намерил е, че мястото на нарушението е описано неясно и немотивирано, с което е нарушен чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като локация на записа е посочено само името на населеното място – с. Поручик Чунчево. В описанието на мястото е записано „….до спирката на обществен превоз…“, каквато не се вижда на представената снимка от клипа. Районният съд е установил и пропуски в протокола за използване на АТСС поради непопълване на графите за номер на първо и последно статично изображение/видеозапис и за начало и край на участъка, в който се контролира скоростта. Приел е, че липсата на тези реквизити е в противоречие с императивната норма на чл. 10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. Направил е извод, че констатираните нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на наказаното лице и са опорочили ЕФ до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.

Обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Не се споделят изводите на съда, че не е ясно каква е стойността на установената скорост, защото от простата съпоставка с данните в снимковия материал е видно, че вписаната в ЕФ скорост от 64 км/ч е установената с АТСС скорост на МПС след приспадане на минималния толеранс от 3 км/ч.

Незаконосъобразно районният съд е приел, че е налице неяснота на мястото на извършване на нарушение, защото в ЕФ са описани подробно населеното място, номера на пътя и конкретната точка от пътния участък. Посочени са и допълнителни разпознаваеми ориентири като спирката за обществен превоз. Всички тези елементи заедно с географските координати на мястото за контрол дават пълна и точна информация за района, в който е констатирано превишението на скоростта. Действително в приложената по делото снимка не се вижда описаната в ЕФ спирка за обществен превоз, но това е така, защото става дума за кадър на автомобила в едър план, на който е изобразен регистрационният му номер, без заобикалящите го обекти и детайли. В хода на съдебното производство жалбоподателката не е оспорила мястото на нарушението, нито е представила доказателства, които да опровергават отразеното в снимковия материал. Пътният участък, в който е засечена скоростта на МПС, е ясно определен, поради което неправилно районният съд е приел, че не е надлежно посочено мястото на извършване на нарушението.

Не се споделят и мотивите на съда за нередовност на приложения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. поради липса на задължителни реквизити.

В протокола е записано точното място за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, видът на пътя, както и ограничението на скоростта. Посочени са и началният и крайният час на работа на АТСС, общият брой на установените от него нарушения и свалените статични изображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. началото и краят на контролирания участък се отбелязва само при контрол във време на движение с мобилно АТСС. В случая нарушението е установено в режим на измерване – „С – стационарен“, поради което непопълването на тази графа не съставлява нарушение на изискванията за съдържание на протокола, както неправилно е преценил районният съд.

Не е съществен пропуск непосочването на номера на първото и последното изображение в протокола, защото съгласно чл. 5, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър и при евентуален спор относно годността на отпечатаните снимки винаги може да се провери дали те са част от свалените статични изображения за деня на осъществения контрол. Освен това в представената по делото снимка е посочен час, който попада в интервала на работа на АТС и дава основание за извод, че процесният автомобил е заснет именно в този времеви период.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че протоколът за използване на мобилно АТСС не съдържа такива пропуски и недостатъци, които да разколебават материалната му доказателствена сила като официален свидетелстващ документ, поради което и при неоспорването му от страна на жалбоподателката в процеса неправилно районният съд не го е зачел като достоверен източник на информация.

С отказа си да кредитира протокола и статичните изображения към него районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в превратно тълкуване и анализ на доказателствата по делото в противоречие с действителното им съдържание и правилата на формалната логика, в резултат на което е стигнал до необосновани и незаконосъобразни фактически и правни изводи за недоказаност на нарушението и неговото авторство.

По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. И тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да реши спора по същество.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени и веществени доказателства. Превишаването на скоростта е фиксирано с годно за употреба техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен по делото. Липсват доказателства, които да оборват удостоверените с него факти и обстоятелства.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. Изрично законодателят е приел, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Не са налице данни жалбоподателката да е представила такава писмена декларация в определения от закона срок, поради което и с оглед въведената в чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция именно тя като собственик на управляваното с превишена скорост МПС се явява субект на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Нарушението за превишена скорост е заснето и установено посредством АТСС по смисъла на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е приложена процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш е издаден от компетентната за това ОД на МВР и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, които позволяват в достатъчна степен индивидуализация на нарушението от обективна и субективна страна.

В заключение касационната инстанция приема, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на наказаното лице. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е правилно квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Наложената глоба е законосъобразно определена и съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП вид и размер на наказанието.

Нарушението не разкрива белезите на маловажен случай. По делото липсват доказателства деянието да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед на това обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 114/17.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 112/2023 г. по описа на Районен съд – Балчик, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба серия К № 6217162 на ОД на МВР – Добрич.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: