Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 30.05.2019 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №10722 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №391323 от 23.04.2018г., постановено по гр.дело №24332/2017г. по описа на СРС, IІІ Г.О., 150 състав, е осъдена В.К.М. да заплати на „М.Ф.М.” АД на основание чл.240 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в общ размер на 3163.99 лв., от която сума в размер на 1474.19 лв. - остатък от главница по договор за потребителски заем №CASH - 10048605, сума в размер на 1045.81 лв. - договорна лихва, за периода 23.11.2012г. - 14.06.2013г., сума в размер на 417.38 лв. - законна лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост 30.11.2012г., до датата на сключване на договора за цесия 14.10.2015г., сума в размер на 226.61 лв. - законна лихва от дата 15.10.2015г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.04.2017г. до окончателното й изплащане. С решението е осъдена В.К.М. да заплати на „М.Ф.М.” АД на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 558.97 лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от ответницата - В.К.М., чрез адв.И.И., с която се обжалва изцяло решение №391323 от 23.04.2018г.,
постановено по гр.дело №24332/2017г. по описа на СРС, IІІ Г.О., 150 състав. Твърди се, че обжалваното решение на СРС е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и
събраните по делото доказателства. Излага се, че СРС при постановяване на
обжалваното решение не е отчел факта, че ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване реалното получаване от ответницата като заемател на
сумата, предмет на сключения договор за потребителски
заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г.. В тази
връзка се поддържа, че доколкото договорът за заем е реален, то при липсата на
доказателства за реално получаване на заетата сума, се налага извода, че същият
не е проявил действие и липсва основание за претендиране от ищеца на получени
суми по него. Твърди
се още, че неправилно
СРС е приел, че релевираното възражение за давност е неоснователно. Поддържа
се, че претендираните от ищеца вземания по договора за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г. представляват периодични плащания и като такива
се погасяват с изтичане на кратната тригодишна давност. Допълнителни аргументи
са изложени в писмена защита. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - „М.Ф.М.”
АД, чрез процесуален
представител юрисконсулт К.С., депозира писмен отговор, в който изразява
становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са
съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че по
делото е доказано, че ответницата дължи процесните суми, предмет на сключен
договор за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г. с „Б.П.П.Ф.” ЕАД в качеството на заемодател, поради което е
налице основание за ангажиране на нейната договорна отговорност. В тази връзка се твърди, че предявените
искове се явяват основателни и доказани и като такива правилно са били уважени
с обжалваното решение. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв..
Трето лице
- помагач - „Б.П.П.Ф.” ЕАД
не депозира отговор относно подадената въззивна жалба. В писмена молба е
заявено становище, че активно материалноправно легитимиран да предяви исковете
се явява ищецът като цесионер по сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
14.10.2015г., съгласно който „Б.П.П.Ф.” ЕАД като продавач е продало на ищцовото дружество - „М.Ф.М.” АД като купувач, вземания, индивидуализирани
в Приложение №1 - неразделна част от договора, в което е включено и вземането
по договор за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г., сключен с ответницата - В.К.М..
Предявени
са от „М.Ф.М.”
АД срещу В.К.М. при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.240, ал.1, ал.2
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и
ал.3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но при постановяването му е
допуснато нарушение на материалния закон.
За да
постанови обжалваното съдебно решение, с което са уважени предявените искове, първостепенният
съд е приел, че е било възникнало валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г. между „Б.П.П.Ф.” ЕАД и ответницата - В.К.М., съгласно който „Б.П.П.Ф.” ЕАД като заемодател е предал на ответницата - В.К.М.
като заемополучател парична сума в размер на 1500 лв. срещу задължението да я върне на
30 фиксирани вноски от по 89 лв., с краен срок на плащане на последна вноска на
14.06.2013г.. Ответницата не е ангажирала доказателства, че е изпълнила
задълженията си по договора за заплащане на договорените вноски освен първата
вноска от 150 лв., за който факт е налице признание на ищеца в исковата молба. От анализа на приетите по делото доказателства СРС е
приел, че вземането по договора е било валидно прехвърлено от „Б.П.П.Ф.” ЕАД на ищеца - „М.Ф.М.” АД със
сключен между тях договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на 14.10.2015г., като за извършената цесия е уведомена ответницата като
длъжник с уведомително писмо, изходящо от стария кредитор, приложено към
исковата молба и приложенията към нея, които са редовно връчени на ответницата
на 05.06.2017г.. След като по делото при доказателствена тежест за ответницата
не са ангажирани доказателства за цялостно погасяване на поетото от нея
задължение да върне дадената в заем сума СРС е приел, че предявените искове за главница, респективно
за договорна и мораторна лихва се явяват основателни и доказани и като са уважени
изцяло. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявените искове с правно
основание чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.99 от ЗЗД,
като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации
на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи,
следва да се добави и следното:
Предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1
от ЗЗД е
основателен и доказан, поради факта, че по делото е установено по несъмнен
начин, че ищецът-въззиваем „М.Ф.М.” АД е придобил валидно изискуемо вземане от „Б.П.П.Ф.” ЕАД,
дължимо от ответника-въззивник - В.К.М. по сключен между последните договор за
потребителски заем №CASH - 10048605 от
13.11.2012г.. Не
може да бъде споделен доводът на въззивника, че не е получила от заемодателят
сумата, предмет на договора за потребителски заем. Видно от приложения по
делото договор
за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г. заемателят е удостоверил с полагане на подписа си,
че е получил, посочената в "Параметри и условия" сума. Доказателства
в обратния смисъл няма ангажирани по делото. На следващо място решаващият съд
приема, че в
конкретната хипотеза вземането, което „М.Ф.М.” АД предявява към ответницата е придобито въз основа на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на 14.10.2015г. и е
включено в Приложение №1 - неразделна част от договора, в което са индивидуализирани всички вземания,
предмет на цесията. Сключеният договор за цесия има действие спрямо цедирания длъжник и може да й се противопостави
доколкото по делото са ангажирани доказателства за надлежното уведомяване на
длъжника за цесията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, предвид
на което осъщественото прехвърляне на вземането е породило действие и за
длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Неоснователен
се явява доводът на въззивника за липсата на надлежното й уведомяване за
извършената цесия. Доколкото с получаване на препис от исковата молба и доказателствата към
нея ответницата е уведомена за извършената цесия с уведомление, изходящо от
цедента, ирелевантно е дали предходното уведомяване е достигнало до знанието й
/в този смисъл е и задължителната съгласно т.2 на ТР №1/2009г., решение
№123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., II Т.О., ТК/. Следователно
ищецът се легитимира
като титуляр досежно
претендираното вземане и притежава
качеството кредитор по отношение на ответницата. От приетото по делото като неоспорено заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява непогасеният размер на вземането на длъжника,
както и размера на дължимите договорни и мораторни лихви. Въззивният съд приема, че
ответницата, която е страна по договор за потребителски заем №CASH - 10048605 от 13.11.2012г., дължи изпълнение на поетите
от нея задължения за връщане на сумата,
получена по договора за заем чрез плащане на уговорените
падежни дати уговорения размер на фиксираните вноски. С оглед факта, че по делото
не се твърди и не се установява от страна на ответницата да е погасила изцяло
дължимите от нея вноски, поради което и предвид настъпилата
изискуемост на задължението й е изпаднала в забава.
По отношение на възражението в жалбата, че претендираните
от ищеца вземания са погасени по давност, съдът намира за неоснователно. Така
направеното възражение за давност е било разгледано от първостепенния съд като
изложените правни аргументи за неговата неоснователност са правилни. Неправилно
въззивника поддържа, че претендираните вземания за главница представляват
периодични задължения. Напротив - по отношение на тях е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Към датата на подаване на исковата
молба в съда не е изтекла петгодишната давност за търсената неизплатена
главница, съответно на претендираните договорни
лихви. По тези съображения наведеното пред СРС и поддържано във
въззивната жалба възражение на ответницата за давност се явява неоснователно.
Така мотивиран въззивният съд намира, с
оглед спорния предмет в настоящото въззивно производство, че жалбоподателката е
длъжник на процесните вземания, поради което предявените искове са основателни
и доказани и като такива са уважени. Първостепенният съд като е достигнал до същия
правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК
следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемата страна на основание чл.81
и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лв., който размер е съобразен
с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния
представител на въззиваемата страна процесуални действия - подаден писмен
отговор, без явяване в съдебно заседание, и при съобразяване с нормата на чл.78,
ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №391323 от 23.04.2018г., постановено по гр.дело №24332/2017г. по
описа на СРС, IІІ Г.О., 150 състав.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „М.Ф.М.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./