РЕШЕНИЕ
№ 130
Разград, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Разград - I състав, в съдебно заседание
на двадесет и втори ноември две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
СВЕТЛА
РОБЕВА |
При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от
съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело №
102 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост ЗОС/ във вр. с чл. 145
и сл. АПК.
Постъпила е жалба от Х. Д. В. от гр. Р.,
подадена чрез адв. Х. С. от АК – Разград, против Заповед № 431 от 24.04.2023
г., издадена от кмета на Община – Разград, с която е отчужден проектен имот с
идентификатор 61710.502.7325 – незастроен, собственост на жалбоподателя, и е
определено обезщетение в размер на 12 748 лв. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като
издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Сочи се, че заповедта е постановена в
нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, без да е съобразено наличието на кладенец в
отчуждавания имот, който е регистриран в Басейнова дирекция - Дунавски район
през 2006 г. и представлява второстепенна постройка на допълващо застрояване.
Твърди се, че административният орган не е взел предвид факта, че недвижимият
имот е разположен в охранителната зона на единичната архитектурно - строителна
недвижима културна ценност: „Старинна чешма пред жилищна сграда, ул. „Г.
Димитров“ № 3 /сега ул. „Св. Климент“ № 31, гр. Разград/. Жалбоподателят счита,
че в атакуваната заповед не е посочена и обоснована конкретната обществена
нужда, за която се отчуждава имотът и дали тази обществена нужда може да се
задоволи по друг начин. Счита и че определеното обезщетение е неравностойно и
силно занижено. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената
заповед. Претендира разноски.
Ответникът кмет на Община – Разград оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Нотариален акт № 19, том IX, дело № 2373 от
24.07.1997 г., издаден от нотариус при Разградски районен съд, жалбоподателят Х. Д. В. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се
в гр. Р., ул. „*****“ № **, състоящ се от дворно място от 710 кв.м.,
съставляващо урегулиран парцел VIII-401 в кв.
55 по плана на града.
Съгласно КККР на гр. Разград, одобрена със Заповед № РД-18-37
от 10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотът е с идентификатор
61710.502.1328 и площ 728 кв.м.
С Решение № 680 от Протокол № 50 от проведено на
28.10.2014 г. заседание на Общински съвет – Разград, влязло в сила на
23.12.2014 г., са одобрени подробни устройствени планове – План за регулация и
застрояване с териториален обхват – части от одобрените зони за въздействие,
определени от Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град
Разград.
От представеното копие-извадка от ПУП - ПРЗ за кв. 55,
56, 56а, 56б, 64, 811 по плана на гр.
Разград и скици е видно, че част от имота на жалбоподателя попада в уличната
регулация на обект: улица „Дунав“ от ул. „Паркова“ до ул. „Свети Климент“ в
участъка от ул. „Антим I“ до ул. „Свети
Климент“ и ул. „Димитър Хранов“.
Изготвена е скица-проект № 15-1444879 от 13.12.2022 г.
за изменение на КК на гр. Разград, съгласно която от имот с идентификатор
61710.502.1328 се отнема площ – 66 кв.м., съставляваща проектен имот с
идентификатор 61710.502.7325 - незастроен.
На 30.12.2022 г. е изготвена пазарна оценка на
проектния имот с идентификатор 61710.502.7325, възложена от Община – Разград на
независим лицензиран оценител на недвижими имоти. В съответствие с изискванията
на Международните стандарти за оценяване оценителят е използвал сравнителния
метод, като е сравнил оценявания имот с три пазарни аналога, взимайки данни за
цените им от публикувани оферти за продажби в интернет сайтове. По посочения
метод е определил пазарната стойност на имота в размер на 12 748 лв.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3 ЗОС с Обявление за предстоящо отчуждаване с изх. № 94-00-74 от
18.01.2023 г. жалбоподателят е бил уведомен за предстоящото отчуждаване на
проектен имот с идентификатор 61710.502.7325 и за размера на дължимото парично
обезщетение от 12 748 лв.
При горните факти е издадена оспорената Заповед № 431
от 24.04.2023 г. на кмета на Община – Разград, с която на основание чл. 44, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗОС е отчужден проектен
имот с идентификатор 61710.502.7325 - незастроен с площ 66 кв.м., собственост
на жалбоподателя, и е разпоредено да му бъде изплатено парично обезщетение в
размер на 12 748 лв.
Процесната заповед е изпратена на оспорващия и
получена от него на 15.05.2023 г.
Безспорно е между страните, че в проектен имот с
идентификатор 61710.502.7325 има кладенец, който видно от представеното
удостоверение № РР-12-89 (2) от 25.02.2022 г. от Басейнова дирекция „Дунавски
район“, е вписан в Регистъра на водовземните съоръжения за подземни води за
задоволяване на собствени потребности на гражданите по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от
Закона за водите през 2006 г.
По делото са изслушани две вещи лица по назначената
съдебно-оценителна експертиза. Съдът не прие заключението на вещото лице В. К., тъй като не е спазило изискванията на чл. 22, ал. 5
във вр. с § 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗОС. Съобразно тези правила е
извършена експертизата от вещото лице В. О., което при последното си допълнително заключение е
изследвало съответните сделки, вписани в Службата по вписванията през 2022 г. –
4 на брой. С оглед на тях е установило, че средно аритметичната стойност на
квадратен метър площ по тези сделки е 341.16 лв., при което пазарната стойност
на оценявания имот е 22 516 лв. При отчитане на 30% от тази стойност за
съществуващото съоръжение /кладенец/ и извършените подобрения, експертът е
оценил имота на 29 271 лв. Това заключение е пълно, обективно, обосновано, не е
оспорено от страните, поради което съдът го възприема изцяло.
Жалбоподателят представя Строително конструктивно
становище от инж. Д. Д. от 2022 г., съгласно което при предвидената
реконструкция на ул. „Дунав“ предвид близостта на улицата предизвикваните
вибрации и трептене от динамични движения по улицата могат да доведат до
нарушаване целостта на конструкцията на жилищната сграда в имот с идентификатор
61710.502.1328. Представеното становище е неотносимо към предмета на делото.
Рискът от повреждане на съседни имоти е непротивопоставим на обществената
нужда, с оглед на която е изменен ПУП и е предприето отчуждаването.
Неотносими са и представените доказателства за започнато производство по чл. 56, т. 3 ЗКН, в което
жалбоподателят е поискал жилищната му сграда в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1328 да бъде обявена за недвижима културна ценност, след като тя не е
идентифицирана като такава. Без правно значение е и фактът, че в близост до
отчуждавания имот се е намирала единична архитектурно - строителна недвижима
културна ценност - старинна чешма, която към настоящия момент не съществува.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима.
Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в
законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
В изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК съдът
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган
– кмета на Община – Разград в кръга на правомощията му по чл. 25, ал. 2 ЗОС.
Актът
е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо от чл. 25, ал. 2 ЗОС и при издаването му е спазена процедурата по чл. 25, ал. 1 ЗОС. Неоснователен
е доводът на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл.
36 АПК. Административният орган е длъжен да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и да обсъди възраженията на заинтересованите граждани, както
и да прецени представените доказателства, когато те са относими към предмета на
административно регулиране. В разглеждания случай е извършено принудително
отчуждаване на частен имот за задоволяване на общинска нужда въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план по реда на чл. 21, ал. 1 ЗОС.
Отчуждаването по дефиниция е предназначено да задоволи общинска нужда по
приложението на устройствен план. Тази нужда не подлежи на обосноваване и на
доказване в настоящото производство, нито могат да бъдат обсъждани рисковете,
които създава изменението на ПУП. Възраженията на жалбоподателя са преклудирани
от влезлия в сила ПУП и в настоящия процес косвен контрол за законосъобразност
върху решението за одобряването му е недопустим. Именно в производството по
одобряване на устройствените планове и техните изменения разпоредбите на ЗУТ и
ЗКН предвиждат съгласуване при наличието на недвижими културни ценности, но
случаят не е такъв.
Що се касае до пропуска да се оцени намиращият се в отчуждавания
имот кладенец, той е отстранен в настоящото производство.
Относно материалната законосъобразност на обжалвания
административен акт съдът намира следното:
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗОС имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична
общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ
изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост,
за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му
изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и
равностойно парично или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 22, ал. 5 ЗОС размерът на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя
съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и
въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот.
В § 1 от ДР на ЗОС са дефинирани относимите понятия, а
именно: т. 1. "Равностойно парично обезщетение" е цената на
отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон;
т. 2. "Пазарни цени на имоти със сходни
характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо
предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или
близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно
ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека,
продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции
и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически
лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12
месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по
вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението
на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена
се вземат предвид последните вписани двадесет сделки; и
т. 3. "Имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания имот" са имотите, които се намират: а) в една и съща ценова
зона с отчуждавания имот - в урбанизираните територии.
Съдебно-оценителната експертиза по делото е изследвала
вписаните сделки, които отговарят на горните условия, поради което даденото от
нея заключение за пазарната цена на процесния имот представлява равностойно
парично обезщетение. Оплакването на жалбоподателя, че определеното от
административния орган обезщетение е силно занижено, е основателно, и то следва
да бъде увеличено.
По изложените съображения съдът счита, че
в частта относно постановеното отчуждаване оспорената заповед е законосъобразна
и изпълнява целта на закона да бъде задоволен обществения интерес, но в частта
относно определеното обезщетение следва да бъде изменена.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските по делото в общ размер на 2500 лв. /1500 лв. адвокатски
хонорар, 10 лв. държавна такса и 990 лв. възнаграждение за вещо лице/.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, тъй като то не надвишава съществено пределите по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 431 от 24.04.2023 г.,
издадена от кмета на Община – Разград, в частта, в която е определено парично
обезщетение за отчуждаването на проектен имот с идентификатор 61710.502.7325 в размер на 12 748
лв., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението на 29 271 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като
неоснователна.
ОСЪЖДА Община – Разград да заплати на Х. Д. В. за разноски по делото сумата 2500 лв.
Решението е окончателно съгласно чл. 27, ал. 6, изр. 3 ЗОС.
|
Съдия: |
/п/ |