Мотиви към присъда №166 /20.09.2018г.,постановена
по нохд
№ 192/2018г.
С
обвинителен акт Районна прокуратура гр.Радомир е повдигнала обвинение против подсъдимата
И.П.К.–
родена на ***г. в гр. Монтана, българка, българска гражданка, с основно
образование, безработна, неосъждана, живуща ***, с ЕГН: **********,
за това че в периода от месец септември
2016г. до месец април 2018г. в гр. Радомир, след като е била осъдена с влязло в
законна сила на 29.05.2010г. Решение №
145/ 04.05.2010г. по гр. дело № 248/2010г. на Районен съд гр. Радомир, да
издържа свой низходящ – дъщеря си Л. С.К., с ЕГН: **********, съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно двадесет месечни вноски в общ размер
на 1400.00 лева - престъпление по чл.183, ал. 1, пр.3 от НК.
Представителят
на държавното обвинение поддържа обвинителния акт
и предлага съда да признае подсъдимата К.
за виновна по така повдигнатото обвинение, като на основание чл.183, ал.3 от НК
не й наложи наказание за извършеното от нея инкриминирано деяние, тъй като
преди постановяване на присъдата от първата инстанция е изпълнила задължението
си за заплащане на издръжка на малолетната си дъщеря и не са настъпили други
вредни последици за същата.
Подсъдимата
К. не се явява в с.з. Производството
по делото е разгледано в условията на чл.269, ал.3, т.4, б.»а» от НПК в нейно отсъствие и в присъствие на
служебно назначения й от съда адвокат-защитник
адв.Е.А. от Пернишката адвокатска колегия.
Адвокат-защитника на подсъдимата
в хода на съдебните прения изразява становище и моли съда ако приеме, че К. е извършила престъпното деяние,
за което е предадена на съд, то да приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК,
като не й налага наказание, тъй като в хода на съдебното производство пред първа инстанция е изпълнила задължението
си за издръжка. Алтернативно пледира съда да приложи разпоредбата на чл.78а от НК като освободи К. от наказателна отговорност и й наложи административно
наказание «глоба» за извършеното престъпно
деяние.
Радомирския районен съд след като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК намери следното:
Подсъдимата
И.П.К. с влязло в законна сила решение № 145/04.05.2010 г., постановено по гр.д. № 248/2010 г. по описа на Районен съд
Радомир, е осъдена да заплаща на малолетната си дъщеря Л. С. К., с ЕГН: **********,
чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 70.00 лева.
Поради материални затруднения К. не е
изпълнявала редовно задължението
си от месец септември 2016 г. до месец
април 2018 г., включително или двадесет вноски в размер общо на 1400.00 лева. В
същия период К. е извършила банкови преводи, с които частично е изпълнила задължението си, а именно: на
24.04.2017 г. е заплатила сумата от
490.00 лева, покриваща пълния размер на дължимите вноски за месеците септември,
октомври, ноември и декември на 2016 г. и месеците януари, февруари и март на
2017 г., на 04.09.2017 г. е превела
сумата от 280.00 лева, покриваща размера на дължимите вноски за издръжка за
месеците април, май, юни и юли за 2017 г., на 05.12.2017 г. е превела сумата от
140.00 лева покриваща месеците август и септември 2017 г., на 19.01.2018 г.
заплатила сумата от 70.00 лв. за месец август 2017г., През м. 05.2018 г. извършила два превода в общ
размер на 280.00 лева, покриващи месеците ноември и декември на 2017г. и
месеците януари и февруари на 2018 г. като към края на периода са останали неплатени две задължения на К. за
издръжка.
В
хода на съдебното дирене в с.з. на 21.06.2018 г.представителят на РП-Радомир е
представил вносна бележка депозирана в прокуратурата, видно от която К. е внесла
сумата от 210 лева покриваща последните дължими две вноски за издръжка за месеците март и април 2018г., по изп. дело
№180/2010г. на ДСИ при РдРС.
Така установената фактическа
обстановка е безспорна
и се подкрепя и потвърждава от всички събрани в
хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствни средства, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК, които в своята съвкупност напълно
си кореспондират и не си противоречат по отношение авторството на деянието, механизма
на извършването му и формата на вината, поради което съдът им дава вяра, а
именно: Обясненията на подсъдимата
И.П.К., Свидетелските показания на С.И.К., приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им в хода на съдебното дирене по реда на чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК, Заверено
ксерокопие от Решение №145/04.05.2010 год., по гр.дело №248/2010 год., по описа
на Pайонен съд гр.Радомир, Удостоверение, изд.от на ДСИ при РС- Радомир, по изп.дело №180/2010г.
от 14.05.2018г., Свидетелство за съдимост на подсъдимата и предпроцесуална документация.
При
така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че с деянието
си подсъдимата К. е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав по чл.183, ал.1 от НК.
От
обективна страна деянието е извършено чрез бездействие .
От субективна страна подсъдимата
е действала при пряк умисъл като форма на вината - съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Причина
за извършване на деянието е ниското правно съзнание .
Предвид гореизложеното и след
като констатира, че до постановяване на присъдата от първата инстанция
подсъдимата е изпълнила задължението си за издръжка на малолетното си дете по
така повдигнатото от РП-Радомир обвинение, то съдът намери, че следва да
приложи разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимата И.К. не се е възползвала до
този момент от привилегията на сочената разпоредба, преди постановяване на
присъдата е изпълнила задължението си за инкриминирания период, не са настъпили
други вредни последици за пострадалата, поради което съдът призна подсъдимата за виновна по повдигнатото
й обвинение чл.183, ал.1 от НК и не й наложи наказание съгласно чл.183, ал.3 от НК.
В
този смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата си .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: