Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Раднево, 06.02.2020
г.
Районен съд Раднево, на
тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
и секретар Живка Манолова
като разгледа докладваното от
съдията Вълчанова АНдело № 309 по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Подадена е жалба от „П. М”
ЕООД от гр.С. З., ул.”Ц. И. А. II” № ХХ, ап.ХХ, ЕИК ЕГН *********, представлявано
от Управителя М. Т. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 43-0000067/31.10.2019г.
от и.д Началник ОО” Автомобилна администрация” гр.С. З., с което жалбоподателя е
нарушил чл.6 ал. 1 от Наредба № 40/14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ, във вр.
чл.14, ал.1 от ЗАП и т.1.8.3.1 от Приложение А на ADR и на основание чл. 103 ал.1
от ЗАвПр е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
10 000 лв.
Релевират се оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения на изискванията на ЗАНН при издаване
на наказателното постановление- преписа връчен на жалбоподателя е нечетлив и той не е могъл да разбере
съдържанието му и по тази причина не е формулирал възражение. Липсата на
възможност да разбере съдържанието го е лишило и от възможността да изтъкне доводи пред АНО за неговата
неоснователност. Сочи, че наказателното постановление и акта за установяване на
административно нарушение не е посочено мястото на извършване на нарушението.
Наказващия орган е подходил формално и не е уточнил извършван ли е превоз на
опасни товари и в какво количество. Липсва и пълно, точно и ясно описание на
нарушението. Налице били основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателя
моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като
незаконосъобразно, недоказано и неправилно, постановено в нарушение на материалния
закон.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. Защитника адв. М. Т. поддържа жалбата, като сочи
съображения за отмяна на издаденото наказателно постановление
Органът, издал наказателното
постановление не изпраща представител.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално
допустима- подадена е от легитимирана страна /лице, за което обжалваният акт е
неблагоприятен/, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
На 23.10.2019г. в гр.Стара Загора в
сградата на ОО”АА” гр.С. З. при извършване на комплексна проверка на „П. М”
ЕООД притежаващ лиценз за извършване на
обществен превоз на товари на територията на РБългария № 10251 и удостоверения
към него е констатирано, че лицензирания превозвач е извършил превоз на опасни
товари /дизелово гориво/ с товарен автомобил „Щаер” с рег. № СТ 9217 АТ на дата
12.12.2018г. по маршрут гр.Р.-гр.Ст.З.-с.К.-гр.Р., с водач Б. Б. видно от
представената товарителница № 0018020 от 12.12.2018г. и пътен лист серия АА № 0031390 от
12.12.2019г. без предприятието да ползва
един или повече консултанти по
безопасност при превоз на опасни товари,
притежаващи познания придобити чрез посещения в съответните курсове за професионално
обучение и притежаващ удостоверение, издадено след успешно положен изпит- видно
от направената справка от деловодната система на ИА”АА” гр.С. Липсва информация
за наличие на консултант по безопасност за
12.12.2018г.
Предвид горното, св.К.Д.И.
пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта св.И. описал извършения превоз на опасни товари, за който
не били ползвани услугите на консултант и посочил правна квалификация на нарушението
по чл. 14, ал.1 от
ЗАвП и т.1.8.3.1. от Приложение А на АДР. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен на представляващ дружеството и
бил подписан без възражения.
Впоследствие на 31.10.2019г.
било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел фактическата обстановка, установена от служителите на
ОО „АА” гр.С. З. и описана в акта за установяване на административно нарушение.
На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл. 6, ал.1 от
Наредба№ 40/2004 г. на МТС вр. чл. 14, ал.1 от ЗАвП
и т.1.8.3.1. от Приложение А на АДР и дружеството било санкционирано на
основание чл.103,
ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител И.
и приложените по АНП документи.
За да се произнесе по жалбата
съдът преди всичко взе предвид основателността на наведения довод за неправилно
приложение на санкционната разпоредба на чл.
103, ал.1 от ЗАвП.
Съгласно чл.103 ал. 1
”Налага
се имуществена санкция 10 000 лв. на всеки, който разпореди или допусне
извършването на превоз на опасни товари в нарушение на изискванията на
Европейската спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR).
Санкционната разпоредба на чл.
103, ал. 1 от ЗАвП визира две форми на изпълнителното деяние,
цитирани при условията на алтернативност, доколкото сочи като наказуемо
"разпореждането" или "допускането" на нарушение на
разпоредбите на Европейската спогодба. В АУАН и в ревизираното НП не се
съдържат фактически обстоятелства, които да се субсумират в една от двете
хипотези на изпълнителното деяние. По този начин е ограничено правото на защита
на наказаното лице, което има право да узнае какво конкретно нарушение се
твърди, с посочване на обективните обстоятелства, касаещи съставомерните
признаци на деянието.
Категорично не е посочено
мястото на извършване на нарушението: мястото, където е констатирано, че е
извършван превоза не означава, че това е мястото на извършване на нарушението.
Не е посочена ясно и датата на извършване на нарушението. Датата на извършване
на проверката не е датата на извършване на нарушението, нито датата на извършване
на превоза. Не е ясно и какво е количеството на превозваните опасни товари- дизелово гориво. Всички тези
неясноти категорично не дават яснота относно обвинението и препятстват
осъществяването на правото за защита в пълен обем.
Съдът, намери, че в НП са
посочени нарушените според АНО текстове както от Наредба№ 40, така и от
Приложение А на АДР и ЗАвП. В този смисъл е изпълнено условието за цифрова
квалификация на нарушението по чл. 57, т.6 от ЗАНН.
Сочи се, че на практика има
сключен договор за поръчка, според който на дружеството се предоставят услуги
по консултация при превоз на опасни товари- считано от 09.10.2020г.т.е. след
констатирания превоз, описан в акта и наказателното постановление. Категорично
към датата на проверката не е имало сключен такъв договор, още повече, че
екземпляр от него се предоставя на съда едва във фазата на въззивното
производство.
Предвид изложеното по- горе
съдът намери, че следва да отмени НП като незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 43-0000067/31.10.2019г. издадено от и.д.Началник ОО”Автомобилна
Администрация” гр.С. З., определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по
реда на чл.92, ал. 2 от ЗАвП, с което на „П. М" ЕООД, вписано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. З., ул.„ц. И. А. II”, № 28, ап.48, представлявано от М. Т. Д.
с ЕГН **********, е
наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.103,
ал.1 от Закона за автомобилните превози, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд С. З. в 14 – дневен срок от съобщението до
страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: