РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Пещера, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Гражданско дело №
20225240100723 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД против Б. Н. М. и Л. Н. К. за прогласяване
относителната недействителност по отношение на ищеца „Първа
Инвестиционна Банка“ АД на сключения между ответниците Б. Н. М. и Л. Н.
К. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален за продажба на недвижим имот акт № 70, том 2, рег. № 2759 от
26.08.2021 г. по описа на Нотариус Георги Карамитрев, с рег. № 387 по
регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Пещера под вх. рег. №
1647/26.08.2021 г., акт № 25, том 7, н.д. № 927/26.08.2021 г., с предмет:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 06207.502.52.1.41 (нула шест
хиляди двеста и седем точка петстотин и две точка петдесет и две точка едно
точка четиридесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР) на гр. Брацигово, общ, Брацигово, обл. Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо самостоятелния обект е от 04.02.2021 г., с адрес на имота: гр.
Брацигово, п.к. 4579, ул. „Ангел Попов“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 41, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор
06207.502.52.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 06207.502.52, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1 (едно), с посочена в документа площ от 44,25 кв.м., ведно с
прилежащите части: Избено помещение № 22 (двадесет и две), с площ от 4,50
кв.м., ниво: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: имот с идентификатор 06207.502.52.1.40, под обекта: няма, над обекта:
1
имот с идентификатор 06207.502.52.1.49, стар идентификатор: няма.
В исковата молба се твърди, че на 04.12.2020 г. между ищеца „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, като кредитодател, от една страна, Б. Н. М., ЕГН
**********, действащ в качеството си на кредитополучател и „СЛ ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя и едноличен
собственик на капитала Б. Н. М., действащо в качеството си на солидарен
длъжник, от друга, е сключен Договор № 000LD-M-001716 за банков кредит,
по силата на който „Първа Инвестиционна Банка“ АД е предоставила на
кредитополучателя Б. Н. М. банков кредит в размер на 40 000,00 лв.
(четиридесет хиляди лева) за текущи нужди, с краен срок за погасяване
05.12.2027 г. Твърди, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 04.12.2020
г. по сметка с IBAN: BG19FINV91501017498938, открита на името на
кредитополучателя Б. Н. М. при ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
Сочи, че кредитът е в просрочие, считано 05.07.2021 г. - общо 296 дни към
26.04.2022 г., включително. Поради неплащане в срок на задълженията по
договора за кредит, на 01.04.2022 г., на основание т. 10.1.2, буква „а“ от
Раздел X от Общите условия на ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД за
кредити на физически лица към договора за кредит, банката връчила на
кредитополучателя и солидарния длъжник покана за доброволно изпълнение
на задълженията по договора за кредит с предоставен 7 - дневен срок за
изпълнение от получаване на поканата. Тъй като кредитополучателят и
солидарният длъжник не платили просрочените задължения по договора за
кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, „Първа
Инвестиционна Банка“ АД обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 11.04.2022 г. Към 26.04.2022 г., включително, дългът на
кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащ от договора за
кредит, бил в размер на 39 752,43 лв., формиран, както следва: 37 457,74 лв. -
просрочена главница; 1 910,63 лв. - просрочена договорна лихва за периода
от 05.08.2021 г. до 10.04.2022 г.; 217,58 лв. - наказателна лихва за периода от
05.07.2021 г. до 10.04.2022 г., включително; 166,48 лв. - законна лихва за
периода от 11.04.2022 г. до 26.04.2022 г., включително.
Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, ищецът
„Първа Инвестиционна Банка“ АД предприел действия по принудително
изпълнение срещу длъжниците, като депозирала заявление с вх.peг. №
1822/27.04.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК и изпълнителен лист срещу
кредитополучателя Б. Н. М. и солидарния длъжник „СЛ ИНВЕСТ“ ЕООД.
Било образувано ч.гр.д. № 561/2022 г. по описа на Районен съд – Пещера, по
което били издадени Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист
от 27.04.2022 г. в полза на банката срещу длъжниците, които били осъдени,
при условията на солидарност, да заплатят на ищеца следните суми: 37 457,74
лв. - просрочена главница; 1 910,63 лв. - просрочена договорна лихва за
периода от 05.08.2021 г. до 10.04.2022 г.; 217,58 лв. - наказателна лихва за
периода от 05.07.2021 г. до 10.04.2022 г., включително; 166,48 лв. - законна
лихва за периода от 11.04.2022 г. до 26.04.2022 г., включително; законна
лихва върху главницата, считано от 27.04.2022 г. до изплащане на вземането;
795,05 лева – разноски за държавна такса по делото и 150,00 лв. – разноски за
2
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, по молба на ищеца
било образувано изпълнително дело № 319/2022 г. по описа на ЧСИ
Добромир Даскалов, с рег. № 887 в КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд
– Пазарджик.
Ищецът твърди, че процесният договор за банков кредит е сключен
преди датата на извършване на разпоредителната сделка, с която ответникът
Б. М. е прехвърлил правото на собственост върху горепосочения имот на
сестра си - ответницата Л. К.. С извършеното разпореждане ответникът Б. М.
е увредил кредитора „Първа Инвестиционна Банка“ АД, тъй като е намалено
имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да се удовлетвори по
реда на принудителното изпълнение. Налице е знание за увреждане на
кредитора, тъй като разпоредителните действия са извършени след поемане
на задължението по гореописания договор за кредит, по който ответникът Б.
М. има качеството на длъжник. Отделно от това ответницата Л. К. е сестра на
кредитополучателя Б. М., а съгласно уредената в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД
презумпция знанието се предполага до доказване на противното, ако третото
лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Ищецът моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира
доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника Б. М..
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата
Л. К., в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че
между брат й - ответника Б. М., като продавач и нея, като купувач, е сключен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален за
продажба на недвижим имот акт № 70, том 2, рег. № 2759 от 26.08.2021 г. по
описа на Нотариус Георги Карамитрев, но твърди, че не е знаела, че брат й -
ответника Б. М. е изтеглил банков кредит и сделката уврежда негов кредитор.
Сочи, че брат й й продал имота, „за да не го вземе някой друг“, тъй като бил
зависим от залагания и се притеснявал, че ще проиграе апартамента.
Договорената цена била минимална, тъй като, от една страна, двамата били
роднини, а от друга – имотът бил в лошо състояние. Изтъква, че към момента
на продажбата е била в граждански брак с лицето В. Ст. К. и е придобила
собствеността върху апартамента в режим на СИО със съпруга си. Поради
това като ответник по делото следвало да бъде конституиран и съпруга й В.
Ст. К..
Моли за отхвърляне на предявения иск. Представя доказателства,
Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът „Първа Инвестиционна Банка“
АД, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и моли
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски. Представя писмена
защита, в която излага подробни съображения за основателността на исковата
3
претенция.
Ответникът Б. Н. М., редовно призован, не се явява в открито съдебно
заседание и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание ответницата Л. К., редовно призована, се
явява лично и с адв. Б. Д.. Поддържа отговора на исковата молба и моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Депозира писмена защита, в която
излага доводи за неоснователност на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Договор за
банков кредит № 000LD-M-001716 от 04.12.2020 г., се установява, че между
ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като кредитор, ответника Б. Н. М.,
като кредитополучател и солидарния длъжник „СЛ ИНВЕСТ“ ЕООД,
представляван от управителя и едноличен собственик на капитала – ответника
Б. Н. М., е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя Б. Н. М. банков кредит в размер на
40 000,00 лв. за текущи нужди, с краен срок за погасяване 05.12.2027 г.
Няма спор по делото, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на
04.12.2020 г. по сметка с IBAN: ****, открита на името на кредитополучателя
Б. Н. М. при ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален акт №
70, том 2, рег. № 2759 от 26.08.2021 г. по описа на Нотариус Георги
Карамитрев, с рег. № 387 по регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията - Пещера под вх. рег. № 1647/26.0.2021 г., акт № 25, т. 7, н.д. №
927/26.0.2021 г., се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в посочения титул за собственост, ответникът Б. М. е продал на
ответницата Л. К. за сумата в размер на 3000 лв. следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 06207.502.52.1.41 по КККР на
гр. Брацигово, общ, Брацигово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-
18- 43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 04.02.2021 г., с адрес на имота: гр. Брацигово, п.к.
4579, ул. „Ангел Попов“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 41, който самостоятелен обект
се намира на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор 06207.502.52.1, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 06207.502.52, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на
обекта 1 (едно), с посочена в документа площ от 44,25 кв.м., ведно с
прилежащите части: Избено помещение № 22 (двадесет и две), с площ от 4,50
кв.м., ниво: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: имот с идентификатор 06207.502.52.1.40, под обекта: няма, над обекта:
имот с идентификатор 06207.502.52.1.49, стар идентификатор: няма.
От приложената по делото схема № 15-86166-02.08.2022 г., издадена от
СГКК – гр. Пазарджик, се установява, че процесният имот е с идентификатор
4
06207.502.52.1.41 по КККР на гр. Брацигово и е с предназначение – жилище,
апартамент.
От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота
се установява, че данъчната оценка на имота е в размер на 2 499 лв.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложеното
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № 324/01.08.2022 г. на
Община Брацигово, че ответницата Л. К. е сестра на ответника Б. М..
Страните не спорят, а и от представеното по делото удостоверение за
граждански брак се установява, че на 29.05.1988 г. ответницата Л. К. е
сключила граждански брак с лицето В. Ст. К. и двамата са съпрузи.
От представеното от ищеца и неоспорено от ответниците извлечение от
счетоводните книги на банката се установява, че кредитът е в просрочие,
считано от 05.07.2021 г.
Видно от покана за доброволно изпълнение изх. № 10-1190/31.03.2022
г., изпратена до ответника Б. Н. М., получена лично от него на 01.04.2022 г.,
което е удостоверено с подписа му и изписване на трите му имена, ответникът
е поканен в 7-дневен срок от получаване на поканата да погаси просрочените
си и изискуеми задължения към ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД в
размер на 5136,23 лв., от които: 3266,12 лв. – просрочена главница и 1870,11
лв. – просрочени лихви, произтичащи от Договор за банков кредит №
000LD-M-001716 от 04.12.2020 г.
От представената по делото покана за доброволно изпълнение изх. №
10-1189/31.03.2022 г., изпратена до съдлъжника „СЛ ИНВЕСТ“ ЕООД,
представляван от управителя и едноличен собственик на капитала – ответника
Б. Н. М., получена от управителя Б. Н. М. на 01.04.2022 г., което е
удостоверено с подписа му и изписване на трите му имена, се установява, че
съдлъжника „СЛ ИНВЕСТ“ ЕООД е поканен в 7-дневен срок от получаване
на поканата да погаси просрочените си и изискуеми задължения към ищеца
„Първа Инвестиционна Банка“ АД в размер на 5136,23 лв., от които: 3266,12
лв. – просрочена главница и 1870,11 лв. – просрочени лихви, произтичащи от
Договор за банков кредит № 000LD-M-001716 от 04.12.2020 г.
От представените по делото заявление с вх.peг. № 1822/27.04.2022 г. по
описа на Районен съд – Пещера за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, Заповед № 156 от 27.04.2022 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и Изпълнителен лист № 139/27.04.2022 г. се установява, че по заявление на
ищеца е било образувано ч.гр.д. № 561/2022 г. по описа на Районен съд –
Пещера, по което са били издадени посочените Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист от 27.04.2022 г. в полза на ищеца срещу
ответника Б. Н. М. и солидарния длъжник „СЛ ИНВЕСТ“ ЕООД, като
длъжниците били осъдени, при условията на солидарност, да заплатят на
ищеца следните суми: 37 457,74 лв. - просрочена главница; 1 910,63 лв. -
просрочена договорна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 10.04.2022 г.;
5
217,58 лв. - наказателна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 10.04.2022 г.,
включително; 166,48 лв. - законна лихва за периода от 11.04.2022 г. до
26.04.2022 г., включително; законна лихва върху главницата, считано от
27.04.2022 г. до изплащане на вземането; 795,05 лева – разноски за държавна
такса по делото и 150,00 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представената по делото молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № 12225/07.06.2022 г. по описа на ЧСИ Добромир
Даскалов, рег. № 887 в КЧСИ, въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, било образувано
изпълнително дело № 319/2022 г. по описа на ЧСИ Добромир Даскалов.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани
свидетелите Мария В.ева Бояджиева – дъщеря на ответницата и счетоводител
при ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД и В. Ст. К. – съпруг на
ответницата, чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК и
взема предвид възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на
делото. В съдебно заседание свид. Мария Бояджиева заявява, че преди около
2-3 години майка й й се обадила и й казала, че вуйчо й Б. М. иска да й
продаде апартамента, предмет на процесната сделка, за сумата около 3000 лв.,
тъй като имал зависимост към хазарта и се притеснявал да не го проиграе.
Посъветвала майка си да купи апартамента, тъй като, ако вуйчо й проиграе на
казино апартамента и остане без дом, щял „да почука на нейната врата“.
Свидетелката Мария Бояджиева сочи, че след продажбата на апратамента
вуйчо й останал да живее в него и продължава да живее в него, като не знае
по каква причина майка й е оставила вуйчо й да живее в апартамента след
извършване на сделката. Заявява, че не знае да е имало договорка между
майка й и вуйчо й в тази насока. В хода на проведения й разпит свид. Мария
Бояджиева променя показанията си, като заявява, че не знае къде живее вуйчо
й сега. Свидетелката Мария Бояджиева излага, че не е присъствала на всички
разговори между майка си и вуйчо си, но е убедена, че майка й не е имала
информация за неговите задължения и финансово състояние, тъй като ако
била знаела за тях, щяла да сподели с нея. Твърди, че майка й не й е казвала,
че знае, че вуйчо й има задължения към трети лица. Свидетелката Мария
Бояджиева сочи, че е счетоводител в „Първа Инвестиционна Банка“ АД от
2016 г., но не знае, че вуйчо й е клиент на банката. Излага, че не поддържа
контакти с вуйчо си и не знае кой плаща битовите сметки и местните данъци
за апартамента от придобиването му до сега. Твърди, че майка й заплатила
продажната цена на апартамента на вуйчо й, тъй като присъствала на
плащането, което се осъществило преди сделката.
Разпитан като свидетел В. К. завява, че съпругата му Л. К. му казала, че
брат й иска да й продаде апартамента за сумата от 3000 лв. Той се съгласил да
купят жилището, тъй като ответника бил комарджия и ако проиграе
апартамента да не отиде да живее при тях. Сочи, че не знае какви са били
договорките между ответниците, но след продажбата ответникът останал да
живее в апартамента и продължава да го ползва той. Твърди, че ответника
6
трябвало да остане в апартамента, докато изчисти задълженията си. От друга
страна заявява, че не знае какви задължения има ответника, тъй като нито той,
нито ответницата, са му споделяли такава информация, а и свид. В. К. не се
интересувал от това. Сочи, че не знае кой плаща данъците и битовите сметки
за апартамента. Предполага, че ги плаща ответника. Заявява, че не е
присъствал при покупката на апартамента, но от съпругата си знае, че е
заплатила продажната цена на брат си.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
С оглед становището на ответницата Л. К. в отговора на исковата
молба, че като страна по делото следва да бъде конституиран и съпруга й В.
Ст. К., съдът намира за необходимо да отбележи, че по предявен иск с правно
основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на
договор за прехвърляне на имот, съпругът на приобретателя на имота, когато
към момента на сключване на договора приобретателят е бил в брак, е
необходим, но не и задължителен другар (в този смисъл Решение №
146/11.03.2020 г. по т.д. № 2924/2018 г. на ВКС, II о., ТК). Следователно
съпругът на ответницата Л. К. – В. Ст. К. не се явява задължителен другар по
иска за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба
на процесния имот и предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим.
За да бъде уважен Павловият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, качеството
си на кредитор на ответника Б. М. – че ответникът Б. М. е негов длъжник по
облигационно правоотношение по сключен договор за банков кредит;
сключване между ответниците Б. М. и Л. К. на посочения в исковата молба
договор за покупко-продажба на недвижим имот; че вземането му е
възникнало преди момента на извършване на увреждащото действие –
разпоредителната сделка. За основателността на предявения иск следва да е
налице знание на длъжника, че с това действие уврежда интересите на
кредитора, като това знание се презумира в случаите на безвъзмездно
разпореждане или се прилага презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД,
когато са налице предвидените за това предпоставки. При възмездна сделка
следва да се установи и знанието за увреждане на кредитора у третото лице, с
което длъжникът е договарял.
Когато договарящата с длъжника е негова сестра, както е в настоящия
случай, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява предположението, че
знанието се предполага до доказване на противното. С тази оборима законова
презумпция се обръща тежестта на доказване в процеса относно знанието на
ответниците за увреждащия характер на сделката, което също трябва да е
налице за основателността на исковата претенция. Поради това в тежест на
ответниците е да докажат незнанието си за увреждането на ищеца чрез
сключване на процесната разпоредителна сделка.
7
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е на разположение на всеки кредитор –
лице, което е титуляр на парично или непарично вземане. Същият е средство
за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“
(чл. 133 от ЗЗД). Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата
сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и
приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение
на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя.
Правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не става
предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът няма възможност да
преценява дали това правоотношение съществува. В производството по иска
по чл. 135 от ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, само
ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Не се изисква
вземането да е изискуемо или ликвидно. Ищецът, поискал отмяна на
разпоредителна сделка по реда на чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само
качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес
(Решение № 328/ 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Съдът счита, че в случая са установени всички законови предпоставки
за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
От представените и приети по делото писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че е налице първата предпоставка за
уважаване на исковата претенция – ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответника Б. М., което е придобил по силата на Договор за
банков кредит № 000LD-M-001716 от 04.12.2020 г. Качеството на кредитор на
ищеца е възникнало със сключването и изпълнението от страна на банката на
договора за банков кредит от 04.12.2020 г. и с усвояването на сумата по
кредита от ответника Б. М., т.е. преди 26.08.2021 г. (датата на договора за
покупко-продажба на имота). Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е
предпоставено от наличието на действително вземане, което в случая е
налице, без да е необходимо то да е изискуемо и ликвидно. Възникването на
това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила
решение. Затова без значение се явява обстоятелството кога кредиторът е
обявил кредита за предсрочно изискуем и кога е прибегнал към принудително
изпълнение. Меродавна е датата на придобиване качеството кредитор, която
следва да предхождаща увреждащата разпоредителна сделка. В този ред на
мисли неоснователно е възражението на ответницата Л. К., че не е изпълнен
фактическия състав на иска по чл. 135 от ЗЗД, тъй като ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417, т. 2 от ГПК пред Районен съд – Пещера на 27.04.2022 г., а възмездната
сделка е извършена много преди това - на 26.08.2021 г. Ирелевантно за изхода
8
на спора е дали по повод неплащането на задълженията по Договора за
банков кредит от страна на кредитополучателя има издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката-кредитор за вземанията
по Договора за банков кредит от 04.12.2020 г., дали има образувано
изпълнително дело въз основа на тях и дали същите са връчени на ответника.
Както бе посочено по-горе за основателността на претенцията с правно
основание чл. 135 от ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора нито да е
изискуемо, нито да е ликвидно. От съществено значение е кога е възникнало
вземането на кредитора. В случая договорът за банков кредит е сключен на
04.12.2020 г., на която дата е и усвоен кредита, поради което безспорно
вземането на кредитора е възникнало преди датата на извършване на
увреждащата разпоредителна сделка на 26.08.2021 г.
На следващо място, съдът намира, че е налице и втората предпоставка
за уважаване на иска, а именно наличието на разпоредително действие или
сделка, което има увреждащ характер. Сключеният договор за покупко-
продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, има увреждащ
кредитора характер, тъй като чрез извършената сделка ответникът Б. М. е
осуетил възможността ищецът да се удовлетвори от разпореденото
имущество. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, като без правно значение е дали длъжникът
след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то (в този
смисъл Решение № 45/ 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/ 2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение на вземането на
кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или
увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от
момента на извършване на такова действие за последния възниква правото да
иска отмяната му. Без значение са мотивите за извършване на продажбата,
както и в какви отношения са били ответниците Б. М. и Л. К.. В този смисъл
не влияят върху изхода на спора показанията на свидетелите Мария
Бояджиева и В. К. в частта, в която сочат, че ответницата купила имота от
брат си, за да не го проиграе той, тъй като имал зависимост към хазартни
игри.
Налице е и другата предпоставка от фактическия състав по чл. 135 от
ЗЗД - вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършване на
увреждащото действие от длъжника. По делото е безспорно установено, че
разпоредителната сделка е сключена от длъжника след като вземането на
кредитора - ищеца е възникнало. Това е така, тъй като Б. М. се е разпоредил
със своя собствен недвижим имот чрез сключване на 26.08.2021 г. на договор
за покупко-продажба с ответницата Л. К., обективиран в горепосочения
нотариален акт, а договорът за банкон кредит е сключен на 04.12.2020 г., на
която дата е и усвоен кредита, т.е. преди датата на извършване на
разпореждането с имота. Следователно безспорно вземането на кредитора е
възникнало преди датата на извършване на увреждащата разпоредителна
сделка на 26.08.2021 г. В случая увреждащата сделка е сключена и след
датата, от която кредитът е в просрочие – 05.07.2021 г., което навежда на
9
логичния извод, че веднага след като е изпитал финансови затруднения и е
спрял да плаща задълженията си по кредита, ответникът е предприел
действия по разпореждане с имота, предмет на процесната сделка.
Налице е и субективната предпоставка на предявения Павлов иск.
Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че длъжникът винаги знае
за увреждането, когато има неудовлетворено задължение към кредитора и
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане. В случая към датата на процесната разпоредителна сделка
ответникът Б. М. е знаел, че банката - ищец е негов кредитор, тъй като
задълженията му не са били погасени.
За субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД не е
необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които
индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките
правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието.
Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според
които да заключи, че е възникнало вземане (в този смисъл Решение № 64 от
07.05.2021 г. по гр.д. 2549/2020 г. на ВКС, IV г.о.).
В случая по отношение знанието на третото лице – ответницата Л. К., в
чиято полза е извършено разпоредителното действие, съдът намира, че
спрямо нея съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Правната норма на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД създава оборимата презумпция,
че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. Не е необходимо кредиторът да
доказва знанието на третото лице, когато то се презумира - чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД. Оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както бе посочено
по-горе, е в тежест на ответниците, т.е. тежестта на доказване е обърната.
Ответниците са в близка родствена връзка – брат и сестра. Следователно до
доказване от страна на ответниците на незнанието на Л. К. за увреждащия
характер на атакуваната сделка, знанието за увреждане у ответницата –
приобретател на имота се предполага.
Възражението на ответницата Л. К., че не е знаела, че между банката –
ищец и брат й е сключен договор за банков кредит на 04.12.2020 г., съдът
намира за съвсем естествена нейна защитна позиция. То обаче не доказва
добросъвестност на ответницата при сключване на процесната
разпоредителна сделка. От значение за основателността на исковата
претенция е знанието на ответницата за увреждането на ищеца към момента
на сключване на процесния договор за покупко-продажба, а не
обстоятелството дали към датата на сключване на договора за кредит
ответницата е знаела, че брат й е сключил такъв.
Разпитаните в хода на процеса свидетели Мария Бояджиева и В. К., с
показанията на които ответницата се опита да опровергае законовата
презумпция за знание, не изложиха обстоятелства, които да дадат основание
на съда да формира категоричния извод, че презумираният факт не е
осъществил в действителността. Свидетелката Мария Бояджиева заяви, че е
сигурна, че майка й не е знаела за задълженията на брат си, тъй като ако била
знаела, щяла да й сподели, а свид. В. К. изложи, че съпругата му не му е
казвала, че брат й има някакви задължения, но от друга страна сочи, че след
10
сделката ответника трябвало да остане да живее в апартамента „докато си
изчисти задълженията“. Това, че ответницата не е споделила на дъщеря си
свид. Мария Бояджиева, че брат й има задължения към трети лица, не
означава автоматично, че ответницата не е знаела за това. Освен това при
внимателен прочит на показанията на свид. В. К. са забелязва една
колебливост в твърденията му и се навежда на извода, че той, а вероятно и
съпругата му са знаели, че ответника има задължения към трети лица,
доколкото от една страна сочи, че ответника трябвало да остане да живее в
апартамента „докато си изчисти задълженията“, а от друга, че ответницата не
му е споделяла отвеника да има задължения, тъй като той не се интересувал
от това. Всъщност свидетелите Мария Бояджиева и В. К. изразяват само
предположения относно незнанието на ответницата за сделката между брат й
и ищеца. Не следва да се подминава и обстоятелството, че от 2016 г. до
настоящия момент свид. Мария Бояджиева работи като счетоводител при
ищеца „Първа Инвестиционна Банка“ АД, т.е. към датата на подписване на
процесния договор за кредит и съответно към датата на извършване на
покупко-продажбата тя е била служител в банката и е напълно вероятно да е
знаела, че вуйчо й е сключил договор за кредит с банката, независимо от
заявеното от нея при проведения й разпит, че не е знаела този факт.
Съответно житейски обосновано и логично е тя да е споделила това
обстоятелство с майка си преди вземане на решението за покупката на
апартамента. Но дори и това да не се е случило, изложеното от свидетелите
Мария Бояджиева и В. К. не е в състояние да аргументира единствено
възможния извод, че ответницата не е знаела, че брат й има задължения към
ищеца. С показанията на свидетелите Мария Бояджиева и В. К. не се обори
презумпцията, регламентирана в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Оборването на
презумпцията за знание изисква по делото да бъдат установени факти, които
категорично да изключат възможността приобретателят – в случая сестрата
на ответника Л. К. да е знаела за увреждащия характер на сделката (в този
смисъл Решение № 19/14.02.2018 г. по гр.д. № 1766/2017 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 120/03.04.2015 г. по гр.д. № 5489/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Ответниците не ангажираха други доказателства за оборване на
презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. От анализа на събраната по делото
доказателствена съвкупност обаче не може да се направи категоричен извод,
че ответницата не е знаела за задълженията на брат си към банката, респ. за
увреждането на кредитора – ищец към момента на сключване на атакуваната
сделка. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от ответниците не е
проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията за знание.
Следователно, по аргумент от чл. 135, ал. 2 от ГПК, е налице знание у
ответницата Л. К. за увреждащия характер на процесната сделка.
Неоснователно е наведеното от ответницата Л. К. възражение, че не са
налице предпоставките за уважаване на предявения Павлов иск, тъй като
ответникът Б. М. се е разпоредил със свое несеквестируемо имущество,
поради което същото не би могло да служи за принудително удовлетворяване
на вземането на кредитора и с оглед на това извършената сделка по никакъв
начин не уврежда интереса на кредитора.
Съгласно трайно установената съдебна практика единственото жилище
на длъжника е несеквестируемо по смисъла на чл. 444 от ГПК, но когато
11
самият длъжник се е разпоредил с него, несеквестируемостта му отпада.
Когато длъжникът, в чиято полза е прогласена несеквестируемост на
определени вещи, сам се разпореди с тях, той сам се лишава от законовата
привилегия за тях, поради което е налице отпадане на несеквестируемостта.
Ако се приеме обратното би се стигнало до възнаграждаване на
недобросъвестния длъжник. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с
единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй
като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това
жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта.
Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката (в този
смисъл Решение № 456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 386/25.03.2015 г. по гр.д. № 1490/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
По изложените съображения, доколкото са налице всички изискуеми от
закона предпоставки по чл. 135 от ЗЗД, крайният извод на съда е, че
предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва:
50,00 лв. - държавна такса за разглеждане на иска, 15,00 лв. – държавна такса
за 3 броя съдебни удостоверения, 5,00 лв. - такса за данъчна оценка на имота,
5,00 лв. - такса за схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК –
Пазарджик, 5,00 лв. - такса за удостоверение за съпруг/а и родствени връзки,
10,00 лв. - държавна такса за вписване на исковата молба и 450,00 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е представил писмени
доказателства за заплащането на претендираните държавни такси. Съдът,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде 360,00 лв. Следователно, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 450,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД , за относително
недействителен по отношение на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган
Цанков” № 37, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № 70, том 2, рег. № 2759 от 26.08.2021 г. по описа на
Нотариус Георги Карамитрев, с рег. № 387 по регистъра на НК, вписан в
Служба по вписванията - Пещера под вх. рег. № 1647/26.08.2021г., акт № 25,
т. 7/26.08.2021г., по силата на който Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Брацигово, ул. „Георги Бенковски” № 43, като продавач, е прехвърлил на Л.
Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Петър Бонев” № 98, ет. 5,
ап. 17, като купувач, правото на собственост върху следния недвижим имот:
12
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 06207.502.52.1.41 (нула шест
хиляди двеста и седем точка петстотин и две точка петдесет и две точка едно
точка четиридесет и едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Брацигово, общ, Брацигово, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед №
РД-18-43/19.10.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е от 04.02.2021 г., с адрес на имота: гр. Брацигово, ул.
„Ангел Попов“ № 1, вх. А, ет. 1, ап. 41, който самостоятелен обект се намира
на етаж 1 (първи) в сграда с идентификатор 06207.502.52.1, с предназначение:
жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 06207.502.52, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 (едно), с посочена в
документа площ от 44,25 кв.м., ведно с прилежащите части: Избено
помещение № 22 (двадесет и две), с площ от 4,50 кв.м., ниво: 1 (едно), при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с
идентификатор 06207.502.52.1.40, под обекта: няма, над обекта: имот с
идентификатор 06207.502.52.1.49, стар идентификатор: няма.
ОСЪЖДА Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Брацигово, ул.
„Георги Бенковски” № 43 и Л. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик,
ул. „Петър Бонев” № 98, ет. 5, ап. 17, да заплатят на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ
размер на 450,00 лв. (четиристотин и петдесет лева) - разноски в
производството по делото.
Съдът, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, дава на „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Драган Цанков” № 37, шестмесечен срок от влизане в законна сила на
решението да извърши отбелязването му в Службата по вписвания при
Районен съд - Пещера по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
13