Р Е
Ш Е Н
И Е № 260432
гр. С., 28.07.2021 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 294/2021
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производството е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 04.07.2016
г. ищецът П.К.Г. е сключил договор за потребителски кредит № 135064 с „И.Ф.“
ЕООД, като сумата по отпуснатия заем е в размер на 500 лева.
В чл.3 ал.1 т.1 и т.2 от процесния договор
било посочено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на кредитора банкова гаранция в
полза на кредитора за сумата по чл. 2. ал.1. т. 7 от договора със срок на
валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или
две физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен
доход е в размер над 1000 лева, да работят по трудов договор без определен
срок, да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем
сключен с кредитодателя, да нямат неплатени осигуровки за последните две
години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако
имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да са със статус
не по-лош от 401 „Редовен“ и да подпишат договор за поръчителство.
В чл.3 ал. 2 от процесния договор било
уговорено, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в
посочения срок, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 182,90
лева, която се заплаща от него разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 36,58 лева.
На ищеца била начислена неустойка в размер на
182,90 лева, тъй като съшият не е представил в срок надлежни поръчители,
банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.
В чл. 2 ал. 1. т. 2.1 от процесния договор било
уговорено, че срокът на договора е 150 дни,
в т. 3, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,15 %, а в
т. 5, че годишният процент на разходите е в размер на 48,44 %. В чл. 2 ал. 1 т.
4.1 от договора било посочено, че общата сума, която следва да върне П.Г. при
непредставяне на обезпечение е в размер на 732,40 лева, платима съгласно чл. 4
ал.3 т. 2 от договора /в случай, че не е представено обезпечение от
потребителя/ на пет вноски съответно – 153,08 лева, 149,78 лева, 146,48 лева, 143,18 лева и 139.88 лева.
Твърди се, че П.К.Г. е погасил изцяло сумата
по сключения договор, а именно в общ размер на 732,40 лева.
Твърди се, че процесният договор е нищожен
/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, вр.
чл. 26 ал. 1 от Закона за удълженията и договорите, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила. Същият е нищожен на основание чл. 10
ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Настоящият
случай касае сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора
са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. Ето защо за
действителността на договора следва да е спазена процедурата уредена в Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронните
документи и електронните удостоверителни услуги.
Счита
се, че в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като „И.Ф.” ЕООД не
е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя П.Г.
изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на
потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията,
при които последният може да се откаже от него. Всички разменени между
доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните
изисквания на ЗГДГУУ. Те по своята същност представляват електронни документи,
които обаче се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената
процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите
нямат т.нар. „формална доказателствена сила” по смисъла на чл. 180 от ГПК.
Предвид
изложеното се счита, че ответното дружество е приело за сключен процесния
договор с П.Г. в нарушение на предвидените императивни правила, без последният
да е изразил валидно своето съгласие. Нарушено е изискването процесният договор
да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Твърди
се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11 ал. 1 т.
10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита. В нарушение на
императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване.
Счита
се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в
договора ГПР от 48,44 % е в пряко противоречие с императивните изисквания па
чл. 19 ал.1, вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а
ал. 2 и 4 от ЗПК, като се излагат аргументи в тази насока и се сочи
съдебна практика.
Счита
се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11 ал.1 т.
9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната лихва (в който се
включва и задължението за неустойка) е изключително висок и противоречащ на
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респективно двукратния размер на законната лихва за
обезпечени заеми. В тази връзка недействителността на уговорката относно договорната
лихва воли до нищожност и на целия договор.
Счита
се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл. 11 ал. 1
т. 20, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и другите условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29 ал. 4 и 6 от ЗПК, както и
за размера на лихвения процент на ден.
Твърди
се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски
кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която ищецът реално е върнал на
ответното дружество.
Ето
защо се счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани
както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват
на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора -
чл. 143 ал. 2 т. 19 от 33П.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за предоставяно на потребителски кредит № 135064 от 04.07.2016 г.
сключен между „И.Ф.” ЕООД и П.К.Г..
В
случай, че съдът приеме процесния договор за действителен, то се моли моля
Договор за предоставяне па потребителски кредит № 135064 от 04.07.2016 г.
сключен между „И.Ф.“ ЕООД и П.К.Г. да бъде обявен за унищожен.
Моли
се на чл. 23 от ЗПК да бъде осъден ответника „И.Ф.” ЕООД, да заплати на П.К.Г.
сумата в размер на 232,40 лева (двеста тридесет и два лева и четиридесет ст.),
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното й изплащане.
Претендират
се разноските по делото.
Във връзка с разпореждане на съда от
10.03.2021 г. е постъпила молба от ищеца, в която са направени уточнения на
исковата молба като се сочи, че „И.Ф.” ЕООД е отпуснал на ищеца заем в размер
на 500 лева, като ищецът е погасил и превел единствено на ответното дружество
изцяло сумата по процесния договор, а
именно в общ размер на 732,40 лева. Моли се съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 232,40 лева,
представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозирана на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответното дружество чрез юриск. А.Г., в който сочи, че исковата
молба е нередовна. Искането на ищеца е неясно, като в обстоятелствената част на
исковата молба се съдържат редица твърдения за недействителност (нищожност или
унищожаемост) на договора за кредит, а същевременно в петитума се иска осъждане
на „И.Ф.” ЕООД на основание чл. 23 от 3ПK.
Намира исковата молба за недопустима, поради липса на правен интерес,
като същевременно сочи, че е налице злоупотреба с право, като сочи аргументи в
тази насока.
По повод твърденията, че договора е нищожен на
основание чл. 10 ал. 1, във вр. с чл. 22 от 3ПК счита, че същите са
неоснователни. В изложението си ищецът подробно разглеждал липса на насрещни
волеизявления, неизпълнение на ЗПФУР, не полагане на подпис и други подобни
като твърди, че това не са твърдения, че договорът е нищожен, а че не е сключен
такъв и двете са напълно различни по своята правна природа. Нищожният договор
трябва да е сключен, в противен случай не би имало обект на твърдяната
нищожност. Моли се съда само на това основание да вземе предвид твърденията на
ищеца - същите касаят факти, които не могат да се подведат под сочените правни
разпоредби, поради което и последиците на правната норма не са настъпили -
въобще не е проявено основанието за нищожност, защото според ищеца няма
договор.
По повод непредоставянето на преддоговорна
информация, самият ищец е приложил към исковата молба такава. Същата е във
формата съгласно Приложение № 2 на ЗПК. След като той е предоставил въпросния
документ, то е явно, че е получил същия. Поради това се моли съда да не
кредитира въпросните твърдения, тъй като същите са неоснователни.
По повод твърдението, че договора е неподписан
се твърди, че съгласно чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18. ал. 2
от ЗПФУР и чл. 3 т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли
Сочи се, че в тежест на ищеца е да докаже
наличие на валидно сключен договор, тъй като той се стреми да прогласи
въпросния договор за нищожен. В случай, че се приеме, че договор не е сключен,
следва ищеца да възстанови на ответното дружество главница в размер на 500.00
лв., като неоснователно платена.
По повод групата възражения срещу ГПК се сочи,
че в договора за кредит се съдържат всички изискуеми от закона данни за
изчисляване на ГПР. Съгласно формулата в ЗПК единственият компонент в договора,
който отговаря на условията да се включи при изчислението на ГПР е договорната
лихва. Друго вземане подходящо за включване във формулата няма. Сочи се, че
неустойката е санкция за договорно неизпълнение. Тя няма правната природа на
договорна лихва (възнаграждение за ползване на главницата), за да е разход по
кредита. Поради това включването й във формулата е неправилно.
По повод групата възражения срещу неустойката
сочи, че същите са неоснователни и недоказани. Ищецът е бил потребител на
договори за кредит с аналогично съдържание на процесния договор преди и след
датата на неговото сключване. Поради това той подробно е познавал изискването
кога и как следва да представи съответните обезпечения. Също така договора му е
предоставен за запознаване, вследствие на което той е видял срока на
изискването.
По повод извършването на оценка за
кредитоспособността се сочи, че твърдението е неоснователно и недоказано, тъй
като оценка на кредитоспособността е извършена. Също така очевидно е извършена
надлежно и правилно, тъй като ищецът си е изплатил договора за кредит. Напомня
се, че той има и предходно и последващо изплатени договори за кредит и
следователно е неоснователно твърдението, че не е направена оценка на
кредитоспособността. Начислената и описана по-горе неустойка се начислява, не с
цел да не се направи оценка на кредитоспособността, а заради неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
По повод приложението на чл. 71 от ЗЗД,
твърденията в тази връзка са неоснователни, тъй като разпоредбата предоставя
право на кредитодателя, не му възлага задължение за прогласяване на предсрочна
изискуемост.
По повод приложението на чл. 21 от ЗПК, същото
е неоснователно, тъй като ищеца не пояснява коя клауза от договора, какво
заобикаля. Общото описване, че дотук изброеното е заобиколило дадена правна
норма е несъстоятелно. За да се приложи чл. 21 от ШК, следва да се опише кое се
заобикаля и с кои конкретни действия. Подобно нещо няма, затова следна да се
приеме, че бланковите твърдения не следва да се кредитират по никакъв начин.
По повод твърдението, че договорът е нищожен
на основание чл. 11 ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1
пр. 2 от ЗЗД, същото е неоснователно, тъй като фиксираният лихвен процент е
законосъобразно определен с оглед спецификите на отпусканите договори за
кредит. Специфичното при тези договори е, че не съществува пряк физически
контакт между кредитодател и кредитополучател, поради което риска е значително
по-висок, спрямо банковите кредити. Сочат се аргументи в тази насока както и
съдебна практика.
По повод твърдението, че договорът е нищожен
на основание на чл. 11 ал. 1, т. 20, във вр. с чл. 22 от ЗПК, същото е
неоснователно, тъй като видно от чл. 6 т. 3 от предоставения от ищеца договор
за кредит правото на отказ е посочено, като е пресъздаден законовия текст.
Следователно твърдението е бланково и не отговарящо на истината и се моли съдът
да не го взема предвид.
По повод твърдението, че е налице разлика
между посочената в договора сума подлежаща на връщане и реално върнатата, което
сочи, че договора не е формулиран по ясен и разбираем начин, същото е
неоснователно, тъй като кредита е надлежно изплатен. Следователно ищецът е бил
наясно колко следва да плати по него. В противен случай, той нямаше да бъде
закрит, поради доброволно плащане.
По повод твърдението, че е налице унищожаемост
на основание чл. 33 от ЗЗД - крайна нужда и явно неизгодни условия, същото е
неоснователно и недоказано, тъй като съгласно чл. 33. ал. 1 oт ЗЗД правото за
унищожаване на това основание се преклудира с изтичането на срок от
По повод твърдението, че е налице нищожност на
основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради нарушение на закона и чл. 26 ал.
1, пр. 2 от ЗЗД - противоречие с добрите прави, същите са неоснователни и
недоказани, тъй като цитираните по-горе основание за нищожност са проявления на
общите разпоредби в ЗЗД. Недоказоността на специалните основания не водят до
наличие на общите такива. Поради това ищецът е следвало да поясни по какъв
начин е нарушен закона или добрите нрави. Трябвало е да разгледа коя клауза по
какъв начин води до съответния порок. Подобно нещо не е сторено, просто е
посочено, че те са налице. Това е бланково твърдение и не е волеизявление в
никакъв смисъл, още по-малко искане за прогласяване на нищожност.
При евентуално прогласяване на нищожност на
някое от основанията наведени от ищеца, се претендира приложението на чл. 23 от ЗПК, като се моли съда да осъди ищеца да им заплати отпуснатата сума по
договора за кредит в размер ма 500.00 лв., от датата на забавата - датата на
връчване на настоящия отговор на исковата молба.
Предвид изложеното се моли съда да върне
исковата молба, като нередовна. Моли се да не бъде разглеждана исковата молба
като недопустима, поради липса на правен интерес и/или като злоупотреба с
право.
В случай, че бъде разгледана исковата молба,
се моли съда я отхвърли като неоснователна и недоказана, по описаните по-горе
причини.
Претендират се разноските по делото, вкл. и
юриск. възнаграждение.
Постъпил е отговор на пояснение на исковата
молба, в който също се счита че исковата молба е нередовна. Същата е
неоснователна поради липса на задължителна предпоставка за уважаване на иск по
чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД – липса на правно основание за разместване на
благата, т.е. такова правно основание съществува – не надлежно поискания за
прогласяване на нищожен договор, който си е съществуващ. В случай, че съдът
счете исковата молба за редовна, то се твърди, че тя е недопустима поради липса
на правен интерес и злоупотреба с право. Претендират се разноските по делото.
В
с.з. ищецът се представлява от процесуален представител, който моли съда да
уважи исковете като основателни и доказани.
Ответното
дружество редовно призовано, не изпраща представител в с.з.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:
На 04.07.2016 г. между ищеца П.К.Г. и „И.Ф.“
ЕООД е сключен потребителски кредит № 135064, като сумата по отпуснатия заем е
в размер на 500 лева.
Потребителят се е задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора банкова
гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2. ал.1. т. 7 от договора. В
чл.3 ал. 2 от процесния договор е уговорено, че при неизпълнение на
задължението да предостави обезпечение в посочения срок, потребителят дължи на
кредитора неустойка в размер на 182,90 лева, която се заплаща от него
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от вноските
се добавя сума в размер на 36,58 лева.
На ищеца е начислена неустойка в размер на
182,90 лева.
Уговорено е между страните, че срокът на
договора е 150 дни, с фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 40,15 %, а в т. 5, че годишният процент на разходите
е в размер на 48,44 %. Общата сума, която следва да върне П.Г. при
непредставяне на обезпечение е в размер на 732,40 лева.
По
делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е
видно, че общата сума, която П.К.Г. е изплатил на ответното дружество по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 135064 от 04.07.2016 г. е в размер на 732,40 лева. С внесената сума са
погасени: главница – 500 лева; договорна лихва за периода от 03.08.2016 г. до
01.12.2016 г. – 49,50 лева; неустойка обезпечение по чл.3 ал.2 за периода от
03.08.2016 г. до 01.12.2016 г. – 182,90 лева.
ГПР
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 135064 от 04.07.2016 г.
изчислен без платена неустойка по чл.3 ал.2 от Договора, е в размер на
48,4410%.
ГПР по Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 135064 от 04.07.2016 г. изчислен с
включена сума на платена неустойка по чл.3 ал.2 от Договора, е в размер на
966,0278%.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 232.40 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
кредит № 135064 от 04.07.2016 сключен между ищеца П.К.Г. и ответното дружество
„4финанс“ ЕООД, поради изначална липса на основание.
Установи се, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит № 135064/04.07.2016 г.
Ищецът счита, че процесният договор е
нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД , тъй
като противоречи на императивните правила, както и нищожен на осн. чл. 10,
ал.1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона фарма..
Липсвало съгласие на потребителя за сключването и изпълнението по договора,
както и за условията, при които може да се откаже от него. Счита, че договорът
е нищожен и на осн. чл. 11, ал.1 , т.1 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен момент от неговото съдържание, а именно годишен процент на
разходите по кредита. Счита и клаузата
за неустойка в размер на 182.90 лева при неизпълнение на задължението за
осигуряване в срок на обезпечение за нищожна.
Ответното дружество е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба
основание за недействителност на договорите за кредит, свързано с изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се
формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи
на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в
Договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48.44
%, а пък лихвата е 40,15 %. Не става ясно какво представлява разликата между
горните проценти и кои разходи покрива. Отделно от това е предвидена и такса за
експресно разглеждане на документи, което поставя потребителя в положение да не
знае в какъв размер точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това
именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Нещо повече, както се установи от изслушването на вещото
лице по допуснатата СИЕ по делото, действителният ГПР по процесният договор
изчислен с включена сума на платена неустойка по чл. 3, ал.2 е в размер на
966.0278 % и е в пъти над максималния
праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Друго основателно възражение на ищеца е за
неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора
на условията за прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая
лихвеният процент е бил фиксиран за целия срок на договора и е останал
непроменен, в самия договор липсва информация за това как се изчислява или за
начина, по който е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво
значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като
законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането му.
Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при
какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран
размер от 40,15%, поради което е налице нарушение на горната императивна
разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме,
че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 26,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ
разход по кредита" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Не така е в случая - липсва изрично посочване
на действителната обща сума, която потребителят дължи. В чл. 4 от договора е
вписана "обща сума за плащане", но не и общите разходи за потребителя,
в това число други плащания по кредита, чиято величина се отразява пряко на
стойността на годишния процент на разходите, като израз на общите разходи по
кредита, настоящи или бъдещи, посочени с годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗПК.
Така уговорената неустойка - за непредставяне
на обезпечение, всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит, но
умишлено обособена като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Тази неустойка е изначално
известна и изначално дължима, тъй като разсроченото й плащане е включено в
погасителния план към договора за заем още при сключването му, т. е. е дължима
не при неизпълнение на определено задължение и за да обезщети евентуални вреди,
а за да доведе (макар прикрито) до недопустимо увеличение на възнаграждението
на кредитора. Затова, като не е включил неустойката за непредоставяне на обезпечение
в общите разходи, кредиторът е заобиколил изискванията на закона, което в
крайна сметка е довело до неспазването му - чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл.
19, ал. 1 от ЗПК и договорът за потребителски кредит е изначално недействителен
– чл. 22 от ЗПК.
По отношение на възнаградителната лихва също
се прави възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави, което се
явява основателно. В договора е предвидена възнаградителната лихва в размер на
40,15 %, който надвишава трикратния размер на законната лихва и оттук тази
клауза се явява нищожна.
По изложените съображения процесният договор
за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което
и съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем в размер на сумата от 500 лева, а разликата
в размер на 232.40 лв., която е заплатена над размера на получения кредит, се
явява недължима, като получена при начална липса на основание.
Присъдената сума се дължи, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от
уважаването на осъдителната претенция.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски по делото в общ размер на 510 лева, от които 50 лева - заплатена
държавна такса, 160 лева възнаграждение за вещо лице и 300 лева адвокатски
хонорар.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „И.Ф.” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица”,
ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1 ДА ЗАПЛАТИ на П.К.Г. с ЕГН ********** *** на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 232.40 лв. /двеста тридесет и два
лева и 40 стотинки/, представляваща недължимо платена сума по недействителен
Договор за кредит № 135064 от 04.07.2016 г., сключен между ищеца и ответното
дружество поради изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 27.01.2021 г. до окончателното й
изплащане и разноски в размер на 510 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: