Решение по дело №2426/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр.чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на В. Й. А., [ЕГН], чрез адв. К. К. - ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 23-8703-000045/07.09.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, спрямо А. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Подчертава се, че процесната заповед е издадена, като в нея не е отразен резултатът от химическата експертиза. Сочи се, че резултатът от дрегера е бил оспорен, т.е. органът не е установил наличието на материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Наред с това, органът не е определил и периода на налагане на ПАМ, като не е съобразил и предвидения срок на наказание по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. В тази връзка жалбоподателят счита, че нарушен се явява и принципът на съразмерност по чл.6 от АПК.

В съдебно заседание и оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител - юриск. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Подчертава характера на ПАМ и нейните цели във връзка с момента, до който се налага, както и ирелевантността на резултатите от кръвната проба и момента на нейното постъпване. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в Административен съд – Варна на 01.11.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 24.10.2023 г., удостоверено на гърба на самата заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 02.09.2023 г., около 22:30 часа, по гл. път I-9, до разклона за „Слънчев ден“, в посока к.к. „Златни пясъци“, В. А. управлявала лек автомобил [Марка], модел „**“, с рег. № [рег. номер], собственост на Г. А.. Жалбоподателката била спряна за проверка от служители на ОДМВР – Варна. На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест - 7510“, с фабричен № ARDM-0232, проба № 4404. Същото отчело концентрация на алкохол от 1,18 промила в обема на издишания от водача въздух.

Предвид установения резултат над 0,5 промила, Р. З. – к.о. при Сектор „СПС“ на ОД на МВР – Варна, съставил срещу А. АУАН серия “АД” № 0513851/02.09.2023г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на водача било отнето СУМПС [номер]. Съставеният АУАН бил подписан от А., която вписала възражение, че не била употребила алкохол. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0172527/02.09.2023г., като А. дала биологични проби за изследване в 00:50 ч. на 03.09.2023г., съгласно Протокол за медицинско изследване, подписан от жалбоподателката. От протокола се установява, и че лицето е заявило, че е употребило коктейл на 02.09.2023 г., около 19:00 часа.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-8703-000045/07.09.2023г., административният орган – Полицейски инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, наложил на В. Й. А. ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП.

Според приложения Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 1004/04.09.2023г. – л.7 от адм. пр., в изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето В. Й. А. съдържанието на етилов алкохол е в количество 0,64‰.

Като взе предвид направените от оспорващия възражения и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема от правна страна следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.8 полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. По делото е приложено удостоверение рег. 365000-69275/11.12.2023 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна относно обстоятелството, че със заповед № 365з-1613/18.04.2019 г. на Директор ОДМВР – Варна длъжностното лице, издало обжалваната по делото заповед, е назначено на длъжност полицейски инспектор в група „АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна, която заема и понастоящем. Удостоверението е официален удостоверителен документ, издаден от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, поради което се ползва с материална доказателствена сила, неоспорена от пълномощника на жалбоподателя.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия “АД” № 0513851/02.09.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл.171 ЗДвП. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ - отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който е установен водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който е установено при проверка с техническо средство, че е употребил алкохол. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо В. Й. А. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение - неспазването на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта повече от 0,5‰, законодателят е обявил именно за такова.

Описаната фактическа обстановка в АУАН и в ЗППАМ се потвърждава от доказателствата по делото. Безспорно се установява, че при извършената на 02.09.2023 год., около 22:30 ч., проверка на А. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест“ 7510 с фабричен № 0232, е установен положителен резултат 1,18‰ – проба № 04404. Налице е и противоречие между вписаните в АУАН възражения, и заявеното от лицето, отразено в изготвения протокол за медицинско изследване, досежно употребата на алкохол преди проверката, което допълнително подкрепя установената в съставените актове обстановка. С оглед така установените факти и действията на органа в условията на обвързана компетентност, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката, че процесната заповед е издадена при несъобразявене с оспорването на показанията на дрегера и резултатите от дадената кръвна проба. Действително, съгласно чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП, при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Този императив, обаче, се отнася до въпроса за отговорността и не отрича сбъдването на състава на принудителната административна мярка. Обратното тълкуване би обезсмислило целта на принудителните административни мерки и момента, в който законодателят е определил да бъдат прилагани съобразно тяхната функция, а именно – към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, когато се отнема и СУМПС. Само по този начин принудителните мерки могат да имат преустановяваща функция. Резултатите от проведено контролно изследване по реда на Наредбата, приета на основание чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, са определящи за административнонаказателната или наказателната отговорност на водачите. Съответно, ако те са отрицателни или в допустимия минимум за употреба на алкохол, този факт ще бъде основание за прекратяване прилагането на принудителната мярка, защото в този момент ще се реши и въпросът за отговорността. Принудителната мярка, обаче, се налага при положителни резултати от извършената на място проверка, а тя се извършва с алкотест и той е годен за употреба, съответно и показаните от него резултати са факт - основание да се отнеме СУМПС на водача При установеното управление на МПС от оспорващия с концентрация на алкохол в кръвта 1,18‰ с техническото средство на 02.09.2023 г., контролните органи действат в условията на обвързана компетентност и следва без право на дискреция да приложат ПАМ по 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Фактът, че с техническото средство е установена концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС от оспорващия над 0,8‰ правилно е прието, че представлява основание за налагане на процесната ПАМ. Това е така именно поради превантивната и преустановителна функция на ПАМ по чл. 22 ЗАНН, конкретизирана в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Наред с изложеното, в случая не се установява към момента на издаване на заповедта въпросното изследване от кръвната проба на оспорващия да е било на разположение на органа. Нещо повече, предвид резултатите му, същото потвърждава материалноправните основания за налагане на процесната ПАМ като установява концентрация над 0,5‰, а именно - 0.64‰.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя срещу определения срок на налагане на ПАМ. Налице е смесване между законово определената максимална продължителност на наложената ПАМ и съответно предвидените срокове на административни наказания за установените нарушения по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Процесната ПАМ не представлява наказание и законодателят е ограничил нейното действие до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Оспорването на начина, по който административният орган е определил срока за прилагането на ПАМ сочи на неправилно тълкуване на закона от страна на жалбоподателя. С регламентираната в чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" законодателят не е делегирал на административния орган правомощие във всеки отделен случай, в който е изпълнена хипотезата на правната норма, конкретно да определи срока, за който да приложи ПАМ в рамките на максималната му продължителност от 18 месеца, а императивно е установил, че мярката се налага за времето до решаване на въпроса за отговорността на водача /административнонаказателна или наказателна такава/, без обаче наложената ПАМ да надхвърля времетраенето от 18 месеца, ако до изтичането им въпросът за отговорността не е разрешен.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е установено с техническо средство употреба на алкохол над 0,5‰, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В. Й. А., [ЕГН], чрез адв. К. К. - ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 23-8703-000045/07.09.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА В. Й. А., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.