Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
гр. Русе, 29.07.2022 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публичното заседание на 27 юли 2022 г. в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове:ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
СПАС СПАСОВ
при секретаря Диана Михайлова и в присъствието на прокурора Яна Илиева
като разгледа докладваното от съдията Спасов к.а.н.д. № 251 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
ППК „Надежда-Ряхово“, с адрес в гр. Русе, чрез адв. Ф., против решение № 334/29.03.2022
г., постановено по а.н.д. № 1853/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е потвърдено наказателно постановление № 18-001806/09.08.2021 г. на директора на „Инспекция по труда”
- гр. Русе с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ й е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН е бил
издаден след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН, съдът е направил погрешна
квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е
съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно
и също нарушение са издадени множество наказателни постановления. Иска се
отмяна на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по
съществото на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се
разноски.
Ответникът по касационната жалба –
Държавна инспекция по труда - Русе, чрез юрк. Т., оспорва касационната жалба
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за нейната неоснователност и оставяне в сила решението на
въззивната инстанция.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Административнонаказателното производство
срещу кооперацията е започнало със съставянето на АУАН № 18-001806 от
16.06.2021г., за това, че при извършена последваща проверка по спазване на
трудовото законодателство било констатирано, че кооперацията-жалбоподател, в
качеството й на работодател, не е изпълнила задължително предписание № 96,
дадено с протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034429 от 19.01.2021г., на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отнасящо се до това „Работодателят да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Б.Н.Г. на длъжност
„работник производство млечни продукти“ за м. септември 2020 г.“ като срокът за
изпълнение на предписанието е бил до 04.02.2021 г., който е бил удължен по
искане на жалбоподателя до 25.02.2021 г. Въз основа на тези факти,
актосъставителят е приел, че същите осъществяват състав на нарушение по чл.
415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021 г. Даденото предписание не е било
оспорено по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл. 405 КТ. В срока и по реда
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН кооперацията не е била депозирала възражение срещу
съставеният АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на
кооперацията-жалбоподател, на основание чл. 415, ал. 1 КТ е била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ.
От правна страна е прието, че актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН.
Прието е, че
административнонаказателната отговорност на кооперацията е била ангажирана за
неизпълнение на дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ предписание като е
прието, че по делото няма данни същото да е било оспорено от адресата му и да е
отменено с влязъл в сила акт, поради и което, предписанието подлежи на
изпълнение на общо основание.
Посочено е, че не са налице предпоставките
за маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Липсата на парични средства за изпълнение на
едно задължение не е от обстоятелствата, изключващи отговорността на дееца,
съгласно разпоредбите на общата част на НК, приложими на осн. чл. 11 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Не се споделят доводите на касационния
жалбоподател за изтекъл давностен срок от откриването на нарушителя по чл. 34
от ЗАНН. В настоящия случай срокът за изпълнение на предписанието е бил до
04.02.2021 г., който е бил удължен по искане на жалбоподателя до 25.02.2021 г.
Въз основа на тези факти, актосъставителят е приел, че същите осъществяват
състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, извършено на 26.02.2021 г. Неправилно
касационният жалбоподател счита, че това е моментът от който е започнал да тече
тримесечният срок по чл. 34 от ЗАНН, доколкото след този начален момент
контролният орган следва да извърши нова проверка за изпълнение на даденото
предписание, независимо от твърденията на задълженото лице. Едва след
извършване на проверката започва да тече срокът по чл. 34 от ЗАНН. Това е така,
тъй като актосъставителят не е обвързан от твърденията на задълженото лице,
респ. и такава проверка е била извършена в периода 05.04.-09.06.2021 г. С оглед
дадените множество идентични предписания, е възможна хипотеза, в
която актосъставителят да констатира изпълнение или частично изпълнение по
някои от тях, като в тази хипотеза липсва открит нарушител, поради което
дължимото процесуално действие е последваща проверка.
Не е налице нарушение на чл. 12 от ЗАНН,
предвиждащ че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Касае се за множество
осъществени нарушения, поради неизпълнени над 190 предписания.
Неясно е какво е възражението срещу
наложеното задължително предписание. Същото е влязло в сила като необжалвано,
поради което представлява годно изпълнително основание. Районният съд не може
да осъществява инцидентен контрол върху неговата законосъобразност, а само да
зачете неговата изпълняемост, каквито са и изложените съображения от въззивната
инстанция.
Наложеното наказание е предвиденото от
закона. При индивидуализиране на наказанието административнонаказващият орган
правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, съобразил
се е с правната норма на чл. 12 от ЗАНН, както и с тази на чл. 27 от ЗАНН и не
на последно място с високата степен на обществена опасност на нарушението,
което засяга права и законни интереси на работниците. Наложеното наказание е
съразмерно на извършеното нарушение, определено е на установения минимум,
въпреки че в хода на производството са установени налични доказателства за
множество нарушения на трудовото законодателство и издадени в тази връзка
наказателни постановления.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на
ответника следва да се присъдят претендирани разноски за касационната инстанция
в размер на 80 лв. на осн. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2
от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334/29.03.2022
г., постановено по а.н.д. № 1853/2021 г. по описа на Районен съд - Русе
ОСЪЖДА ППК „Надежда – Ряхово“ да заплати на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Русе сумата 80 лв. разноски по делото, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: