Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр.Хасково, 22.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП - Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Костова адм. дело №179 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от П.Т.П. ***,
подадена чрез пълномощник адв. И.И., против Решение № 260059/14.12.2020г.,
постановено по АНД № 358/2020г. по описа на Районен съд Димитровград, с което е
потвърдено Наказателно постановление №25-028/26.06.2020г., издадено от началник
отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ гр. Пловдив, с което на П.Т.П. за
нарушение на чл.39а, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, на основание чл.81а от
ЗРА.
В касационната жалба се излагат
съображения за неправилност на оспореното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон. Сочи се, че съдът кредитирал нечетливото и
съкратено посочване на длъжността на актосъставителя и непосочването на
местоработата на същия при съставяне на акта, което довело до нарушаване
правото му на защита. Не било съобразено от съда и липсата на опис на
съдържанието на двата чувала, което според касатора представлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, водещо до невъзможност да се определи от вещо
лице, дали съдържанието представлявало мрежи и ако да, дали те били риболовни
уреди, при което би имало нарушение. На следващо място се сочи, че
некредитирането от страна на съда на отрицателните факти, че в автомобила не
били открити други приспособления за евентуален риболов – лодка или високи
ботуши необходими за монтиране на риболовни мрежи, също водело до нарушаване на
процесуалните правила. В заключение се сочи, че ако било налице извършено
нарушение, то същото би представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Прави
се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество
на спора, с което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател не се явява, представлява се от своя пълномощник адв. И., който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски по
делото.
Ответникът Отдел “Рибарство и контрол- Южна
България” Пловдив гр. Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна
агенция по рибарството и аквакултурите – Бургас в открито съдебно заседание не
се представлява. В представена по делото молба от процесуалния представител на
ответника се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. В
тази връзка се прави искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на
оспореното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
Хасково предлага
решението на Районен съд Димитровград да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с
нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни
основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна
проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260059 от 14.12.2020
г., постановено по АНД №358/2020 г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Наказателно постановление № 25-028/26.06.2020г., издадено от Началник отдел
"Рибарство и контрол- Южна България" гр. Пловдив при Изпълнителна
Агенция по Рибарство и Аквакултури (ИАРА)-гр. Бургас. С посоченото наказателно
постановление на П.П. за извършено нарушение по чл.
39а, ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите и
на основание чл. 81а от ЗРА на е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева,
за това, че на 08.04.2020 г. в 19. 00ч. на река Кайлийка в района на с. С.,
общ. Д., при проверка от автопатрул на РУ-Димитровград на управлявания от П. лек
автомобил "Сузуки Гранд Витара" с рег. №***с цвят тъмнозелен, е
установено, че същия превозва мрежени риболовни уреди – тип хрилни мрежи с
дължина 70 м., годни за употреба с размер на окото 4 см.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за
безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал
съображенията си. Изложил е доводи, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона минимум.
Настоящата инстанция намира, че решението на районния
съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти
са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани
по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от
представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния
съд.
При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и
субективна страна. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената
дата и място на извършване на нарушението, административно наказаното лице е
осъществило виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на
извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда,
който е обсъдил твърденията на жалбоподателя в първоинстанционното производство
и аргументирано ги е приел за неоснователни. В тази насока в решението са
изложени подробни съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав. С
оглед на това същите не следва да се преповтарят, а на основание чл.221, ал.2
от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на районния съд.
Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за нарушаване
правото му на защита, поради нечетливо и съкратено посочване в АУАН на
актосъставителя и неговата длъжност. Пред въззивната инстанция не е бил налице
спор между страните, че лицето съставило АУАН на жалбоподателя имащо качеството
актосъставител е именно И. Ж. Ц., който заема длъжността главен специалист в
отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ Пловдив. В действителност в АУАН
длъжността му е описана със съкращения, но това по мнение на настоящия състав
на съда не е довело до неяснота и неразбиране от страна на наказаното лице в
какво именно качество Илия Цветанов му е съставил АУАН. Още повече, че при
разпита на Цветанов пред въззивния съд, същия нееднозначно е посочил заеманата
от него длъжност и е уточнил, че допуснатото от него съкращение не е умишлено.
Поради което съдът намира, че при съставяне на АУАН не е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗАНН, тъй като същия съдържа, така както
изисква нормата: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и
неговата длъжност.
На следващо място неоснователен е довода в касационната
жалба за липса на опис в АУАН и НП на съдържанието на двата чувала намерени в
автомобила на жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че повече от
очевидно е как е описано нарушението в АУАН и НП. И в двата акта е записано, че
при проверката е установено, че лицето превозва мрежени риболовни уреди – тип
хрилни мрежи с дължина 70 метра, годни за употреба, с размер на окото 4 см., а
в колко чувала са били поставени тези мрежи в случая е ирелевантно, тъй като за
съставомерността на нарушението по чл.39а, ал.2 от ЗРА е достатъчно да се
пренасят и превозват мрежени риболовни уреди от лице, което не притежава
валидно разрешително за стопански риболов
по чл.
17
или не е регистрирано по реда на чл.25 от ЗРА, като при това нарушение броят на
чувалите не е от значение.
Във връзка с изложеното по-горе е неоснователен и
следващият наведен в касационната жалба довод, че от съда не са кредитирани
отрицателните факти, а именно, че в автомобила не са открити други
приспособления за риболов - лодка или ботуши. Дали в автомобила е имало или не
лодка или ботуши е обстоятелство, което не е обвързано със забраната
регламентирана в разпоредбата на чл.39а, ал.2 от ЗРА, която както бе посочено по-горе
не позволява пренасянето или превозването на мрежени риболовни уреди от лице, което
не притежава валидно разрешително за
стопански риболов или не е регистрирано по реда на чл.25 от ЗРА.
В заключение следва да бъде посочено, че наложеното с процесното
НП наказание е в установения от закона минимум, като конкретиката на случая и
липсата на каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства, не може да
обоснове извод за незначителна обществена опасност, която да отличава
нарушението от обикновените случаи на нарушения от същия вид, поради което да
бъде приложен чл.
28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил наказателното
постановление изцяло, районният съд правилно е приложил закона. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
Искането на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед
разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН и крайният изход на спора, поради което
следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.
27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260059/14.12.2020г.,
постановено по анд №358/2020г. по описа на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА П.Т.П., ЕГН ********** *** да заплати на Отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ - гр. Бургас сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.