№ 4119
гр. Варна, 19.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502693 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 29300/07.09.2021г. от „Лев Инс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д срещу
решение №923/21.07.2021г., постановено по гр.дело № 20213110103130/2021г. на
Варненския районен съд, с което е осъден въззивникът да заплати на Г.С.А., ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл. 142А, ет.3, ап.7 сумата от 226,96 лева,
представляваща застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на
МПС, сключен със застрахователна полица №93002010024451/26.02.2020г., за причинени
имуществени вреди на лек автомобил марка „Ситроен" модел „С 3", с per. № ******,
изразяващи се в увреждане на задна броня и предпазна лайсна задна броня, ведно със
законната лихва както следва: върху сумата 10 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.03.2021г., а върху увеличената част от иска - 216,96 лева, считано от
05.07.2021г. до окончателното плащане на сумата.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Изложени са аргументи, че в хода на съдебното дирене е останало
недоказано наличието на предпоставките за възникване на отговорността на ответника по
имуществената застраховка „Каско“. Сочи се, че процесното събитие попада в приложното
поле на т.43 от Общите условия, според която се дължи обезщетение по до три щети,
настъпили в паркирано състояние на МПС, за които не е представен документ
удостоверяващ по безспорен начин тяхното настъпване, но не повече от 10% от съответната
застрахователна сума. В случая 10% от застрахователната сума 3400.00лв. се равняват на
1
340.00лв. По предходни две застрахователни събития са били изплатени на ищцата
обезщетения, равняващи се на 10% от застрахователната стойност на МПС. Следователно по
тази трета щета не се дължи заплащане, освен заплатеното вече.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
Г.С.А., в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Посочено, че не е било спорно, че
между страните е бил сключен договор за застраховка, че е настъпил покрит
застрахователен риск и, че е платено застрахователно обезщетение в размер на 162.20лв.
Спорен е останал въпроса между страните досежно размера на пълното застрахователно
обезщетение. Във връзка с това въззиваемата поддържа, че клаузата на т.43 от Общите
условия, на която въззивникът се позовава да откаже заплащане на пълното застрахователно
обезщетение, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречаща на Кодекса на
застраховането и на Закона за защита на потребителите /неравноправна/, тъй като се
изискват документи, с които застрахованият не може да се снабди официално. Във връзка с
този довод е направен подробен правен анализ на разпоредбите на чл.143 от Закона за
защита на потребителите, чл.106, ал.5 от КЗ, на чл.125 и чл.125а от Закона за движение по
пътищата, на чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41 от 21.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътни транспортни произшествия и реда за информиране между
Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.
На последно място са изложени доводи, че дори и формално да няма изпълнение за
представяне на документи установяващи застрахователното събитие, то е незначително с
оглед интереса на застрахователя и не съставлява основание по смисъла на чл.408, т.3 от КЗ
за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК,
тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса,
с оглед на което производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 29300/07.09.2021г. от „Лев
2
Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
Връх" № 51Д срещу решение №923/21.07.2021г., постановено по гр.дело №
20213110103130/2021г. на Варненския районен съд.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело №2693/2021г. на ВОС за 15.12.2021
год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за
постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация, страните могат
да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат
по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в Център за
медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3