№ 354
гр. Габрово, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Б. Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100170 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, предявена срещу Б. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 7, ет. 2, ап. 6, за
установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът излага, че на 09.08.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, като кредитор и Б. В. К., като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № PLUS– 13758089 от 09.08.2016 г., в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Въз основа на договора кредиторът
предоставил на ответника заем в размер на 9200 лева, като застрахователната премия
по застраховка „Защита на плащанията" била в размер на 4327.68 лв., който кредит
кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва
на месечни анюитетни вноски в срок до 20.08.2023 г.. Ответникът дължал и
съответното обещетение за забава върху непогасената главница. Излага, че вземането
било прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника,
включително счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на
цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
6666.74 лева - главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 13758089 от 09.08.2016 г., заедно със законната лихва върху
1
главницата, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 886.30 лева –
договорна лихва за периода 20.04.2019 г. – 20.08.2023 г., сумата 2321.28 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода 21.04.2019 г. – 31.08.2023 г., както
и за направените по делото разноски - държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1340/2023 г.
по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
счита, че исковата молба е нередовно предявена, тъй като не ставало ясно каква
парична сума е била предоставена в заем на ответника, колко месечни вноски били
изплатени от кредитополателя и какви суми били погасени с платените вноски.
Възражението е неоснователно. Исковата молба отговаря на всички изисквания
за редовност, предвидени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. В същата са изложени фактически
твърдения относно страните, предмета и основанието на предявените искове,
включително размера и период на претенциите. Не представлява изискване за
редовност на исковата молба посочването какви погасителни плащания е извършвал
ответника, нито какви суми са били погасени с тези плащания, тъй като тези факти
следва да се твърдят от последния и съответно в негова доказателствена тежест би
било установяването им.
По същество исковете се оспорват по основание и размер. Излага подробни
съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като
били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия
договор. Оспорва истинността на представените договор за потребителски кредит,
сертификат за застраховка с общи условия към него, рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, потвърждение за извършена цесия на вземания, приложение
№1 от 09.03.2020 г. към рамков договор, пълномощно и уведомително писмо. При
условията на евентуалност е направено и възражение за погасяване на част от
претендираните от ищеца вземания по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски
кредит № PLUS– 13758089 от 09.08.2016 г., се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България” предоставило на ответника Б. В. К. за временно и
възмездно ползване сума в размер на 9200 лева, която последният следвало да върне
заедно с уговорената възнаградителна лихва и застрахователна премия на 84 месечни
погасителни вноски, всяка с размер от 226.47 лева, първата от които с падеж
20.09.2016 г., а последната – с падеж 20.08.2023 г.. Уговорената възнаградителна лихва
била в размер на 14.34 %, а годишният процент на разходите – 16.72 %. Уговорената
такса ангажимент била в размер на 322 лева, а застрахователната премия – 4327.68
лева. Договорено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията” ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис”
ЕАД, като сумата в поле „Застрахователна премия” ще е платима от
кредитополучателя разсрочено на равни части и включена в размера на всяка от
2
погасителните вноски. Договорено е, че кредитополучателят заплаща такса
ангажимент срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент,
като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита , като
кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент” от общия размер на
кредита - чл. 2 от договора. Към договора е приложен договор за застрахователно
посредничество и сертификат за сключената във връзка с договора за кредит
застрахователна полица, подписана от страните.
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема,
че по сметка на ответника е наредена сума в размер на 8878 лева, като от договорената
сума за кредит 9200 лв. е удържана такса ангажимент в размер на 322 лв. Съгласно
заключението кредитополучателят е извършил погасителни плащания в общ размер на
сумата 9306.60 лева, с които са погасени част от главницата, застрахователната премия
и лихви, като е останала непогасена главница в размер на 6666.74 лева, договорна
лихва за периода 20.04.2019 г. – 20.08.2023 г. в размер на 886.30 лева, а обезщетението
за забава за периода от 21.04.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
31.08.2023 г. възлиза на 2318.23 лева. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в
посочения в договора ГПР в размер на 16.72 % не е включена застрахователната
премия, като в случай че бъде включена би следвало ГПР да надхвърли 50 %.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България е прехвърлило вземанията, описани в Приложение 1 към него на ищеца.
Прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит е потвърдено писмено от
цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България е оправомощил приобретателя – ищец по
делото да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно
правоприемство.
Представено уведомително писмо до длъжника Б. В. К., с което ищецът му
съобщава за извършено прехвърляне на вземания.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1475 по описа за
2023 г. на РС-Габрово, се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД се снабдило
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението с
указанията на съда, който срок в случая е спазен.
Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на
кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната
3
възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от
задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на
сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на
съобщаване на цесията на длъжника.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства
в производството не са ангажирани.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът,
по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от
волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с
подписването на процесния договор за потребителски кредит № PLUS– 13758089 от
09.08.2016 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на
правно задължение да върне предоставената му сума, на 84 месечни вноски, с размер
от 226.47 лева всяка, включващи съответната главница, застрахователна премия,
договорна лихва и разходи, определени на годишна база.
Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а
съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение,
което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и
пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на
уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му
на заемателя.
В случая сключването на договора не е спорен между страните факт, като от
заключението на счетоводната експертиза се установява и изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума, но не в договорения размер от
9200 лева, а в размер на 8878 лева, т.е. с 322 лева по-малко от дължимата по кредита,
тъй като от договорената сума е удържана такса ангажимент. Съгласно чл. 10а, ал. 2
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не може да се приеме, че
уговореното между страните и поето от кредитора задължение да фиксира лихвения
процент за срока на договора и да не го променя съставлява допълнителна услуга във
връзка с договора. Размерът на лихвения процент и условията за прилагането му са
задължителни елементи на договора за потребителски кредит и съгласието на
кредитора да предостави заем при фиксиран лихвен процент за срока на договора е
част от условията, при които е сключен договора, а не съставлява допълнителна услуга
по смисъла на чл. 10а ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Оттук и на
основание чл. 21, ал. 1 вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК уговорката за такса ангажимент е
нищожна. Вследствие на това кредиторът е прихванал своето задължение по кредита с
несъществуващо задължение на кредитополучателя за посочената такса. Сумата за
такса ангажимент е приспадната още преди превеждането на главницата по договора.
4
Следователно ответникът изначално е получил сума в размер на 322 лв. по-малко от
дължимата по кредита. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало
задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 8878 лева,
заедно с възнаграждение за ползването .
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното
задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7,
ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на
решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че
системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на
заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите,
съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е
прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази
констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да
направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по
дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на кредитополучателя Б. В. К. представлява предоставяне на
"финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) и същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143
е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези
на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.
Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение
съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната,
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание.
Съдът следва служебно да извърши цялостна проверка за наличие на основания
за недействителност на договора за потребителски кредит, която проверка се обхваща
от пределите на чл. 22 ЗПК. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
5
кредит е недействителен.
В задължителното за националните юрисдикции решение на СЕС, постановено
по преюдициално запитване по дело С-714/22, е прието, че чл. 3, б. "ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в
обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на
посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит - т. 1,
както и че чл. 10, параграф 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съдът намира, че застрахователната премия следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легалната дефиниция в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК за общ
разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
Несъмнено заплащането от ответника на застрахователната премия представлява
допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително
условие за усвояване на кредита /видно от посоченото в чл. 2 от договора за кредит/.
Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия,
представлява част от месечната погасителна вноска по кредита. В частност сумата от
4327.68 лв. не е била отчетена като разход по кредита при формирането на
оповестения ГПР – 16.72 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните
погасителни вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на тази сума като несъмнен разход
действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в
процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй
като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
6
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока
степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
От съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че общият размер на
извършените от кредитополучателя плащания по процесния договор за кредит
възлизат на сумата от 9306.60 лева. Посочената сума надвишава чистата стойност на
кредита от 8878 лева (ответникът изначално е получил сума в размер на 322 лв. по-
малко от дължимата по кредита след удръжка на такса ангажимент), поради което
предявените искове се явяват неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При тези доводи съдът не следва да разглежда направеното от ответника
евентуално възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по
давност.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответника Б. В. К., който
доказва извършени такива в размер на 1280 лева - заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, които следва да му се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис -сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 9
ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че Б. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********” № 7, ет. 2, ап. 6, му дължи сумата
6666.74 лева - главница по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 13758089 от 09.08.2016 г., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 886.30 лева –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 20.04.2019 г. – 20.08.2023 г., сумата
2321.28 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.04.2019 г. –
31.08.2023 г., за които суми е в производството по ч. гр. д. № 1340/2023 год. по описа
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
7
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, да заплати на Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 7, ет. 2, ап. 6, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от
1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8