РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 319/19.5.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ТЕХОМИР ГЕРГОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 190 по описа на съда за 2023
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по касационна жалба, заявена от П.З.Б., ЕГН **********,***, чрез
процесуалния представител адв. Д.С., с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение
37 от 17.01.2023г., постановено по а.н.
дело № 20225220200996 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2022г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 315 от 11.04.2022 год. на
Директора на Регионална дирекция по горите, Пазарджик, с което на П.З.Б., за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка чл. 13, ал. 12
от Закона за горите, на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, чл. 275, ал. 1,
т. 2 от ЗГ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер
на 600,00лева.
3.
Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният
съдебен акт е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закони,
т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателя счита, че обжалвания съдебен акт е постановен при неточно
възприетата фактическа и правна обстановка по случая, неправилна оценка на доказателства
по административно наказателната преписка, както и в условията на допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.
Основното
заявено възражение в случая е относно квалифициране на процесното деяние като
маловажно и приложение на правилата на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. В тази насока
са развити подробни съображения, както и съдебна практика, включително и
аргументи във връзка с указанията дадени в Тълкувателно решение № 6 от 15
ноември 1973 г, по н.д. № 2/1973 г. на ОСНК на Върховния съд и Тълкувателно
решение № 1 от 12 декември 2007г на Върховния касационен съд. Поддържа се също
така, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление не съдържат системно изложение на всички факти и обстоятелства, в
условията на които е извършено деянието.
Иска
се обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
4.
Директора на Регионална дирекция по горите,
Пазарджик, в представено по делото писмено становище счита, че касационната
жалба е неоснователна. Поддържат се изцяло съображенията на районния съд,
изложени в атакуваното решение. Заявява се, че при издаване на наказателното
постановление, административно наказващия орган е извършил надлежно, преценка
относно квалифициране на деянието като маловажен случай. Счита се, че акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат пълно и точно описание на всички факти и обстоятелства, свързани с
процесното административно нарушение.
Иска
се обжалваното решение да бъде оставено в сила.
5.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
6.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален
срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
7.
По административната преписка е приобщен Протокол за извършена теренна проверка
на 13.04.2021г., предприета от А. А., на длъжност главен горски инспектор в РДГ
Пазарджик.
Според
обективираните в протокола констатации, за имоти 47559.36.120; 47559.31.116;
47559.41.9; 47559.33.12; 47559.42.4; 47559.243.8 и 47559.36.14 от землището на
с. Медени поляни, община Сърница е констатирано, че Горскостопанската програма
е изготвена съобразно изискванията на Наредба № 18 от 18.07.2015 г. за
инвентаризация и планиране на горските територии, като таксационното описание,
изготвено от инж. К. отговаря на фактическото състояние на терен с планираното
ползване при провеждане на отгледна сеч-прореждане при съответния процент
интензивност. В Протокола е посочено, че не е представено становище от РИОСВ
Пазарджик. Заключението на главния горски инспектор е било, че след представяне
на становище от РИОСВ и изискуемите документи по чл. 186, ал. 2 от ЗГ, горската програма следва да бъде
утвърдена от директора на РДГ, Пазарджик.
8.
Съставен е Акт да установяване на административно нарушение сер. Н00, бл. № 002665
от 15.10.2021 г., от инж. С. Н. М., на длъжност главен специалист в Изпълнителна
агенция по горите, София, в който е посочено, че П.З.Б., в качеството си на
директор на РДГ, Пазарджик е издал Заповед № РД05-64 от 15.04.2021 г., с която
е утвърдил горскостопанска програма за имоти с идентификатори: 47559.36.120;
47559.31.116; 47559.41.9; 47559.33.12; 47550.42.4; 47550.243.8 и 47550.36.14 -
частни горски територии, землище с. Медени поляни, общ. Сърница, попадащи в
защитена зона BG0001030 ‘‘Родопи - Западни” от мрежата „Натура 2000”, за които
няма утвърден областен план по чл. 12 от Закона за горите, без програмата да
има оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитената зона
по реда на Закона за биологичното разнообразие.
В
акта са посочени следните документи : Протокол РДГ-5466 от 15.07.2021 г.; Заповед
№ РД05-64 от 15.04.2021 г.; Горско стопанска програма, заведена с № РДГ09-2332
от 23.03.2021 г.; КП152760; Протокол към горската програма.
Като
място на извършване на нарушението е посочено РДГ, Пазарджик. Като дата на
извършване на нарушението е посочена 15.04.2021 г., а като дата на откриване на
нарушението е посочена 14.07.2021 г.
Деянието
е квалифицирано, като нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 13,
ал. 12 от Закона за горите.
Акта
е връчен на неговия адресат на 04.11.2021 г., който е възразил, че „…Не е
спазен ЗАНН, Не са ми представени цитираните в т. 8 документи и КП. Не
знам за какво ми е съставен АУАН… Не съм съгласен с описаното….“
9.
Описаните в акта фактически констатации и правна квалификация на деянието са
изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в Наказателно
постановление №315 от 11.04.2022г., като е добавено, че в случая извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т.9 от НК. Счетено е, че извършеното от П.З.Б.
нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените нарушения от този вид, като в конкретния
случай извършеното деяние е застрашило обществените отношения, предмет на
защита, е достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно
нарушение, и не са налице обстоятелства, които да водят до извод за по-ниската
му степен на обществена опасност. Крайният извод е бил, че разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима.
С
наказателното постановление, Директора на Регионална дирекция по горите
Пазарджик, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ
е наложил на П.Б., административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.
10.
В хода на първоинстанционното производство е представено Решение № ПК-009-ОС от
14.06.2021 г. на Директора на РОСВ с което е прекратена административната
процедура по оценка за съвместимост на Горскостопанска програма в землището на
с. Медени поляни, общ. Сърница по отношение на процесните имоти, поради това,
че възложителя М. М. С, не е внесъл допълнително изискана информация от
директора на РИОСВ Пазарджик. В Решението е посочено, че Горскостопанската
програма попада в защитена зона по мрежа „Натура 2000“ – BG001030 „Родопи-Западни“ за опазване на местообитания и
на дивата флора и фауна, обявена със Заповед № РД-278 от 31.03.2021 г. на
министъра на околната среда и водите(ДВ
бр. 45 от 2021г.) и включена в списъка
със защитени, приет от Министерски съвет с Решение № 661 от 16.20.2007 г. (ДВ бр. 85 от 2007г.).
Според
въпросното решение, при направената проверка за допустимост по смисъла на чл.
12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за опазване на околната среда в морските води е
установено, че Горскостопанската програма е допустима спрямо режима на
защитената зона BG001030 „Родопи-Западни“.
Представен
е Акт № 36 от 06.08.2021 г., съставен от Георги Трифонов, на длъжност старши
експерт в РИОСВ, Пазарджик според който, комисия от представители на РДГ,
Пазарджик, ТП ДГС „Селище“, Община Сърница и собственика на имотите М. М. С,
която във връзка с Решение № ПК-009-ОС от 14.06.2021 г. на Директора на РОСВ е
установила, че в процесните имоти са проведени сечи, като не е била извършена
оценка за съвместимост с предмета и
целите на опазване на защитените зони.
11.
Като свидетел е бил разпитан инж. М., който е съставил процесния акт за
установяване на административно нарушение. Той е възпроизвел обстоятелствата
при които е съставен акта.
Разпитан
е бил и свидетеля А. Н. А., който е заявил, че процесната Горскостопанска
програма му е била предоставена за разглеждане от жалбоподателя Б. за
извършване на лесовъдска проверка.
12.
За да отмени наказателното постановление, районния съд е приел, че с факта на
издаване на заповед № РД05-64 от 15.04.2021 год., с която Б. в качеството си на
директор на РДГ, Пазарджик е утвърдил горскостопанска програма за имоти с
идентификатори: 47559.36.120, 47559.31.116, 47559.41.9, 47559.33.12,
47550.42.4, 47550.243.8 и 47550.36.14, в землището на село Медени поляни, общ. Сърница,
попадащи в защитена зона BG0001030 „Родопи - Западни“ от мрежата „Натура 2000“,
за които няма утвърден областен план по чл. 12 от Закона за горите, без
програмата да има оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на
защитената зона по реда на закона за биологичното разнообразие, той е извършил
вмененото му нарушение по чл.257, ал. 1, т.2 от Закона за горите.
Счетено
е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на Б..
Според
решаващия съд, от неустановено лице е била извършена поправка на датата на
екземпляра на АУАН, приложен по преписката, която от 13.10.2021 год. е преправена на 15.10.2021 год., но по делото
се събраха неопровержими доказателства, че действителната дата на съставяне е
13.10.2021 год. В този смисъл е прието, че тримесечния срок за съставяне на
акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН е спазен.
За
неоснователно е счетено възражението на Б. за маловажност на деянието. Според
първоинстанционния съд, конкретното нарушение не се отличава с нищо от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, включително с оглед на това, че
в резултат на същото е последвал добив на дървесина в три от процесиите имоти с
множество закононарушения, засягащи документите в досиетата на насажденията и
проведените сечи, което е наложило впоследствие заповедта на жалбоподателя №
РД05-64 от 15.04.2021 год. за утвърждаване на процесната горскостопанската
програма да бъде отменена и да бъдат прекратени дейностите и мероприятията,
планирани в програмата.
ІV.
За правото :
13.
Съобразно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от
Закона за горите, областните планове за развитие на горските територии се
изработват за срок 10 години в съответствие със закона, Националната стратегия
за развитие на горския сектор и Стратегическия план за развитие на горския
сектор и съдържат: единна горскостопанска картна основа за горските територии;
функционално зониране на горските територии; зони за защита от урбанизация; цели на управлението на горските територии и
на ловното стопанство. Областните планове се изработват за всички горски
територии, независимо от тяхната собственост. Съответно, съобразно чл. 13, ал.
12 от Закона за горите, горскостопанските планове и програми подлежат на оценка
за съвместимост с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона по
реда на Закона за биологичното разнообразие, когато за съответните горски
територии няма утвърден областен план по чл. 12.
14.
Според чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако
не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което: съгласува,
одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове
по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми
В
чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН е установено изискването, че актът за установяване
на административното нарушение трябва да съдържа: описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. В чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е възведено изискването,
наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
Съобразно
чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият
орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С
предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.
15.
В контекста на цитираните материални и процесуални норми, районният съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са
направени обосновани изводи относно приложението на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
16.
По отношение на поддържаните касационни доводи, трябва да се отбележи преди
всичко, че процесното противоправно деяние е несъмнено установен юридически
факт. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, с факта на издаване на
Заповед № РД05-64 от 15.04.2021 год., с която именно
Б. в качеството си на директор на РДГ, Пазарджик е утвърдил горскостопанска
програма за имоти с идентификатори: 47559.36.120, 47559.31.116, 47559.41.9,
47559.33.12, 47550.42.4, 47550.243.8 и 47550.36.14, в землището на село Медени
поляни, общ. Сърница, попадащи в защитена зона BG0001030 „Родопи - Западни“ от
мрежата „Натура 2000“, за които няма утвърден областен план по чл. 12 от Закона
за горите, без програмата да има оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване
на защитената зона по реда на закона за биологичното разнообразие, той е
извършил вмененото му нарушение по чл.257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.
Това впрочем не се оспорва от жалбоподателя.
17.
Относно възможността, това противоправно деяние на Б. да бъде определено като
маловажна по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, както административно наказващия
орган, така и първоинстанционния съд са изложили самостоятелни съображения.
Правилно в тази насока е прието, че
конкретното нарушение на материалния закон извършено от Б. не е с незначителни вредни последици, нито е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените нарушения от този вид.
От
страна на решаващия съд, са посочени и конкретни факти, които изключват
възможността, деянието да бъде определено като маловажно – извършването на
нерегламентирана сеч в част от имотите, съобразно удостовереното в Акт № 36 от
06.08.2021 г., съставен от Г. Т., на длъжност старши експерт в РИОСВ, Пазарджик;
изричната отмяна на процесната заповед с последваща Заповед № РД05-121 от
17.08.2021 г. на и.ф. директор на РИОСВ, Пазарджик и прекратяване на дейностите
и мероприятията планирани в процесната програма.
18.
На следващо място, трябва да се констатира, че както акта за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление съдържат
необходимите данни, които позволяват да се направи еднозначен и несъмнен извод
относно всички елементи на деянието, което съставлява административно нарушение
по смисъла на чл. 257, ал 1 , т. 2 от ЗГ и неговия автор. Каза се, в случая
става реч за издаване на конкретен административен акт - Заповед № РД05-64 от
15.04.2021 год. в нарушение на изискванията на материалния закон, тоест на
правилото възведено в чл. 13, ал. 12 от Закона за горите.
Казано
с други думи, както акта за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление са издадени от снабдените с необходимите правомощия
за това органи, като техните волеизявления са облечени в предвидената от закона
форма. Правилно са съобразени, както материално правните норми, така и
съответната тям административно наказателна разпоредба. Не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правил, които да са
имали за последица нарушаване на правото на страната на участие и защита в
производството. Вида и размера на наложеното наказание са съответни на
извършеното противоправно деяние.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 37 от 17.01.2023г., постановено по а.н. дело № 20225220200996 по описа на Районен съд Пазарджик за 2022г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: (п)
ЧЛЕНОВЕ
: 1. (п)
2. (п)